Р Е Ш Е Н И Е № 473 София, 8 юли 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. седми октомври ……...……...... 2010 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ...................... .. Севдалин Мавров. ............................. при секретар .. Иванка Илиева ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Явор Гебов...................., като изслуша докладваното от съдията .. С. М. .......................... КНОХД № .. 442 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационни жалби на подсъдимия И. И. С. и гражданският ищец и частен обвинител Я. Г. П. против решение № 78/22.04.2010 год., постановено от апелативен съд – гр.Велико Търново по ВНОХД № 65/10 г. С присъда № 15 от 29.01.2010 г. по НОХД № 381/09 г. окръжният съд – гр.Велико Търново е признал И. И. С. за виновен в това, че на 08.01.2007 г. около 19.10 часа, в [населено място], [улица], в района на бензиностанция „Й.”, на прав участък, без хоризонтална пътна маркировка с максимално разрешена скорост от 50 км/час за населено място, при управление на собствено моторно превозно средство – лек автомобил „В. Газ - 3102” , рег. [рег.номер на МПС] , движещо се в северна пътна лента и извършващо завиване наляво за навлизане в бензиностанция „Й.”, южно от пътя, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, като предприел маневра „завиване наляво за излизане в крайпътна територия – бензиностанция”, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за участник в движението – насрещно движещ се в южна пътна лента автомобил ”Фолксваген Голф”, рег. [рег.номер на МПС] и без да се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение и с разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 84, ал. 3 ППЗДвП при извършване на маневрата в южна пътна лента, не пропуснал насрещно движещия се лек автомобил ”Фолксваген Голф”, рег. [рег.номер на МПС] , предизвикал ПТП, при което последвал челен кос удар между предна дясна страна на лек автомобил автомобил „В. Газ - 3102”, рег. [рег.номер на МПС] и предница на лек автомобил ”Фолксваген Голф”, рег. [рег.номер на МПС] , като с деянието по непредпазливост причинил смъртта на В. И. П. и значителни имуществени вреди в размер на 5076.68 /пет хиляди седемдесет и шестдесет и 68 ст. / лв. на управлявания от П. лек автомобил”Фолксваген Голф”, рег. [рег.номер на МПС] , собственост на М. П. М., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „а” и б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 ЗДвП и чл. 84, ал. 3 ППЗДвП, вр. чл. 36 и чл. 54 НК, му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА година, чието изтърпяване е отложил на основание чл. 66 НК с тригодишен срок. Със същата присъда на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1 т. 7 НК И. С. е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години. Осъден е да заплати на Я. Г. П. сумата от 50 000/петдесет хиляди/ лв. неимуществени вреди в резултат от деянието, ведно със законната лихва, считано от увреждането до окончателното й изплащане, държавната такса върху уваженият граждански иск в размер на 2000 /две хиляди/ лв., 500 /петстотин/ лв. разноски за адвокат и 5 /пет/ лева при служебно издаване на изпълнителен лист. В тежест на подсъдимия са присъдени и разноските по делото в размер на 2848 /две хиляди осемстотин четиридесет и осем/ лв. С атакуваното пред настоящата инстанция решение № 78/22.04.2010 г., постановено от АС – гр.Велико Търново по ВНОХД № 65/10 г., първоинстанционната присъда е изменена в частта, с която И. И. С. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” и б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 ЗДвП и чл. 84, ал. 3 ППЗДвП, като деянието е преквалифицирано по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 ЗДвП, и е оправдан в частта, с която е осъден по чл. 343, б. „а” и във вр. с чл. 84, ал. 3 ППЗДвП. Наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години е намалено от въззивната инстанция на една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. С жалбата на подсъдимия С. се релевират нарушения на процесуалния и материален закон, както и явна несправедливост на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Изложени са съображения за наличието на порок във вътрешното убеждение на контролираната инстанция, непълнота в доказателствената и дейност и неизясняване на фактическата обстановка, за обстоятелството бил ли е автомобилът на подсъдимия в покой, или в движение преди удара, компроментиращи приетите и изслушани по делото авто-техническа, допълнителна авто-техническа и комплексна авто-техническа и съдебно – медицинска експертиза. Възраженията на касатора във връзка с нарушението на материалния закон са свързани с необсъждането на случайността по смисъла на чл. 15 НК на извършеното от И. С. деяние. За несправедливо определен касаторът намира размера и на уважения граждански иск, като несъобразен със съпричиняването на вредоносния резултат и надвишаващ този на обичайно присъжданите по този вид дела обезщетения. С жалбата на гражданския ищец и частен обвинител е направено оплакване само досежно отхвърлената от АС – Велико Търново гражданска претенция за претърпени неимуществени вреди до предявения размер от 75 000 /седемдесет и пет хиляди/ лева. Претендира се присъждането и на направените пред въззивната инстанция разноски. В съдебно заседание жалбата на С. се поддържа лично и от упълномощеният му защитник, който представя допълнение към касационната жалба, съдържащо и становище по тази на Я. П.. Гражданският ищец и частен обвинител П. не се явява и не се представлява. По делото е постъпило допълнение към касационната й жалба и становище по тази на подсъдимия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените жалби при липса на допуснати нарушения на НК и НПК и справедливост на уваженият граждански иск. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадените касационни жалби и представените към тях допълнения, провери въззивното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: Проверката за правилното приложение на закона е възможна само след констатация за отсъствие на отменителното основание по чл. 348, т. 2 НПК, поради което то следва да бъде обсъдено първо. Доводът за допуснати процесуални нарушения при установяване на фактическата обстановка по делото, довели до порок във вътрешното убеждение на съда е неоснователен. Страните в процеса не са упражнили правото си да събират нови доказателства и установяват нови фактически положения пред въззивната инстанция - последна по фактите. Съставът на Великотърновския апелативен съд е изпълнил задълженията си за цялостен анализ и оценка на събраните по делото доказателствата, като е дал обстоен и мотивиран отговор защо възприема фактическата обстановка, установена в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Достатъчно подробни съображения са изложени от въззивния съд в каква степен и в коя част кредитира заключенията по авто-техническата, допълнителната такава и комплексната авто-техническа и съдебномедицинска експертиза, както и протоколите за оглед на местопроизшествието. По несъмнен начин са установени траекториите на движение и скоростта на процесните два автомобила, мястото на удара, причината за настъпването на ПТП, причинно – следствената връзка между неправомерното поведение и на двамата водачи и настъпилият вредоносен резултат. Безспорно е изяснено, че подсъдимият е допуснал виновно нарушение на чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, като при завой наляво за навлизане в крайпътна територия не е съобразил положението, посоката и скоростта на приближаващия се насрещно по същия път л.а. „Фолксваген Голф”, не го е пропуснал и е създал критичната ситуация, отнемайки му предимството. Обясненията на касатора С. и спътницата му, свидетелката Д. Б., относно мястото на удара основателно са възприети от контролираните инстанции като противоречиви в едната им част и като защитна теза в друга, след оценката и внимателната им съпоставка с наличните по делото експертни заключения. Въз основа на цялостния анализ на събрания доказателствен материал, Великотърновският апелативен съд е стигнал до правилния извод за доказаността на извършеното деяние по несъмнен начин, с оглед изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. При отсъствие на претендираните нарушения в доказателствената дейност на въззивната инстанция и предвид установената фактическа обстановка, квалификацията на инкриминираното деяние е законосъобразна. Правните съображения на въззивния съд за съставомерността /от обективна и субективна страна/ на извършеното от касатора деяние се споделят от настоящата инстанция, поради което и не следва да бъдат преповтаряни. Наказателната отговорност на И. С. правилно е ангажирана за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” НК, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за извършени нарушения на чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, а тезата за извършено случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК при установена от фактическа страна небрежност, като по-лека наказуема форма на виновно поведение, е несъстоятелна. Едно от задълженията на водач на МПС, който предприема маневра за завиване наляво, наред със съответното пристрояване и подаването на своевременен сигнал, е преди да навлезе в насрещната лента на пътя да се убеди, че липсват както насрещни, така и попътни МПС на движението, на които ще попречи или застраши безопасността им. Той е длъжен да изчака насрещно движещото се МПС, за да му осигури предимство. Задължителната преценка за безопасността на извършваната маневра за всички ония участници в движението, които могат да бъдат засегнати и увредени, е на водача предприемащ маневра завиване наляво. Тази преценка следва да бъде съобразена дори с неправомерно движение /в случая с превишена за градски условия скорост/ на насрещно движещия се участник в движението. Неоснователни са оплакванията както на касатора С., така и тези на Я. П. за размера на уважения граждански иск. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 /петдесет хиляди/ лв. е определено в справедлив размер, тъй като е съобразено с действително понесените от гражданската ищца – майка на пострадалия, болки и страдания и с обстоятелството, че занапред ще бъде лишена от синовни грижи. При наличие на безспорно установено виновно поведение и от страна на пострадалия, управлявал л.а. „Фолксваген Голф” с 113 км. в час, т. е. с 63 км. в час над допустимата по чл. 21, ал. 1 ЗДвП скорост за населено място, степента на съпричиняване на вредоносния резултат е правилно отчетена, а претенцията за увеличение на гражданския иск до пълния му предявен размер не може да бъде уважена. По искането на гражданския ищец и частен обвинител за присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция, компетентен да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК е Великотърновският апелативен съд. Мотивиран от гореизложеното и при отсъствието на претендираните с касационните жалби нарушения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78/22.04.2010 г., постановено по в.н.о.х.д. № 65/2010 г. на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: