Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 259   гр. София, 01.04.2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на седемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ:     ЛИДИЯ РИКЕВСКА ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря В. Петрова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 773 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 389 от 05.01.2009 г. по гр. д. № 3622/07 г. Софийски градски съд е оставил в сила решение № 129 от 2005 г. по гр. д. № 12146/04 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска на етажните собственици П. И. К., И. Н. С., Н. С. Т. , Е. Е. Е. - Т. , С. Д. Ц., Р. М. Ц., С. Л. К. и Р. К. К. срещу С. о. , за собственост на портиерско жилище. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от С. К. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. О. по касация не вземат становище по жалбата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че с оглед заключението на техническата експертиза процесното жилище не е обща част по предназначение, тъй като стойността му не била включена в стойността на отделните жилища, а и от възникването на етажната собственост то не се ползувало по предназначение. В жалбата се твърди, че помещението е портиерско и било обща част по предназначение. Според свидетелските показания ,до отнемането му от общината то се ползувало като портиерско. Неправилно съдът приел че след като стойността му не е включена към ценообразуването на всеки един апартамент, то не било обща част. АОС бил съставен без провеждане на отчуждително мероприятие и не създавал права на собственост за ответника. С постановено по делото определение № 475 от 04.06.2009 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение като е приел, че съществен материалноправен въпрос е дали портиерско жилище в жилищен блок е обща част по предназначение. Настоящият състав счита, че на този въпрос следва да се отговори положително. Чл. 38 ал. 1 ЗС изброява примерно кои части по естеството си или по предназначение служат за общо ползуване на всички собственици. Такава част според закона е и жилището на портиера. В тълкувателно решение № 39 от 23.06.1986 г. по гр. д. № 8/86 г. на ОСГК ВС е разяснил, че общите части в етажната собственост са два вида - такива по естеството си и по предназначение. Жилището на портиера според ВС е жилище, но по предназначение е обща част и се притежава в съсобственост от всички етажни собственици като обща част. По основателността на касационната жалба: Установено е, че ищците са собственици на отделни жилищни обекти във вход “а” на блок № 5 от ЖК “З” на гр. С., както и на съответните идеални части от общите части на сградата. Жилищата на някои от тях са получени като обезщетение за отчуждени имоти, а на други са продадени по реда на НДИ /отм./ от ОбНС “В” в периода 1983 - 1991 г. За процесното портиерско жилище бил съставен АДС на 03.05.1982 г., а на основание чл. 2 ал. 1 т. 6 ЗОС бил съставен АОС № 75 от 01.07.1997 г. През 2001 г. била издадена заповед за кмета на р. „В” за изземване на процесното жилище от лицето което го ползува и не се спори, че в момента общината го отдава под наем като жилищен имот. Според техническа експертиза, по проект жилището било предвидено за портиерско за вход “а” и било самостоятелен обект. Видно е и от приложената таблица за ценообразуване, че портиерският апартамент е отбелязан като самостоятелен обект с площ от 31.32 кв. м. и за него са отредени 0.265 % от общите части на сградата, като цената му е 4 270 лв. В същата таблица, във вход „а” освен портиерски апартамент отделни самостоятелни обекти са ценообразувани „РЕП” и магазин „П”, а апартаментите са ценообразувани отделно. От същата таблица се установява, че стойността на обособените самостоятелни обекти не е включена в стойността на апартаментите. Очевидно е че общината като инвеститор на обекта е целяла да запази за себе си собствеността обекти които да обслужват населението на района, затова тези обекти са ценообразувани като самостоятелни и стойността им не е включена в общите части на другите продавани обекти. С оглед на установените факти изводът на въззивния съд, че процесното портиерско помещение не е обща част към жилищата на етажните собственици е законосъобразен. По проект помещението било предназначено за портиерско и според гласни доказателства е ползувано като жилище на портиер до 2001 г. Очевидно е обаче, че продавачът на апартаментите е променил предназначението му от портиерско в жилищно преди продажбата на апартаментите на ищците. Собствениците на етажната собственост могат да променят предназначението на общите части по предназначение като вземат решение че сградата може да съществува без някои от тях - перални, сушилни, портиерско жилище. За съгласието не се изисква особена форма. Промяната може да бъде изразена устно, писмено или да следва от поведението на собствениците. Невключването на портиерското жилище в ценообразуването на отделните апартаменти като обща част и актуването му като държавна собственост преди снабдяването на ищците с актове за собственост изразява такова решение и лишава етажните собственици от притежаването му като обща част. С оглед на изложеното, тъй като ищците не са установили че са собственици на процесния имот, искът им за собственост е неоснователен. Затова настоящият състав счита че цитираната практика изразена в решение № 1* от 10.10.2003 г. по гр. д. № 1502/2002 г. на ВКС IV ГО и от 04.07.2006 г. по гр. д. № 745/05 г. на ВКС ІVБ ГО е правилна, а тази в решение от 29.04.2002 г. по гр. д. № 361/02 г. на СРС и от 15.08.2005 г. по гр. д. № 1594/04 г. на СГС е неправилна. Като е приел, че конкретното портиерско жилище не е обща част към етажната собственост въззивният съд е приложил правилно материалния закон и съгласно чл. 291 ал. 1 т. 1 ГПК следва да се приеме, че е становището, изразено в обжалваното въззивно решение е правилно, поради което касационната жалба срещу него е неоснователна и следва да се остави без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК ВКС   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 389 от 05.01.2009 г. по гр. д. № 3622/07 г. Софийски градски съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: