Р Е Ш Е Н И Е № 321 София, 18 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: EЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1020/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв.К., защитник на подсъдимата Н. А. Р., срещу въззивно решение № 51 от 11.04.2013 г., постановено по внохд №42/2013 г. по описа на Апелативен съд - Бургас (АС - Бургас). От жалбата като касационно основание се извежда допуснато нарушение на материалния закон. В подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се излагат съображения, че съгласно назначената съдебно-психиатрична експертиза подсъдимата Р., по време на извършване на деянието, е изпитвала уплаха, гняв и смущение, които въззивната инстанция е счела, че не са достигнали интензитета на йерархично по-високо поставените физиологичен афект, но според защитата е следвало да обусловят приложението на чл.12, ал.4 от НК. Искането на касатора е за изменение на решението на АС - Бургас с приложение на института по чл 12, ал. 4 от НК, както и за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е второто релевирано касационно основание- чл.348, ал.1, т.3 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата, чийто предмет е идентичен с този на въззивната такава. Намира за правилни изводите на въззивната инстанция, че подсъдимата е действала в условията на неизбежна отбрана, тъй като е имало реална опасност за живота й, поради което същата е предприела действия в своя защита, но е превишила пределите на неизбежната отбрана. Изразява становище, че не са налице предпоставките за приложение на чл.12, ал.4 от НК. Прокурорът счита за постановена в съответствие със закона присъдата и в гражданско-осъдителната й част. Гражданският ищец и частен обвинител Е. И. Р. и особеният му представител, адв. М., редовно призовани, не се явяват. Подсъдимата Н. А. Р. се явява лично и с упълномощения й защитник- адв. К.. Защитникът на подсъдимата пледира за изменение на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, като моли за прилагане на разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от НК. Също така, защитата отправя искане и за намаляване размера на присъденото обезщетение. В последната си дума подсъдимата Р. моли да не бъде наказвана. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 27 от 05.02.2013 г., постановена по нохд №1420/2012г., Окръжен съд - Бургас е признал подсъдимата Н. А. Р. за виновна в това, че на 23.08.2012 г., в [населено място], чрез нанасяне на удар с нож в гърба, проникващ в гръдната кухина, умишлено умъртвила И. С. Р., руски гражданин, и деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана, изразяващо се в явно несъответствие между характера и опасността на нападението с ръце от пострадалия, и защитата с нож от подсъдимата, поради което и на основание чл. 119, вр. чл. 115, вр. чл. 58а, ал.1 от НК я е осъдил на шестнадесет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години, на основание чл. 66 от НК. Подсъдимата Н. А. Р. е осъдена да заплати в полза на гражданския ищец /и частен обвинител/ Е. И. Р. сумата от 80 000 лв. за претърпените от него болки и страдания от причинената смърт на баща му И. С. Р., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 23.08.2012 г., до окончателно изплащане на сумата, като в останалата му част до 100 000 лв. е отхвърлила иска като недоказан. Съдът се е произнесъл и по направените разноски. С въззивно решение № 51 от 11.04.2013 г., постановено по внохд № 42/2013 г. по описа на АС - Бургас, в производство, инициирано по въззивна жалба на подсъдимата, чрез нейния защитник, е потвърдена първоинстанционната присъда. Касационната жалба е неоснователна.Оплакването за нарушение на материалния закон се свързва единствено с отхвърляне от съдилищата на тезата, че подсъдимата е действала в състояние на уплаха и смущение, което би обусловило приложението на чл.12, ал.4 от НК. По искане на подсъдимата и нейния защитник производството пред ОС - Бургас е протекло при условията на Глава двадесет и седма от НПК. Разглеждането на делото по диференцираната процедура е предпоставено от направеното от подсъдимата Р. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието й да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 372, ал. 4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. В рамките на фактическите положения признати от подсъдимата, първоинстанционният съд е извел и правните си изводи за съставомерност на деянието по чл.119, вр. чл.115 от НК. За да постанови въззивния съдебен акт, апелативният съд е изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК за цялостна проверка на обжалваната присъда на ОС - Бургас, като е изложил подробни съображения за своето виждане, както по отношение на доказателствената съвкупност, установяваща признатите от подсъдимата факти, така и досежно признаците, характеризиращи състава на престъплението по чл. 119, вр. чл. 115 от НК. Настоящият състав на касационната инстанция изцяло се солидаризира с изложените от въззивния съд съображения, отхвърлящи тезата, че действията на подсъдимата по защита, с които е превишила пределите на неизбежната отбрана, са осъществени при хипотезата на чл. 12, ал. 4 от НК. Във въззивното решение са изследвани всички правно значими по делото обстоятелства, обуславящи приложението на чл.119 от НК, като е направена съпоставка между вида и характера на противоправното нападение с вида и характера на защитата, отчетени са средствата за осъществяване отблъскването на нападението, характера и степента на защитеното и увредено благо. Правилният прочит относно наличието на признаците от състава на престъплението по чл. 119 от НК е съобразен със задължителната съдебна практика, касателно института на неизбежната отбрана и случаите на нейното превишаване - Постановление № 12 от 29.11.1973 г. по н.д. № 11/73г. на Пленума на Върховния съд. Съдилищата правилно са приели, че е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана и аргументирано са отхвърлили искането на защитата за приложение на чл.12, ал.4 от НК. В конкретния случай липсват основания поведението на подсъдимата Р. да се възприеме като извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради уплаха и смущение.Тази хипотеза изисква от една страна деецът да се намира в особено психическо състояние на уплаха или смущение, а от друга това състояние да е ограничило в значителна степен възможността му правилно да прецени обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана. Данните по делото сочат, че подсъдимата по време на извършване на деянието се е намирала в обикновено раздразнено състояние, което не е достигнало интензитета на физиологичен афект. Тя е изпитвала различни чувства - уплаха, гняв, смущение, но правилно решаващите съдилища са приели, че това състояние не е ограничило възможностите й за адекватна преценка на ситуацията, респективно на начина й на защита. До този извод, съдилищата са достигнали след като вярно са оценили действията по защита на подсъдимата и най-вече, тези свързани с нанесения последен четвърти удар. При неговото нанасяне, подсъдимата и пострадалият са били разположени един срещу друг, като тя е поставила ръката си с ножа зад гърба на пострадалия, с насочено острие към тялото, след което го е бутнала с лявата ръка назад. Това поведение на подсъдимата не сочи на действия, реализирани в резултат на уплаха или смущение, която следва да е налична не изобщо по време на инцидента, а в момента на реализиране на действията по защита. С оглед на горното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че правилно е приложен материалния закон и не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Не е налице и твърдяната несправедливост в гражданско-осъдителната част на атакувания съдебен акт. Законосъобразно е уважено претендираното от гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди до размер от 80 000 лв., като размерът на обезвредата е съобразен с критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и при определянето му е отчетено съпричиняването от страна на пострадалия. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че жалбата на подсъдимата Р. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а оспореното въззивно решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 51 от 11.04.2013 г., постановено по внохд № 42/2013 г., по описа на Апелативен съд - Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: