Р Е Ш Е Н И Е № 36 гр. София, 29.02.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Лиляна Методиева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 3086 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Т. И. И. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 453/2011 г. и отмяна на решение № 407 от 11.11.2011 г. на Благоевградския окръжен съд. Искането се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Развити са съображения за многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславят приложението на чл. 55 НК. Направено е искане за намаляване на наказанието лишаване от свобода. Допълнителните съображения на защитника съдържат и алтернативно искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. В съдебно заседание служебно назначеният защитник (адв. П.) настоява за възобновяване на делото. Осъденият И. поддържа, че присъдата следва да бъде изменена чрез намаляване на наказанието, а в останалата част – потвърдена. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение предвид многобройните осъждания на подсъдимия. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 507 от 13.05.2011 г. по н. о. х. д. № 368/2010 г. на Районния съд – гр. Петрич подсъдимият Т. И. И. е признат за виновен в това, на 1.07.2008 г. в село Р., община Петрич, при условията на опасен рецидив и чрез използване на моторно превозно средство да е отнел чужди движими вещи – 12 бр. метални тръби на обща стойност 180 лева от владението на В. Д. З. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК е наложено наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил общо наказание по съвкупност по н. о. х. д. № 2735/06 г. и по н. о. х. д. № 13422/07 г. от шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, от което е приспаднал изтърпяното наказание лишаване от свобода по н. о. х. д. № 2735/06 г. В тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С въззивно решение № 407 от 17.11.2011 г. по в. н. о. х. д. № 453/2011 г. на Благоевградския окръжен съд присъдата е изменена, като наложеното наказание за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК е намалено от три години и шест месеца на една година и шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. Наложеното наказание на подсъдимия за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК не е явно несправедливо. Въззивният съд е констатирал нарушение на забраната да се влошава положението на обжалващия при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, поради което законосъобразно е намалил наказанието на една година и шест месеца лишаване от свобода. В такъв размер то е в достатъчно снизходително и липсва необходимост от допълнително намаляване с оглед тежестта на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия и целите, посочени в чл. 36 НК. Наказанието държи сметка за значимите смекчаващи отговорността обстоятелства – ниската стойност на предмета на престъплението и материалното положение на подсъдимия. Върховният касационен съд, произнасяйки се в рамките на основанията, посочени в искането на осъдения, не намира съществено нарушение, което да доведе до възобновяване на наказателното дело. Искането следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. И. И. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 453/2011 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: