Р Е Ш Е Н И Е № 103 София, 7 март. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретар Ив. ИЛИЕВА и в присъствието на прокурор от ВКП - ЯВОР ГЕБОВ, изслуша докладваното от съдия ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 15/2011 г. , и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на ПОДСЪДИМИЯ П. Й. Д. срещу гражданско-осъдителната част на решение №65/ 12.10.2010 г. по внохд №68/2010 г. на Военно-АПЕЛАТИВНИЯ СЪД, с което е изменена присъда № 34/03. 05. 2010 г. по НОХД № 34/2010 г. на П. военен съд в гражданско - осъдителната й част като е намален размера на присъденото на гражданския ищец К. Р. Б., ЕГН [ЕГН] от[населено място], обл. М., обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди от 30 000 лева на 18 000 (осемнадесет хиляди) лева ведно със законната лихва от датата на деянието и е отхвърлен предявеният граждански иск за разликата до претендираната сума, а в останалата й част присъдата е потвърдена, с която присъда подсъдимият кадрови редник П. Й. Д. Е ПРИЗНАТ за виновен в това, че на 22. 08. 2009 г., в около 03:45 часа, на път П-81 между селата В. и Безденица, обл. М. , при управляване на лек автомобил „Сеат Т." негова собственост, нерегистриран на територията на Република България, но управляван с контролни табели рег. № „М 43 50 АН" , издадени за друго МПС, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, е по в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение на пътното превозно средство се е движил със скорост от около 98 км/ч при разрешена от 90 км/ч и по непредпазливост е причинил на непълнолетния К. Р. Б. контузия на гръдния кош с плеврален излив в дясна гръдна половина, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и травма на главата със сътресение и контузия на мозъка и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, а контузията на мозъка е довела и до трайно затруднение на движенията на горните и долните крайници за срок над един месец и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, алт. 5, б „а", алт. 2, пр. 1, вр. ал. 1, б „б", алт. 2, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б" НК, е осъден на наказание „пробация" със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес -[населено място], обл. М., [жк], бл. 22, вх. Д, ет. 5, ап. 14, за срок от 1 (една) година и с периодичност на изпълнение два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 (една) година, с периодичност на изпълнение два пъти седмично. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 22. 08. 2009 г. си е служил с контролни знаци - рег. Табели № „М 43 50 АН", издадени за друго моторно превозно средство, а именно, за лек автомобил „В. 2108", собственост на Г. Н. Г. от[населено място], поради което и на основани чл. 345, алт. 1 и чл. 55, ал. 2 НКе осъден на ГЛОБА в размер на 50.00 лева На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът е определил подсъдимият да изтърпи най-тежкото от наложените му наказания „пробация" с посочените по-горе мерки . Съдът се е произнесъл и по разноските по делото, както и относно веществените доказателства. В жалбата се релевира основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК като се твърди, че присъденото обезщетение на гражданския ищец К. Р. Б. е завишено и е в нарушение на чл.52 вр. с чл.45 от ЗЗД. Съдилищата не са съобразили тежкото финансово положение на подсъдимия, който е задължен за изплаща погасителни вноски по повод изтеглени парични заеми от 7 000 и от 5000 лева ; безработна майка, за която се грижи ; ниски постоянни доходи, въпреки трудовата му ангажираност. Моли, на основание чл.354, ал.2,т.5 НПК , ВКС да измени решението като бъде намален размерът на присъденото на гражданския ищец обезщетение. В съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата. Упълномощеният от подсъдимият защитник адвокат Г. Г. не се явява без да сочи уважителна причина за неявяването си. Гражданският ищец и частен обвинител К. Р. Б. не се явява, редовно призован. Постъпило е становище от повереника му – адвокат Й. А., който оспорва жалбата и иска оставянето й без уважение като неоснователна. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна. Справедлива е корекцията извършена от въззивната инстанция, което е намалила обезщетението по размер съобразно с правилата за справедливост и предвид величината на болките и страданията , понесени от пострадалия. В последната си дума подсъдимият моли за уважаване на жалбата. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на подсъдимия Е НЕОСНОВАТЕЛНА. По отношение на твърдяното в жалбата на подсъдимия нарушение на материалния закон в гражданско-осъдителната част на решението: Касационната инстанция не намира да са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби при определяне правното основание и размера на обезщетението за неимуществени вреди от инкриминираното деянието. Във въззивното решение аргументирано са уважени доводите на подсъдимия за несправедливост на присъденото обезщетение от първостепенният съд. Като е възприела изцяло фактите, установени от първостепенният съд относно деянието, авторството му от подсъдимия и вида и характера на съставомерните последици от деянието, въззивната инстанция е отчела , че на пострадалия Б. са причинени сериозни телесни увреждания, изпълващи медико-биологичните признаци на различни видове, сериозни по тежест средни телесни повреди: контузия на гръдния кош с плеврален излив в дясна гръдна половина , представляваща временно разстройство на здравето неопасно за живота; травма на главата със сътресение на мозъка и контузия на мозъка с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки , довели до разстройство на здравето , временно опасно за живота, както и до трайно затруднение на движението на горните и долни крайници за срок от един месец. Отчетени са фактическите данни, че за пострадалия е бил необходим дълъг възстановителен период , който още не е приключил. От СМЕ е установено , че този период е не по-малко от една година. Данните, че е прекъснал посещаването на училище , за да се лекува, че организмът му е отслабнал и изпитва трудности при по-продължително стоене на крака, забавянето на учебния процес и принудителното му лишаване, поради нуждата от лечение, от социални и интелектуални занимания за неопределен период от време, са травми от психичен характер, които той търпи и ще продължи да понася. Б. е бил пътник в автомобила и не е допринесъл с поведението си за настъпването на инкриминирания резултат е факт, съобразен при формиране вътрешното убеждение на съда за степента на обезвредата . При тези данни, обезщетението е съобразено с тежестта на извършеното и болките и страданията на пострадалия, а от друга страна и със съдебната практика по подобни дела. Доводите на касатора, че е затруднен материално, има ниски доходи, полага грижи за майка си и няма финансова възможност за изплащане на присъденото обезщетение, не са релевантни нито към правното основание за възникване на деликтна отговорност с извършеното деяние, предизвикало ПТП, с което по непредпазливост на непълнолетния пострадал са причинени посочените по –горе телесни увреждания, нито могат да влияят върху механизма на определяне неговия размер. Законът ясен и категоричен в чл.52 ЗЗД,вр. с чл.45 ЗЗД, че обезвредата се определя по справедливост. При формиране на нейния размер се отчитат действителните понесени от пострадалия болки и страдания от деянието, причинило непозволеното увреждане. В случая, въззивната инстанция която е намалила размера на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лева на 18 000 лева, е приложила правилно законовия критерий за справедливост. Крайните изводи на съда са основани на установената по делото конкретна фактология за механизма на деянието, за вида и характера на престъпните последици, намиращи се в причинна връзка с него, за вината на дееца и нейната форма и на въведените в съдебната практика критерии за справедлива обезвреда. Ето защо, ВКС не намери правно основание за последващо намаляване размера на присъденото обезщетение. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а въззивното решение, съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК, трябва да бъде оставено в сила в атакуваната част. Предвид тези мотиви, ВКС трето наказателно отделение, в настоящият съдебен състав: Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №65/ 12.10.2010 г. по внохд №68/2010г. на ВОЕННО-АПЕЛАТИВНИЯ СЪД в обжалваната гражданско-осъдителна част, а в останалата наказателна и гражданско-отхвърлителна част, решението е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :