Р Е Ш Е Н И Е № 176 гр. София, 11 май 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети април, през две хиляди и петнадесета, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 267/2015г. Производството е образувано по искане на осъдените К. Ш. и Б. Ш. за възобновяване на нохд №2094/2012г. на Варненски районен съд /РС/ и внохд №513/2014г. на Окръжен съд /ОС/-Варна, и за отмяна на постановената по тях присъда №98 от 20.03.2014г., по предвидения в чл.425, ал.1, т.т.1 - 3, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК, ред. В подаденото искане за възобновяване се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции съществени нарушения на процесуалните правила, обективирани в ангажиране на наказателната отговорност на К. Ш. и Б. Ш. за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, при налични пороци в обвинителния акт, като се излагат подробни съображения за неговата необоснованост /несъответност на описаната фактология и доказателствения материал/, и се обръща внимание на липсата на произнасяне от решаващия орган, в открито заседание на 21.02.2013г., по депозираната от упълномощените защитници на осъдените лица молба за прекратяване на производството и връщане на делото на прокурора, поради наличие на основанията по чл.288, т.1 от НПК. Аргументира се и несъблюдаване на материалния закон, изразяващо се в игнориране на престъпната несъставомерност на инкриминираните облигационни отношения между К. Ш. и В. Ш. /обещание за продажба/, като се поставя акцент на отсъствието на субективните характеристики на престъплението /умисъл като форма на вина и користна цел/, поради незнанието на осъдените лица, че посоченият в предварителния договор имот с пл.№1735 по плана на селищно образувание „име”, район /район/, [населено място], не им принадлежи – обстоятелство, препятстващо прехвърлянето на правото на собственост. Декларира се и явна несправедливост на наказанията. При условията на алтернативност се предлага упражняване на правомощията по чл.425, ал.1, т.т.1-3 от НПК, чрез отмяна на придобилата стабилитет присъда и връщане на делото за ново разглеждане, или оправдаване на К. Ш. и Б. Ш. по повдигнатото им обвинение, съответно чрез ревизия на съдебния акт в санкционната му част. В съдебно заседание на 30.04.2015г., осъдените лица, редовно призовани не участват лично в производството пред ВКС, като по делото е представена писмена защита от техния договорен адвокат, който поддържа направеното искане и развива допълнително съображения по визираните основания по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 98 от 20.03.2014г., по нохд №2094/2012г., Варненски РС е признал К. Б. Ш. и Б. В. Ш. за виновни в това, че на 11.12.2009г., в [населено място], в съучастие в качеството на съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у В. А. Ш., че К. Ш. е собственик на 740 кв.м., идеални части от място, цялото с площ 1649кв.м., съставляващо имот с пл.№1735 по плана на селищно образувание „име”, район „район” и с това му причинили имотна вреда в големи размери, на стойност 45 000 евро /88 012,35лева/, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК им наложил наказания – по ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, с правоприлагане на института на чл.66 от НК за ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок. С визирания съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на лицата, като при стриктно съблюдаване на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, те са осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец В. Ш. сумата от 45 000 евро в левовата равностойност от 88 012,35 лева, представляваща обезщетение за претърпените с инкриминираното престъпно посегателство имуществени вреди, ведно със законната лихва. Първоинстанционната присъда е била проверена, в рамките на иницииран по жалба на К. Ш. и Б. Ш. въззивен процес, финализирал с решение № 323 от 10.11.2014г., по внохд №513/14г. на Варненски ОС, с което същата е изцяло потвърдена. Искането на осъдените лица е допустимо за разглеждане в обсега на извънредната процедура по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 - 3 от НПК, но преценено в аспекта на очертаната аргументация за възобновяване на наказателното дело, сочи на неоснователност. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемите /подсъдими/ в наказателното производство не е накърнено, чрез внесения за разглеждане от Районна прокуратура /РП/ - Варна в компетентния решаващ орган обвинителен акт срещу К. Ш. и Б. Ш., и с реализираната от съдебните инстанции процесуална дейност. Обвинителният акт на Варненската РП отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, изготвен е при съобразяване с правните предписания на чл.55 от НПК и в съответствие с основните положения на ТР №2/2002г. на ВКС. Представителят на обвинителната власт е формулирал ясно своята позиция за инкриминираното престъпление с индивидуализиращите го обективни признаци /време, място, механизъм на извършване, пострадал и вредоносни последици/, и субективни измерения в съзнанието на съпричастните към посегателството против собствеността лица; посочил е доказателствата, подкрепящи описаната фактическа обстановка; и визирал приложимия закон. В обсега на лимитираната обвинителна теза е очертана конкретика за проведени разговори между К. Ш. и Б. Ш., и пострадалия В. Ш., и за реализирани действия по повод закупуването на недвижим имот в [населено място] – срещи, оглед на предлаганата земя /незастроено и неоградено място вблизост до къщата на семейство Ш./, в находящото се в район „район” селищно образувание „име”, представяне на папка с документация за собственост и подписване на предварителен договор за продажба на 11.12.2009 година, при сключването на който е престирана сумата от 45 000 евро, с уговорката, че копия на всички необходими за прехвърлянето на вещното право книжа ще бъдат предоставени до датата на окончателната сделка – 30.04.2009г., когато ще бъде изплатен и остатъкът от дължимата се за имота цена до 60 000 евро. Визираните фактически положения, ценени в корелация с подробно изложените обстоятелства за водена кореспонденция на К. Ш. с кмета на район „район”, областния управител на [населено място], Служба по геодезия, картография и кадастър, Дирекция „Общинска собственост” при община Варна, и за образуваните т.д.№496/2009г. и гр.д.№2580/2009г., по описа на Варненски ОС, във връзка с процесния имот; и при съобразяване с последващите поведенчески прояви на осъдените, сочещи на неизпълнение на поетите обещания, на укриване на Б. Ш. при опитите на Ш. да осъществи контакт с него по телефона или чрез електронната поща, и на неявяването на К. Ш. на 30.04.2010г. пред нотариус Б. В., който при официална справка установил, че поземлен имот с пл.№1735, в местността „местност” - предмет на предварителния договор, не съществува; детерминират параметрите на обвинението за извършена в съучастие от осъдените лица измама, в големи размери, чрез възбуждане и поддържане на заблуждение, с правна квалификация по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. Юридически неиздържани и лишени от опора в инкорпорираните при наказателното разследване доказателства са акцентираните в искането за възобновяване възражения за необоснованост в прокурорския акт, явяваща се сериозен порок, който ограничава процесуалните възможности на обвиняемите /подсъдими/ лица, възпрепятства разглеждането на делото в съдебно заседание и обосновава връщането му в досъдебната фаза на производството, на основание чл.249, ал.2 и чл.288, т.1 от НПК. Несъответността на описаната фактология на приобщения доказателствен материал е индиция за недоказаност на обвинението, по което решаващият орган се произнася с окончателния си съдебен акт - присъдата и има за правни последици оправдаване на подсъдимия, обезпечаващо в изискуемия се максимален и пълен обем неговото право на защита. В коментирания аспект, настоящият състав не констатира и дерогиране на процесуалната разпоредба на чл.288, т.1 от НПК от Варненски РС, който в съдебно заседание на 21.02.2013г., е оставил без уважение депозираната от упълномощените защитници на осъдените лица молба за прекратяване на съдебния процес и връщане на делото на прокурора, и дал ход на делото. В. недостатък на обявеното на 21.02.2013г. протоколно определение, изразяващ се в изключителна словна лаконичност на волята на първостепенния съд, обективирана в мотивационната част на акта, е саниран и преодолян с решението на въззивната инстанция, в което е очертана обстойна аргументация по релевираните доводи за допуснати съществени процесуални нарушения с внасянето за разглеждане в съдебната фаза на производството на неотговарящ на изискванията на закона обвинителен акт. Правилно е приложен и материалният закон. Криминализираната измама, предпоставяща ангажиране на наказателна отговорност по чл.209 от НК, съответно по предвидените в цитирания кодекс квалифицирани и привилегировани състави, от обективна страна представлява неправомерна дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез което се формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Характеризиращи субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и специалната цел - имотна облага. Инкриминираното поведение на К. Ш. и Б. Ш. се субсумира от особената норма на чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.20 от НК. Твърденията на осъдените лица при състоялите се с В. Ш. срещи и разговори, че К. Ш. е собственик на 740 кв.м., идеални части от място, цялото с площ 1649кв.м., съставляващо имот с пл.№1735 по плана на селище „име”, район „район” и притежава удостоверяващите заявеното обстоятелство необходими документи, неотговарящо на истината; и последвалите ги оглед на намиращата се вблизост до дома им земя и сключване на предварителен договор на 11.12.2009г., е изградило и поддържало неверни представи в съзнанието на пострадалия относно носителя на вещното право и свързаните с това възможности за прехвърлянето му на други субекти, мотивирайки го да се разпореди с инкриминираната сума от 45 000 евро, съгласно постигнатата уговорка и в изпълнение на поетите задължения при обещанието за покупко-продажба, в причинно-следствена връзка, с което е настъпилата за него вреда, в големи размери, с оглед стойностните й характеристики. Очертаната конкретика, интерпретирана при съотнасяне с хронологията на предхождащите противоправната проява събития и с предприетите от К. Ш. и Б. Шматов действия след подписването на предварителната сделка /неизпълнение на ангажимента за изпращане на копия от книжа за собственост на процесния имот, ведно с изискуемите се за прехвърляне на вещното право скици на Ш.; тяхното укриване от жертвата на неправомерното посегателство; и неявяването им на 30.04.2010г. пред нотариуса за сключване на окончателния договор за продажба/, обосновава и субективните признаци на инкриминираното престъпление. В коментирания смисъл релевираните доводи за липса на знание у осъдените лица, че посоченият в предварителния договор имот с пл.№1735 по плана на селищно образувание „име.”, район „район”, [населено място], не им принадлежи, като този факт им е станал известен с обявеното на 06.07.2011г. решение на Варненски АС, по в.гр.д.№286/2011г., с което е потвърден първоинстанционния акт на ОС-Варна, по гр.д.№2580/2009г., не намира надлежна опора в инкорпорирания по делото доказателствен материал Приложената в хода на разследването писмена документация категорично установява, че недвижим имот с пл.№1735 по плана на новообразуваните имоти на местност „име”, район „район”, [населено място] не съществува, като посоченият номер е бил запазен от лицензирана геодезическа фирма, изработила проект за нанасянето на имоти №882 и №882а по плана на предградие /населено място/ от 1936г., отчуждени с Царски указ №40 от 20.08.1941г. и попадащи в границите на недвижим имот №1461, собственост на Министерство на отбраната /МО/. Със Заповед №РД-07-7706-203/08.08.2007г. на Областния управител на [населено място] е влязъл в сила план за територията на местност „име”, в който са отразени имоти №882 и №882а, като съгласно АДС №725/29.04.2004г. и според представените разписни листи, те принадлежат на МО. Видно от приобщените молби на К. Ш. за попълване на кадастралния план, с дати 24.09.2002г., 07.10.2008г., 11.12.2008г., и водената непрекъсната кореспонденция с кмета на район „район”, областния управител на [населено място], служители на Дирекция „Общинска собственост” при община Варна и на Агенцията по вписвания, визираните обстоятелства са станали достояние на осъдените лица, като според адресираните до тях писма, същите са били уведомени преди сключването на предварителния договор на 11.12.2009г., че имоти №882 и 882а са собственост на МО, което предпоставило и образуване на гр.д.№2580/2009г. и в.гр.д. №286/2011г., по описа на Варненски ОС и АС-Варна, финализирали с решение, с което предявеният от К. Ш. на основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ граждански иск за установяване вещното право на собственост и за предаване на владение върху процесния имот е отхвърлен. В контекста на изложеното, акцентираното обстоятелство, че актовете на първостепенния и въззивен съд, по инициирания от К. Ш. правен спор са постановени след инкриминираното престъпление /на 14.02.2011 г. и 06.07.2011г./, е ирелевантно и не индицира на изключващо вината незнание на осъдените лица, че недвижим имот с №1735 по действащия план на местност „име”, район „район”, [населено място] - предмет на подписаната предварителна сделка, не съществува, като нанесените на негово място имоти №882 и №882а принадлежат на МО. Доказателство за умишлена съзнателна дейност на К. Ш. и Б. Ш. е и предхождащото инкриминираната измама /на 05.06.2008г./ сключване на договор с [фирма] за продажба на имоти с пл.№882 и 882а в местност „име”, [населено място] и за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни и други обекти, по силата на който Ш. поела обещание в предписания срок да нанесе процесните имоти в кадастралната карта, да представи вписани нотариални актове за собственост и влязла в сила заповед за одобряване на ПУП, което не изпълнила, и двустранната сделка била едностранно развалена, като по заведеното от нейния съконтрахент, с искова молба от 07.05.2009г., т.д.№496/2009г., по описа на Варненски ОС и с последвалото въззивно решение по в.т.д.№447/2010г. на АС-Варна, тя е осъдена да върне задатъка и заплати неустойка на купувача, общо в размер на 45 000 евро. Налице е и предвидената в нормата на чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209 от НК цел - получаване на материална облага, при кумулативната даденост на отсъстващо намерение да престира дължимото, съгласно съдържимите се в двустранната сделка клаузи, още в момента на постигнатото между страните споразумение, което при конкретиката в разглеждания случай се явява и обективно невъзможно, поради съществуваща, непреодолима пречка/липса на документи за собственост, препятстващо прехвърлянето на вещното право/. Това е относимо за фактическия състав на наказателноправната измама и я отграничава от отклоненията в нормалното развитие на гражданските отношения, независимо от използваната форма за въвеждане на жертвата в заблуждение или за неговото поддържане до реализиране на преследваното имуществено разпореждане, на която може да бъде придаден и юридически вид чрез сключване на писмени договори или други сделки. По справедливост, в съответствие с принципите на установеност и индивидуализация на наказанието, и при спазване изискванията на чл.36 от НК, е диференцирана отговорността на осъдените лица. Наложените на К. Ш. и Б. Ш., при превес на смекчаващите вината обстоятелства санкции - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изтърпяването на които е отложено при условията на чл.66 от НК за ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок, са отмерени при съблюдаване на тежестта на извършеното инкриминирано деяние /време, място, механизъм на осъществяване, участващи лица и стойност на предмета на посегателство/, и на опасността на съпричастните към посегателството /възраст, образователен ценз, семейно положение, чисто съдебно минало, характеристични данни/. Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената компетентност, настоящият състав изведе заключение за отсъствие на основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, налагащи отмяна или ревизия на атакувания и придобил юридически стабилитет съдебен акт, по визирания в чл.419 - чл.426 от НПК ред. Водим от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените К. Ш. и Б. Ш. за възобновяване на нохд №2094/2012г. на Варненски РС и на внохд №513/2014г. на ОС-Варна, и за отмяна или изменение на постановената и влязла в сила присъда №98 от 20.03.2014г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.