1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 406
София, 12 април 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1786/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производството е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура, срещу въззивно решение от 15.03.2011г. на САС, НО- 8 състав, постановено по внохд № 791/10г.
Касационното основание, което се релевира е по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като се прави искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста и моли за неговото уважаване.Твърди, че при постановяване на въззивното решение, апелативният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с оценката на доказателствата.Тяхното превратно тълкуване е довело до постановяване на оправдателна присъда.
Адвокат И., защитник на подсъдимия оспорва протеста и пледира за потвърждаване на въззивното решение. Счита, че протестът е неоснователен, тъй като съдът не е допуснал процесуални нарушения.
Подсъдимият В. П. моли за потвърждаване на оправдателната присъда.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 15 от 24.06.2009г., постановена по нохд №625/07г., ОС-Враца е признал подсъдимия В. Т. П. за невиновен в това, че през м.март 2003г. в местността Д., находяща се в близост до [населено място], умишлено умъртвил А. Б., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.115 от НК.
Подсъдимият П. е бил оправдан и по обвинението за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 от НК.
На основание чл.53 от НК, съдът е отнел в полза на държавата вещественото доказателство-сигнално газов пистолет „ИЖ 79-8”, кал.8мм с № ТОР 3672, преработен за стрелба с бойни патрони 7,65мм.
С въззивно решение № 371 от 11.03.2010г., постановено по внохд №580/09г., Софийският апелативен съд е потвърдил горепосочената първоинстанционна присъда.
С решение № 295 от 02.10.2010г., постановено по н.д.№247/10г., ВКС, първо наказателно отделение е отменил въззивното решение и е върнал делото на САС за ново разглеждане.
След връщането е постановено въззивно решение № 61 от 15.03.2011г., по внохд № 791/10г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда.
Касационният протест е допустим и основателен.
Независимо от просторното изложение, при постановяване на съдебния си акт, въззивната инстанция не само, че не се е съобразила с отменителното решение на ВКС, но е допуснала отново нарушения на процесуалните правила по проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че касационната инстанция не е оторизирана да извършва самостоятелна оценъчна дейност на доказателствената маса. Безспорно е и обстоятелството, че тя не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно спазването на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране, в съответствие с разпоредбата на чл.14 от НПК. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си, които са свързани с правилното приложение на закона.
Въззивният съд е приел, че не може да бъде установена причината за смъртта на А. Б., а именно „дали е настъпила от огнестрелното нараняване или първо е бил удавен, а след това прострелян, налице ли е разчленяване на трупа на две части , каквито индиции има от обективните данни по делото”. За да достигне до тези изводи, съдът е обсъдил заключението на единичната съдебномедицинска експертиза, която сочи, че причина за смъртта е огнестрелно нараняване и това на съдебно-медицинска-био-физико-техническа експертиза, която не приема удавянето за категорична причина за смъртта, но не я изключва като възможност. Независимо от значителният времеви период, изминал от смъртта до откриването на трупа, който безспорно оказва своето влияние при експертните изследвания, въззивният съд не е изчерпал възможността по експертен път да бъде установена причината за смъртта.Последната е сред фактите, които подлежат на доказване при обвинение за убийство и е в пряка и непосредствена връзка с изясняване признаците от обективната страна на инкриминираното престъпление. Също така, тя обуславя и съответните правни изводи.
С категоричност, съдът е приел че главата на пострадалия Б. е била отделена от тялото преди изхвърлянето на трупа в кладенеца. Тази фактология е резултат на предположение в житейски аспект, но не се установява от доказателствената съвкупност. Намирането на главата, отделена от тялото е обективна находка, но този факт сам по себе си не дава основание на съда да направи горния извод. По делото не са събрани доказателства, установяващи действия по отделянето на главата от трупа, преди изхвърлянето му в кладенеца. При липсата на такива доказателства е било необходимо да се положат допълнителни усилия за изясняване от медицинска гледна точка/разбира се съобразно конкретиката на казуса/ на вероятният механизъм, по който е отделена главата от трупа на пострадалия и дали това е относимо към причината за настъпване на смъртта.
Съдът е бил длъжен използвайки, предоставените му в НПК способи за събиране и проверка на доказателствата да изясни причините за смъртта, респективно механизма на получаване на уврежданията, довели до летален изход. Без да са изчерпани всички процесуалните възможности, съобразно нормите на НПК, не би могло да се направи заключение, че причината за смъртта е неустановена.
Основателни са възраженията в протеста за допуснати нарушения при анализа на гласните доказателствени източници и по-точно показанията на св.В.. По отношение на последните, заявеният в съдебния акт подход на съда за тяхната оценка е принципно правилен. Показанията на тази свидетелка са единственият източник на преки доказателства, поради което се налага същите да бъдат подложени на прецизен анализ и съвкупна преценка с останалите доказателства, като се изследва въпросът за това, дали те са подкрепени и проверени от другите доказателства, респективно дали са оборени, като е необходимо да се изследва и тяхната последователност, вътрешна непротиворечивост и обективност. В случая необходимостта от задълбочен анализ се обуславя и от факта, че свидетелката В. е давала показания последователно в няколко разпита, включително и приобщени по реда на чл.281 от НПК. Независимо от горните принципни разбирания, съдът в аналитичната си дейност е допуснал нарушения на процесуалните правила. Той е направил изложение на наличните според него противоречиви факти в показанията на свидетелката, които приема, че оборват тяхната достоверност. Тези факти са свързани с времето на събитията, жилището, в което е живеела свидетелката към инкриминирания момент, действията по предаване на пистолета на св.К., обстоятелствата около отвличането на дъщеря й, но същевременно съдът не е обсъдил твърденията на свидетелката, касаещи мястото, начина на умъртвяване на Б., последвалите действия по хвърлянето на трупа в кладенеца, за които факти тя е последователна в показанията си. Касационната инстанция намира, че така извършеният анализ на показанията на св.В. е в разрез с процесуалните правила. Освен, че показанията не са анализирани в тяхната цялост, те не са обсъдени с необходимата задълбоченост и във връзка с останалия доказателствен материал.Не могат да бъдат обосновани изводи за недостоверност на показанията на свидетелката с житейски изводими предположения, като “хронологичното разместване на последователността на две изключително неприятни събития, оставили дълбоки и трайни следи в съзнанието на тази свидетелка, сочи че това разместване не се дължи на грешка в паметта, а на тенденциозност”. Също така, служебно известното на съда за действията на органите на полицията по отношение на лица от криминалния контингент/лист 14 от въззивното решение/, не е сред обстоятелствата, които биха могли да бъдат ценени, както в насока на подкрепа, така и във връзка с опровергаване на дадени доказателства. Съдът приема, че показанията на св.В. се дискредитират от тези на св.К., като по отношение на последния са кредитирани показанията, дадени от него в съдебната фаза.Аргументите за тези действия на съда са правно неиздържани, а именно, че “същият няма никакво основание да се счита за предубеден и мотивиран да закрива подсъдимия, още повече, че подсъдимият е имал да му дава пари, за които по делото не са били събрани никакви доказателства да са били издължени на К.”.По отношение механизма на извършване на деянието, описан от свидетелката В., съдът обобщено е приел, че същият е неправдоподобен, тъй като намерената глава на пострадалия е увита в различен плат от този, с който е бил завит трупа. Такъв извод би могъл да се направи едва след изясняване на въпроса, касателно причините и момента на разчленяване на трупа и дали не става въпрос за части от облеклото на пострадалия. На следващо място е необходимо да се посочи, че съдът приема за установено от фактическа страна, че св.В. е завела и посочила на полицейските служители мястото, където се намира кладенеца, в който е изхвърлен трупа на Б., но същевременно изцяло не кредитира показанията й. Въззивната инстанция в обобщение е направила извод, че показанията на свидетелката В. са противоречиви по отношение на “важни факти от предмета на доказване”,като същевременно неправилно е дефинирала основните факти, подлежащи на установяване и извън полезрението му са останали обстоятелствата, свързани с механизма на извършване на деянието и причината за смъртта.
При оценката на заключението на балистичната експертиза, съдът също е допуснал нарушения. Експертизите са средство за проверка на доказателствата, като експертите са разгледали всички възможни варианти, във връзка с които им е била поставена задача, но съдилищата не са освободени от задължението си след проверка чрез този доказателствен способ, предвид в НПК, да преценят доказателствената съвкупност и кредитират доказателствата, които по несъмнен и категоричен начин установяват съответните релевантни факти.Позоваването от експертите на налична възможност за поставяне на бойната цев освен на инкриминирания пистолет и на друго оръжие, е принципно технически обусловено, но в случая е от значение е, че по делото няма събрани доказателства в подкрепа на тази теза.
Изложеното дотук обуславя наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което въззивното решение на САС следва да бъде отменено, делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото следва да се отстранят посочените по-горе нарушения на съдопроизводствените правила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 61 от 15.03.2011г., постановено по внохд № 791/10г. по описа на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |