Р Е Ш Е Н И Е № 60230 гр. София, 16.03.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 3702 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище в [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв.Б. Г. от АК-Шумен срещу решение № 260018 от 17.8.2020 г по в.гр.дело № 159/20 г на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 165/25.2.2020 г по гр.дело № 2379/19 г на Районен съд-Шумен, с което е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК по отношение на касатора, че Е. М. Г. не дължи сумата 7 975, 82 лв, начислена електроенергия за периода 14.8.15 г-23.5.19 г във връзка с извършена корекция по сметка, съгласно фактура от 6.8.19 г, за абонатен № [ЕГН] за обект в [населено място], [улица]. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.Иска се допускането му до касационен контрол, респ.отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен, ведно със следващите се от това законни последици. Ответницата по касационната жалба Е. М. Г. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния й представител адв.С. С.. Претендира разноски, сторени в това производство, представляващи адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Е. М. Г. е предявила срещу „Електроразпределение Север“ АД, със седалище в [населено място] отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата 7 975, 82 лв, начислена електроенергия за периода 14.8.15 г-23.5.19 г, във връзка с извършена корекция по сметка, съгласно по фактура от 6.8.19 г, за абонатен № [ЕГН] за обект в [населено място], [улица], тъй като фактурираната електрическа енергия не е реално доставена и действително потребена, а е произволно начислена от ответното дружество. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството-ответник е поело задължението да доставя електрическа енергия на потребителя срещу заплащане на цената.На 23.5.2019 г служители на дружеството са извършили проверка на средството за техническо измерване в имота на ищцата, за което е съставен констативен протокол.След метрологична експертиза на СТИ е констатирано, че част от преминалата ел.енергия е натрупана в скрит /невидим на дисплея/ регистър 15.8.3, като това количество се равнява на 0047623.174 kWh.Въз основа на получените резултати от метрологичното изследване на СТИ, ответникът е начислил допълнително количество ел.енергия в размер на 47 623 kWh за период на потребление 14.8.2015 г-23.5.2019 г на обща стойност 7 975, 82 лв с ДДС, за което е издал фактура № [ЕГН]/6.8.2019 г.Въззивният съд е приел, че в конкретния случай не е установено по делото от кой конкретен момент е започнало неточното отчитане на реално доставената електрическа енергия, тъй като в периода 14.8.2015 г-23.5.2019 г не са извършвани проверки на средството за измерване.В този смисъл извършените корекции са произволни, което води до неоснователно обогатяване-непозволен от закона резултат, чрез който доставчикът да получи цена за недоставена от него електрическа енергия.Не е доказано отразената във фактурата електрическа енергия да е реално доставена през процесните периоди, в посочените количества, както и на какъв принцип операторът е разделил количествата отчетена в скрития регистър ел.енергия и я е отнесъл към съответните периоди и по какви критерии е определил нейната цена.Наличието на записи в невизуализирания регистър е в резултат на нерегламентирана софтуерна намеса в програмата на електромера, което съгласно чл.49 ПИКЕЕ е следвало да бъде констатирано най-късно три месеца след датата на последната проверка, при която не е установена неизправност на СТИ.В настоящия случай, ответникът възползвайки се от предоставеното му право по чл.55 ПИКЕЕ е извършил корекция за период от повече от три години назад, който не съответства на регламентираното в чл.49 ПИКЕЕ правило.Освен това през по-голямата част от процесния период тези правила не са действали.Нормите, регламентиращи реда и предпоставките за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, както и ОУ на оператора са били отменени и следователно не е имало правно регламентирана корекционна процедура и методика за определяне цената на служебно начислените количества електроенергия.Действието на новите ПИКЕЕ е занапред и урежда отношения, възникнали след влизането им в сила, поради което съдът е приел, че операторът не е разполагал с материалноправно основание да начислява и определя цена на допълнителни количества енергия за периода преди 4.5.2019 г, както и че не е ангажирал безспорни доказателства за реалното количество потребената и преминала през скрития регистър ел.енергия след влизане в сила на новите ПИКЕЕ. Предвид изложеното предявеният иск е приет за основателен, а решението на първоинстанционния съд, с което е уважен е потвърдено. С определение № 250 от 1.4.2021 г, постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправния въпрос : налице ли е правно основание за определяне и начисляване цената на допълнителни количества енергия по ПИКЕЕ, обн.ДВ бр.35 от 30.4.2019 г, в случай, че корекцията обхваща и период от време, предхождащ влизането им в сила. По отговора на поставения въпрос. С решение № 127 от 26.8.21 г, по гр.дело № 2057/20 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 150/26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г. на ВКС III г.о. по чл. 290 ГПК е прието следното : в решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. се съдържа разрешение на правния въпрос за времето преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/2012 г. / и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., според което е допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер.Горепосоченото разрешение, поради принципното му сходство, следва да намери приложение и в хипотезата по делото, при която са отменени ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 - чл. 51, и липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Прието е, че според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г. /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Възприета е константната практика на ВКС, изразена в решения на състави, постановени по чл. 290 ГПК, според която при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 - чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г. Настоящият съдебен състав възприема изцяло посочената практика на ВКС. Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че касационната жалба е основателна по следните съображения: За да се отговори на доводите и възраженията на страните по делото съдът е следвало да вземе експертно заключение и по допълнителни въпроси - какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ "външна намеса в тарифната схема" на СТИ, възможно ли е да не се дължи на човешко поведение;какъв е механизма на действие на използваната софтуерната програма върху записите на електромера; какво представлява тя като софтуерен продукт; каква техника позволява нейното активиране; как програмата въздейства за да препараметризира записванията на преминаващата през СТИ електроенергия - чрез разпределяне при едновременен запис в повече от една тарифи, или по друг начин; в какво съотношение се разпределя преминаващата електроенергия в тарифите; зададено ли е посредством препрограмиране това съотношение; в постоянна активност ли е пренасочването, или се активира при определени технически условия, константно и равномерно ли е пренасоченото количество като ефект от работата на програмата. Ако е така, от редовния периодичен отчет на тарифи 1 и 2 в количествено отношение, да се установи пропорционално пренасоченото количество електроенергия в невизуализирания регистър /като част/ за исковия период /като време/. Тези задачи е следвало да се възложат на комплексна експертиза с участие и на софтуерен инженер, за да се определят компетентно /с вероятност, или със сигурност/ релевантните обстоятелства - какво е количеството ел.енергия, отчетена в тарифа 1.8.4 за периода по фактурата - цялото, или част от цялото количество преминало към момента на проверката, при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ. При направените оплаквания във въззивната жалба за неправилност, в правомощията на въззивния съд е било да констатира непълнотата на заключението на техническата експертиза и да допусне допълнителна или повторна комплексна експертиза съгласно чл. 201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти, в какъвто смисъл са и задължителните указания по т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При това положение въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени в касационното производство. В отговора на касационната жалба е направено искане по чл. 629, ал. 3 ГПК за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Европейския съд относно тълкуването на : -разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК, предвиждаща право на национален съд, чието решение не подлежи на обжалване, да отправи запитване за тълкуване до Съда на ЕС по определен въпрос, при определени предпоставки, отговаря ли на разпоредбата на чл. 267, предл. 3 от ДФЕС, в която изпълнението на това задължение на националния съд не е обусловено от никакви предпоставки -разпоредбите на точки от 10.1 до 10.4 от Приложение № 1 на Директива № 2014/32 на Европейския парламент и на Съвета от 26.2.2014 г относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на средства за измерване относно измервателните уреди, трябва ли да се тълкуват като допускащи национално законодателство, предоставящо право на оператор на електрическа мрежа да получи от потребител на електрическа енергия за собствено потребление, парична сума за електрическа енергия, количествата, на която са едностранно определени от това дружество, включително и с данни в невидими регистри на електромер.Отговорът на въпроса в зависимост ли е от правната форма на потребителя на електрическа енергия за собствено потребление-физическо лице или юридическо лице? Настоящият състав на ВКС намира искането за неоснователно.В издадените от Съда на ЕС "Препоръки към националните юрисдикции относно отправяне на преюдициални запитвания", които в доктрината се считат за правен източник с примат над националното законодателство на държавите членки, се приема, че националната юрисдикция, дори когато действа като последна инстанция, може да откаже да отправи преюдициално запитване, ако не намира разумни основания за това. Предвид произнасянето по касационната жалба, не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване.Въззивният съд неточно е приложил материален закон закон и е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани със събирането и обсъждането на доказателствата, поради това въззивното решение бива отменено и върнато на второстепенния съд за приложение на относимата материалноправна норма.При така изложените съображения, съдът няма да извършва преценка дали въпросите отговарят на изискванията на чл. 267 ДФЕС, както на чл. 629 ГПК, правният интерес и предпоставките по чл. 628 ГПК. Молбата следва да бъде оставена без уважение. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 260018 от 17.8.2020 г по в.гр.дело № 159/20 г на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 165/25.2.2020 г по гр.дело № 2379/19 г на Районен съд-Шумен и ПОСТАНОВЯВА : ВРЪЩА делото на за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в писмен отговор, подаден срещу касационната жалба, подаден от Е. М. Г. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси: Разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК, предвиждаща право на национален съд, чието решение не подлежи на обжалване, да отправи запитване за тълкуване до Съда на ЕС по определен въпрос, при определени предпоставки, отговаря ли на разпоредбата на чл. 267, предл. 3 от ДФЕС, в която изпълнението на това задължение на националния съд не е обусловено от никакви предпоставки; Разпоредбите на точки от 10. 1 до 10. 4 от Приложение № 1 на Директива 2014/32 на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014 г. относно хармонизирането на законодателствата на държавите – членки за предоставяне на пазара на средства за измерване и разпоредбите на т. 10. 4 и т. 10. 5 от приложение № 1 от Директива 2004/22 на Европейския парламент и на Съвета от 31.03.2004 г. относно измервателните уреди, трябва ли да се тълкуват като допускащи национално законодателство, предоставящо право на електроенергийното дружество едностранно да определя на своите потребители цена на електрическа енергия, количествата, на която са едностранно определени от това дружество, вкл. и с данни в невидими регистри на електомер, използван в разчетите между дружеството и потребителя. Определението не подлежи на обжалване. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.