Р Е Ш Е Н И Е № 251 С., 13.07.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 879 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение №339 от 16.03.2010г. по гр.д.№2550/08г. на Варненския окръжен съд. Ищците Е. Т. А., А. Г. А. и Г. А. А. обжалват решението в отхвърлителната му част. Считат за неправилни изводите на съда относно релевантните за делото факти. В изложението към жалбата се позовават и на отпадане на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, с което въззивният съд не се съобразил. Ответниците С. Г. Г. и К. Н. Г. обжалват решението в частта, с която предявеният срещу тях иск за собственост е бил частично уважен. Считат, че постановеното решение е недопустимо, тъй като съдът излязъл извън предмета на търсената защита, уважавайки предявения иск за ½ ид.част от спорните 25 кв.м. – нещо, което ищците не са искали. В жалбата са изложени и оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, както и нарушения на материалния и процесуалния закон. С определение №52 от 24.01.2011г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпросите за действието на §6, ал.2 и §8, ал.1 от ЗУТ, както и дали може да бъде уважен ревандикационен иск, предявен срещу съсобственик. За да се произнесе по тези въпроси и по касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решение №2717/02.09.08г. по гр.д.№4975/05г. на Варненския районен съд, в частта, с която искът по чл.108 от ЗС, предявен от Е. Т. А., А. Г. А. и Г. Г. А. срещу С. Г. Г. и К. Н. Г. е бил уважен за ½ идеална част от спорните 25 кв.м. от недвижим имот в [населено място], означени в червен цвят на скицата на стр.18 от делото на В.. Решението на районния съд е отменено за другата ½ идеална част от спорните 25 кв.м. и по отношение на нея искът за собственост е отхвърлен. Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците е закупил през 1935г. недвижим имот, който по действащия към този момент регулационен план от 1900г. е съставлявал парцел ХІІ-15а от кв.143 по плана на [населено място], с площ от 205,80 кв.м. По същия план имотът на ответниците е образувал съседен парцел ХІІа-15. Тъй като заповедта от 2001г., с която е одобрен последният регулационен план за съседните имоти е отменена с влязло в сила решение на административния съд, а заповедта, с която е бил одобрен предходният регулационен план от 1981г. е прогласена за нищожна, действащият регулационен план за тези имоти е този от 1959г. Според него, за имотите е бил отреден общ парцел ХІ-12,12а. При действието на този план ищците са поделили със съдебна спогодба от 1974г. етажите в жилищната сграда, построена в собствения им имот, като към отделните дялове са придадени и по ½ ид.част от имота, включен в общия парцел. От своя страна, при действието на същия план, ответниците са придобили през 1986г. и през 1995г. чрез две възмездни сделки правото на собственост върху жилищната сграда и мястото, включено в съседния имот, част от общия парцел. Съдът е приел, че по силата на плана от 1959г. е възникнала съсобственост върху парцел Х-12,12а, в който частите на собствениците на двата отделни имота са се изравнили. Както с делбата от 1974г., така и с двете придобивни сделки на ответниците от 1986г. и 1995г. е извършено разпореждане не с реална част от общия парцел, а с идеалната част, съответстваща на имотите им по кадастралната основа. Ищците и ответниците имат равни права на собственост в общия парцел, включително и в спорната реална част от него. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците, че са придобили по давност спорната реална част, поради забраната на чл.59 от З. /отм./, в редакцията преди изменението от 2000г. Тъй като само ответниците владеят спорната реална част, предявеният срещу тях ревандикационен иск е основателен до размера на правата на ищците в нея – т.е. за ½ ид.част от спорните 25 кв.м. За другата ½ ид.част искът за собственост е отхвърлен. Първият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е за действието на §6, ал.2 и §8, ал.1 от ЗУТ. Междувременно по този въпрос е постановено ТР №3/28.03.2011г. по т.д.№3/2011г. на ОСГК на ВКС, което следва да се приложи и в настоящия случай. В него е прието, че с изтичане на сроковете, посочени в §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждане на административна процедура по §8, ал.1, изр.2 от ПЛ на ЗУТ /сега §8, ал.2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Вторият въпрос е дали може да бъде уважен ревандикационен иск срещу съсобственик. При съсобственост две или повече лица са собственици на идеални части от една вещ. Това дава право на всеки от тях да владее и ползва цялата вещ, като зачита съответното право и на останалите съсобственици. Когато някой от тях не допуска останалите да упражняват фактическа власт върху вещта, било защото отрича правото им на собственост, било защото го признава, но е започнал да свои цялата вещ, останалите могат да защитят правата си не само с иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на вещта, но и с ревандикационен иск, при който ще установят правото си на собственост върху притежаваната идеална част от вещта със сила на пресъдено нещо и ще получат владението върху цялата вещ, което е едно от правомощията на притежаваното от тях право на собственост. Възможността невладеещият съсобственик да предяви иск по чл.32, ал.2 от ЗС не го лишава от по-пълната защита на правото му, която му дава ревандикационният иск. Ето защо настоящият състав намира за правилна съдебната практика, в която се приема, че може да се предявява иск по чл.108 от ЗС и срещу съсобственик. Израз на тази практика са и решения на ВКС по чл.290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – решение №146/26.04.10г. по гр.д.№238/09г. на ІІ ГО, решение №822 от 01.12.10г. по гр.д.№46/10г. на І ГО. По съществото на правния спор: Ищците и ответниците са собственици на съседни имоти, които с дворищнорегулационния план на [населено място] от 1959г. са обединени в общ парцел ХІІ-12, 12а. Този дворищнорегулационен план има вещноправно действие, което се изразява това, че от момента на влизането му в сила включените в общия парцел имоти губят своята самостоятелност и възниква съсобственост върху парцела, като частите на собствениците на включените в него имоти се изравняват. Непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план при действието на ЗПИНМ /отм./ се извежда от разпоредбата на чл.39, ал.3 на ЗПИНМ, вр. §49, 50 и 52 от ППЗПИНМ, с уточнението, че това действие е условно и прехвърля само голата собственост, а едва със заплащането на обезщетение за придаваемите части или за изравняване на частите в общия парцел или заемане на имотите по установения ред приключва прилагането на регулацията – решение №341 от 12.07.10г. по гр.д.№263/10 на ВКС, ІІ ГО, решение №1359 от 10.08.09г. по гр.д.№4747/07г. на ВКС, ІV ГО, решение №1216 от 22.01.09г. по гр.д.№4698/07г. на ВКС, І ГО и др. Тъй като следващият регулационен план от 1981г. е обявен за нищожен с решение №11477/20.05.05г. по адм.д.№6371/05г. на ВАС, 5 чл. с-в, а заповедта за одобряване на регулационния план от 2001г. е отменена с решение от 24.01.96г. по адм.д.№393А на В., действащият към момента на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационен план е този от 1959г., с който двата съседни имота са обединени в общ парцел. Този извод на въззивния съд е правилен. Съдът обаче не е съобразил прекратяването на отчуждителното действие на този дворищнорегулационен план, настъпило автоматично с изтичане на сроковете по §8, ал.1 от ПР на ЗУТ. /Тези срокове се отнасят за заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове, независимо от това дали са приети при действието на З. или на предишни благоустройствени закони/. Не само страните по делото твърдят, но и данните сочат, че планът от 1959г. не е бил приложен – не е имало обезщетяване за изравняването на частите в общия парцел, нито пък общо владение на парцела от собствениците на отделните имоти. Както в делбата от 1974г., от която произтичат правата на ищците, така и в придобивните сделки от 1986г. и 1995г., от които черпят права ответниците, правото на собственост е очертано чрез посочване на съответния имот в общия парцел, което сочи на липса на прилагане на плана от 1959г. Тези сделки са валидни по изложените от въззивния съд съображения, но от тях може да се установи неприлагането на плана от 1959г. С отпадане на отчуждителното действие на неприложения дворищнорагулационен план от 1959г. автоматично се възстановява отделната собственост върху имотите, на базата на които е образуван общият парцел. Тези имоти не са очертани в кадастралния план от 1950г., на базата на който е образуван общият парцел. В последващия план от 1965г. спорното място е посочено като част от имота на ответниците, а в кадастралния план от 1969г. – към имота на ищците. Планът от 1969г. е съобразен с документите за собственост на страните, които съответстват на регулационния план от 1900г. Освен това – със заповед №247 от 13.06.03г. на кмета на [община] е попълнен действащият към този момент кадастрален план, при което спорното място е показано като част от имота на ищците, така, както е и по документи за собственост. Ето защо, с възстановяване на собствеността върху отделните имоти при отпадане на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1959г., ищците са станали собственици на имот 12б, посочен на скицата на стр.18 от първоинстанционното производство, към който принадлежи изцяло спорната реална част. Площта на този имот съответства и на правата им по документи за собственост. Одобрената в хода на съдебния процес кадастрална карта не е съобразена с действителните права на страните, както и с последиците на отпадането на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1959г. Неоснователно е възражението на ответниците, че са придобили по давност спорната реална част посредством владението и от 1986г. до 1996г. Към този период е действал дворищнорегулационният план от 1959г., с който за двата съседни имота е отреден общ парцел. Общият парцел е образуван по силата на плана и съществуването му е съставлявало пречка по чл.59 от З. за придобиване на реална част от него по давност, както правилно е приел въззивният съд. Отчуждителното действие на плана е отпаднало едва с изтичането на сроковете по §8, ал.1 от ЗУТ и едва от този момент може да тече придобивна давност върху спорната реална част. Обстоятелството, че планът от 1959г. не е бил приложен, не се отразява на забраната за придобиване по давност на спорната реална част от парцел, тъй като с влизане в сила на плана от 1959г. отделните имоти са загубили своето самостоятелно съществуване и като обект на правото на собственост е възникнал парцелът, който е престанал да съществува едва с отпадането на отчуждителното действие на плана. Като не е зачел отпадането на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1959г. и последиците му, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в отхвърлителната му част и в тази част искът да бъде уважен, съобразно изводите на настоящата инстанция. За пълнота на изложението следва да се посочи, че са неоснователни останалите оплаквания в касационната жалба на ответниците С. и К. Г.. Присъждането на ½ ид.част от спорната реална част от имот не е извън петитума на предявения иск и не води до недопустимост на съдебното решение. Няма пречка съдът да присъди по-малко от това, което се претендира, щом то се включва в претенцията. Искането за присъждане на един имот включва в себе си и искането за присъждане на идеална част от него, затова няма пречка искът за собственост да бъде уважен само за идеалната част, ако е неоснователен за цялото. На следващо място – К. Г., която е била конституирана като ответник във въззивната инстанция е имала възможност да вземе становище по иска и да направи собствени доказателствени искания. След като не е сторила това, не се е явила пред съда, нито пък е упълномощила адвокат, не може да се позовава на процесуално нарушение, изразяващо се в това, че въззивният съд не е повторил извършените в първата инстанция процесуални действия по събиране на доказателствата. Неоснователно е и оплакването, че не е зачетено особеното мнение на вещото лице В.. Това мнение не се споделя от мнозинството на вещите лица в първата тройна експертиза, приета в първата инстанция, както и от вещите лица по втората експертиза, приета във въззивната инстанция. Освен това – от значение за изхода на делото е и попълването на кадастралния план, извършено през 2003г. Дори да се зачете особеното мнение на вещото лице В., съдът няма как да пренебрегне заповедта от 2003г. за попълване на кадастралния план, която е от значение за очертаване на имотите на страните, получили самостоятелност с отпадане на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1959г. И на последно място – неоснователен е доводът, развит в писмената защита на ответниците Г., че са могли да придобият по давност спорната реална част по аргумент от чл.33, ал.1 от З. /отм./, вр.ТР №3 от 15.07.93г. по т.гр.д.№2/1993г. на ОСГК на ВС. Разглежданата в това ТР хипотеза е на придобиване по давност на придадената по регулация част от съседен имот, с което дворищнорегулационният план се счита за приложен по силата на чл.33, ал.1 от З. /отм./. Тази хипотеза е съвсем различна от настоящата, при която няма придаване на части от съседен имот по регулация, а има регулационен план, с който два имота са обединени в общ парцел, при което е недопустимо придобиване по давност на реална част от този парцел при действието на З. /отм./. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №339 от 16.03.2010г. по гр.д.№2550/08г. на Варненския окръжен съд в отхвърлителната му част и вместо него постановява: ОСЪЖДА С. Г. Г. и К. Н. Г., двамата от [населено място], [улица], да предадат на основание чл.108 от ЗС на Е. Т. А., А. Г. А. и Г. А. А., [улица] владението на останалата ½ ид.част от реална част с площ от 25 кв.м., част от УПИ ХІІ-12б от кв.56 на 8-ми микрорайон [населено място], означена с червени контури на скицата на лист №18 от делото на Варненския районен съд, приподписана от състава на Варненския окръжен съд и неразделна част от това решение. ОСТАВЯ В СИЛА решение №339 от 16.03.2010г. по гр.д.№2550/08г. на Варненския окръжен съд в останалата обжалвана част, с която искът за собственост по чл.108 от ЗС на другата ½ ид.част от спорната реална част от 25 кв.м. е бил уважен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: