4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
С., 13.06.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 475 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1242 от 03.10.2011 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение от 29.10.2010 година по гр.д. № 11800/2009 година на Софийски градски съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от П. В. В. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 3 от 29.01.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 9926,29 лева.
Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 6, ал.2 ГПК вр. с чл. 344, ал.1, т.1 КТ допустимо ли е съдът да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са въведени от ищеца по делото.
В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за оспорване законността на извършено уволнение, работодателят носи тежестта да докаже, че е имал право да упражни извънсъдебно потестативното си право да прекрати трудовия договор без оглед въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението.
В противоречие с това становище, в решение № 457 от 11.04.2005 г. по гр.д. № 4/2003 г. и решение № 1708 от 13.01.2000 г. по гр.д. № 592/1999 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд е прието, че в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ съдът се произнася само по въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилна практиката, обективирана в решение решение № 457 от 11.04.2005 г. по гр.д. № 4/2003 г. и решение № 1708 от 13.01.2000 г. по гр.д. № 592/1999 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд.
Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата, предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право.
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.
В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор ищцата е изпълнявала длъжността „координатор продажби” в [фирма], [населено място]. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на 30.01.2009 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено в нарушение на закона, тъй като в заповедта за прекратяване на трудовия договор е вписано, че служителката се уволнява от длъжност „мениджър продажби”, каквато тя не е заемала; че дори и разликата в наименованието на длъжността да е резултат на техническа грешка, то работодателят не е доказал съкращаването на щатна бройка за длъжност „мениджър продажби”, както и че длъжността е била единствена по щата на предприятието, поради което не е възникнало задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [фирма], [населено място] се поддържа, че в нарушение на закона съдът се е произнесъл по непредявени от ищцата доводи за незаконност на уволнението.
Ответницата по касационната жалба П. В. В. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведеното от касатора оплакване за неправилност на въззивното решение е основателно.
В исковата молба ищцата е въвела доводи за незаконност на извършеното уволнение, изразяващи се в това, че не е заемала длъжността, от която е уволнена; че на заповедта за уволнение липсва достоверна дата; че не е получавала писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, както и че решението за съкращаване на щата не е било взето от компетентния орган. Не е въвеждан довод за незаконност на уволнението поради това, че заеманата от ищцата длъжност „координатор продажби” не е била съкратена, нито че длъжността не е била единствена по щатно разписание и това е налагало извършване на подбор.
Предвид изложеното, в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд е уважил предявения отрицателен иск въз основа на факт, който опорочава оспорваното потестативно право, без този факт да е въведен от ищеца. Приемайки, че не са установени факти, опорочаващи правото на работодателя да прекрати трудовия договор, които не са твърдяни от ищцата, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
По делото е безспорно установено, че ищцата е заемала по трудов договор длъжността „координатор продажби” в [фирма]. Длъжността, макар и наименована в трудовия договор като „координатор продажби” обичайно се е изписвала с наименованието „мениджър продажби”, т.е. с възприетата чуждица на термина за управление и координация. Така заеманата от ищцата длъжност е било изписвана като „мениджър продажби” в щатните разписания; в решенията за определяне на нов щат на дружеството; в уведомления по чл. 62, ал.4 КТ и в молбите за разрешаване на отпуск, изходящи от ищцата до работодателя. От двете наименования, синоними на една и съща длъжност, в заповедта за прекратяване на трудовия договор е било вписано наименованието „мениджър продажби”, което обстоятелство обаче няма отношение към законността на извършеното уволнение – прекратен е трудовият договор за заемане на длъжността, която се индивидуализира с присъщите и трудови функции, отразени в наименованието и.
Неоснователен е и доводът за незаконност на уволнението поради липса на достоверна дата за заповедта за уволнение. Трудовият договор е прекратен съобразно правилото на чл. 335, ал.1, т.2 КТ на 30.01.2009 г., поради което датата на издаване на заповедта е без правно значение.
По доводът за незаконност на уволнението поради невръчване на писмено предизвестие - при уволнение по чл. 328, ал.1 КТ, работодателят разполага с правото да отправи писмено предизвестие до работника в срока по чл. 326, ал.2 КТ или да извърши уволнението без предизвестие, заплащайки обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ, без това да рефлектира върху законността на уволнението.
Неоснователен е и доводът, че уволнението е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ без решение на компетентния орган за съкращаване на щата. Решение за съкращаване на заеманата от ищцата длъжност е взето на 29.01.2009 г. (по протокол № 1 от същата дата) от управителя на дружеството, назначен от едноличния собственик на капитала, упълномощен да решава всички въпроси по управление на дружеството, в т.ч. и по определяне на персоналния щат, които въпроси не са от изключителна компетентност на едноличния собственик (чл. 5Б от договора за управление на [фирма]).
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед със заповед № 3 от 29.01.2009 г. следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед обусловения им характер като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 29.10.2010 година по гр.д. № 11800/2009 година на Софийски градски съд, ІІ А въззивен състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. В. В. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 3 от 29.01.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър продажби” и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 9926,29 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |