Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- ненадлежно уведомяване на страната или невъзможност за участие


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 137
[населено място], 10.07.2017 год.




Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

при участието на секретаря: А. Йорданов,
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
т.дело № 969/17година.

Производството е по чл.47, т. 4 ЗМТА, образувано по иск на [фирма], [населено място] за отмяна на постановеното от А. с. при Б. Б. А., [населено място] арбитражно решение от 19.12.2016г. по арб.д. №17/2016г.
Ищецът поддържа, с оглед уточнението в съдебно заседание от 12.06.2017г.,че решението на арбитражния съд е постановено при лишаването му от възможност да участва в арбитражното производство, тъй като не е бил надлежно уведомен, нито за образуването на посоченото арбитражно дело, нито за постановяване на решение по него. Научил за производството от поканите за доброволно изпълнение на 24.02.2017г.
Ответникът – [фирма], [населено място] е на становище, че исковата молба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Исковата молба по чл.47, т.4 ЗМТА е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество.
Ищецът не установява наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.4 ЗМТА. За да е налице посоченото основание, следва да бъде установено, че в резултат на нарушаване на процедурните правила, страната е била лишена от възможност да участва в арбитражното производство – не е била надлежно уведомена за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството. Ищецът поддържа, че не е бил надлежно уведомен за арбитражното производство, за което е научил от призовките за доброволно изпълнение.
От фактическа страна, с оглед представените доказателства се установява, че производството пред А. съд е инициирано от ответника по настоящият спор- [фирма], [населено място]. С разпореждане №1/16г. председателят на А. съд е възложил разглеждане на делото на арбитър С. Х.. Така определеният арбитър, със свое разпореждане е указал изпращане на исковата молба и приложенията на ответника, като е насрочил делото за 30.11.2016г. Призовката до ответника за насрочване на арбитражното дело и за изпращане на препис от исковата молба е предадена за доставяне чрез куриерска служба „С.”, като съобщението е върнато с отбелязване, че адреса е непълен, че няма посочен телефон на получател, като е добавено от куриера „ без ТП и ОП няма такава фирма”/ вж товарителница №1-000 5008 019 420 0 128/. Призовката е изпратена на 16.11.2016г. на адрес гр. „ Д.”, [улица], като към този момент отразеното в търговския регистър седалище на дружеството е било именно на този адрес. На 21.11.2016г. е била изпратено друго съобщение на същият адрес, чрез куриерска фирма „ Е.”, която също не е била получена, като куриерът С. Г. е удостоверил, че на адреса няма такава фирма / вж товарителница №[ЕГН]/. Съгласно протокола за проведеното заседание от 30.11.2016г. уведомяването е прието за редовно, като арбитърът е мотивирал това свое разбиране подробно с обжалваното решение. Той е приложил разпоредбата на чл. 10.2.8 от Процедурния правилник на А. с. при ББА, [населено място] и се е позовал на чл.32,ал.1 ЗМТА. Цитираната разпоредба на Процедурния правилник / аналогична на тази на чл.32 ал.1 ЗМТА/, урежда хипотеза, при която ако седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или пощенския адрес на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, то тогава книжата, съобщенията или призовките се считат връчени ако са изпратени на последния известен адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено. При тълкуване на разпоредбата, с която страните, включително и ищеца, са се съгласили с установената в договора за наем арбитражна клауза, следва, че по отношение на юридическите лица, каквото е ищеца, се извършва преценка за последния адрес по неговото местоседалище, тъй като хипотезата на неизвестно местожителство, респективно обикновено пребиваване е относима само спрямо физическите лица. Поради това и правно необосновано ищецът твърди, че арбитражният съд е следвало да съобрази, че адресът му е на наетият обект, където било „ обикновеното му местопребиваване”. Както вече бе отбелязано, юридическите лица имат адрес на управление, което се вписва в търговския регистър. Ищецът не е оспорил и не оспорва, че към момента на изпращане на призовките чрез двете куриерски фирми, адресът, на който са били изпратени и е направен опит за връчване е именно този на управление на дружеството, отразен в търговския регистър. Следователно, това, че на този адрес не е имало никой, който да приеме пратката не съставлява нарушение на арбитражния съд. Или от така установените факти се извежда, че са спазени правилата залегнали в специална, спрямо общата в ГПК процедура по чл.32,ал.1 ЗМТА, респ.в чл.10.2.8 от Процедурния правилник на АС, при която, за да се счита редовно връчването, се изисква единствено опит за връчване на лице по адреса на управление на търговеца, вписан в търговския регистър. Както бе отбелязано и в настоящето производство, ищецът не оспорва констатациите на куриерските фирми, не доказва, че към същият момент на този адрес е имало лица, които са могли да получат съобщението, а твърди обратното, че там не е имало кой да приеме пратката. Следователно, след като съобщенията са изпратени по седалището на фирмата- ответник, законосъобразно е приетото от арбитъра, че при удостоверените валидно опити за връчване на този адрес на книжата и призовката следва, да се счита, че ответника е бил редовно уведомен за производството, съгласно цитираните чл.10.2.8 от Процедурния правилник на АС. Не са налице предпоставките по чл.47, т.4 ЗМТА, поради което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен .
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :


ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 47,т.4 ЗМТА за отмяна на постановеното от Арбитражен съд при Българска Бизнес Асоциация, [населено място] арбитражно решение от 19.12.2016г. по арб.д. №17/2016г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: