Р Е Ш Е Н И Е №280 гр. София, 01 юни 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №851/2012г. Производството е образувано по искане на осъдения Д. Т. Д. за отмяна на присъда №17 от 02.06.2011г., обявена по нохд №54/11г. на Районен съд /РС/-Котел и потвърдена с решение №136 от 23.12.2011г., по внохд №385/11г. на Сливенски окръжен съд/ОС/, по предвидения в чл.425, ал.1, т.т.1 и 2, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК ред . В депозираното искане за възобновяване се визират съображения за допуснати от съдебните инстанции нарушения на процесуалните правила при събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствата, довели до постановяване на осъдителен съдебен акт, базиращ се на негодни гласни доказателствени средства и при съществуващи сериозни предположения по отношение на авторството на инкриминираното престъпно деяние. Поставя се акцент на проведените разпити на свидетели в рамките на спряно, при условията на чл.244, ал.1, т.2 от НПК наказателно производство, незаконосъобразно приобщени от първостепенния и въззивен съд по делото. Очертават се неясни аргументи за предходните осъждания на А. К. и обремененото с криминални прояви минало на Д. М., и за налични противоречия в техните показания, обосноваващи недостоверност. Излагат се и фрагментарни доводи за несъответност на съдържанието на решение №136/23.12.2011г. на Сливенски ОС на предписанията на чл.339, ал.1 и 2 от НПК, изразяваща се в липса на мотиви по направените от защитата на Д. Д. в хода на въззивната процедура възражения. В съдебно заседание на 29.05.2012г., осъденото лице и упълномощеният от него адвокат, редовно уведомени, не участват лично. Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на атакувания и влязъл в сила съдебен акт. Върховният касационен съд, при осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №17 от 02.06.2011г., по нохд №54/11г., Котелски РС е признал Д. Т. Д. за виновен в това, че на 03.11.2010 година, в с.Нейково запалил земеделски произведения със значителна стойност /500 броя бали сено/, собственост на П. Д. П., поради което и на основание чл.330, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено по чл.66 от НК, с ЧЕТИРИГОДИШЕН изпитателен срок. Първоинстанционният съдебен акт е проверен, в инициирано по жалба на подсъдимия Д. въззивно производство, приключило с решение №136 от 23.12.2011г., по внохд №385/11г. на ОС-Сливен, с което е потвърден. Искането на осъденото лице е допустимо за разглеждане при установения от нормите на чл.419-чл.426 от НПК регламент, но преценено в контекста на предложената аргументация за възобновяване на наказателното дело и отмяна на влязлата в сила присъда, сочи на неоснователност. ВКС не констатира дерогиране на процесуалния закон при събиране и проверка на доказателствата в досъдебната и съдебна фаза на процеса. Внимателният преглед на приложените към ДП №387/2010г. по описа на РУ на МВР, гр.Котел материали предпоставя заключение за надлежно упражняване на правомощията на прокурора по чл.245, ал.2 от НПК, с постановление от 01.02.2011г. по отношение на спряното на 14.12.2010г., при условията на чл.244, ал.1, т.2 от НПК, наказателно производство. В хода на възобновеното досъдебно разследване и по предвидения от разпоредбите на чл.139 и чл.223 от НПК ред са разпитани свидетелите Д. М., А. К. и Й. М., като въз основа на инкорпорираната чрез тях доказателствена маса, е повдигнато обвинение срещу Д. Д. за извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК. Проведените, при осъществен съдебен контрол досъдебни процесуално-следствени действия са съобразени с императивно предписаните изисквания. Свидетелските показания са дадени пред компетентен орган, след разясняване на правата на процесуалните участници и в присъствието на съдия, като фактически данни за твърденията на защитата за реализиран от полицейските служители спрямо посочените лица психологически натиск, чрез заплахи, сугестиране и манипулации, не са отразени в изготвените протоколи и на подобни обстоятелства не индицира словно материализираната в пределите на посочения способ за доказване конкретика. Визираните гласни доказателствени средства са приобщени от първостепенния съд, при стриктно спазване на процесуалната уредба, чрез непосредствен разказ, възпроизвеждащ същественото от волеизявленията на свидетелите в обсега на досъдебната фаза на наказателното производство и при съблюдаване на задължителните правила на чл.281, ал.1, т.1 от НПК. Правилна е и очертаната в атакувания и придобил юридически стабилитет съдебен акт доказателствена интерпретация на депозираното от А. К. и Д. М., в процеса на осъщественото разследване. Инкорпорираните чрез коментираните показания доказателства, обсъдени в съответствие с характеристиките на тяхното съдържание и при обективно съотнасяне със заявеното от свидетелите Й. М., П. П., П. Р. и В. Г., обезпечават приетата по делото фактология за извършен от Д. Д. палеж на ползвания от П. обор със складирано сено, намиращ се в стопанския двор на с.Нейково, с цел улесняване на кражба в дома на пострадалото лице. Последната не се състояла се поради отказ на Д. М. да изпълни предварително постигната с А. К. и с осъдения Д. уговорка. Промяна във формираното убеждение за доказаност на авторството на инкриминираното посегателство не обосновават наведените от процесуалния представител на Д. Д. доводи, че А. К. и Д. М. са осъждани, и в разказа им, относим към инкриминирания акт съществуват съществени противоречия, което предопределя неговата неистинност. Недопустимо е да се обявява априорно, че свидетелските показания не трябва да бъде кредитирани, поради обремененото с криминални прояви минало на депозиралите ги лица. Категорични изводи в тази насока не могат да бъдат направени и при налични противоречия или липса на спомен в твърдяното от процесуалните участници, в хода на наказателното разследване. Установяването на факти е дейност, строго индивидуална за всеки субект. Освен от добросъвестността и желанието за съдействие на компетентните органи при разкриване на обективната истина в процеса, тя се влияе от множество други обективни фактори- възраст, наблюдателност, особености на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по- нестандартна ситуация, каквато се явява разпита пред разследващия и съда. Изброените предпоставки, обуславящи правилното възприемане и коректно пресъздаване на обстоятелствата, неминуемо рефлектират върху пълноценното и точно съдържание на гласните доказателствени източници. Затова при оценката на свидетелските показания, те следва да се анализират задълбочено и прецизно, при съпоставка с цялата доказателствена съвкупност. Възложените от процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК задължения при интерпретиране на изявленията на А. К. и Д. М., са изпълнени с демонстриран професионализъм и юридически усет от съдебните инстанции, и предпоставили категоричното им заключение за правдивост на депозираното от тези лица в досъдебното производство. Съмнения в доказателствената обезпеченост на инкриминираното престъпление по чл.330, ал.1 от НК и съпричастността на осъдения, с изискуемия се от закона интензитет, не внасят дадените от Д. Д. пред РС-Котел обяснения и твърденията на неговия баща /Т. Д./ и приятелите му Д. Д. и К. К., изграждащи алиби за лично присъствие на извършителя, на място различно от разразилия се пожар. Те са ценени съобразно процесуалния статус на подсъдимия Д. и амбивалентния характер на заявеното от него като доказателствен способ и средство за защита, при съблюдаване на родството и близките отношения с посочените свидетели, в кореспондираща и комплексна взаимовръзка с останалия доказателствен материал. Приложените по делото писмени справки от VIVACOM и M-tеl за проведени входящи и изходящи разговори от техни абонати, установяват местонахождение на свидетелите К. и Д. в гр.Ямбол, а на Т. Д. в с.Медвен, на инкриминираната дата, като категорично опровергават показанията им, сочещи на обстоятелството, че били в една компания с Д. Д., в с.Нейково, „през деня и в нощта” на процесния палеж, и дискредитират събраните чрез тях гласни доказателства. При реализираната извънредна съдебна проверка настоящият състав не намира за състоятелни и бланкетно поднесените възражения на договорния адвокат на осъденото лице за липса на мотиви в решението на Сливенски ОС. Атакуваният съдебен акт отговаря на изискванията на чл.339 от НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираната процесуална разпоредба воля на законодателя лимитира установен стандарт на въззивното решение, като форма и съдържание. В обхвата на предписаните на въззивната инстанция задължения при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствената си позиция по релевираните от страните оплаквания, базираща се на формираното въз основа на доказателствената маса вътрешно убеждение. При постановяване на нова въззивна присъда са приложими очертаните в чл.чл.301 и 305 от НПК правила, визиращи произнасяне по въпросите-извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наложеното наказание; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на санкцията; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер. Изготвеният акт №136/23.12.2011г. съобразен с процесуалния закон. ОС-Сливен е описал релевантната за повдигнатото срещу Д. Д. обвинение фактическа обстановка, предложил собствена аргументация при обсъждане и преценка на приобщените доказателства, очертал престъпната съставомерност на инкриминираното деяние и справедливостта на индивидуализираните от първостепенния съд санкционни последици, и взел отношение по доводите на защитата за допуснати процесуални нарушения. Изложеното мотивира липса на предпоставки за възобновяване на производството по нохд №54/11г. на РС–Котел и внохд №385/11г. на Сливенски ОС, и за отмяна на придобилата юридически стабилитет присъда, в рамките на нормативния регламент на Глава тридесет и трета от НПК. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Т. Д. за отмяна на влязлата в сила присъда №17 от 02.06.2011г., обявена по нохд №54/11г. на Котелски РС и потвърдена с въззивно решение №136 от 23.12.2011г., по внохд №385/11г. на ОС-Сливен, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.