Р Е Ш Е Н И Е № 251 гр. София, 06.06.2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи май двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Жанина Начева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 695/2012 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. С. И. против въззивно решение № 397 от 1.02.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 979/2011 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т. 1 и 3 НПК, като се излагат съображения, че е осъден за деяние, което не е извършил и без основание е отказана индивидуализацията на наказанието по реда на чл. 55 ал.1т.1 НПК, което е довело до налагане на наказание явно несъответно на степента на обществената опасност на дееца и на целите по чл. 36 НК. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане или да бъде изменено и наказанието намалено по размер. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателто отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 151 от 18.05.2011 год. постановена по НОХ дело № 1561/2009 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия А. С. И. за виновен в това, че на 13.02.2006 год. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Т. Ц. Л. чрез заплашване за извърши нещо противно на волята си – да му даде сумата 100лв и с това й причинил имотна вреда в същия размер, като изнудването е при условията на чл. 213а ал.2 т.1 НК придружено със заплаха за убийство, поради което и на основание чл. 214 ал.2 т. 1 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 213а ал.2 т.1 пр.1 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 4000лв, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от пет години. С въззивно решение № 397 от 1.02.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 979/2011 год. Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като е индивидуализирал наказанието при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, намалил е размера на лишаването от свобода на една година и шест месеца, а изпитателния срок на три години и на основание чл. 55 ал.3 НК е отменил комулативно наложеното наказание глоба в размер на 4000лв. Потвърдил е присъдата в останалата обжалвана от подсъдимия част. Касационната жалба е неоснователна. Доводите на жалбоподателя в подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон са идентични с оплакването за необоснованост, поддържано пред въззивната инстанция. В този смисъл е бланкетното твърдение, че не е автор на престъплението, в което е обвинен, защото не е извършил деянието от обективна и субективна страна. То касае обосноваността на съдебния акт, която е изключена от обхвата на касационната проверка. Касационният състав не може да променя вътрешното убеждение на решаващия съд. Той следи за точното приложение на материалния закон въз основа на проверката, която извършва за спазването на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, въз основа на които проверяваният съд е направил своите фактически и правни изводи. По делото не се поддържат конкретни доводи за допуснати логически грешки или превратна оценка на доказателствата, въз основа на които са направени фактическите констатации, че на 12.02.2006 год. подсъдимият се обадил на мобилния телефон на св. Л., на която обяснил, че нейния син му дължи определена парична сума, която тя трябва да върне за да не пострада лично или нейни близки, че последвали множество обаждания, при които проявил настойчивост и агресивност парите да му бъдат върнати, като заплашил, че ще има убийства, ще види сина си умрял по новините, че тези заплахи оказали целяното въздействие върху свидетелката, която сигнализирала полицейските органи, че тя била насочена да участва в полицейско мероприятие по задържане на дееца, че си уговорила среща с него за предаване част от парите, че непосредствено след предаването им подсъдимият бил задържан и предадените му белязани банкноти иззети. Те са приети за установени след съвкупния анализ на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателствени материали и при съблюдаване задължението на решаващите съдилища по чл. 305 ал.3 изр. 2 НПК. Подробно са обсъдени показанията на двете групи свидетели и са изложени убедителни съображения кои от тях се кредитират. Аргументиран е извода, че показанията на св. Л. са депозирани с достатъчна категоричност и пълнота, при отсъствие на обстоятелства, които биха я мотивирали да припише на подсъдимия престъпление, което не е извършил, поради което са надежден източник на преки доказателства относно значимите за решаването на делото фактически обстоятелства. Подробно са обсъдени и останалите, подкрепящи ги доказателства, в това число показанията на св. П., Б., Х. и Б. и писмените доказателства и са изложени достатъчно съображения за кредитирането им. Не са произволни съображенията за отхвърляне като тенденциозни и недобросъвестни обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д., Д. и И.. При тези фактически констатации е направен законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен. Подробно е аргументиран извода/л. 10 от мотивите на въззивното решение/, че е осъществен състава на престъплението изнудване при приетата квалификация, както от обективна, така и от субективна страна. Подсъдимият е извършил вменените му действия, с които е упражнил психическо въздействие върху свидетелката, като я принудил да извърши нещо противно на волята си- да му предаде сумата 100лв. Налице са и субективните елементи от състава на това престъпление – пряк умисъл и користна цел. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК се мотивира с допуснати нарушения в дейността по индивидуализацията му. В този смисъл са изложените съображения, че без основание е отказана индивидуализацията на наказанието при условията на чл. 55 ал.1т.1 НК, като са оценени превратно обществената опасност на деянието с оглед начина на извършването му и на дееца, с оглед данните за личността му и това е довело до налагане на наказание, което очевидно не съответства на целите по чл. 36 НК. Доводите не намират опора в данните по делото и са неоснователни. При цялостната служебна проверка на обжалваната от подсъдимия осъдителна присъда, въззивната инстанция е направила собствена преценка на относителната тежест на обстоятелствата от значение за индивидуализация на наказанието, в това число и тези, на които жалбоподателят в настоящото производство основава искането си за намаляването му. Тя не само е приела, че деянието не разкрива по висока степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на престъления от този вид, но е направила и различен извод за личната обществена опасност на дееца. Отдала е достатъчно значение на тези две обстоятелства, преценявайки ги като смекчаващи наказателното положение, добавила ги е към приетите от първата инстанция смекчаващи обстоятелства и като е отчела недопустимо дългия ход на наказателното производство е приела, че са многобройни по смисъла на чл. 55 ал.1 т.1 НК. Без да изложи съображения дали е налице и другата предпоставка на закона, а именно дали правят несъразмерно тежко минималното предвидено за престъплението наказание, го е индивидуализирала под минимума от две години и не е наложила комулативно предвиденото по-леко наказание глоба. Редуцираното от нея наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода без ефективно изтърпяване не е явно несправедливо завишено. То е необходимо за настъпване положинтелни промени в съзнанието на дееца и за оказване предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото. В свидетелството му за съдимост са отразени пет влязли в сила присъди за деяния, извършени както преди, така и след инкриминираното, като последната присъда е за три умишлени престъпления. При отчитане и на факта, че свидетелтвото за съдимост отразява съдебното му минало в период отдалечен във времето, прекомерно значение е отдадено на това, че след извършване на деянието е успял да се въздържа от извършването на други тежки престъпления. Една от целите на наказанието е да се въздейства върху съзнанието на дееца с оглед въздържане от всякакво неправомерно поведение, а не само от извършване на тежки престъпления. Очевидно налаганите му сравнително леки наказания не са се оказали достатъчни да го мотивират към спазване на установения правов ред. Допълнителното му намаляване би било проява на неоправдан либерализъм и би създало в подсъдимия чувство за ненаказуемост. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 397 от 1.02.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 979/2011 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 151 от 18.05.2011 год. по НОХ дело № 1561/2009 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: