Р Е Ш Е Н И Е № 74 София, 25 април 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 205/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Д. О. Ю. за възобновяване на нохд №262/16 г. по описа на Окръжен съд – гр. Силистра. В искането на осъдения се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че при сключване на споразумението са допуснати нарушения на материалния закон, тъй като наложеното наказание не е определено към предвидения минимум, както и, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, без да се сочи конкретика по наведените оплаквания. С определение от 07.03.2017 г., III н.о. на ВКС е присъединено искане на другия осъден М. И. С. за възобновяване на нохд № 262/16 г. на ОС- Силистра към вече образуваното н.д. № 205/2017г. В това искане имплицитно се извеждат всички касационни основания. Навеждат се доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като по делото не била разкрита обективната истина. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за намаляване на наказанието. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП моли исканията на осъдените да бъдат оставени без уважение като неоснователни. В подкрепа на заявената позиция са изложени подробни и аргументирани съображения. Адвокат Г., назначен в качеството на служебен защитник на осъдения Ю., моли искането да бъде уважено и делото да бъде възобновено. Позовава се на допуснато при сключване на споразумението нарушение на чл. 381, ал. 3 от НПК, тъй като имуществените вреди от извършеното престъпление не са били изцяло възстановени. Твърди, че по делото липсват данни паричната сума от 114.98лева, отнета от пострадалия, да е била върната или заместена. Моли да бъде приета представената от осъдения писмена защита. Адвокат К. - служебен защитник на осъдения С., пледира за уважаване на искането за възобновяване по изложените в него съображения. Намира, че неправилно въззивният съд не е приложил чл. 55 от НК, тъй като са били налице предпоставки за това. Заявява, че на подзащитния му, който е неграмотен, не му е било разяснено какви са последиците от споразумението. Осъденият Д. Ю. моли делото да се върне за ново разглеждане и да се намали наказанието му. Осъденият М. С. заявява, че не е извършил престъпление и моли да бъде отменена присъдата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Исканията за възобновяване на двата осъдени са процесуално допустими. Предмет на исканията е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Определението на ОС-Силистра, с което е било одобрено споразумение, постигнато между подсъдимите, техните защитници и прокуратурата е влязло в сила, като не е било проверявано по касационен ред. И двете искания са направени в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК и от лица, притежаващи активна легитимация. Разгледани по същество исканията са неоснователни. В Окръжен съд - Силистра е било образувано нохд № 262/16г. по внесено споразумение между подсъдимите Д. О. Ю. и М. И. С., техните защитници и прокурор при Окръжна прокуратура- Силистра. С определение от 11.10.2016г., ОС - Силистра е одобрил споразумението и е прекратил наказателното производство по нохд №262/16г., водено срещу подсъдимите Д. Ю. и М. С.. По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на проверка от горните инстанции подсъдимият Д. Ю. е бил признат за виновен в това, че на 07.06.2016г., в [населено място] в съучастие като съизвършител с М. И. С., в условията на опасен рецидив, като е употребил за това сила и заплашване, е отнел чужди движими вещи – 114.98лева и 1бр. кутия с цигари марка „марка“ 100 мм от владението на Ж. И. Р. – престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Със същото споразумение М. С. е бил признат за виновен в това, че на 07.06.2016г., в [населено място] в съучастие като съизвършител с Д. О. Ю., като е употребил сила и заплашване е отнел чужди движими вещи – 114.98 лева и 1бр. кутия с цигари марка „марка“ 100 мм от владението на Ж. И. Р. – престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Постигнато е споразумение и по отношение на веществените доказателства - процесната кутия цигари, 1бр. мъжка риза и 1бр. диоптрични очила, като на чл. 111, ал. 2 от НПК е постановено връщането им на Ж. Р.. На основание чл.53, ал.1, б. а” от НК е постановено вещественото доказателство 1бр. празна пластмасова бутилка от бира 2,5л. да се отнеме в полза на държавата с цел унищожаване. В разпоредбите на Глава двадесет и девета от НПК е предвидена една от възможните диференцирани процедури за развитие и приключване на наказателното производство, а именно решаване на делото със споразумение. Този институт е въведен като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение от една страна и обвиняемия/подсъдимия от друга. Споразумението, което се изготвя в писмена форма, следва да съгласува насрещните волеизявления на страните - обвинението и защитата, по въпросите, визирани в чл. 381, ал. 5 от НПК. Обвиненото лице признава фактите по обвинението и своето виновно поведение, приемайки да му бъде наложено наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора, като се отказва от процедурата по разглеждане на делото по общия ред в съда, в която прокурорът е длъжен да докаже неговата вина. В замяна обвиняемият/подсъдимият очаква по-благоприятно наказателноправно третиране. В процедурата по Глава двадесет и девета от НПК е налице и специфика на ролята на съда. Докато в останалите особени производства, предвидени в процесуалния закон, както и в това по общия ред, съдът е длъжен сам да изследва въпросите по чл.301 от НПК и да постанови мотивиран съдебен акт, в производството по цитираната глава на НПК, макар и да е арбитър на правния спор, той само упражнява контрол върху начина, по който са решени въпросите по чл.381, ал.5 от НПК и то в обсега на правомощията си по чл. 382, ал. 7 от НПК. Когато съдът намери, че споразумението не противоречи на закона и морала, го одобрява с определение без да излага мотиви за това. Неоснователно е отправеното възражение от осъдения Ю. за допуснато нарушение на закона, тъй като наложеното му наказание не е във визирания в НК минимум. В настоящия случай е било постигнато съгласие за това, че подсъдимият Д. Ю. е виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. При споразумяване по въпросите, касаещи вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено, страните не са допуснали нарушение на закона, като са постигнали съгласие наказанието да бъде определено при условията на чл. 54 НК, а именно пет години лишаване от свобода, което е и предвидения в закона минимум. Изложеното се отнася и до осъдения С., на който също е наложено наказание в минималния предвиден размер от три години лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при решаването на делото със споразумение, довели до ограничаване правото на защита на двамата осъдени. Несъмнено производството по реда на Глава XXIX от НПК предвижда задължително участие на защитник, който следва да окаже квалифицирана помощ на подсъдимия. Категорично по делото е установено, че подсъдимите лица - Д. Ю. и М. С., в съдебното заседание пред първата инстанция, в присъствието на служебните им защитници, изрично са заявили, че разбират в какво са обвинени, признават се за виновни, съгласни са с наложеното наказание, разбират последиците от споразумението и че то има силата на присъда, и доброволно са го подписали, като са се отказали от съдебно разглеждане на делото по общия ред (л. 21 от съдебното дело). В тази връзка, изцяло несъстоятелна се явява заявената претенция на защитата на осъдения С., че не му били разяснени последиците от споразумението. Следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика решаването на делото със споразумение е правна възможност, а не право на подсъдимия. В настоящия случай М. С. се е възползвал от тази правна възможност – разглеждане на делото по диференцираната процедура, като доброволно е приел условията и последиците от споразумението, което е удостоверил с полагането на подписа си и в присъствието на назначения му служебен защитник. Одобрявайки споразумението в представения му вариант, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, касаещи правомощията му по чл. 382 от НПК. Окръжният съд правилно е констатирал, че постигнатото споразумение не противоречи на морала и закона, включително и в частта досежно наложените и на двамата подсъдими наказания. При постигане на споразумението и одобряването му в съдебното заседание от 11.10.2016г., е участвал служебен защитник – адв. Г. /за подсъдимия Ю./, назначена още на досъдебното производство, и служебен защитник – адв. М. /за подсъдимия С./, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.382, ал.3 от НПК. Безспорно се установява, че при сключване на споразумението са били налице всички изискуеми се от закона предпоставки. Поради това и релевираното възражение от защитата на осъдения Ю., че имуществените вреди не са възстановени, напълно се опровергава от наличния доказателствен материал по делото. От постановлението за връщане на веществено доказателство от 03.08.2016 г. на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура-Силистра /л. 17-18 от досъдебното производство/ е видно, че е постановено връщането на сумата от 114.98лева на пострадалия Ж. Р., която той е получил на 04.08.2016г. /разписка на л.19/. По отношение на инкриминираната кутия с цигари марка „марка“ 100 мм/1брой/, първоинстанционният съд на основание чл. 111, ал. 2 от НПК се е произнесъл одобрявайки споразумението, с което е постановено връщането й на пострадалия Ж. Р.. От изложеното категорично се установява, че имуществените вреди, причинени от престъплението, са изцяло репарирани. Наложените по силата на споразумението наказания на двамата осъдени, освен законосъобразно определени, не се явяват и несправедливи, каквото твърдение осъдените поддържат в исканията си. Още повече, че и двамата са се съгласили да им бъде наложено наказание при условията на чл.54 НК, като са заявили, че „са наясно с наложените им наказания“. Законосъобразно окръжният съд не е предложил промяна в споразумението по отношение на приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като установените обстоятелства, влияещи върху отговорността на подсъдимите, не могат да бъдат преценени като многобройни смекчаващи, нито е налице изключително смекчаващо такова. Също така не е налице и втората кумулативна предпоставка, а именно наличието на по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дейците от обичайната за този вид престъпни деяния, която степен да сочи, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Настоящият съдебен състав намира, че наложените на двамата подсъдими наказания – на Д. Ю. лишаване от свобода за срок от пет години и на М. С. в размер на три години, които да изтърпят ефективно, са справедливи и определени към минимума, предвиден в закона, което напълно отговаря на целите, визирани в чл. 36 НК. Предвид изложеното, касационният съд не констатира основания за възобновяване на производството, отмяна на определението, с което е одобрено споразумението и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените Д. Ю. и М. С. за възобновяване на производството по нохд № 262/16г. по описа на Окръжен съд – гр. Силистра. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: