Р Е Ш Е Н И Е № 235 гр. София, 23 май 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на четиринадесети май двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Татяна Кънчева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2694/2011 год. Производството по чл. 423 ал.1 НПК е образувано по искане на задочно осъдения П. А. А. за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влязлата в сила присъда № 242 от 21.01.2011 год. по НОХ дело № 716/2009 год. на Санданския районен съд. В искането, изготвено лично от осъдения, се поддържа довод, че влязлата в сила присъда е постановена в негово отсъствие, като не е знаел за наказателното преследване. В съдебно заседание осъденият редовно призован не се явява по уважителна причина. Задържан е в затвор в Република Гърция за изтърпяване на наказание лишаване от свобода по влязла в сила присъда за престъпление извършено в тази страна. Тази присъда е мотивирала гръцките власти да отложат предаването му съобразно издадената Европейска заповед за арест до изтърпяване на наказанието. С писмена молба вх. № 461 от 24.02.2012 год. осъденият поддържа искането си и моли след отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане да бъде осигурено присъствието му в съдебно заседание в първоинстанционния съд. Служебно назначеният му защитник поддържа искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 242 от 21.01.2011 год. постановена по НОХ дело № 716/2009 год. Санданският районен съд е признал подсъдимия П. А. А. за виновен в това, че на 5.06.2009 год. в местността “С. И.”, землище на село Г., общ Сандански, в условията на опасен рецидив и като се представил за лице от състава на Министерството на вътрешните работи, отнел от владението на Е. Л. от Конфедерация Швейцария, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои пари и вещи на обща стойност 336.17лв, поради което и на основание чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1 т.9 и чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо. Направено е от легитимна страна и в шестмесечния срок по чл. 423 ал.1 НПК, в който осъденият е узнал, че срещу него има постановена осъдителна присъда. Този извод се налага от данните във връзка с изпълнението на Европейска заповед за арест от 2.07.2010 год. на РС – Сандански. От тях /л. 152 от делото/ е видно, че по силата на тази заповед А. е установен и задържан на 26.05.2011 год в затвор в Република Гърция. Липсват данни преди този момент да е узнал, че срещу него има постановена влязла в сила присъда. Искането за възобновяване производството по делото е от 27.09.2011 год., и се обхваща от определения от процесуалния закон срок. Разгледано по същество искането е основателно. С разпоредбата на чл. 423 ал.1 НПК се предоставя възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, ако наказателното дело е разгледано в негово отсъствие. По този начин се гарантира, прокламираното от чл. 5 т.3 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи и чл. 55 от НК право на осъдения да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушан. Упражняването на това право зависи изцяло от волята на задочно осъдения и не е свързано с наличието на пороци при постановяване на влязлата в сила присъда. Възобновяването на наказателното дело обаче е допустимо не във всички случаи на задочно осъждане, а само когато е нарушено правото на участие в процеса по причини извън процесуалното поведение на осъдения. Когато е узнал за наказателното производство и е имал недобросъвестно процесуално поведение, с което е станал причина участието му в процеса да бъде нарушено, не може да черпи права от него и да иска възобновяване производството по делото. В конкретния случай, видно от данните по делото, неучастието на осъдения в двете фази на процеса не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение. Досъдебното производство № 376/ 2009 год. за престъпление по чл. 206 НК е образувано на 5.06.2009 год. в РПУ- Сандански срещу неизвестен извършител. В хода на разследването са извършени множество процесуално-следствени действия и са събрани доказателства за привличането на П. А. като обвиняем за престъпление по чл. 196 ал.1 НК. Предприети са оперативно- издирвателни мероприятия, но местонахождението му не е установено. Обявен е за общодържавно издирване с тел. № 25472 от 1.06.2009 год. Досъдебното производство е проведено при условията на чл. 269 ал.3 НПК. Привлечен е като обвиняем по чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.11 т.9 и чл. 29 НК чрез служебно назначен защитник – адв.С. П. от АК Благоеврад. На същият служебен защитник са предявени материалите от разследването./л.106 от същото/. След внасянето на обвинителният акт в съда и образуването на съдебното производство, съдът е положил усилия да го издири и призове, включително и като го е обявил за международно издирване, но не е получена информация за местонахождението му. Преценил е, че не съществува законна пречка да бъде даден ход на делото в негово отсъствие и го е разгледал с участието на назначения от досъдебното производство служебен защитник. При тези данни следва да се приеме, че са налице изискванията на закона за възобновяване на наказателното дело. Осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и за постановената осъдителна присъда. В срок се е възползвал от правото си да поиска възобновяване на делото. Налице са предпоставките на чл. 423 ал.1 НПК за уважаване на искането и за възобновяване производството по делото. На това основание влязлата в сила присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство, за да узнае в извършването на какво престъпление се обвинява и да му се осигури възможност да даде обяснение по него. Във връзка със задължението на съда по чл. 423 ал.4 НПК да се произнесе в това производство по мярката за неотклонение, настоящият състав констатира, че взетата от Санданския районен съд в разпоредително заседание по реда на чл. 248 ал.2 НПК на 15.01.2010 год. мярка за неотклонение “задържане под стража” е законосъобразно определена. Изложените от съда съображения за характера на повдигнатото обвинение, съдебното му минало и процесуалното му поведение, към които следва да се добави и съществуващият риск от бъдеща недобросъвестност, която да осуети реализирането на наказателната отговорност налагат извода, че следва да бъде потвърдена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Възобновява производството по НОХ дело № 716/2009 год. по описа на Санданския районен съд. Отменява постановената по делото присъда № 242 от 21.01.2011 год. Връща делото за ново разглеждане на прокурора от стадия на досъдебното производство. Потвърждава взетата на подсъдимия П. А. А. мярка за неотклонение “задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: