4 Р Е Ш Е Н И Е № 365 София, 21 септември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора А.ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1836/2011 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Й. К. Б. чрез служебния му защитник адв.И.В. от САК срещу въззивно решение № 127 от 05.04.2011г. по внохд № 102/11г. по описа на Софийския апелативен съд,НК,първи състав,с което е потвърдена изцяло присъдата на Софийски градски съд от 09.12.2011г. по нохд № 4361/10г. В жалбата се поддържа,че наказанието наложено на подсъдимия е явно несправедливо,поради което се иска същото да бъде намалено. Частният обвинител Б. П. Б. моли да не се уважава жалбата.В писмено изложение излага съображения срещу довода на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че на 12.06.2009г. около 23.55ч. в гр.София,на ул.”Стефан Стамболов” пред № 10,в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице/материалите за което са отделени в друго наказателно производство/ е отнел чужди движими вещи на обща стойност 24.00лева от владението на Б. П. Б.,с намерение противозаконно да ги присвои,като за това употребил сила, изразяваща се в нанесени множество удари в главата и тялото на пострадалия ,в резултат на които му причинил средна телесна повреда,като деянието е извършил в условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.199,ал.1 т.3 предл.2 и т.4 вр.с чл.198,ал.1 вр.с чл.129,ал.2 предл.5 алт.2 във вр.с чл.20,,ал.2 вр.с ал.1 и чл.55,ал.1 т.1 вр.с чл.58 НК, вр.с чл.2,ал.2 НК вр.с чл.373,ал.2 НПК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.25,ал.1 вр.с чл.23,ал.1 НК ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия ОБЩО наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА измежду наказанията по настоящето дело и наложените по нохд № 348/09г. на РС-Павликени,в сила от 10.09.2009г., по нохд № 529/10г. на СРС в сила от 11.05.2010г. и по нохд № 12956/09г. в сила от 09.06.2010г. На основание чл.24 НК съдът е УВЕЛИЧИЛ общото наказание с шест месеца и определи за изтърпяване ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР. На основание чл.25,ал.2 НК е ПРИСПАДНАЛ изтърпяното наказание по нохд № 348/09г. и нохд № 12956/09г. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: В жалбата се сочи,че наказанието е явно несправедливо,тъй като не е съобразено с всички обстоятелства,които дават указания за личността на подсъдимия-неговото семейно положение,изразената критичност и съжаление за извършеното от него,пълно съдействие на разследващите органи.Подсъдимият страда от диссоциално личностно разстройство,начална личностна промяна,което следвало да намери отражение в наказанието и същото да се намали. Доводите в жалбата не се подкрепят от събраните доказателства. Производството е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371,ал.2 НПК.Наказанието на подсъдимия е определено в съгласие с чл.373,ал.2 НПК с прилагане нормата на чл.58а НК в редакцията й преди последното изменение/ с ДВ бр.26/2010г. от 06.04.2010г./,действала за периода от изменението й с ДВ бр.27/2009г. В този смисъл и прилагайки принципа на чл.2,ал.2 НК,съдът е определил на подсъдимия при условията на чл.55 НК наказание в размер под минималната граница предвидена в чл.199,ал.1 НК. Наказанието не е явно несправедливо.Подсъдимият е осъждан многократно за престъпления от общ характер,което сочи на неговата личностна висока степен на обществена опасност,извършеното деяние е също с висока степен на обществена опасност,осъществено при условията на опасен рецидив и при повече от един квалифициращи признака.Всички сочени от защитата обстоятелства-млада възраст,съжаление,здравословно състояние са взети предвид от съдилищата при обсъждане въпроса за индивидуализацията на наказанието при спазване задължителните условия на чл.373,ал.2 НПК. Въззивният съд е назначил съдебно-психиатрична експертиза от която е установил,че подсъдимият страда от епилепсия,но по време на деянието той не е бил лишен от психическа годност и е съзнавал обществено опасния характер на извършеното,предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.Съдът е съобразил изложеното и е постановил с решението полагане на медицински грижи спрямо подсъдимия по чл.40,ал.2 НК.Съдът обаче не е приел аргументите на защитата за явна несправедливост на наказанието предвид здравословното състояние на подсъдимия.Мотивите на съда се споделят от настоящия касационен състав.Основание за по-голямо снизхождение спрямо извършителя на тежкото престъпление грабеж по отношение на пострадалия Боров, не е налице.Подсъдимият заедно с неустановен по делото извършител нападнал пострадалия в момент,в който последният извадил ключ за да отвори входната врата. Подсъдимият го ударил с юмрук с дясната ръка в лявото око.Пострадалият паднал на земята след което подсъдимият и съучастникът му нанесли множество удари с ритници по главата и тялото му.Подсъдимият го притискал с крак непозволявайки му да се надигне,а другият извършител пребъркал джобовете и взел четири броя секретни ключове,взел черната пазарска чанта на пострадалия,в която се намирала работната му куртка,сандвич,карти за магазини „Билла” и „Пикадили”,пенсионерска карта за градския транспорт и сумата от три лева.В резултат на побоя пострадалият получил средна телесна повреда изразяваща се в травмена церебрастения, представляваща „постоянно разстройство на здравето не опасно за живота”. Съгласно чл.348,ал.5 т.1 НПК наказанието е явно несправедливо,когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,както и на целите по чл.36 от Наказателния кодекс. Установените по делото фактически и правни положения не дават основание за извод,че наказанието определено по реда на диференцираното съдебно следствие е явно несправедливо.В този смисъл решението на съда,с което е потвърдена присъдата включително и в санкционната й част,е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 127 от 05.04.2011г. по внохд № 102/2011г. по описа на Софийския апелативен съд,наказателна колегия,първи състав,с което е потвърдена присъдата на Софийски градски съд по нохд № 4361/2010г постановена на 09.12.2010г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: