2 определение по ч.гр.д.№ 4000 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 663 София, 03.12.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 4000 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на третото лице-помагач на ищеца по делото [фирма] срещу определение № 784 от 04.04.2014 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, постановено по ч.гр.д.№ 784 от 2014 г., с което е потвърденото определение от 27.12.2003 г. на Софийския градски съд, I ГО, 20 състав за прекратяване на гр.д.№ 1656 от 2009 г. В частната жалбата се излагат съображения за неправилност на този съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.гр.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/ по въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост. Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Намира ли приложение чл.226, ал.1 от ГПК при предявен отрицателен установителен иск за собственост върху даден недвижим имот и прехвърляне на този имот в хода на делото от ищеца на трето лице, 2. Дали възможността за ищеца да възникне облигационно задължение за неизпълнение на договора, с който е прехвърлил собствеността върху спорния имот на третото лице, при евентуално отхвърляне на отрицателен установителен иск за собственост, представлява правен интерес за ищеца да предяви такъв иск. Пълномощникът на ищеца- Държавата, представлявана от Областния управител на Област С. не взема становище по частната жалба. Ответниците Н. К. М., Д. Х. Полизанова и И. П. С. оспорват частната жалба. При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /трето лице-помагач на страната на ищеца/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за определението на Софийския апелативен съд на 15.04.2014 г., а частната жалба е подадена на 17.04.2014 г./. Същата е подадена срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК касационното обжалване на това определение би било допустимо, само ако са налице някои от посочените в чл.280, ал.1 от ГПК основания. В случая и двата поставените от жалбоподателя въпроси са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1, от ГПК, тъй като са обусловили решаващите изводи на съда в обжалваното определение: с него е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото по предявения от Държавата срещу ответниците-физически лица отрицателен установителен иск за собственост като е прието, че след извършеното в хода на делото прехвърляне на спорния имот от ищеца на [фирма] за ищеца вече липсва правен интерес от предявяване на иска. По тези конкретни въпроси няма съдебна практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. По втория поставен правен въпрос /относно това налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск в настоящия случай, при който в хода на делото ищецът е прехвърлил собствеността върху спорния имот на третото лице-помагач/ обжалваното определение противоречи на приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.гр.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, че правният интерес на ищеца по отрицателния установителен иск следва да се преценява широко, като такъв е налице не само когато ищецът твърди, че притежава вещно право върху същия имот, но и в много други случаи, включително когато иска да защити едно фактическо състояние /като владението си/ или когато иска да защити едно свое правно очакване /като например очакването на придобие спорния имот по давност/. В настоящия случай ищецът има правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, защото, отричайки правата на ответниците върху спорния имот, той защитава правото си валидно да се разпореди с този имот в полза на третото лице-помагач и по този начин да избегне отговорността за евентуална евикция на имота. Предвид на изложеното по-горе обжалваното определение на въззивния съд и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд за прекратяване на делото поради отпадане на правния интерес на Държавата от предявяване на отрицателен установителен иск, след извършеното в хода на делото прехвърляне на спорния имот на [фирма], са неправилни и като такива следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 784 от 04.04.2014 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, постановено по ч.гр.д.№ 784 от 2014 г. ОТМЕНЯ определение № 784 от 04.04.2014 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, постановено по ч.гр.д.№ 784 от 2014 г. и потвърденото с него определение от 27.12.2003 г. на Софийския градски съд, I ГО, 20 състав за прекратяване на гр.д.№ 1656 от 2009 г. ВРЪЩА делото на същия състав на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия и решаване на спора по същество. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.