Р Е Ш Е Н И Е № 191 [населено място], 13.12.2016 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение,в открито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Б. т.д.№ 3015/2016 год., за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Всестранна земеделска кооперация „Х. Б.„ против решение от 08.06.2015 год. по гр.д.№ 304/2015 год. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2068/31.10.2014 год. по гр.д.№ 2945/2014 год. на Бургаски районен съд. Касаторът твърди недопустимост на въззивното решение,като постановено по нередовна искова молба,предвид невнесена държавна такса, както и поради произнасяне на съда по основание,непредявено от ищците - за провеждане на ОС от 05.04.2014 год. в нарушение на чл.20 ал.1 от Устава на кооперацията – липса на решение на УС за свикване на ОС.Касаторът оспорва в евентуалност и правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.20 ЗЗД, при извършеното от съда тълкуване на чл.20 ал.2 от Устава на кооперацията, че визираните в т.1 и т.2 на същата разпоредба начини за разгласяване на поканата за събранието са кумулативно приложими. Страната намира, че това тълкуване е извършено в противоречие с принципите, въведени от чл.20 ЗЗД,без да бъде отчетена продължителната еднаква до момента практика на кооперацията за разгласяване на Общите й събрания, като достатъчно доказателство за съдържанието на волята на кооператорите относно смисъла на въведените в чл.20 ал.2 от Устава варианти. Твърдят се и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.236 ал.2 ГПК, поради необсъдени доказателства и доводи на ответника – касатор. Ответните страни – А. К., Й. М. и С. П. – оспорват касационната жалба.Считат, че предявените в активно субективно съединение на повече от един кооператори искове, с оглед целения правен резултат - отмяна на решенията на ОС от 05.04.2014 год. , независимо на колко доказани основания за това би била постановена, предпоставя дължимост на една държавна такса. Считат, че нарушението на чл.20 ал.1 от Устава на кооперацията не е коментирано от въззивния съд като самостоятелно основание за отмяна на решенията, а в мотивиране извода за нарушение на чл.20 ал.2 от Устава, изрично наведено с исковата молба. С определение № 441 от 25.05.2016 год. , касационното обжалване е допуснато по въпроса: „ Следва ли действителната воля на субекта, чийто устав е предмет на тълкуване в конкретна негова разпоредба, досежно вложения в същата смисъл, да се съобразява и извежда от последващото му поведение,т.е. от трайното и безпротиворечиво последващо прилагане на спорното правило? „ Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с реш.№ 546 по гр.д. 856 / 2009 г. на ІV г.о. и реш.№ 1 по гр.д. № 777 / 2010 г. на І г.о. на ВКС. Върховен касационен съд, първо търговско отделение,в съответствие с доводите и възраженията на страните и съобразно правомощията си по чл. 293 ГПК, намира следното : Ищците – член кооператори - А. К., Й. М. и С. П. - атакуват решенията на ОС на В. „Х. Б.„,като твърдят, че не са спазени условията за свикване и провеждане на ОС, съгласно Устава на Кооперацията.От съвместното прилагане на чл.15 ал.1 ЗК вр. с чл.18 ал.1 от устава ищците формират извод, че ОС е винаги събрание на пълномощниците, докато ОС от 05.04.2014 год. е проведено като ОС на всички член-кооператори. Сочат нарушение на чл.20 ал.2 т.1 и т.2 от Устава,според които разгласяването на поканата за Общото събрание следва да стане кумулативно по начините , посочени в тези две точки,а не по избор – по един от тях, докато процесното ОС е свикано само чрез публикация в районен и централен вестници, не и с покана до всеки от член-кооператорите, респ. пълномощниците им, с оглед първия наведен довод за незаконосъобразност.Твърди се неспазено и условието за най-малко двуседмично,преди датата на ОС, оповестяване на поканата.С така допуснатите нарушения е било накърнено правото на член кооператорите да участват при вземането на решенията, в противоречие с чл.9 ал.1 ЗК и чл.7 ал.2 т.2 от Устава. Ответникът,в отговора на исковата молба, е противопоставил възражение за нередовност на исковата молба,поради незаплатена държавна такса по всеки от активно субективно и обективно съединените искове по чл.58 ал.1 ЗК, считайки че всяко едно въведено основание за противоуставност, на всяко отделно решение на ОС от 05.04.2014 год., обуславя самостоятелен иск за всеки от ищците.Паралелно оспорва основателността на исковете. Твърди, че събранието на пълномощниците е възможност, а не единствено приет за допустим от устава орган на кооперацията,с компетенциите на ОС,поради което не е налице нарушение на чл.18 от Устава.Още повече, че с оглед промяната в състава на член- кооператорите , пълномощници на същите следва да се избират за всяко следващо редовно ОС / арг. от чл.15 ал.3 ЗК /, няма такива избирани за периода 2011 – 2014 год. и в същия кооперацията е провеждала единствено Общи събрания на всички член – кооператори.Страната оспорва и нарушението на чл.20 ал.2 от Устава,тъй като предвидените в т.1 и т.2 на разпоредбата начини за разгласяване не са кумулативни, за което се позовава на редакцията на разпоредбата / липсва на свързващ съюз „и„ между т.1 и т.2 на ал.2 на чл.20 /, както и на възприетата в кооперацията до момента практика за разгласяване на Общи събрания на всички член – кооператори / така се твърдят проведени ОС от 16.04.2011 г., 19.11.2011 г., 21.04.2012 г. и 20.04.2013 г./, без да е оспорвано приложението на чл.20 ал.2 т.2 от Устава от никой от член - кооператорите. Позовава се и на практическата невъзможност всяко от ОС да се свиква с покани до всички член-кооператори – повече от 2700 на брой, намиращи се на различни места на територията на страната. При това се сочи,че самият ищец С. П. е присъствал в заседания на УС за свикване на преждепосочените ОС,при възприет идентичен начин на разгласяване – единствено чрез публикация в местен / по седалището на кооперацията – [населено място] / и централен вестници. Първоинстанционният съд не е приел за установено нарушение на чл. 18 от Устава на Кооперацията – недопустимо провеждане на ОС на всички член – кооператори, поради задължителното му провеждане като ОС на пълномощниците на член - кооператорите, но е счел за нарушена разпоредбата на чл.20 ал.2 от Устава, считайки че визираните от разпоредбата начини за разгласяване на поканата за ОС са кумулативни, но без изложение на мотиви,в обосноваване приложени от съда принципи на тълкуване.Тъй като няма спор, че писма – покани до всички член- кооператори не са били изпращани,съдът е счел, че само на това основание следва да бъдат отменени всички решения на ОС на В. „ Х. Б. „. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е споделил извода за кумулативност в предвидените в чл.20 ал.2 т.1 и т.2 от Устава начини за разгласяване на поканата за ОС. Съдът е счел, че изключването на целена кумулативност предполага включването на съюза „или„ между разпоредбите на т.1 и т.2.Коментирал е, че така предвиденият и ако би се приел в алтернативност начин на разгласяване по т.2 / чрез пресата / не гарантира правото на член –кооператора да бъде уведомен, а от тук и не гарантира правото му на участие в ОС. Мотивирал се е с довода,че в дружественото право няма понятие „обща покана„. Формирал е и извод за нарушение на чл.20 ал.1 от Устава, тъй като в решенията на УС от 14.03.2014 год.,макар да е установима воля за свикване на ОС, не е определен начина за свикване.Този извод е формиран в противовес на довода за алтернативност на начините за разгласяване и със смисъла, че ако би се приела за уговорена подобна алтернативност,то задължение на УС е било вземане решение за конкретния начин на свикване на всяко конкретно ОС, съответно за събранието от 05.04.2014 год.,каквото решение няма. Така спорът се концентрира до тълкуването на чл.20 ал.2 от Устава на кооперацията,текстът на който член,в относимата му към спора част, гласи следното : ал.1 / ОС се свиква от УС с писмена покана, в която е записан дневния ред, както и денят, часът и мястото, където ще се проведе събранието ; ал.2 – тълкуваната / Поканата се разгласява чрез : т.1 - писма до членовете – кооператори или пълномощниците; т.2 - поставяне на видни места в селището или съобщения по местната радиоуредба,в районен или централен вестник; ал.3 / Заседанията на ОС се оповестяват най-малко две седмици / 14 дни / преди определената дата . По правния въпрос : В цитираното решение № 546 по гр.д. 856 / 2009 г. на ІV г.о. на ВКС , обосновало допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, по въпроса за тълкуването на договорни клаузи, въз основа на които са възникнали облигационни правоотношения между страните по спора,е прието, че неяснотата на същите предпоставя тълкуване, което наред с останалите принципи – за издирване на общата воля, съобразно отделните уговорки във връзка една с друга и всяка, в смисъла, който произтича от целия договор,с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, допуска като критерий при изследване и установяване на общата воля и поведението на страните преди и след сключването на договора ... , вкл. обстоятелството как са изпълнявани задълженията по договора след сключването му. Р.. № 1 по гр.д. № 777/2010 г. на І г.о. на ВКС подкрепя отговора на правния въпрос в смисъла, изведен и с предходното решение по чл.290 ГПК, че тълкуването не следва да се ограничава до съдържанието на договора, но предпоставя съобразяване и на странични факти и обстоятелства от значение за разкриване действителния смисъл на договореното, вкл. съобразяване на други действия между страните или по отношение на трети лица.Настоящият състав споделя разрешението, дадено в цитираните две решения, като не намира, че настоящият спор, касаещ тълкуването на разпоредби на устав на кооперация, с оглед различието му от облигационен договор и като пораждащ не насрещни - между членовете на кооперацията, а успоредно съществуващи права и задължения, в отношение към постигане на общата цел на кооперацията, предпоставя неприложимост на преждеизброените принципи и конкретно – на тълкуване,в съответствие с утвърдената от кооперацията , непротиворечива и последователна практика в приложението на чл.20 ал.2 от Устава на кооперацията . По основателността на касационната жалба : Съгласно чл.15 ал.1 ЗК,при членство на повече от 200 лица е допустимо заместване Общото събрание на член – кооператорите от Общо събрание на пълномощниците / не по-малко от 70 /, което има всички правомощия на ОС на член – кооператорите. В чл.18 ал.1 от Устава на ответника, макар избягвайки визирания в ЗК модален глагол / „може„ /, е прието разрешението за орган на кооперацията - ОС на пълномощниците, при норма на представителство – 1 пълномощник на 30 члена, като мандатът на преждеизбрани пълномощници се прекратява с избор на нови такива / чл.18 ал.3 пр. второ /. В чл.15 ал.3 ЗК изборът на пълномощници е визиран като дължим за всяко редовно събрание на кооперацията. Видно от представени от ответника извлечения от книгата на член – кооператорите на В. „ Х. Б.„, неоспорени от ищците,броят на член – кооператорите е променлива величина, като към 17.11.2012 год. възлиза на 2 755 члена, а към 05.04.2014 год. – на 2 796 члена. Видно е от представените от ищеца присъствени списъци на пълномощници , към протоколите от ОС на пълномощниците в период до 2010 год., че членството е било различно към всеки един момент, като промяната в членския състав е предпоставила и различен брой пълномощници за различните Общи събрания.В този смисъл, възражението на ответника е, че към датата на атакуваното ОС избор на пълномощници, в съответствие с членския състав на Кооперацията, не е бил извършен,поради което и единственият оправомощен за вземане решенията орган е било ОС на всички член – кооператори. Разпоредбата на чл.20 ал.2 от Устава , вкл. и само т.2 от същата, са неясни,досежно действителната воля на член – кооператорите приели устава, по отношение на реда за уведомяване за Общото събрание на кооперацията, доколкото предвиждат паралелни начини,първият от които е достатъчно гарантиращ уведомяването на всеки отделен член – кооператор / нарочна покана със съдържанието по чл.20 ал.1 на Устава / и сам по себе си логично изключва смисъла от кумулирането му с уведомяването по реда на чл.20 ал.2 т.2 от Устава – с разгласяване чрез средства за масова информация,с регионално и национално покритие.С оглед броя на членовете на кооперацията / близо 2 800 души, при това без териториално ограничение по местоживеене за придобиване качество на член – кооператори /,подобен начин на уведомяване се явява изключително трудоемък и скъп, а и спорен, като гарантиращ редовността на уведомяването на всички член - кооператори. Видно от доказателства,представени от самите ищци – протоколи от Общи събрания на пълномощниците на Кооперацията / от 20.04.2002 год. , 26.04.2003 год., 25.09.2004 год. и 10.04.2010 год. /, уведомяването на пълномощниците е ставало само с писмени покани с обратни разписки – изявление вписано в самите протоколи, неоспорени досежно истинност, в качеството им на частни свидетелстващи документи. Няма твърдение на ищците, нито доказателства, че решенията на тези ОС са атакувани, поради нарушение на чл.20 ал.2 от Устава.Такъв ред за свикване на ОС на пълномощниците не е оспорен и досежно останалите ОС на пълномощниците,за които ищците представят протоколи,макар в същите начинът на уведомяване да не е изрично упоменат. Ответникът,от друга страна , е представил протоколи – от ОС на всички член - кооператори – от 16.04.2011 год.,19.11.2011 год., 21.04.2012 год. и 20.04.2013 год.,неоспорени досежно вписан в съдържанието им ред за уведомяване на член-кооператорите - само чрез покана в местен / за Бургас / и централен вестници, а за ОС на 20.04.2013 год. – и чрез обявление на „видни места„ , позовавайки се на обстоятелството, че тази практика на уведомяване не е била предмет на спор досежно противоуставност на свикването на ОС на член-кооператорите в тези случаи.Последното не е оспорено от ищците. Още повече, че ищецът С. П. е участвал в три от тези общи събрания, свикани именно по оспорвания от него ред, вкл. участвал в заседания на УС за вземане решения за свикването им по този ред / протоколи от 27.10.2011 год. – за ОС на 19.11.2011 год., от 29.03.2012 год. – за ОС на 21.04.2012 год. и от 02.04.2013 год. – за ОС на 20.04.2013 година /. Аналогично, в ОС на 21.04.2012 год. и 20.04.2013 год. е участвала и ищцата Й. М.. Ако би се споделил довода на ищците,че чл.20 ал.2 от Устава предпоставя кумулиране на двата начина на уведомяване, то такова следва да е приложимо и по отношение на ОС на пълномощниците, а представените и неоспорените по съдържание протоколи от проведени ОС на пълномощниците визират приложим единствено реда по чл.20 ал.1 т.1 от Устава. От друга страна е налице продължителна – повече от 4 години – непротиворечива практика на кооперацията, за свикване на ОС на всички член–кооператори, изместила предходната практика на свикване на ОС на пълномощниците, единствено по реда в чл.20 ал.2 т.2 от Устава. Според принципите на тълкуването,посочени по-горе – съобразно кореспондиращи други разпоредби на устава,целта му ,вкл.съответствие на съдържанието му с императивни разпоредби от приложимия закон, настоящият състав намира следното: Разпоредбата на чл.20 ал.2 от Устава следва да се тълкува във връзка с уредената възможност за ОС на пълномощниците в чл.18 ал.1 от Устава, а последната - съобразно законово уредената в чл.15 ал.1 от ЗК възможност за такъв орган на кооперацията – ОС на пълномощниците само в хипотеза на членски състав над 200 души.Очевидна е логиката на законодателя, именно предвид затруднеността в организацията и работата на ОС на кооперация със значителен брой членове, да създаде облекчения за същата. Доколкото членството е променлива величина, т.е. както към момента на учредяване на кооперацията, така и последващо би могло да бъде, съответно да спадне, под минимума от 200 души, разумно е уставът да съдържа диференцирана уредба,съобразена с действителния членски състав на кооперацията и кореспондиращ на същия орган – Общо събрание.Няма спор, че персонална покана до всеки член – кооператор е далеч по-надеждно средство за уведомяване, но и че при значителна членска маса – такъв ред за уведомяване е изключително затруднителен.Съобразявайки безпротиворечивия, еднакъв начин на прилагане на чл.20 ал.2 от Устава от Управителния съвет на кооперацията, без противопоставяне от страна на нейните членове,в съответствие с нормата на членство, предпоставяща допустим орган на управление - ОС на пълномощниците, настоящият състав намира, че чл.20 ал.2 т.1 от Устава следва да се тълкува като приложим ред за уведомяване на член-кооператорите, когато членският състав не предполага избор на пълномощници и орган на кооперацията – ОС на пълномощниците, т.е. при членство до 200 души, в съответствие с чл.15 ал.1 от ЗК, както и за уведомяване на пълномощниците, при членство предпоставящо възможен орган на кооперацията – ОС на пълномощниците и избран такъв. Подобно тълкуване е и логично,с оглед членския състав на ответника,предпоставящ изключително затруднителен, и в много отношения невъзможен да гарантира редовно известяване на всички членове,начин на уведомяване по т.1 / чрез персонална покана / , а от друга страна - с оглед достатъчната гарантираност на уведомяването по т.1 на разпоредбата, което разумно изключва смисъла от въведен кумулативно начин и по т.2. Поради това, в последната разпоредба следва да се търси различна, от съпътстваща друг ред за уведомяването, цел. Доколкото Устава не съдържа други разпоредби, от чието съдържание, кумулативно с текста на чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от Устава да би бил изведен друг разумен смисъл на разпоредбата на чл.20 ал.2, от която пък също така не следва еднозначно и безспорно приемането на двата начина за уведомяване,като кумулативно приложими, както и в съответствие с даденото разрешение на поставения правен въпрос, настоящият състав намира,че волята на член – кооператорите следва да се тълкува изключително в смисъла, обективиран в неоспорваната практика на кооперацията по свикване на двата самостоятелни формата на ОС, а именно: чрез персонална покана до пълномощниците на член–кооператорите – при свиквано ОС на пълномощниците по чл.18 вр. с чл.17 от Устава и по реда на т.2 от ал.2 на чл.20 от Устава – при свикване на ОС на всички член – кооператори. Доколкото, свикването по реда на чл.20 ал.2 т.2 от Устава не е било предмет на изрично въведено възражение за неспазване на разпоредбата, последното не подлежи на проверка в настоящия спор.Уведомяването чрез покана в местен / „Черноморски фар„ / и централен /„Труд„/ вестници – на 20.03.21014 год.,т.е. в срока преди ОС на 05.04.2014 год., съгласно чл.20 ал.1 от Устава,е доказано. Настоящият състав споделя съображенията на въззивната инстанция, че Уставът не изключва и би било противозаконно да изключи възможността за провеждане на ОС на всички член – кооператори, вместо единствено на пълномощници. Още повече, че съгласно чл.15 ал.3 от ЗК и предвид това ,че членството в кооперация е динамична величина, изборът на пълномощници следва да е предпоставен поотделно за всяко редовно събрание на Кооперацията, освен при липса на промяна в членския състав, каквато не се установява по делото. В такъв именно смисъл следва да се тълкува и чл.18 ал.3 пр. второ от Устава на В. „ Х. Б. „. Дори да не би била споделена тезата за паралелно допустими ОС на всички член – кооператори и ОС на пълномощниците им, при недоказан от ищците избор на пълномощници на член – кооператорите на В. „Х. Б.„,в съответствие с действителния членски състав към 05.04.2014 год., очевидно единствен легитимен орган на кооперацията е ОС на всички член – кооператори, каквото е и проведено на тази дата. Несъстоятелен е довода за недопустимост на въззивното решение, поради несъбрана държавна такса по всеки от исковете.По начало, разглеждането на спора по същество, при недосъбрана в цялост държавна такса,винаги предпоставя допълнителното й събиране с акт на съда / чл. 77 ГПК /, но не съставлява основание за обезсилване на вече постановеното решение. Държавната такса е предпоставка за разглеждане на спора, с липсата на която, ако съдът не се е съобразил, поради собственото му бездействие, не следва да се санкционира страната. При това в конкретния случай , предвид активното субективно, а не обективно съединяване на искове, за отмяна решенията на едно и също ОС на кооперацията, на основание едни и същи обстоятелства, като обуславящи отмяната и предпоставящи постигането на еднакъв и единствен правен резултат,в случай на основателност, е дължима една обща държавна такса за неоценяем иск, заплатена по делото. Не е разгледано и непредявено от ищците основание за незаконосъобразност и противоуставност при свикване на ОС .Липсата на решение на УС за свикване на ОС от 05.04.2014 год. е коментирана единствено в обосноваване на неправилно приложение на чл.20 ал.2 т.2 от Устава,в случай че би се приело за допустимо алтернативно уведомяване на член – кооператорите по някой от двата начина в чл.20 ал.2 от Устава. Въззивният съд е счел,че дори да се допусне алтернативно приложение на един от предвидените в чл.20 ал.2 от Устава начини / тълкуване несподелено от настоящия състав/, УС на кооперацията е дължал изрично решение за избор на този начин ,каквото в случая липсва. Правилността на подобна теза,обаче, е ирелевантна, с оглед възприетото от настоящия състав тълкуване на чл.20. ал.2 от Устава,изключващо алтернативност. Следователно,въззивното решение, като постановено в противоречие с чл.20 ЗЗД и принципите на тълкуването, следва да бъде отменено,а исковете - отхвърлени, с възмездяване на ответника за понесените във всички производства разноски,съобразно представените списъци за разноски, неоспорени от ищците. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 08.06.2015 год. по гр.д.№ 304/2015 год. на Бургаски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявените от А. К., Й. М. и С. П. против Всестранна земеделска кооперация „Х. Б.„ - [населено място], искове с правно основание чл.58 от ЗК, за отмяна на решенията на Общото събрание на Кооперацията от 05.04.2014 година. ОСЪЖДА А. К., Й. М. и С. П. , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, да заплатят на В. „ Х. Б. „ разноски за съответните инстанции, както следва: 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение за първа инстанция, 885 лв. – от които 600 лв. платено адвокатско възнаграждение и 285 лв. държавна такса – за въззивна инстанция, както и 920 лв. – от които 850 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 70 лв. държавни такси – за касационна инстанция или общата сума от 2 405 лв. разноски за производството във всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :