5 Решение по т.д.№ 843/2016 год. на ВКС-Търговска колегия, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 78 София, 10.07.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 843 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Т. Й. И. срещу Решение № 682 от 20.01.2016 год. по гр.д. № 19283/2014 год. на Софийски градски съд. Основанието за касиране на въззивния акт, въведено в жалбата е по чл.281 т.3 ГПК – неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл.263л ТЗ. В касационната жалба за изложени подробни съображения относно правната същност на договорната неустойка, като предварително постигнато съгласие, че неизпълнението ще причини вреди на кредитора. Поради това, при преобразуване на търговското дружество-длъжник, възникването по смисъла на чл.263л ТЗ предхожда преобразуването, тъй като съвпада с момента на сключването на договора. В представения писмен отговор по реда и в срока на чл. 287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма], изразява становище, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение – законосъобразно и следва да остане в сила. Няма направено искане за присъждане на разноски. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса за тълкуването на чл.263л ал.1 и 2 ТЗ относно това, кой е моментът на възникване на задължението за неустойка за забава при плащането на възнаграждение по сключен преди преобразуването договор в различните хипотезите на разпределени и неразпределени задължения между участващите в преобразуването търговски дружества. Като взе предвид доводите по жалбата и становището на ответната страна и извърши на основание чл.290 ал.2 ГПК проверка на въззивното решение, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Въззивното гр.д.№ 19283/2014 год. на Софийски градски съд е било образувано по жалба от [фирма] срещу решение от 25.07.2014 год. по гр.д. № 14887/2014 год. на Софийски районен съд. С него първоинстанционният съд, произнасяйки се по иска на Т. И. е приел за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ал.1 ГПК във вр. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 263л ТЗ, че ответникът [фирма], (като правоприемник и солидарен длъжник с [фирма]) дължи на ищеца И. сумата от 12 500 евро, предявена като частичен иск от общ размер на задължението от 80 000 евро. Вземането е формирано от дължима, но незаплатена част от неустойка по чл. 10.1 от Договор за консултантски услуги от 25.02.2008 год., сключен между Т. Й. И. и възложителя [фирма], ведно със законната лихва от 17.03.2011 год. до окончателното изплащане на сумата. Както бе посочено по-горе, договорът е сключен на 25.02.2008 год. Безспорен е фактът, че на 18.01.2010 год. е вписано по партидата на дружеството – възложител [фирма] преобразуване чрез отделяне (чл. 263ж ТЗ), в резултат на което е възникнал настоящият ответник [фирма]. Софийски районен съд е приел за доказано обстоятелството, че за преобразуващото се дружество [фирма], договорното задължение за заплащане на цената е възникнало 17.09.2010 год. Дружеството е изпаднало в забава с изтичане на 90-дневен срок, считано от тази дата или от 16.12.2010 год. От 16.12.2010 год. е възникнало и вземането на изправната страна (Т. И.) за неустойка, като безспорно е, че нито дължимото възнаграждение по договора, нито неустойката са били заплатени към момента на постановяване на съдебното решение. Първоинстанционния съд е приел, че съгласно чл. 263л ТЗ, за задълженията, възникнали до датата на преобразуването, отговарят солидарно всички участващи дружества, освен прекратените. За възникване на задължението за неустойка е необходимо преди това да е реализирано неизпълнение на главното задължение. Посочил е, че 263л ТЗ служи за защита на кредиторите на преобразуващите се дружества, поради което и под „възникване“ съдът е имал предвид поемане на съответното задължение. В конкретния случай задължението за неустойка е било уговорено и е възникнало още със сключването на договора, т.е. преди преобразуването. Поради това е приел, че настоящият ответник - [фирма] се явява солидарен съдлъжник и е уважил предявения срещу него иск за сумата 12 500 евро. Решението на Софийски районен съд е обжалвано от [фирма]. С въззивно решение, което е предмет на касационен контрол, Софийски градски съд е отменил решението на СРС изцяло и е отхвърлил иска. Мотивирал се е с това, че съгл. чл.263л ал.1 ТЗ за задълженията на преобразуваното дружество, възникнали до датата на преобразуването (чрез разделяне и отделяне), отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените. Отговорността обаче за всяко дружество е до размера на получените от него права, освен отговорността на дружеството, на което задължението е разпределено с плана за преобразуване. По този начин солидарната отговорност се простира до получените от дружествата права при преобразуването, независимо от размера на вземането. Посочил е, че солидарната отговорност е предвидена само за задълженията, възникнали до преобразуването на дружеството - случая 18.01.2010 год. По въпроса, към кой момент е възникнало задължението за заплащане на неустойка по консултантския договор, СГС е счел за неправилно становището на СРС, че вземането за неустойка е възникнало към момента на сключване на консултантския договор - 25.02.2008 год. Към този момент не е настъпила изискуемостта на вземането за възнаграждение, поради което не е възникнало и задължение за неустойка за забавено плащане. Вземането за неустойка е акцесорно и зависи от изпълнението на главното задължение. То би могло и да не възникне, ако длъжникът заплати точно и в срок възнаграждението по договора. С оглед на това, съставът на СГС е достигнал до извода, че вземането за неустойка е възникнало едва след изтичане на срока за заплащане на възнаграждението т.е. на 17.12.2010 год. Отговорността за такова вземане няма да е солидарна между участниците в преобразуването, а остава в тежест на дружеството- праводател, доколкото след отделянето, правата и задълженията по изпълнението на този договор не са били в патримониума на отделеното дружество. Становището на настоящия съдебен състав по поставения правен въпрос се основава на следното: Законосъобразен е изводът на СГС, че наличието на солидарност по чл.263л ал.1 предл.1 ТЗ между преобразуващите се дружества следва да се преценява не само спрямо момента на възникване на задължението, а и спрямо способа на преобразуване и изпълнението му. Хипотетично е възможно моментът на неизпълнение да настъпи/съвпадне с датата на сключването на договора и в този случай спорът би могъл да възникне на плоскостта на разпределянето по предл.2 на чл.263л ал.1 ТЗ. Ако, обаче, моментът на неизпълнение, пораждащ изискуемост на вземането и възникване на вземането за неустойка не съвпада с момента на възникване на облигационната връзка, то в този случай преценката кое от участващите в преобразуване дружества има качеството на длъжник е в зависимост както от момента от който конкретното вземане е станало изискуемо, момента на вписване на преобразуването и факта дали е постигнато съгласие за разпределянето на правата и задълженията. В хипотезата на чл.263л ал.1 ТЗ, моментът на възникване на задължението за неустойка за забава при плащането на възнаграждение по сключен преди преобразуването договор, съвпада с момента от който длъжникът е изпаднал в забава и вземането за неустойка е станало изискуемо. От това следва, че: 1./ В случай, че изпадането в забава, като предпоставка за настъпване на изискуемостта за вземането за неустойка предхожда преобразуването, налице е солидарност между участниците в преобразуването; 2./ В случай, че изпадането в забава, като предпоставка за настъпване на изискуемостта за вземането за неустойка е след преобразуването, ако правата и задълженията по договора, съдържащ клаузата за неустойка са преминали при разпределянето в патримониума на някой от участниците в преобразуване, солидарност не е налице. В този случай, пасивно легитимиран по иска по чл.92 ал.1 ЗЗД е само този участник; 3./ В хипотезата на отделяне (а не на разделяне, уредено с ал.2 на чл.263л ТЗ), ако е налице разпределяне с договор или план за преобразуване в който преминаващите в отделеното дружество права и задължения са конкретизирани, то в този случай, непосочените такива остават в патримониума на първоначалното дружество (което е сключило договора) и отговорността, произтичаща от неизпълнението е негова. По същество. С оглед отговора на правния въпрос за който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че жалбата е неоснователна. Законосъобразен е изводът на Софийски градски съд, че отделеното дружество - ответник по делото не е материално-правно легитимиран да отговаря за задължението за неустойка, поради това, че при отделянето, правата и задълженията по договора от който е възникнало неустоечното задължение не са били възложено нему. Тези задължения са останали за [фирма] и това дружество е било неизправно при плащането на възнаграждението по договора, като падежът на това задължение е настъпил след отделянето на [фирма]. Именно фактът на неплащането на възнаграждение от [фирма] е породил правото на кредитора Т. И. да иска присъждането на неустойка. Плащането и е в тежест на неизправния длъжник в резултат на чието виновно неизпълнение е възникнало правото на кредитора. Поради това, изводът на въззивния съд, че отделеното на 18.01.2010 год. дружество [фирма] не е пасивно легитимирано за плащането на чуждо задължение, възникнало на 16.12.2010 год. в резултат на неизпълнение от 17.09.2010 год. и искът срещу него е правилен и законосъобразен и решението му ще следва да остане в сила. Както бе посочено по-горе, разноски от ответната страна не са поискани, доказателства за сторени такива не са представени, поради което не се присъждат. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ в сила Решение № 682 от 20.01.2016 год. по гр.д. № 19283/2014 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.