4 гр. д. № 31/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 128 София, 28.05.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 21 май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 31/2013 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от О. Ц. М. касационна жалба срещу решение № 212 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 343/2012 г. на Видински окръжен съд в частта, с която е допуснато да се извърши делба на дворното място при права 1/6 ид. ч. за касатора и 5/6 ид. ч. за ответницата по иска Я. М., както и в частите, с които са отхвърлени установителните искове за прогласяване нищожността на сключения договор за продажба между Е. П., майка и наследодателка на страните, и Я. М., за който е съставен н. а. № 157, т. ІІІ по н. д. № 293/2008 г. поради липса на формирана воля относно съществени елементи на договора – цената на имота и вида на имота, също и поради липса на валидно изразена воля за продажба и поради привидност на договора, с който е прикрит договор за дарение. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение от 14.02.2013 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение, по въпроса тече ли давност между съпрузи. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. О. М. е предявил срещу сестра си Я. М. иск за делба на недвижим имот ПИ 574, по кадастралния план на [населено място] и построените в него жилищна сграда на площ от 81.50 кв. м. и жил. сграда на площ от 28.41 кв. м. От фактическа страна е установено, че имотът е бил придобит от дядото на страните М. Н. И. на основание спогодба, постигната в производство за делба по гр. д. № 600/1971 г. на Видински районен съд, с която в негов дял е бил поставен този имот с построената в него масивна къща. Установено е и това, че през 1962 г. в полза на бащата на страните Ц. М. Н., син на М. И., е било издадено разрешение за построяване на жилищна сграда. С гласни доказателства е установено, че сградата е реализирана. В имота е живял М. И. и сина му Ц. със семейството си. Наследодателят М. И. е починал през 1979 г. и оставил за наследници Ц. М. и Ф. М.. След откриване на наследството през 1979 г. имотът е владян само от Ц. М. и семейството му до неговата смърт, настъпила през 2007 г. При така установените факти съдът е приел, че наследодателите на страните – техни родители, са станали собственици на дворното място на основание давностно владение, осъществявано по време на брака им, поради което възникналата съсобственост е в режим на семейна имуществена собственост. На основание наследяване от Ц. М., правото на собственост върху дворното място е преминало в наследниците му при права по ½. Материалноправният въпрос дали между съпрузи тече давност е разрешен от съда в противоречие със закона, което е основание за отмяна на решението в тази част. По делото е установено, че след смъртта на М. И. имотът е владян само от сина му Ц. М. и семейството му, от което следва, че позоваването на придобивна давност, направено от съпругата на Ц. М., след смъртта му настъпила през 2007 г., е основателно само по отношение на ½ ид. ч. от имота, която е била собственост на другата наследница на М. И. дъщеря му Ф. М.. По отношение на частта от имота, която е била индивидуална собственост на Ц. М. на основание наследяване, съпругата му не е могла да се позове на давност поради това, че приложението на този придобивен способ е изключен с разпоредбата на чл. 115, б. „в” ЗЗД. Съобразно това към датата на настъпване смъртта на Ц. М. дворното място е било съсобствено между него и съпругата му при права ¾ ( 2/4 по наследяване и 1/4 на основание давностно владение и прекратена СИО) за него и 1/4 за съпругата му, придобита на основание давностно владение и прекратена СИО. Съобразно това Е. И. е могла да се разпореди валидно в полза на дъщеря си Я. само с ¼ ид. ч. от дворното място и в този обем сключеният между двете договор за покупко-продажба е породил транслативно действие. Останалите ¾ ид. ч. от имота след смъртта на Ц. М. са придобити от наследниците му – неговата съпруга и две деца при равни права – по ¼ ид. ч. Необосновано е решението и в частта относно правата на страните върху построените в имота сгради. Делото е останало неизяснено относно това, коя е построената сграда на основание издаденото на Ц. М. през 1962 г. разрешение. Дали е построена на основание отстъпено право на строеж, в който случай е станала съсобствена между съпрузите в режим на СИО, или е станала собственост на собственика на имота по приращение, а след установено владение, продължило в предвидения в закона срок, на основание давностно владение е станала съсобствена между съпрузите в режим на СИО. Липсват данни за момента на построяването на втората сграда, индивидуализирана със застроена площ от 28.41 кв. м. По делото не е установено по безспорен начин дали къщата, придобита от дядото на страните на основание съдебната спогодба, сключена през 1971 г., е съществувала към момента на откриване на наследството, останало от Ц. М., или е била съборена и построена друга, в какъвто смисъл са показанията на свидетелката Л. А. Този факт е от значение с оглед на това, дали правата върху едната жилищна сграда са придобити по наследяване и давностно владение, или изцяло на основание давностно владение или на основание трансформиране правото на строеж в право на собственост върху построеното. На основание по чл. 281, т. 3 ГПК решението, в частта, с която е допусната делба на съсобственият поземлен имот и построените в него две жилищни сгради следва да бъде отменено. Поради това, че се налага попълване делото с релевантни за спора факти, то ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 212 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 343/2012 г. на Видински окръжен съд в частта, с която е допуснато да се извърши делба между О. Ц. М. и Я. Ц. М. на ПИ № 574 по кадастралния план на [населено място] и построените в него жилищна сграда на площ от 81.50 кв. м. и жил. сграда на площ от 28.41 кв. м. при права 1/6 ид. ч. за О. М. и 5/6 ид. ч. за Я. М.. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Видински окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: