Р Е Ш Е Н И Е № 128 ГР. София, 13.06.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 13 май през 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 6451/13 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на С. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд – Сливен /ОС/ по гр. д. № 329/13 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, след констатацията, че по въпроса за характера и доказателствената сила на протокола за ПТП, представен по делото, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по ГПК, отм.- р. по т.д. № 647/07 г. на второ т.о. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност- незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Д. Д. я оспорва като неоснователна. Третото лице – помагач на ответника ЗК [фирма], [населено място] не изразява становище в това производство. ВКС на РБ, като разгледа касационната жалба, намира следното: С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касаторката К. срещу ответника Д. иск по чл. 45 от ЗЗД – за сумата от 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от травма, нанесена на ищцата при причинено от ответника ПТП на 22.11.10 г. Отхвърлен е и обратният иск на ответника срещу третото лице – помагач, за същата сума, претендирана на основание застрахователния договор между страните, по чл. 229 от КЗ. Прието е, вкл. с препращане към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл. 272 от ГПК, че ищцата не е доказала по безспорен начин противоправното поведение на ответника, като причина за нанесените й вреди. Наказателното производство срещу последния е прекратено, а в гражданското не са събрани доказателства – напр. експертиза, която да установи механизма на ПТП и настъпването на вреди за ищцата в причинна връзка с него. Представеният по делото протокол за ПТП не установява тези обстоятелства, тъй като не е подписан от участниците в ПТП и от свидетели на съставянето му, а отразява единствено обясненията, дадени на съставилото протокола длъжностно лице от участвалите в произшествието. В послужилото за допускане на обжалването р. по т. д. № 674/07 г. на второ т.о. на ВКС е посочено, че протоколът за ПТП е официален документ по см. на чл. 143 ГПК, отм. и доказва настъпването на ПТП по начина, описан в него и в начертаната схема от съставилото го длъжностно лице. Последното отразява в протокола личните си впечатления за обстоятелствата и причините за ПТП. Такова е разбирането за характера и доказателствената сила на протокола за ПТП и в новата практика на ВКС по чл. 290 от ГПК – напр. р. по т.д. № 423/11 г. на първо т.о. и по т.д. № 194/12 г. на второ т.о. В последното е посочено, че неоспореният констативен протокол за пътно-транспортното произшествие, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения съставлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила, както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице – съставител, така и за самото удостоверително изявление. Тази обвързваща формална доказателствена сила на протокола за пътно-транспортно произшествие, обаче, особено когато констатациите в него са непълни, както е било и в разглеждания там случай, не освобождава съда от задължението му да изследва механизма на същото с други доказателства, вкл. чрез служебно назначаване на специализирана авто-техническа експертиза. В този смисъл – за възможността и задължението на решаващия съд да назначи и изслуша определена специализирана експертиза, когато предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК са налице – е и задължителната практика на ВКС, в запазилото действието си и при новата процесуална уредба на въззивното производство ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Такива са указанията и в наскоро приетото по някои въпроси на въззивното производство по новия ГПК ТР № 1/13 г., т. 3. По настоящото дело е представен протокол за ПТП от 22.11.2010 г., който не е оспорен от страните. В протокола е отразено, че ответникът като водач на МПС 1 се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, поради което не е възприел и е блъснал МПС 2, спряло неправилно на пътното платно. За това нарушение на ответника Д. е наложено административно наказание по ЗДвП с наказателно постановление № 20/11 г. Ищцата е посочена в протокола за ПТП като пострадала. Уврежданията й и начинът на получаването им се установяват от назначената по делото съдебно- медицинска експертиза. Вината и на водача на МПС – 2, констатирана в протокола за ПТП, не може да е причина за отхвърляне на иска спрямо ответника. При съпричиняването на вредите от няколко лица е предвидена в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност за целия размер на вредите, т.е. и за оня размер, който не е в причинна връзка с поведението на всеки един от съпричинителите. В чл. 127 ЗЗД обаче е предвидена възможност отговорността им да се приведе в съответствие с причинната връзка между поведението им и размера на вредите, последица на това им поведение. /ТР № 88/62 г. ОСГК/. След като е преценил, че в протокола за ПТП не се съдържат достатъчно данни за механизма на произшествието, въззивният съд е следвало служебно да назначи автотехническа експертиза, по повод оплакванията във въззивната жалба на ищцата, че експертизата не е назначена от първоинстанционния съд и това е довело до неизясненост на делото и необоснованост на първоинстанционното решение – ТР № 1/13 г. Въззивното решение е неправилно – постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не са отчетени характера и доказателствената сила на протокола за ПТП от 22.11.10 г. и не са събрани доказателства – автотехническа експертиза, които съдът събира и служебно за изясняване на спора. Затова следва да бъде отменено и делото – върнато на ОС, за назначаване на експертизата и произнасяне по основателността на иска с пр. осн. чл. 45 ЗЗД след обсъждане на всички събрани доказателства, с отчитане на характера и доказателствената им сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Сливен по гр.д. № 329/13 г. от 1.08.13 г. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: