Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 371

Гр. София, 13.06. 2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ Х.
ИВАНКА АНГЕЛОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Х. т.д. № 1557/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Антон Д. К., малолетен, действащ чрез своите родители и законни представители – Д. М. К. и А. С. Б., тримата от [населено място], чрез процесуален пълномощник, обжалва решение № 260061 от 22.03.2021 г. по в.т.д. № 549/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение № 77 от 12.03.2020 г. по т.д. № 11/2019 г. на Окръжен съд – Смолян, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за осъждане на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД да му заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 90 000 лв. /частичен иск от 250 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на неговия брат – М. Д. К., настъпила при ПТП на 31.07.2018 г. по вина на водача на автомобил „Пежо Боксер“ с ДК [рег.номер на МПС] , със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица BG/22/117002178255 от 07.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 03.10.2018 г. до окончателното й плащане.
„Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, обжалва същото въззивно решение в частта, с която, след отмяна на решение № 77 от 12.03.2020 г. по т.д. № 11/2019 г. на Окръжен съд – Смолян в съответните части - за отхвърляне на предявените от Д. М. К. и А. С. Б. искове за сумите над 150 000 лв. до 250 000 лв., предявени като частични от 350 000 лв., „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на всеки от тях по още 100 000 лв. над присъдените 150 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния син М. Д. К., настъпила при ПТП на 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху тези разлики от 03.10.2018 г. до окончателното им изплащане.
Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваните от тях части е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Взаимно оспорват подадените касационни жалби и претендират присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ-ро търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
І. Кaсационната жалба на Антон Д. К. е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение в частта, с която е потвърдено отхвърлянето в цялост на предявения от този касатор иск, въззивният съд е приел, че съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. (деца, съпруг, родители, отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащия го, лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия, без да е бил сключен брак) и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В случая, ищецът Антон К. е брат на починалия при ПТП М. К. и към момента на ПТП е бил на 1 година и 6 месеца, като е спорно дали с оглед тази възраст ищецът е създал с пострадалото лице връзка, отговаряща на посочените по-горе критерии.
Решаващият съдебен състав, след като е обсъдил показанията на свидетелите, изготвения социален доклад от ДСП – Златоград и заключението на съдебно-психологичната експертиза е приел за установено, че смъртта на М. К. е събитие, което е дало негативно отражение в живота на по-малкия му брат, но не в смисъла на породени у него болка и страдание, съответно, като търпени неимуществени вреди. Ищецът към момента на ПТП е бил на година и половина и тази много ниска възраст определя ниво на развитие на детето, при което то не изпитва осъзнати емоции и поради това не би могло да изгради особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с близък родственик - брат, в резултат на която да търпи продължителни болки и страдания от загубата му, подлежащи на обезщетяване. С оглед възрастта на Антон към момента на събитието, според въззивния съд, не може да се приеме, че той е изпитал скръб, страдал е и страда от смъртта на брат си в смисъл на лично негово емоционално състояние, а единствено е повлиян от страданието на неговите родители и обстановката в семейството. Позовавайки се на заключението на съдебно-психологичната експертиза, съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел, че на 18-месечна възраст децата имат недоразвита мисъл, тогава се появяват наченки на мислене и децата са в състояние да реагират с одобрение или неодобрение, емоциите са относително краткотрайни, като тяхната дълбочина и продължителност се засилват едва около 4-годишна възраст, когато те могат да възприемат събитията със страдание. Въззивният съдебен състав е счел за несъмнено при горните обстоятелства, че за Антон К. не е налице основание за присъждане на обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД, поради което и правилно искът му е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК този касатор формулира следните въпроси: 1. За критериите за определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди, когато ищецът е в невръстна детска възраст към датата на увреждащото събитие и следва ли да се отчита фактът, че детето ще търпи и бъдещи вреди и подлежат ли те на обезщетяване?; 2. Кои вреди подлежат на обезщетяване по чл. 51, ал. 1 ЗЗД и подлежат ли на обезщетяване и бъдещи вреди, в случай че са пряка и непосредствена последица от вредоносното събитие? и 3. Има ли право на обезщетение за неимуществени вреди ищец, изгубил брат си, когато ищецът е бил на година и половина, при положение че от събраните по делото доказателства, в т.ч. психологическа експертиза и доклад на дирекция „Социално подпомагане“, е посочено, че ищецът съзнава загубата на брат си и същата му се отразява негативно към датата на постановяване на решението?. В условие на евентуалност се позовава на хипотеза на „очевидна неправилност“ по см. на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
По отношение на соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивното решение противоречи по първия и втория въпрос на ППВС № 4/1968 г. и на практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 254 от 29.01.2013 г. по т.д. № 32/2012 г. на ВКС, II т.о. По третия въпрос се поддържа допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, т.е., че произнасянето по него ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по причина, че критериите, въведени с ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС следва да бъдат преценявани във всеки конкретен случай спрямо доказателствата по делото, а за казус като процесния до момента няма формирана практика на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на решението на Апелативен съд – Пловдив по жалбата на Антон Д. К., по следните съображения:
Първите два въпроса не кореспондират с изразената в обжалваното решение воля на съда, която е в смисъл, че ищецът, поради родствената си връзка, принципно попада в разширения кръг на лица по ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, но няма легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат, тъй като с оглед невръстната си възраст не е бил в състояние да създаде особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с него. Този извод от своя страна не се намира в противоречие с цитираното тълкувателно решение, а напротив, напълно му съответства. Неприложимо към конкретния казус е посоченото от касатора решение по чл. 290 ГПК, доколкото в разрешения с него правен спор се е търсело обезщетение за вреди от смърт на родител. Третият формулиран въпрос касае изцяло правилността на съдебния акт, с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото, т.е. разрешаването му би представлявало произнасяне по съществото на спора, което е извън предметния обхват на производството по чл. 288 ГПК. Следователно, поставените въпроси не удовлетворяват общите селективни изисквания на чл. 280, ал. 1 ГПК – да са правни и да имат значение за изхода по делото, т.е. да са обусловили решаващата правораздавателна воля на съда, но не и законосъобразността и обосноваността на неговите изводи.
Въззивното решение в обсъжданата част не може да се квалифицира и като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото при постановяването му не се установява превратно прилагане на закона или груби нарушения на правилата на формалната логика.
ІІ. Кaсационната жалба на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД също е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната от застрахователя осъдителна част, въззивният съд, след преценка на данните по делото и с оглед предмета на въззивното производство, е приел, че ищците - родители на починалия при настъпилото на 31.07.2018 г. ПТП М. К., съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., ППВС № 5/24.11.1969 г. и ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, безспорно са в кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди /като детето е било малолетно, живеело е с родителите си и те са се грижели за него/.
След обсъждане на събраните по делото доказателства: свидетелските показания, заключенията на вещите лица по автотехническата и съдебно-медицинската експертиза, съставът на въззивния съд е приел, че при смъртта на детето по внезапен начин, пред очите на двамата родители при настъпилото ПТП, непосредствено след което то е починало, без те или някой друг да може да му помогне, родителите са преживели ужас, шок, отчаяние и неизмерима душевна болка, като тяхното страдание е било много силно, изисквало е психологична помощ и психиатрично лечение. Същевременно е несъмнено, че загубата на детето и за двамата родители е изключително тежка и непреодолима, те ще продължават да страдат, тази мъка се е отразила и ще продължи да се отразява във всички аспекти от живота им. Починалото дете към момента на смъртта е било на 13 години и 6 месеца, ищцата А. Б. била на 40 години, ищецът Д. К. е бил на 42 години, смъртта е била внезапна и с оглед на обстоятелствата изключително угнетяваща, родителите са изпитали болка и страдание с голям интензитет, травмата е белязала живота им. Според въззивната инстанция, общественото разбиране за справедливост изисква толкова тежко, продължително и непреодолимо страдание на родителите да бъде обезщетено надлежно, с определяне на обезщетение в значим размер. Взимайки предвид характера на деянието (нарушение на правилата за движение, при което е причинен удар по вина на водача върху намиращ се на тротоара пешеходец, и вследствие на това - внезапното настъпване на смъртта му), степента на увреждането (причинени силни душевни болка и страдание с голям интензитет и за продължителен период, за целия живот на родителите), последиците от деянието (загуба на дете), решаващият съдебен състав е приел, че определеният от първата инстанция размер на обезщетенията от 150 000 лв. за всеки от родителите е несправедлив и занижен, като справедливо при условията на чл. 52 от ЗЗД е обезщетение за всеки от ищците в пълен размер - 250 000 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1. Съобразен ли е размерът на присъденото застрахователно обезщетение с продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания, възрастта на ищците към датата на ПТП, препятстването на нормалния живот на пострадалите, прогнозата за отшумяване, икономическите условия в страната към датата на увреждането и по какъв начин тези критерии се отнасят към размера на определеното от съда застрахователно обезщетение?; 2. Как съдът установява дали размерът на определеното застрахователното обезщетение е достатъчен да компенсира пострадалите за претърпените от тях неимуществени вреди? и 3. Какви са критериите за посочване на периода от време, който да бъде съобразен при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди?.
По тях твърди, че е налице допълнителната селективна предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като целяли въвеждане на правна яснота по въпроси, по които ВКС не се е произнасял.
Съставът на ВКС намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на въззивното решение до касационна проверка в обжалваната от застрахователното дружество част, поради следното:
Всички поставени от този касатор въпроси, макар и не съвсем коректно формулирани, с оглед изискванията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, са относими към предмета на спора и формираната воля на съда за неговия изход, като обобщено се отнасят до критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при деликт. По отношение на тях не се установява допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От една страна същото е заявено напълно бланкетно, а от друга - по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД е налице обилна и трайна практика на ВКС, основана на постановките на ППВС № 4/1968 г., на която въззивното решение съответства. Последното изключва и възможността решението да се квалифицира като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, каквито доводи се релевират с касационната жалба.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че не се установява приложното поле на касационното обжалване, поради което и
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 260061 от 22.03.2021 г. по в.т.д. № 549/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, в обжалваните му части.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: