4 РЕШЕНИЕ № 209 София, 13.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1105/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №2122/09.02.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение от 16.3.2010 г. по гр.д.№57/2010 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, по подадена от ищеца И. А. Д. от[населено място], касационна жалба, вх.№А - 567/21.4.2010 г., по материалноправния въпрос: “Дали работодателят е спазил разпоредбата на чл.195, ал.3 КТ относно връчването на заповедта и при липса на изрична уредба в КТ относно начина на връчване, приложим ли е редът, предвиден в чл.44 ГПК относно начина на връчване на заповедта ?”, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос. С оглед отговора на поставения въпрос настоящият състав на ВКС, І. г.о. намира следното: Разпоредбата на чл.195, ал.3 КТ е приложима само в случаите на дисциплинарно уволнение, тъй като нормата систематически се намира в раздел ІІІ от глава ІХ “Трудова дисциплина”. В процесния случай прекратяването на трудовото правоотношение е извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ – “съкращаване щата”. Относно втората част от въпроса, а именно “При липса на изрична уредба в КТ относно начинът на връчване на заповедта, приложим ли е редът предвиден в чл.44 ГПК ?”, Кодексът на труда не предвижда изрична уредба за връчване на заповедта за уволнение, извън случаите при които се налага дисциплинарно наказание. Самият той не препраща към разпоредбите на ГПК, поради което разпоредбата на чл.44 от него е неприложима. В случай, че при връчването на заповед за прекратяване на трудово правоотношение е налице идентичност с процедурата по посочения текст това би спомогнало за установяване на това връчване при неговото оспорване. Липсата на изрично предвидена процедура в Кодекса на труда за връчване на заповед на уволнение, извън случаите по раздел ІІ- от глава ІХ от КТ, дава възможност за удостоверяването му с всички допустими доказателствени средства. По основателността на касационната жалба. С въззивното си решение окръжният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд са правилни, поради което е приложил разпоредбата на чл.272 ГПК. Освен това е прието, че за да произведе правните си последици волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение следва да е достигнало до работника, като в процесния случай е безспорно установено, че процесната заповед е връчена лично на работника/ факт, който не се отрича от него/ като липсата на подпис е последица от неговото поведение и отказът му да я приеме, което обстоятелство е удостоверено с подписите на посочените в заповедта лица. Освен това съдът е изложил извод, че в Кодекса на труда не е въведено като изискване да се посочват трите имена на свидетелите и връчителя, поради което не може да се приеме, че е налице твърдяното нарушение. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че е неоснователно твърдението за нарушение на чл.333 КТ, тъй като самият жалбоподател не оспорва , че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е налице съгласие от Инспекцията по труда, но твърди, че същото не е дадено от компетентно лице. Досежно това твърдение окръжният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява безспорно, че разрешение №РР-21-019/30.5.2009 г. е подписано от Д. П., който въз основа на заповед №304/24.4.2009 г. е замествал директора на ИТ – М. през процесния период, т.е. представлявал е инспекцията. Поради това е прието, че процедурата, регламентирана в чл.333, ал.1, т.2 КТ е спазена. В касационната жалба против въззивното решение на Окръжен съд – Монтана, се навежда довод за нарушение на чл.195, ал.3 КТ относно връчването на заповедта, както и че следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.44, ал.1 ГПК. Твърди се, че неправилно е цитираната разпоредбата на чл.335 КТ. Оспорват се изводите на съда относно приложението на чл.333, ал.1, т.2 КТ, както обстоятелството, че не се оспорва, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е налице съгласие на Инспекцията по труда. Касационният жалбоподател се позовава на отразеното в т.2 от исковата молба, а именно, че не може да бъде прекратено Т. без разрешение на ИТ. Твърди се, че представеното по делото писмо №РР-21-019/30.5.2009 г., изходящо от инспекцията, е ирелевантно, тъй като не е известно кой го е подписал. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа лично от касационния жалбоподател, който депозира и писмена защита. Ответникът по касация – [фирма] - София, посредством процесуалния си представител – юрисконсулт Д., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. В съдебно заседание касационната жалба се оспорва от юрисконсулт Й., която депозира и писмена защита. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация, становищата на страните, изразени в съдебно заседание, писмените им защити и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Окръжен съд Монтана е правилно. С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че законосъобразно, обосновано и при спазване на съдопроизводствените правила въззивната инстанция е постановила своя акт. С оглед отговора на поставения въпрос настоящата съдебна инстанция намира за неоснователен довода за нарушение на чл.195, ал.3 КТ и прилагането по аналогия на чл.44, ал.1 ГПК. Обстоятелството, че касационният жалбоподател – ищеца, е предявил исковете си с приложена към нея заповед за прекратяване на трудовото правоотношение сочи на узнаване писменото волеизявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор. В тази връзка неоснователно е и оплакването относно изводите на въззивната инстанция за приложението на чл.335 КТ. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател и за неправилни изводи на окръжния съд относно спазване разпоредбата на чл.333, ал.1, т.2 КТ. Работодателят по несъмнен начин е доказал даването на съгласие от Инспекцията по труда по смисъла на посочената разпоредба. От ангажираните от ответника по касация доказателства пред първата инстанция е видно, че директора на инспекцията е бил заместван от оторизирано от него лице. Представените писмени документи за това са официални и не са оборени по надлежния ред. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 16.3.2010 г. по гр.д.№57/2010 г. по описа на Окръжен съд – Монтана. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: