13
Р Е Ш Е Н И Е № 250 София, 07.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1513 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация – Плевен“ ЕАД, представлявано от адв. И. Б., срещу решение № 548 от 09.03.2017г. по т.д. № 5386/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което след отмяна на решение № 1476 от 15.08.2016г. по т.д. № 1718/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав е отхвърлен предявеният от касатора против „Национална електрическа компания“ ЕАД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че сумата 361 027,29 лева от общата стойност на издадените от „НЕК“ ЕАД фактури № 39360/29.08.2014г.; № 39416/31.08.2014г. и № 39841/30.09.2014г. за балансираща енергия за периода от м.юли 2014г. до м. септември 2014г., чиято стойност е в общ размер 401 764 лева, без включен ДДС, е недължима от „Топлофикация – Плевен“ ЕАД и касаторът е осъден да заплати на „НЕК“ ЕАД разноски за въззивната инстанция в размер на 15 971,10 лева.
Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че ответникът няма нито законово установено, нито договорно право да изменя дневните почасови графици за производство и доставка, подадени от производител на високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, както и че такива производители заплащат разноски за покриване на небаланси в специалната балансираща група, на която са членове, само в случай на разлика в подадените от тях графици и реалното производство. Твърди, че правото на ответника „НЕК“ ЕАД в качеството на обществен доставчик да определя дневните почасови количества при отчитане на производствените характеристики на агрегатите на централите е установено с императивната правна норма на чл.93а, ал.2 вр. ал.3 ЗЕ само спрямо производители, на които на основание чл.21, ал.1, т.21 ЗЕ е определена разполагаемостта за производство на електрическа енергия, изкупувана от обществения доставчик /т.нар. квота/ по регулирани цени с цел осигуряване с електрическа енергия на крайните снабдители. Счита, че това правило е законово установено и подзаконовата нормативна уредба не може да му противоречи и недопустимо да разширява правото по отношение на други субекти производители, извън лимитативно посочените в разпоредбата на чл.93а, ал.2 вр. ал.3 ЗЕ, с оглед на което правилото на чл.78, ал.6 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ излиза извън законовата делегация и не следва да се прилага на основание чл.15, ал.1 ЗНА поради противоречие с акт от по-висш ранг. Поддържа, че разпоредбите на ПТЕЕ следва да се тълкуват в тяхната систематичност, така че да не противоречат на императивните правила на ЗЕ, по-конкретно на чл.93а, ал.1 вр. чл.162, ал.1 ЗЕ и на чл.93а, ал.2 вр. ал.3 ЗЕ. Счита за недопустимо в обхвата на подзаконовата разпоредба на чл.78, ал.6 ПТЕЕ да се включват производители, спрямо които е законодателно регламентирана мярка за насърчаване на тяхното производство, произтичаща от европейското законодателство, а именно изрично предвиденото в чл.162, ал.1 и чл.93а, ал.1 ЗЕ задължително изкупуване. Излага и подробни съображения, че ответникът „НЕК“ ЕАД няма договорно право да изменя дневните графици за производство и доставка, нито да изчислява и фактурира разходите за балансиране въз основа на небаланси на ищеца, формирани като разлика между реално производство и едностранно изменени от ответника графици. Касаторът твърди още, че в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК въззивният съд не е разгледал и не е обсъдил в обжалваното решение доводите му, изложени в хода на съдебното производство, и по-специално в отговора на въззивната жалба – че ответникът „НЕК“ ЕАД няма право да изменя почасовите графици на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, тъй като последната е производител на високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, а не производител с определена по чл.21, ал.1, т.21 ЗЕ разполагаемост за производство на електрическа енергия, изкупувана от обществения доставчик с цел осигуряване с електрическа енергия на крайните снабдители. Твърди също, че са налице явни несъответствия между доказателствата по делото и приетото за установено от съда, както и че са налице логически неиздържани правни изводи, като въззивният съд е извратил изцяло преценката относно доказателствата по делото, в това число представеното по делото писмо изх. № ПМО-1333/1/07.03.2016г. Сочи, че въззивният съд изцяло е игнорирал установените от фактическа страна обстоятелства - установеният времеви момент на корекциите в графиците, направени от ответника след срока по чл.78, ал.6 ПТЕЕ /до 9,30 часа на деня, предхождащ доставката/, както и установеното несъответствие на корекциите в графиците с производствените характеристики на когенерационната централа на ищеца поради неотчитане на необходимото топлинно производство, въпреки че именно тези обстоятелства са предпоставки за приложимата според въззивния съд разпоредба на чл.78, ал.6 ПТЕЕ. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъде уважен предявеният от него иск, като му бъдат присъдени и направените разноски.
Ответникът „Национална електрическа компания” ЕАД оспорва касационната жалба. Поддържа, че въззивният съд е обсъдил наведените от страните доводи, имащи отношение към спора, като не отговаря на истината твърдението, че не е обсъдена степента на нормативните актове, даващи право на НЕК ЕАД да извършва корекции на графиците. Твърди, че по отношение на възражението за липса на правомощия на координатора за налагане на корекции въззивният съд е съобразил нормативната и подзаконовата уредба, релевантна за спора. Сочи, че пазарът на балансираща енергия е организиран за целите на балансиране на производството и потреблението на електрическа енергия – за ограничаване в максимална степен на възможността да бъде допуснат недостиг или излишък на електрическа енергия в енергийната система на страната. Твърди, че в чл.57, ал.1, т.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия изрично е регламентирано, че отговорност за балансиране имат координаторите на балансиращи групи съгласно ЗЕ, във връзка с което в настоящия случай пряко отношение към уреждането на отношенията между страните имат утвърдените с Решение № И2-Л-147 от 06.01.2014г. на ДКЕВР Общи принципи за разпределение на небалансите в рамките на специалната балансираща група с координатор НЕК ЕАД -неразделна част от договора. В чл.19 от тези Общи принципи е утвърдено правомощието на координатора за всеки период на сетълмент да изчислява и разделя небалансите между членовете на групата съгласно методиката, неразделна част от договора за участие в специалната балансираща група. Поддържа, че от събраните по делото доказателства е установено, че НЕК ЕАД като координатор на специалната балансираща група е изпълнил своето задължение по чл.12 от сключения с ищеца договор - да разпредели небалансите за всеки от участниците и да изготви отделно за всеки от тях месечно извлечение, което включва агрегираните стойности от дневния сетълмент за периода. Сочи, че в подкрепа на тезата му, че като координатор на специална балансираща група е имал право да извършва корекции в подадените графици през исковия период, е приетата нова ал.4 на чл.93а ЗЕ /ДВ, бр.56/2015г./. Поддържа, че е подавал на ищеца утвърдените графици за деня на доставката за времето между 12.00 – 16.00 часа на предишния ден /D-1/, което означава, че производителят е бил своевременно уведомен за извършената от координатора на специалната балансираща група корекция, съобразно утвърдения небаланс за конкретния ден за доставката. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 151 от 06.03.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че правоотношението между страните е възникнало по силата на валидно сключен ненаименован договор, чиято нормативна регламентация е в Закона за енергетиката, в редакцията му след изменението, обн. ДВ, бр.59 от 05.07.2013г., в сила от същата дата, и Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени от ДКЕВР, в редакцията след изменението, обн. ДВ бр.39 от 09.05.2014г. Приел е, че договорът е сключен на основание чл.11, т.9 ПТЕЕ и съгласно чл.19, ал.1 негов предмет са условията за участие в балансираща група, прехвърлянето на отговорността за балансиране и методика за разпределение на общия небаланс в балансиращата група между отделните членове на групата. Приел е, че с оглед този специфичен предмет ищецът в качеството си на производител на електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по смисъла на чл.93а, ал.1 ЗЕ, е член /участник/, а ответникът – на основание чл.56, ал.8, т.1.2 ПТЕЕ - координатор на специалната балансираща група. Посочил е, че при съобразяване с нормативната уредба, в чл.5 от договора е уредено изискването участникът – производител на електроенергия да изпраща на координатора известие за дневен почасов график за очакваното си производство, като графикът обхваща един ден – от 0:00 часа до 24:00 часа на съответния ден за доставка. На основание чл.78, ал.6 ПТЕЕ всеки работен ден до 9.30 часа общественият доставчик определя почасовите количества за следващия ден на „квотните централи” и на производителите по чл.93а ЗЕ при отчитане на месечните задължения след актуализирането им, като почасовите количества задължително трябва да бъдат в рамките на производствените характеристики на техните агрегати и прогнозни режими на работа и се определят на база графиците на крайните снабдители, изпратени на обществения доставчик предишния ден до 17ч.
Въззивният съд се е позовал на чл.57, ал.1, т.1 ПТЕЕ, в който изрично е регламентирано, че отговорност за балансиране имат координаторите на балансиращи групи съгласно ЗЕ, във връзка с което в конкретния случай пряко отношение към уреждането на отношенията между страните имат утвърдените с Решение № И2-Л-147 от 06.01.2014г. на ДКЕВР Общи принципи за разпределяне на небалансите в рамките на специална балансираща група с координатор „НЕК” ЕАД, за които е посочено, че са неразделна част от договора. Приел е, че съобразно дефинициите в Общите принципи, небалансите на участниците в специалната балансираща група се определят на база агрегирани договорени и измерени стойности на производство, отнесени към всеки член на балансиращата група. Посочил е, че небалансът на всеки участник е отрицателен, когато количеството електрическа енергия по прогнозния график за доставка, изпратен към координатора, е по-голямо от количеството електрическа енергия по измерения график за доставка на този участник, и е положителен, когато количеството електрическа енергия по прогнозния трафик за доставка, изпратен към координатора, е по-малко от количеството електрическа енергия по измерения график за доставка на този участник. Приел е, че в чл.19 от Общите принципи изрично е утвърдено правомощието на координатора за всеки период на сетълмент да изчислява и разпределя небалансите между членовете на групата съгласно методика, неразделна част от договора за участие в специалната балансираща група. С оглед на това е счел за неоснователно възражението, че координаторът няма правомощия за налагане на корекции по отношение на предложената за продажба електрическа енергия от членовете на специалната балансираща група за продажба.
Въззивният съд е обсъдил възражението на ищеца, че координаторът е променил подадените от него графици след изтичането на крайния срок, в който е можел да прави промени по тях. В тази връзка е посочил, че според заключението на тройната експертиза ищецът е спазвал изискуемите срокове за определяне на прогнозното количество електроенергия и е изпращал на ответника дневните графици за прогнозно производство на електроенергия във времевия интервал от 9:00 часа до 12:00 часа в деня, предхождащ деня за доставка /D-1/, както и че прогнозният производствен план на енергийното дружество е съставян на базата на прогнозното производство на топлинна енергия, необходимо за задоволяване на потребностите от топлоенергия на всички стопански и битови потребители, които са негови абонати, и затова дружеството не е можело да изпълни „променения” от ответника график при липса на надлежно уведомяване за извършени корекции след нормативно установените срокове, тъй като произвежданата електрическа енергия е съпътстваща при комбинираното й производство с топлинна енергия и е пряко зависима от това производство. Въззивният съд е приел, че от писмо с изх. № ПМД-1333/1 от 07.03.3016г. на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД и представената с него справка се установява, че ответникът е подавал на ищеца утвърдените графици за деня на доставката за времето между 12:00 и 16:00 часа на предишния ден /D-1/, което означава, че производителят е бил своевременно уведомен за извършената от координатора на специалната балансираща група корекция съобразно установения небаланс за конкретния ден на доставката и в съответствие с тази информация той е бил длъжен да предостави за продажба количество произведена електрическа енергия в размера, определен от обществения доставчик.
По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е налице постоянна съдебна практика - Постановление № 1/1953г. на Пленума на ВС, ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 202 от 21.12.2013г. по т.д. № 866/12г. на ВКС, ТК, Iт.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 164 от 04.06.2014г. по гр.д. № 196/2014г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 83 от 23.06.2015г. по т.д. № 1940/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 154 от 24.08.2016г. по гр.д. № 3848/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 264 от 18.12.2013г. по гр.д. № 915/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др., съгласно която въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Въззивният съд се е отклонил от посочената практика, като не е обсъдил доводите на ищеца, изложени в исковата молба и поддържани в отговора на въззивната жалба, за липса на правомощие на „НЕК“ ЕАД да налага едностранно корекции на произведеното от касатора с оглед императивните норми на чл.93а, ал.1 и чл.162 ЗЕ и за противоречие на чл.78, ал.6 от Правилата за търговия на електрическа енергия с тези императивни разпоредби от по-висок по ранг нормативен акт.
По основателността на касационната жалба:
По делото са безспорно установени следните факти: че ищецът „Топлофикация Плевен” ЕАД е лицензиран производител на електрическа и топлиинна енергия; че между НЕК АД – като координатор на специална балансираща група - и ищеца „Топлофикация Плевен” ЕАД – като участник, производител на електроенергия - е сключен на основание чл.19, ал.1 вр. чл.11, т.9 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ договор № 14БГ-2109004 от 25.02.2014г. за участие в специална балансираща група на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници от високоефективно комбинирано производство, като неразделна част от договора са Общи принципи за разпределение на задължения по небаланси и Методика за разпределяне на небалансите в специалната балансираща група и че за периода от 01.07.2014г. до 19.09.2014г. ответникът НЕК ЕАД е наложил на ищеца корекции за небаланс на обща стойност 321 027,29 лева, за което са издадени фактури № [ЕГН]/29.08.2014г., № [ЕГН]/31.08.2014г. и № [ЕГН]/30.09.2014г.
Според приетото в първоинстанционното производство заключение на тройната СТЕ „Топлофикация Плевен” ЕАД е спазвала изискуемите срокове за определяне на прогнозното количество електроенергия, съгласно Приложение № 4 към договора между страните и чл.77, ал.2 ПТЕЕ, като е изпращала на НЕК ЕАД дневните графици за прогнозно производство на електроенергия във времевия интервал от 9:00 часа до 12:00 часа в деня, предхождащ доставката (D-1). Промените от страна на НЕК ЕАД в дневните почасови графици, подадени от „Топлофикация – Плевен” ЕАД, не са направени във времевия интервал от 13:00 часа до 16:00 часа в деня, предхождащ деня за доставка (D-1), съгласно Приложение № 4 към договора. Всички промени в срочните прогнозни количества за производство на ел.енергия са неизпълними предвид прогнозните срочни потребности от производство на топлинна енергия за стопанските и битови потребители, тъй като производството на електроенергия от изградената топлоелектрическа централа на „Топлофикация – Плевен” ЕАД е съпътстваща производството на топлинна енергия и произведеното й количество е пряко зависимо от количеството на произведената топлинна енергия за всеки период от експлоатацията на енергийното съоръжение. В заключението е посочено, че прогнозният производствен план на ищеца в срочен и дългосрочен план е съставян на базата на прогнозното производство на топлинна енергия, необходимо за задоволяване на потребностите на всички стопански и битови потребители, негови абонати. Ищецът не може да изпълни „променения” график, направен от страна на НЕК ЕАД, при липса на надлежно уведомяване от тяхна страна при извършени корекции след нормативно установените срокове, предвид на това, че произведената ел.енергия е съпътстваща при комбинираното й производство с топлинна енергия и е пряко зависима от това производство.
Заключението на СТЕ е оспорено в частта относно констацията, че НЕК ЕАД не е направило корекции в изискуемия срок, с оглед на което е представено писмо от 07.03.2016г. от „ЕСО“ ЕАД относно времето на подаване на графици в системата за администриране на пазара MMS от НЕК ЕАД за „Топлофикация Плевен” ЕАД за периода от 01.07.2014г. до 19.09.2014г.. От приложения документ се установява, че графиците са подавани в часовия интервал между 12:15ч. и 16:20ч.
Ищецът е оспорил дължимостта на претендираната от ответника сума, представляваща разходи за балансираща енергия за небаланси на база извършени от ответника корекции в подадените от ищеца графици поради липса на правомощие в закона за налагане на такива корекции, като поддържа, че на основание чл.93а, ал.1 и чл.162 ЗЕ е предвидено изкупуване от обществения доставчик на цялото количество високоефективно комбинирано производство, каквото е осъществяваното от ищеца, а предвидената в чл.78, ал.6 ПТЕЕ възможност на „НЕК“ ЕАД да определя почасови количества противоречи на посочените разпоредби от ЗЕ.
В настоящия случай ищецът като производител на електрическа и топлинна енергия, сключил договор за изкупуване на електрическа енергия, в изпълнение на установеното нормативно изискване участва в специална балансираща група с координатор - ответникът „НЕК“ ЕАД, който има качеството и на обществен доставчик. Съгласно чл.56, ал.1 ПТЕЕ формирането на балансиращи групи има за цел въвеждане на нова организация при администриране на сделките с електрическа енергия, реалното им изпълнение и сетълмент; подобряване планирането на състава на генериращите мощности и определянето на балансиращите източници за поддържане на баланса на електроенергийната система; разделяне на задълженията по физическата доставка на електрическа енергия от финансовите взаимоотношения при отклонение на реалното производство/консумация от предварителните прогнози, регистрирани графици и диспечерски инструкции от независимия преносен оператор; агрегиране на небалансите на търговските участници и смекчаване на икономическите последици от цените на балансиращата енергия и съсредоточаване на отговорностите по обмен на информация с независимия преносен оператор при малък брой участници на пазара.
В разпоредбата на чл.93а, ал.1 ЗЕ /редакция ДВ, бр.17.07.2012г./ е предвидено, че общественият доставчик изкупува енергия от производители, присъединени към електропреносната мрежа, по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, както и тази, произведена от възобновяеми източници, от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и количеството електрическа енергия, определено по реда на чл.4, ал.2, т.8. В ал.2 е предвидено, че общественият доставчик изкупува електрическа енергия, определена в рамките на разполагаемостта по чл.21, ал.1, т.21, с цел осигуряване с електрическа енергия на крайните снабдители. В тези случаи той определя почасовите количества за всеки отделен ден за всяка от централите при отчитане на производствените характеристики на техните агрегати, прогнозните режими на работа и прогнозите на крайните снабдители, като така определените количества са задължителни за производителите /чл.93а, ал.3 ЗЕ/. В §1, т. 48 ДР на ЗЕ е дадено легално определение на „разполагаемост” и това е способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. Определянето на разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители, е правомощие, което с чл.21, ал.1, т.21 е предоставено на ДКЕВР /сега КЕВР/. В чл.162, ал.1 ЗЕ /редакция ДВ, бр.59/2013г./ е предвидено, че общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са длъжни да изкупят от производители, присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, и количеството електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство, с изключение на количествата, които производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление по смисъла на чл.119, ал.1 или има сключени договори по реда на глава девета, раздел VІІ, или с които участва на пазара на балансираща енергия, или която е потребявана от небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка, и които производителят с преобладаващ топлинен товар за стопански нужди снабдява с топлинна енергия.
Съобразявайки обсъдените разпоредби, настоящият състав приема, че общественият доставчик няма правомощие да налага корекции в подадения от ищеца като производител на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия прогнозен график. В разпоредбата на чл.93а, ал.1 ЗЕ в относимата редакция /ДВ, бр.17.07.2012г./ са уредени няколко хипотези на изкупуване от обществения доставчик на електрическа енергия от производители, присъединени към електропреносната мрежа : по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, както и електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и количеството електрическа енергия, определена по реда на чл.4, ал.2, т.8 ЗЕ. Разпоредбите на чл.93а, ал.2 и ал.3 ЗЕ /в редакцията преди изм. от 2015г./ уреждат изкупуването на електрическа енергия, определена в рамките на разполагаемостта по чл.21, ал.1, т.21 ЗЕ, т.е. само изкупуването на електрическа енергия по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, но не и изкупуването на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Този извод следва както от граматическото тълкуване на посочените разпоредби, така и при съобразяване на разпоредбата на чл.162, ал.1 ЗЕ /редакция ДВ бр.59 от 2013г./. Произведената от ищеца електрическа енергия не попада в категорията, уредена в чл.93а, ал.2 и ал.3 ЗЕ /в относимите редакции/, тъй като не се изкупува по договор за изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия. Ищецът като производител на електрическа енергия от висоефективно комбинирано производство не попада в групата на конвенционалните централи, с които съгласно чл.15, ал.2, т.2 ПТЕЕ се сключват договори в рамките на разполагаемостта, а попада в хипотезата на чл.15, ал.2, т.4 ПТЕЕ, отнасяща се до договорите, сключвани с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и по комбиниран начин, които не са обвързани с определяне на разполагаемост. Определянето на разполагаемост не се отнася до производителите на електрическа енергия от високоенегрийно комбинирано производство с оглед технологичните характеристики на производството на такава електроенергия, което е съпътстваща производството на топлинна енергия, като произведеното й количество е пряко зависимо от количеството на произведената топлинна енергия за всеки период от експлоатацията на енергийното съоръжение. В решение № ТЕ – 023 от 29.05.2014г. на ДКЕВР, на което се позовава ответникът, не е определена индивидуална квота на „Топлофикация Плевен” ЕАД, а е определено общото количество електрическа енергия, което общественият доставчик ще изкупи за регулирания пазар от топлофикационните централи. В тази връзка следва да се отбележи, че в решение № ТЕ – 025 от 31.07.2015г. на КЕВР /публично достъпно на сайта на КЕВР/, е посочено, че с оглед вида на използвания първичен енергиен източник при производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и технологията на производство при производители на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, за тези производители не се определя индивидуална разполагаемост, а количествата електрическа енергия, с които общественият доставчик участва при осигуряване на необходимите на крайните снабдители количества електрическа енергия. Посоченият извод следва и при съобразяване на разпоредбата на чл.162, ал.1 ЗЕ /редакция ДВ бр.59 от 2013г./, уреждаща задължението на обществения доставчик да изкупи цялото количество електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, доколкото в настоящия случай не са налице предвидените в тази разпоредба изключения от това задължение.
По изложените съображения следва да бъде отречено правото на „НЕК“ АД като обществен доставчик да извършва корекции в подаваните от ищеца ежедневни почасови графици за производство, съдържащи информация относно прогнозираното количество електрическа енергия, която следва да бъде произведена от него. Не обосновава различен извод разпоредбата на чл.78, ал.6 ПТЕЕ, на която се позовава ответникът, според която всеки работен ден до 9,30 часа общественият доставчик определя почасовите количества за следващия ден на „квотните централи” и на производителите по чл.93а ЗЕ при отчитане на месечните задължения след актуализирането им, като почасовите количества задължително трябва да бъдат в рамките на производствените характеристики на техните агрегати и прогнозните режими на работа. Въз основа на тази разпоредба от подзаконов нормативен акт не може да бъде признато на ответника право, което му е отречено от разпоредбите на по-високия по степен нормативен акт– ЗЕ, съгласно чл. 15, ал.3 ЗНА.
За пълнота следва да се отбележи, че във всички случаи, когато общественият доставчик определя почасовите количества за всеки отделен ден за всяка от централите /чл.93а, ал.3 ЗЕ, редакция ДВ бр.54 от 2012г. и чл.78, ал.6 ПТЕЕ/, тези почасови количества задължително трябва да бъдат в рамките на производствените характеристики на техните агрегати и прогнозни режими на работа – изискване, което в случая ответникът при извършване на корекции на прогнозния график на ищеца не е изпълнил, видно от приетото по делото заключение на СТЕ.
Право да налага корекции на подадените от ищеца графици ответникът няма и в качеството си на координатор на специална балансираща група. Съгласно чл.71, ал.2 и чл.77, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.10 ПТЕЕ координаторите на балансиращи групи само агрегират подадените графици от отделните производители и съответно ги изпращат в „ЕСО” ЕАД. Различен извод не следва от разпоредбата на чл.81, ал.8 ПТЕЕ, която изисква да бъдат балансирани графиците за производство, графиците за потребление и графиците за обмен на една балансираща група, като известените покупки от други балансиращи групи и прогнозно производство в групата да бъдат равни на известените продажби към други балансиращи групи и прогнозно потребление, тъй като тази норма не урежда изрично право на координатора на балансиращата група да коригира почасовите графици на производителите на електрическа енергия. Следва да се добави, че право на ответника като координатор на специална балансираща група да извършва корекции на подадения от ищеца прогнозен график не е предвидено и в сключения между страните договор. В чл.19 от Общите принципи, неразделна част от договора, е предвидено, че за всеки период на сетълмент координаторът изчислява и разпределя небалансите между членовете на групата съгласно методиката. В тази клауза обаче не е уредено право на координатора да налага
корекции на подадените графици от производител на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство, а единствено задължение да разпределя финансовата тежест при небаланс, ако такъв е налице, и при спазване на изискванията на чл.155, ал.9 ПТЕЕ и на методиката, неразделна част от договора.
Съгласно чл.155, ал.9 ПТЕЕ изчисляването и разпределянето на разходите от образуваните небаланси се извършва съобразно принципите за тяхното разпределяне, разписани в общите условия на координатора на балансираща група, като производителите на електрическа енергия, включително от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство, заплащат разноски за покриване на небаланси в съответната балансираща група, на която са членове, само в случай на разлика в подадените от тях графици и реалното производство, а когато производителят не подава график за производство, координаторът на съответната балансираща група го изготвя от негово име. От тази разпоредба се налага извод, че разноски за покриване на небаланс се дължи от производителя на електрическа енергия само в случай на разлика в подадените от него графици и реалното производство. В настоящия случай ответникът е разпределил на ищеца за заплащане разходи за покриване на небаланс не поради разлика в подадения от ищеца график и реално произведената от него електрическа енергия, а поради разлика в коригирания от ответника график и реалното производство, което е в противоречие с посочената разпоредба.
По изложените съображения настоящият състав намира, че за ищеца не е възникнало задължение за заплащане на разходи за балансираща енергия за небаланс за периода юли – септември 2014г., за които ответникът е издал фактури № [ЕГН]/29.08.2014г., № [ЕГН]/31.08.2014г. и № [ЕГН]/30.09.2014г., с оглед на което предявеният от него отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Поради това обжалваното въззивно решение, с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск, следва да бъде отменено изцяло, като бъде постановено решение, с което бъде признато за установено, че ищецът не дължи сумата 361 027,29 лева по посочените фактури, представляваща разходи за балансираща енергия за небаланси за периода м. юли 2014г. – м. септември 2014г.
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца направените разноски за трите инстанции, както следва: разноски за първоинстанционното производство в размер на 44 242 лева /14 442 лева – държавна такса, 28 800 лева – адвокатско възнаграждение и 1000 лева – възнаграждение на вещо лице/, разноски за въззивното производство в размер на 28 800 лева и разноски за касационната инстанция в размер на 7 250,55 лева. Следователно ответникът дължи на ищеца разноски за трите инстанции в размер общо на 80 292,55 лева
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 548 от 09.03.2017г. по т.д. № 5386/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от „Топлофикация Плевен” ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], Източна индустриална зона № 128 против „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], че „Топлофикация Плевен” ЕАД не дължи сумата 361 027,29 лева по фактури № [ЕГН]/29.08.2014г., № [ЕГН]/31.08.2014г. и № [ЕГН]/30.09.2014г. /на обща стойност 401 754 лева без ДДС/, представляваща разходи за балансираща енергия за небаланси за периода м. юли 2014г. – м. септември 2014г.
ОСЪЖДА „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „Топлофикация Плевен” ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], Източна индустриална зона № 128 сумата 80 292,55 лева /осемдесет хиляди двеста деветдесет и два лева и петдесет и пет стотинки/ - разноски за трите инстанции, на основание чл.78 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |