Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр. София,05.12.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2862 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявени от А. Ж. Д., искове по чл.47 т.2 и т.5 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 10.07.2018г. по в.а.д.№107/2017г. на Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“, в частта, с която А. Ж. Д. е осъдена солидарно с останалите ответници да плати на „Алта Ойлс” ЕООД, гр. София, сумата от 128 087,74 лева – главница, представляваща инвестирани разходи от страна на „Алта Ойлс“ ЕООД по Договор за насаждения от био рози от 02.11.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.09.2017г. до окончателното изплащане; сумата от 17 896,26 лева, представляваща договорна лихва на основание чл.2 ал.2 от Договор за насаждения от био рози от 02.11.2015г.; сумата от 25 617,48 лева, представляваща договорна неустойка за неизпълнение на основание чл.5 ал.6 от Договор за насаждения от био рози от 02.11.2015г.; както и разноски в размер на 17 430,21 лева. Ищцата поддържа, че арбитражното решение е постановено въпреки липсата на арбитражно споразумение между нея и „Алта Ойлс” ЕООД, гр.София, учредяващо компетентност на Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“. Излага твърдения, че компетентността на арбитражния съд е била договорена чрез арбитражната клауза, съдържаща се в чл.6 /6/ ал.2 от Договор за финансиране на насаждения от био рози от 02.11.2015г., сключен между „Алта Ойлс” ЕООД, гр.София, в качеството на финансираща страна, „Елексир 2008“ ООД, с Габарево, в качеството на бенефициент, както и от А. Ж. Д. и В. В., в качеството на поръчители на бенефициента. Поддържа, че в процесния договор не е посочено тя да е действала чрез представител, а от приетата в арбитражното производство съдебнопочеркова експертиза се установява, че тя не е подписала лично договора. От ищеца в арбитражното дело „Алта Ойлс“ ЕООД било въведено твърдение, че договорът е подписан от пълномощник, като било представено пълномощно, с което В. К. В. е упълномощен от нея, но в качеството й на управител на „Елексир 2008“ ООД и „Вениз ойл“ ООД. А. Ж. Д. поддържа, че своевременно е оспорила представителната власт на В. В. по отношение на нея в качеството й на физическо лице, като е заявила, че никога не е издавала такова пълномощно. Арбитражният съд в мотивите си приел, че оригиналът на пълномощното е изгубен или унищожен, без такова твърдение да е въведено от някоя от страните. В тази връзка ищцата прави оплаквания, че решаващият орган неправомерно е разместил доказателствената тежест и й е вменил задължението да докаже отрицателния факт, че никога не е издавала пълномощно на ответника В. да извършва правни и фактически действия от нейно име и за нейна сметка. Поддържа също, че решаващият орган се е произнесъл в мотивите на решението си по въпрос извън предмета на спора, като е разгледал непредявено искане за разваляне на процесния договор. Подробни съображения излага в исковата молба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по иска за отмяна - „Алта Ойлс“ ЕООД, [населено място], поддържа, че искът е неоснователен и че при постановяване на арбитражното решение не са допуснати нарушения, които да са от естество да опорочат съществено арбитражното производство. Твърди, че включената в процесния Договор за финансиране на насаждение от био рози от 02.11.2015г. арбитражна клауза обвързва всички страни по него, включително и А. Ж. Д., като поръчител на главния длъжник. Счита за неотносими твърденията на ищцата,че в договора не е посочено изрично, че е сключен чрез пълномощник. Позовава се на извършеното от нотариуса по реда на чл.590 ал.2 от ГПК удостоверяване на подписите на страните в договора, в което изрично е отбелязано, че в договора са положени подписи от В. В., от една страна като пълномощник на „Елексир 2008“ ООД и от друга страна, като пълномощник на физическото лице и поръчител А. Ж. Д.. Счита, че не следва да му се вменява задължение да предоставя оригинал на пълномощно, с което насрещната страна е изразила воля да упълномощи трето лице по така сключения договор. Също така поддържа, че съставът на арбитражния съд не е излязъл извън рамките на поставения пред него спор. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният от А. Ж. Д., иск по чл.47 т.2 и т.5 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. По основателността на предявения иск: Видно от събраните по делото доказателства с договор за финансиране на насаждение от био рози от 02.11.2015г., „Елексир 2008“ ООД, като бенефициент, се е задължил да създаде 187 дка /87 883 броя разсад/ насаждение от био рози в [населено място], посредством посадъчен материал от био рози, предоставен от финансиращата страна „Алта Ойлс“ ЕООД, [населено място], срещу приемо – предавателен протокол, неделима част от договора. Съгласно чл.1 ал.3 от договора финансиращата страна има право на ексклузивно изкупуване на цвета от био рози, добит в обекта за регламентирания период на действие на договора при насрещно задължение в тежест на бенефициента да не предоставя възмездно или безвъзмездно био розов цвят, добит в обекта на трети на страните лица. Стойността за разсада на насаждението от био рози, използвани за създаване на обекта, възлиза на 91 739,50 лева, без ДДС, което бенефициентът се е задължил да възстанови по реда и сроковете по чл.2 ал.2 и ал.3 от договора. Съгласно чл.6 /6/ ал.4 от договора всички спорове, породени от договора или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат решавани от страните чрез преговори, а при липса на съгласие между тях ще бъдат решавани от Арбитражния съд при Алианс за правно взаимодействие, съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. Като поръчители на бенефициента по договора са се задължили А. Ж. Д. и В. В.. На 11.03.2016г. от нотариус П. К. рег.№100 на НК с район на действие РС Казанлък, е извършена нотариална заверка на подписите върху договора, положени от Ж. Ж. А., като управител на „Алта Ойлс“ ЕООД и на В. К. В., лично и като пълномощник на „Елексир 2008“ ООД и А. Ж. Д.. В настоящото производство ответното дружество „Алта Ойлс“ ЕООД представя справка - извлечение от общия регистър на нотариус П. К., рег.№100 на НК с район на действие РС Казанлък, видно от което под №6603/24.09.2015г. е направен следният запис: „А. Ж. Д., упълномощител, В. К. В. – упълномощен, действие: Пълномощно да сключва договори за финансиране на насаждения от маточина и рози с „Алта Ойлс“ ЕООД в качеството ми на поръчител при условия и клаузи, каквито той договори“. В първото по делото съдебно заседание ищцата е заявила, че оспорва формалната доказателствена сила и съдържанието на справката, както и достоверността на посочената в нея дата. Във връзка с направеното оспорване е назначена съдебна компютърно - техническа експертиза, от заключението на която се установява, че представената справка съответства на записа във водения от нотариуса електронен регистър. Вещото лице посочва, че тъй като програмата не съхранява история на записите, не може да се установи дали и кога са извършвани корекции в текста на записа. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира иска по чл.47, т. 2 от ЗМТА за основателен. При извършването на правни действия чрез представител, той изразява своята воля, но с цел правното действие на волеизявлението да настъпи за друго лице – представлявания. При сключване на двустранна сделка чрез представител, за да е формирано валидно съгласие, насрещната страна следва да съзнава, че договаря с представител и че правното действие ще настъпи в чужда правна сфера. Поради това при двустранните сделки, сключени чрез представител, трябва е налице обща воля на представителя и третото лице, сключената от тях сделка да породи действие за представлявания. Законът не установява специална форма за легитимирането на представителя, като той може да представи писмения документ, от който произтича представителната власт или устно да съобщи, че действа като представител. Когато сделката се обективира в писмена форма, представителството трябва да е отразено в текста така, че да следва по несъмнен начин, че лицето, подписало документа, не действа от свое име, а като пълномощник. Тъй като се предполага, че всеки извършва правни действия от свое име и за своя сметка, представителят трябва да обори по несъмнен начин това предположение пред третите лица. Безспорно е по делото, че подписите за бенефициента и двамата поръчители са положени от В. К. В., като се оспорва наличието на представителна власт у същото лице по отношение на ищцата А. Ж. Д.. В текста на договора не е посочено, че при сключването му дружеството „Елексир 2008“ ООД и А. Ж. Д. са действали чрез пълномощник. При положените подписи са изписани имената на страните по договора, съответно техните управители и имената на поръчителите – физически лица, като до никой от подписите не е посочено, че е положен от друго лице, в качеството му на пълномощник. В случая отбелязването на самоличността на пълномощника не е извършено в документа, а едва при заверката на подписите четири месеца след съставянето му, чрез поставяне върху документа на посочения в разпоредбата на чл.590, ал.1 от ГПК надпис, съдържащ данните по чл.580 от ГПК. Не може да се приеме, че с извършената нотариална заверка може се допълва липсваща част от съдържанието на документа или да се променя индивидуализацията на лицата, посочени като автори на волеизявленията. Доколкото от приетото в арбитражното производство заключение на съдебно – почерковата експертиза е установено, че подписът от името на А. Ж. Д. като поръчител не е положен от нея, следва да се приеме, че не е налице валидно изявление от страна на същата за задължаването й като поръчител по сключения договор, съответно същата в качеството на физическо лице не е обвързана от договора, включително и инкорпорираната в него арбитражна клауза. Дори и да се възприеме тезата на ответното дружество, че когато за една от страните по договора е положен подпис от трето лице, волята на страните това лице да действа като пълномощник е ясно изразена и без да е посочено неговото име, в случая не е доказана категорично представителната власт на В. К. В.. По делото не е представено пълномощно, с което същият се легитимира като пълномощник на А. Ж. Д.. Съгласно постоянната практика на ВКС, отбелязаната от нотариуса констатация за наличие на представено пълномощно не може да се приеме за достатъчна, ако спорът касае обема на представителната власт. В решение №633 от 25.10.2010г. по т.д.№1369/2009г. се приема, че частта от нотариалния акт, в която е записано, че пред нотариуса е представено пълномощно /без номер и дата/, не се ползва с формална доказателствена сила. Съгласно чл.179 от ГПК, нотариалният акт като официален диспозитивен документ доказва достоверно спрямо всички само следните обстоятелства: че явилите се пред нотариуса лица са направили съответно волеизявление /в случая за дарение на описания в нотариалния акт имот/ и че това волеизявление е направено на посочените в нотариалния акт дата и място. В решение №95 от 07.05.2013г. по гр.д.№662/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., се приема, че ако се установи, че пълномощното, представено при изповядване на сделка с предмет прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот е било изгубено или унищожено и съществува спор относно наличието на упълномощаване, в тежест на страната, която твърди, че такова упълномощаване е съществувало е да докаже това. В подобна хипотеза отбелязаната от нотариуса констатация за наличие на представено пълномощно не може да се приеме за достатъчна, ако спорът касае обема на представителната власт. В този смисъл е и решение №49 от 03.07.2017г. по гр.д.№603/2016г. на ВКС, ТК, І т.о., според което проверката, извършвана от нотариуса при заверката на подписи, касае единствено функцията му на удостоверяващ подписите орган, а не удостоверяването на факти, относими към валидността на сделката. Нотариусът няма правомощие за такова удостоверяване, тъй като неговите правомощия и удостоверителната сила на неговата заверка са изрично очертани. Поради това нотариалната заверка на подписите не изключва оспорването на представителната власт на пълномощника, а при такова оспорване представителната власт подлежи на пълно и главно доказване. Не може да се приеме за доказано наличието на представителна власт на лицето В. К. В. само от представеното в производството по чл.47 от ЗМТА извлечение от регистъра на нотариус П. К. рег.№100 на НК с район на действие РС Казанлък. Нотариалната заверка на подписа на пълномощното не съставлява доказателство за съдържащото се в него изявление на автора - упълномощител. Съответно и извлечението от регистъра на нотариуса, където е вписано това удостоверяване, не съставлява доказателство за съдържащото се в пълномощното изявление на автора - упълномощител, защото съгласно чл.590, ал.2 от ГПК за извършеното удостоверяване на подпис върху частен документ, нотариусът прави само бележка в своя специален регистър. /в този смисъл Решение №57 от 08.04.2014г. по гр. д. №4451/2013г. на ВКС, ГК, III г.о./ Обвързваща материална доказателствена сила относно съдържанието на пълномощното има само нотариалната заверка на неговото съдържание. От изложеното дотук следва, че между А. Ж. Д. и „Алта Ойлс“ ЕООД, [населено място], не е сключено валидно арбитражно споразумение, обуславящо компетентността на сезирания арбитражен съд. По изтъкнатото основание за отмяна по чл.47 т.5 предл.2 - ро от ЗМТА, настоящият състав намира за недоказано твърдението на ищцата, че решението на Т. при Н. съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Предметът на спора е спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца и въведено чрез иска като предмет на делото. В предмета на спора съгласно чл.298 ал.4 от ГПК се включват и насрещните права на ответника за вземания, въз основа на които той е направил възражение за прихващане и за право на задържане. За да формира изводите си съдът следва да обсъди тези факти, които се явяват правопораждащи и правопогасяващи с оглед вида и съдържанието на заявените права, а съответно и да направи въз основа на тях правни изводи, които могат да не съвпадат със становищата на страните. В случая арбитражният съд се е произнесъл само в рамките на заявения предмет, без да се произнася в диспозитива на решението по други права и задължения на страните, освен спорните вземания на ищеца. Видно от исковата молба ищецът „Алта Ойлс“ ЕООД основава претенцията си на клаузата на чл.5 ал.6 от договора, която урежда последиците от предсрочно прекратяване на договора по причина, за която бенефициентът отговаря. Ищецът изрично се е позовал и на настъпила невъзможност за изпълнение на договорните задължения от страна на ответното дружество бенефициент. При така изложените фактически твърдения арбитражният съд правилно е изследвал прекратяването на облигационното правоотношение като част от основанието на предявения иск. Преценката на съда дали действително са били налице основания за разваляне на договора по реда на чл.87 ал.2 от ЗЗД, е обуславяща за правилността на постановеното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.47 от ЗМТА. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че е налице визираното в чл.47 т.2 от ЗМТА основание за отмяна на решението от 10.07.2018г. по в.а.д.№107/2017г. на Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на ищцата по иска се дължат направените по делото разноски за държавна такса, вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 14464,06 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл.47 т.2 от ЗМТА решение от 10.07.2018г. по в.а.д.№107/2017г. на Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“. ОСЪЖДА „АЛТА ОЙЛС” ООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], да заплати на АНРИЕТ ЖОЗЕ ДЕНИС, [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1, сумата 14464,06 лева /четиринадесет хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и шест стотинки/, разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.