5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №682 [населено място],18.12.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА К. Г. като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2405 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на [фирма] и [фирма] срещу определение №61 от 18.02.2015г. по ч.т.д. №39/2015г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение №1365 от 04.12.2014г. по т. д. №597/2010г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за главно встъпване против първоначалните страни Х. Б. Ц. и [фирма]. Частният жалбоподател [фирма] поддържа, че определението е неправилно и необосновано, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в определение №174/08.04.2009г. по ч. гр.д.№190/2009г. на ВКС, по правните въпроси: “При преценка налице ли е изискването по чл.225 ал.1 от ГПК третото лице, претендиращо главно встъпване да има самостоятелни права върху предмета на спора, трябва ли непременно да има тъждество между правото – предмет на спора и правото – претендирано от третото лице, което желае да встъпи главно или е възможно претенцията на третото лице да има и различен предмет, стига нейното уважаване да изключи правата на страните по спора? Допустимо ли е един акционер да има едновременно права срещу друго лице, претендиращо членствени права в същото дружество и срещу самото дружество?“ Поддържа също, че въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Частният жалбоподател [фирма] поддържа, че определението е неправилно и необосновано, тъй като главно встъпилото лице не е предявило за съдебна защита същото право, което е предмет на първоначалния иск. Поддържа, че с предявения от Х. Ц. иск не се атакува решение на съвета на директорите, а на общото събрание на дружеството. Излага доводи,че главно встъпилото лице не предявява иск с правно основание чл.71 от ТЗ срещу ищеца Х. Ц. като акционер, а само срещу дружеството - ответник, поради което са неправилни изводите на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяването на този иск по отношение на ищеца Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: “Лишено ли е главно встъпващото лице от правен интерес за водене на установителен иск против ищеца по чл.124 от ГПК, ако при уважаването му се стигне до отричане на правата, заявени от първоначалния ищец срещу първоначалния ответник? Следва ли да бъде приложено разбирането, че липсва правен интерес от предявяването на иск по чл.124 от ГПК, вр. чл.71 от ТЗ от един акционер срещу друг акционер, при хипотезата, в която третото встъпващо лице – акционер едновременно заявява права срещу друго лице, претендиращо членствени права за себе си в същото дружество и срещу самото дружество? Поддържа, че въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът Х. Б. Ц. счита частната жалба на [фирма] за недопустима, а по отношение на жалбата на [фирма] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частните жалби са подадени от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Производството по делото е образувано по предявени от Х. Б. Ц. против [фирма] искове за приемане за установено, че ищецът е акционер в ответното дружество и притежава 250 броя акции, всяка с номинална стойност от 100 лева, както и за осъждане на ответното дружество да издаде на ищеца временно удостоверение и да го впише в книгата на акционерите. Ищецът поддържа, че има качеството на акционер в [фирма], но в нарушение на закона той е заличен като такъв в книгата на акционерите на това дружество. В писмена молба – уточнение посочва, че не е прехвърлял собствеността върху притежаваните от него 250 броя акции, всяка от които с номинална стойност от по 100 лева, тъй като не е джиросал същите валидно в полза на на [фирма], поради което е собственик на тези акции. Ответникът [фирма] оспорва исковете по чл.71 от ТЗ като поддържа, че ищецът е притежавал 50% от капитала на дружеството, но на 29.05.2009г. е прехвърлил с джиро собствеността върху притежаваните от него акции на ответника [фирма], поради което не фигурира като акционер в [фирма]. На 04.12.2014г. третото лице [фирма] е подало молба за главно встъпване против страните в производството, в която претендира самостоятелни права върху предмета на спора. Поддържа, че с договор за продажба на акции от 25.05.2009г., сключен четири дни преди прихвърлянето на същите с джиро на [фирма], е придобило от ищеца Х. Б. Ц., процесните 250 броя акции с номинална стойност 100 лева, представляващи 50% от уставния капитал на [фирма]. Поради това моли да бъде установено по отношение на ищеца и ответника,че [фирма] е собственик на процесните 250 броя акции, както и да бъде осъден ответникът [фирма] да издаде на главно встъпващото дружество съответното временно удостоверение за притежаваните акции. Първоинстанционният съд е приел, че надлежен ответник по иска с правно основание чл.71 от ТЗ е само дружеството, поради което правен интерес от предявяване на иска по чл.124 от ГПК, вр. чл.71 от ТЗ не съществува по отношение на един акционер спрямо друг акционер. За да потвърди определението на Бургаския окръжен съд, Бургаски апелативен съд е споделил тези изводи. Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че поставените от частните жалбоподатели въпроси са включени в предмета на делото и са от значение за неговия изход, доколкото произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е обусловило извода му за липса на предпоставките за главно встъпване по отношение на молителя [фирма]. Поради това касационното обжалване на определение №61 от 18.02.2015г. по ч.т.д. №39/2015г. на Бургаски апелативен съд, следва да бъде допуснато, но при условията на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, с оглед служебно известна на настоящия състав задължителна съдебна практика - определение №77 от 23.01.2013г. по ч.т.д. №739/2012г. на ВКС, ТК, І т.о, постановено по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК, в което е даден отговор на въпроса относно предпоставките за главно стъпване по смисъла на чл.225 от ГПК на акционер в едно дружество по вече образувано производство срещу дружеството. По така поставените правни въпроси настоящият съдебен състав намира следното: В определение №77 от 23.01.2013г. по ч.т.д. №739/2012г. на ВКС, ТК, І т.о, постановено по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК, е прието, че предпоставките по чл.225 от ГПК за главно встъпване на акционер по вече образувано производство срещу дружеството са: главно встъпващият да претендира самостоятелни права върху предмета на спора и да предяви искове за защита на тези права срещу първоначалния ищец и срещу ответника по делото. По иск за прогласяване на нищожност на решения на СД на акционерно дружество, предявен на основание чл.124 от ГПК, вр. чл.71 от ТЗ и по иск за отмяна на решенията на СД по чл.71 от ТЗ, предявен от един акционер срещу търговското дружество, друг акционер няма правен интерес да предяви иск срещу дружеството за установяване на действителност на атакуваните решения на СД, както и не разполага със самостоятелни права върху предмета на спора, чиято защита би могъл да осъществи срещу акционера, предявил първоначалния иск. Следователно във вече формираната задължителна практика на ВКС на РБ не се отрича принципно възможността за главно встъпване на акционер по образувано производство срещу дружеството. Предмет на преценка във всеки отделен случай е допустимостта на исковете, които главно встъпващият възнамерява да предяви срещу акционера - ищец и ответното дружество. Не е необходимо двата иска да имат еднакво основание и петитум, доколкото защитата срещу всяка от страните може да налага предявяването на различен иск, с оглед на вида на нарушение на претендираното от третото лице право. Поради това е достатъчно третото лице да заявява права, изключващи тези на ищеца и да твърди,че тези права са нарушени, съответно оспорени и от ответника, което налага участието му в процеса като главно встъпила страна. В настоящата хипотеза от заявените в молбата за главно встъпване обстоятелствена част и петитум на исковете, се установява, че [фирма] предявява установителни искове срещу ищеца и ответника за установяване на правата му като притежател на процесните 250 броя акции от капитала на дружеството и съответно качеството му на акционер в дружеството. Правилно въззивният съд е определил квалификацията на иска, който главно встъпващият предявява срещу ответника по делото. Искът е с правно основание чл.71 от ТЗ и е насочен срещу дружеството, което отрича претендираните от [фирма] членствени права, признавайки като легитимиран приобретател на процесните акции друго лице - [фирма]. Неправилно обаче въззивният съд е квалифицирал и предявения срещу първоначалния ищец установителен иск като иск с правно основание чл.71 от ТЗ. Главно встъпващият предявява срещу първоначалния ищец Х. Ц. иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване,че той, [фирма], е притежател на правата върху процесните акции. Безспорно правен интерес от предявяването на този иск е налице, доколкото и ищецът, и встъпващото дружество претендират самостоятелни права върху предмета на спора, които се изключват взаимно. По изложените съображения настоящият състав приeма, че са налице предпоставките за главно встъпване на [фирма], в производството по предявения от Х. Б. Ц. срещу [фирма] иск с правно основание чл.71 от ТЗ, поради което обжалваното въззивно определение на Бургаски апелативен съд, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени. Делото да се върне на първоинстанционния Бургаски окръжен съд за произнасяне по молбата по чл.225 от ГПК съобразно указанията в настоящото определение и продължаване на процесуалните действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение №61 от 18.02.2015г. по ч.т.д. №39/2015г. на Бургаски апелативен съд, както и потвърденото с него определение №1365 от 04.12.2014г. по т. д. №597/2010г. на Бургаски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за произнасяне по молбата по чл.225 от ГПК и за продължаване на процесуалните действия по т. д. №597/2010г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.