3 Р Е Ш Е Н И Е № 459 София, 03 декември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1467 по описа за 2015 година. С присъда по нохд № 427/14 г. Окръжният съд-гр.Стара Загора осъдил подсъдимата С. Т. П. на основание чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 и чл.54 НК на две години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението за срок от три години, като я оправдал по първоначалното обвинение, свързано с правилата по чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДП. На основание чл.343г НК СЗОС лишил подсъдимата от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. Със същата присъда е ангажирана отговорността на подс.П. за деловодните разноски, в това число и тези на частния обвинител Б. Д.. С решение № 70 от 25.05.2015 г. по внохд № 112/14 г., образувано по жалба на частния обвинител, Апелативният съд-гр.Пловдив потвърдил присъдата. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от частния обвинител Д., с която се претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а повереникът му – адв.Б., поддържа подадената жалба. Подсъдимата и защитата й – адв.Ч., редовно призовани, не се явяват, писмено са изразили становище за неоснователност на оплакванията, поддържани от Д.. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира жалбата за основателна. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Жалбоподателят, претендира незаконосъобразност в частта, с която подсъдимата е оправдана по първоначално предявеното й обвинение. Същото възражение е било поставено на вниманието и на въззивния съд, което, видно от мотивите на решението (л.5-6), е било обсъдено и в съответствие с изискванията на чл.339, ал.2 НПК, са изложени основанията, поради които е отхвърлено като неоснователно. Преди това и първостепенният съд е обосновал решението си в тази насока (л.77). ВКС не намери причини за несъгласие с решаващия съд. След като е установено, че нарушенията на правилата за движение, очертани в чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 ЗДП не са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, съдът е имал основание да ги изключи от отговорността на подсъдимата. Всички съображения на съда по същество, изцяло се споделят на касационната инстанция, като не е необходимо преповтарянето им, щом те са основани на закона, практиката по приложението му и правилата на формалната логика. По делото безспорно е установено, че скоростта, с която подсъдимата е управлявала инкриминираното моторно превозно средство, не е причина за загубата на контрол върху него. Друг е въпросът, че доколкото не е ангажирано основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, проверката за правилното приложение на закона се осъществява в рамките на фактите, приети за установи от ПАС, а в тях не се разкриват фактически положения, които да налагат извод, различен от направения по-горе. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Пред ВКС се поддържа, че наказанията са явно несправедливи и в тази връзка се предлага увеличаването им – на лишаването от свобода около или над средния размер, а на лишаването от права, съответно с условията по чл.49, ал.2 НК. Заявено е, че несправедливостта произтича от това, че наказанията са несъответни на обществената опасност на конкретното деяние и деец и на многобройните отегчаващи отговорността обстоятелства, предходното й наказване по административен ред. ВКС не установи, обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанията, да са игнорирани от съда по същество, в това число и на това, на което е поставен акцент от жалбоподателя. Същите обстоятелства са оценени адекватно на обективното им значение. Обобщено трябва да се каже, че данните по делото не разкриват многобройни отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, а тъкмо обратното. Съображенията, свързани с процесуалното поведение на последната игнорират тежестта на доказване и правото й на защита. Още по-малко отговорността на дееца следва да се отегчава поради действията на други лица, разпитани по делото като свидетели. При казаното и като споделя съображенията на решаващия съд по оценката на обстоятелствата, от значение за обема на отговорността на подсъдимата, ВКС не намери определените й наказания да са очевидно несъответни, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК, което ги очертава като справедливи. Що се отнася до претенцията за ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, трябва да се отбележи следното: пред въззивната инстанция частният обвинител, редовно призован, не се явил, а участие по делото взел повереникът му. Последният ясно е изразил становището им относно изтърпяването на наказанието лишаване от свобода – „…Няма пречка да бъде приложен чл.66 от НК. Не съм искал ефективно осъждане.” (л.16). Както е известно правото на жалба на частния обвинител е свързано с неговите права и законни интереси и предполага тяхното накърняване, а последното е свързано с направените от тази страна искания и е резултат от неудовлетворяването им. Изложеното по-горе указва, че относно приложението на института на условното осъждане, правата и законните интереси на частния обвинител не са накърнени, тъй като искане за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не е направено пред въззивния съд, а е заявено тъкмо обратното. Това и предопределя извод, че в частта относно отмяната на условното осъждане, жалбата на частния обвинител е недопустима и не може да предопредели друг изход на делото. При тези съображения като не установи основания за изменение или отмяна на оспореното въззивно решение, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 25.05.2015 г., постановено по внохд № 112/14 г. на Апелативния съд-гр.Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: