Р Е Ш Е Н И Е № 352 гр. София, 25 юни 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1101 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. А. И., както и по жалби на частните обвинители и граждански ищци Б. Д. И. и А. Д. И., срещу решение на Софийски апелативен съд № 54 от 11.03.13, по ВНОХД № 1269/12, с което е изменена присъда на Софийски градски съд № 283 от 17.10.12, по НОХД № 4552/12, като наложеното наказание „лишаване от свобода” е увеличено на тринадесет години и четири месеца, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 22.03.2012 г в [населено място], умишлено е умъртвил Л. Б. Ш., като деянието е извършено по начин, особено мъчителен за пострадалата, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 вр. чл. 115 и чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на дванадесет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, както и да заплати на гражданските ищци Б. Д. И. и А. Д. И. обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 100 000 лв. С жалбите се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. С жалбата на подсъдимия се изтъква, че наложеното наказание е несъобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца и със смекчаващите отговорността обстоятелства. Иска се да бъде изменено решението, като бъде смекчено наказателноправното положение на жалбоподателя. С жалбите на частните обвинители се сочи, че неправилно е избрана най-леката алтернатива на наказанията, предвидени в чл. 116, ал. 1 НК, че неправилно са оценени релевантните за наказателната отговорност обстоятелства, че на подсъдимия следва да бъде определено наказанието доживотен затвор. С жалбите се иска да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС с оглед влошаване положението на подсъдимия. В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на частния обвинител и граждански ищец Б. Д. И. пледира за уважаване на подадената от тяхна страна жалба. Частният обвинител и граждански ищец Б. Д. И. не участва лично в касационното производство. Частният обвинител и граждански ищец А. Д. И. не се явява и не изразява становище по жалбите. Защитата счита, че следва да бъде уважена жалбата, депозирана от подсъдимия. Подсъдимият изразява съжаление за извършеното. Представителят на ВКП намира, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е налице. ВКС споделя извода на въззивния съд, че при преценката на комплекса от релевантни за наказателната отговорност обстоятелства, справедливо се явява наказанието по най-леката алтернатива на санкциите по чл. 116, ал. 1 НК, а именно: „лишаване от свобода”. Съгласно чл. 38 и чл. 38 а НК, наказанията доживотен затвор без замяна и доживотен затвор се налагат, когато инкриминираното деяние е изключително тежко и посочените в чл. 36 НК цели не могат да бъдат постигнати с налагането на по-леко наказание. В случая, правилно е прието, че с оглед спецификата на конкретния случай целите на наказанието могат да бъдат изпълнени с налагане на „лишаване от свобода”. От една страна, като отегчаващи обстоятелства са оценени високата степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от проявената жестокост към жертвата, която е бивша съпруга на подсъдимия и майка на неговите деца, и от последвалото разпореждане с вещи, собственост на убитата, а, от друга страна, като смекчаващи обстоятелства, са взети предвид възрастта на жалбоподателя, чистото му съдебно минало и изразеното съжаление за извършеното. Правилно е отдаден приоритет на отегчаващите обстоятелства и наказанието „лишаване от свобода” е определено в горната граница на санкцията, а именно: двадесет години „лишаване от свобода”. Съгласно чл. 58 а, ал. 1 НК, законосъобразно от това наказание е приспадната една трета и на подсъдимия е определено за изтърпяване тринадесет години и четири месеца „лишаване от свобода”. Верен е изводът, че, в случая, не е приложима хипотезата на чл. 58 а, ал. 4 НК, доколкото липсват предпоставките на чл. 55 НК / установените смекчаващи обстоятелства не са многобройни и нито едно от тях няма характера на изключително, а и предвиденото в закона най-леко наказание не е несъразмерно тежко на извършеното /. Следователно, наложеното наказание отговаря на законовия критерий за справедливост, залегнал в чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не могат да бъдат удовлетворени исканията на жалбоподателите за отегчаване, респективно, за смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 54 от 11.03.13, по ВНОХД № 1269/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: