Р Е Ш Е Н И Е № 1 гр. София, 08 февруари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 958 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по жалба на частните обвинители, подадена чрез повереника им адв. Я. Я., против въззивно решение № 260106/25.06.2021 г., постановено по внохд № 153/2021 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. В жалбата е посочено е, че по делото не са изследвани всички факти и обстоятелства, следствие на което неправилно е прието наличието на съпричиняване от страна на загиналия Т. Т.. Според повереника при отсъствието на надлежно проведен анализ, въззивният съд неправилно не е намерил основание да увеличи наложеното на подсъдимия от първоинстанционния съд явно несправедливо наказание. В жалбата се оспорва и потвърденото с решението определение на ОС - Пловдив, с което е оставена без уважение претенцията на частните обвинители за присъждане на направени в производство разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира се да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание частните обвинители М. Н., И. К., Г. К., Р. Т., А. Т., Б. Т. Р. Н., Д. Н., Д. Т., Й. В., И. Й., В. К., Д. К., Т. Т. и Д. Т., редовно призовани, не се явяват. Преупълномощеният повереник адв.А. А. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП е на становище, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Подсъдимият Н. Х. К., редовно призован, не се явява. Защитникът адв. А. Ч. счита, че жалбата е неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 260001/12.01.2021 г., постановена от Окръжен съд - Пловдив по нохд № 2429/2020 г. подсъдимият Н. К. е признат за виновен в това, че на 08.08.2018 г., в [населено място], при управление на МПС - товарен автомобил „Фиат Добло“, е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Т. с ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“, пр.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54 вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК К. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години и два месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, пред което подсъдимият е бил лишен от това право по реда на чл.69а от НПК, считано от 26.06.2019 г. до влизане на присъдата в сила. С първоинстанционния съдебен акт съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, а в тежест на подсъдимия са възложени направените на досъдебното производство разноски, възлизащи в размер на 1940,32 лв. С определение № 260194/10.02.2021 г. по същото нохд № 2429/2020 г. на основание чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на повереника адв.Я. за осъждане на подсъдимия да заплати адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на всеки един от частните обвинители в общ размер от 30 000 лв., тъй като не е доказано, че реално е платено. По жалба на повереника на частните обвинители срещу присъдата е образувано внохд № 153/2021 г., а по постъпилата частна жалба срещу определението за разноските е образувано чнд № 152/2021 г. и двете по описа на Апелативен съд - Пловдив. С определение по реда на чл.327 от НПК от 13.04.2021 г. двете дела са обединени, като въззивното производство е продължило под № 153/2021 г. С постановеното по делото въззивно решение на основание чл.334, т.3 вр. с чл.337 от НПК е изменена първоинстанционната присъда като е преквалифицирано осъщественото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата в такова по чл.21, ал.1 от ЗДП, като подсъдимият е оправдан да е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДП. С въззивното решение е потвърдено и определение № 260194/10.02.2021 г., с което е оставено без уважение искането на повереника за присъждане на направените от частните обвинители в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. След като съдът е установил, че са налице предпоставките на чл.372, ал.4 от НПК е обявил, че ще постанови присъдата си, без да събира доказателства за тези факти. В обстоятелствената част на обвинителния акт ясно и категорично са очертани осъществените от страна на пострадалия действия, обуславящи съпричиняването на престъпния резултат, изразяващи се в направения от 84 - годишния пострадал велосипедист завой на ляво на процесното кръстовище в населеното място, без той да се съобрази с поставения знак - „Стоп“ - „Б2“, т.е. без да пропусне движещия по път с предимство, но с 69 км./ч при разрешени 50 км./ч, управляван от подсъдимия, товарен автомобил. При отсъствието на предвидена в закона възможност за даване на съгласие или отказ от страна на частното обвинение за провеждане на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК и законосъобразното й провеждане от първоинстанционния съд, въззивната инстанция не би могла да промени така възприетите, доказателствено обезпечени, фактически положения. Това в още в по-голяма степен, се отнася и за настоящата инстанция като такава само по правото, но не и по фактите. Единственото, което е могло да бъде направено и е сторено от състава на апелативния съд е законосъобразното определяне на правната квалификация на действително извършеното от страна на подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата – а именно по чл.21, ал.1 от ЗДП, вместо несъответстващата, определена в обвинителния акт и неправилно възприета от окръжния съд такава по чл.20, ал.2 от ЗДП. В случая за предходните инстанции не е съществувала дори процесуална възможност да променят така признатите от обвинителния акт факти, тъй като в противен случай признанието им от подсъдимия не би се подкрепяло в достатъчна степен от събраната на досъдебното производство доказателствена съвкупност, т.е. диференцираната процедура би била недопустима. В жалбата относно претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание, освен че същата е обусловена от неправилно възприетото, според повереника съпричиняване, не са посочени други доводи в нейна подкрепа. В тази връзка следва само да се отбележи, че касационната инстанция не констатира наложеното наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, както и две години и два месеца лишаване от право да управлява МПС, да не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, визирани в чл.36 от НК. По изложените съображения касационният състав намира, че жалбата в частта, съдържаща оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователна и въззивното решение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК следва да се остави в сила. По отношение на жалбата в частта, с която се възразява срещу потвърденото определение № 260194/10.02.2021 г., с което е оставена без уважение претенцията на повереника за присъждане на направени разноски от частните обвинители за процесуално представителство пред първонистанционния съд, настоящият състав намира, че същата е недопустима, тъй като не подлежи на разглеждане от касационната инстанция. В разпоредбата на чл.306, ал.3 от НПК изрично е посочено, че определенията по ал.1, т.4 на чл.306 от НПК, включваща произнасянето на съда по разноските, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора от НПК, като същите не попадат и сред посочените в чл.346, т.3 и т.4 от НПК съдебни актове, подлежащи на самостоятелен касационен контрол. Извършеното от въззивния апелативен съд обединяване на двете дела без наличието, на каквото и да било законово основание за това и произнасянето му макар и с едно общо решение, но с два отделни диспозитива, не води до осъществяване на желания от повереника касационен контрол, поради което в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане /виж ТР 2/30.08.2005 г. по т.д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба, в частта относно разноските. ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 260106/25.06.2021 г., постановено по внохд № 153/2021 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: