Р Е Ш Е Н И Е № 185 София, 07 януари 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и двадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 842/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура - Велико Търново и жалба на подсъдимия Г. П. Д. и защитника му адвокат С. Т. от АК-Габрово срещу въззивна присъда № 128 от 29.06.2020г., постановена по внохд № 97/2020г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново. В протеста са развити доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, като се прави искане за отмяна на постановената въззивна присъда в частта, с която подсъдимият В. Ц. е оправдан да е извършил престъплението, предмет на обвинението срещу него и делото да се върне за ново разглеждане на въззивната инстанция. Депозирано е и допълнение към касационния протест, в което са развити аргументи в подкрепа на релевираното касационно основание. Твърди се, че събраните доказателства категорично обосновават виновно поведение и на оправдания подсъдим Ц., поради което се претендира да се приеме, че при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Д., при същата форма на вина (професионална непредпазливост), от обективна и субективна страна същият е осъществил състава на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, предмет на повдигнатото обвинение, което води до незаконосъобразност на въззивната присъда в атакуваната (оправдателна) част. В жалбата на подсъдимия Г. Д. и неговия защитник се претендират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се обвързват с твърдения за „драстично“ нарушаване правото на защита на двамата подсъдими от страна на въззивната инстанция и нарушение на чл.305, ал.3 от НПК, а неправилното приложение на закона с несъобразяване на правилата за събиране и оценка на доказателствата по чл.106 и чл.107 от НПК. Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на касационно решение съобразно посочените пороци на атакувания съдебен акт. В допълнението към касационната жалба се сочат аргументи в подкрепа на наведените касационни основания, като се оспорва и годността на протокола за оглед поради неприсъствие на поемните лица на мястото на извършване на съответното действие по разследване. Твърди се, че въззивният съд е пропуснал да обсъди редица писмени и гласни доказателства, които оневиняват подсъдимия Д.. В съдебно заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховна касационна прокуратура заявява, че не поддържа касационния протест, а жалбата намира за неоснователна. Изразява становище, че атакуваната въззивна присъда е правилна и законосъобразна във всичките й части, поради което предлага да бъде оставена в сила. Частният обвинител А. В. и повереникът й адвокат Н. Г. от АК-Габрово не се явяват пред настоящата инстанция и не изразяват становище по касационния протест, касационната жалба и допълненията към тях. Касаторът подсъдим Г. Д. и защитникът му адвокат Д. Ц. от АК-Габрово също не се явяват пред настоящата инстанция и не изразяват становище по касационния протест и допълнението към него. Явява се защитникът на касационния жалбоподател Д. - адвокат Т. от АК-Габрово, който поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Поддържа оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани най-вече с правото на защита на подсъдимите пред въззивната инстанция. Моли касационната жалба да бъде уважена. Подсъдимият В. Ц. и защитникът му адвокат Д. Д. се явяват пред касационната инстанция и молят въззивната присъда, в частта, с която подсъдимият Ц. е оправдан, да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, прие следното: С присъда № 79 от 15.11.2019г., постановена по нохд №125/2018г., Окръжен съд - Габрово е признал подсъдимите Г. Д. и В. Ц., двамата от [населено място], за невинни в това, че на 19.05.2017г. в [населено място], първият като технически ръководител и вторият като отговорник по безопасност и здраве на обект „Многофамилна жилищна сграда на [улица],17,19“, при прилагане на енергоспестяващи мерки, по национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, изпълнявани от „АБА трейд“ ЕООД – [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност (ЗЗБУТ, Наредба №2/22.03.2004г. на МТСП и МРРБ, Наредба №7/23.09.1999г. на МТСП и МЗ, Инструкция за безопасно използване на строително скеле при „Кота 2001“ООД и Длъжностна характеристика за длъжността „технически ръководител“ относно обвинението срещу подсъдимия Г. Д. и ЗЗБУТ, Наредба №2/22.03.2004г. и Заповед №11/03.01.2017г. на „АБА трейд“ЕООД относно обвинението срещу подсъдимия В. Ц.), представляваща източник на повишена опасност (строително-монтажни работи), при независимо съпричиняване, причинили смъртта на Г. М. В. с [ЕГН], като го допуснали до работа на обекта на скеле, което не отговаря на нормативните и техническите изисквания, с което нарушили – не изпълнили задълженията си, произтичащи от : - за подсъдимия Г. Д. - чл.26, т.1 и т.5, чл.60, ал.1, чл.88, ал.1 и ал.2 и чл.89,т.1, букви А и Б от Наредба №2/22.03.2004г. на МТСП и МРРБ за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, чл.199, ал.1 и ал.2 от Наредба №7/23.09.1999г. на МТСП и МЗ за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване, т.1 от Инструкция за безопасно използване на строително скеле и платформа на „КОТА 2001“ ООД и т.І-т.2-2.12, т.ІІІ.1.4 от Длъжностна характеристика за длъжност „технически ръководител“ на „КОТА 2001“ООД и - за подсъдимия В. Ц. - чл.4, ал.1,т.3 и чл.16, ал.1,т.6 от ЗЗБУТ, чл.16, ал.1,“б“ и чл.60, ал.1 от Наредба №2/22.03.2004г. на МТСП и МРРБ и Заповед №11/03.01.2017г. на „АБА тгрейд“ЕООД, поради което и на основание чл.123, ал.1 от НК ги е оправдал по така повдигнатите им обвинения. Със същата присъда съдът се е разпоредил какво да стане с веществените доказателства след влизане на присъдата в сила. С въззивна присъда № 128 от 29.06.2020г., постановена по внохд №97/2020г., Апелативен съд – Велико Търново е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият Г. Д. е бил признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.123 от НК, като вместо това е признал същия за виновен в това, че на 19.05.2017г. в [населено място], като технически ръководител на обект „Многофамилна жилищна сграда на [улица],17,19“, при прилагане на енергоспестяващи мерки, по национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, изпълнявани от „АБА трейд“ ЕООД – [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност (ЗЗБУТ, Наредба №2/22.03.2004г. на МТСП и МРРБ, Наредба №7/23.09.1999г. на МТСП и МЗ, Инструкция за безопасно използване на строително скеле при „Кота 2001“ООД и Длъжностна характеристика за длъжността „технически ръководител“), представляваща източник на повишена опасност (строително-монтажни работи), причинил смъртта на Г. М. В. с [ЕГН], като го допуснал до работа на обекта на скеле, което не отговаря на нормативните и техническите изисквания, с което нарушил – не изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.26, т.1 и т.5, чл.60, ал.1, чл.88, ал.1 и ал.2 и чл.89,т.1, букви А и Б от Наредба №2/22.03.2004г. на МТСП и МРРБ за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, чл.199, ал.1 и ал.2 от Наредба №7/23.09.1999г. на МТСП и МЗ за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване, т.1 от Инструкция за безопасно използване на строително скеле и платформа на „КОТА 2001“ ООД и т.І-т.2-2.12, т.ІІІ.1.4 от Длъжностна характеристика за длъжност „технически ръководител“ на „КОТА 2001“ООД, поради което и на основание чл.123, ал.1 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода и отложил изпълнението му за изпитателен срок от три години на основание чл.66 от НК, считано от влизане на присъдата в сила и възложил в негова тежест деловодните разноски, като потвърдил присъдата в останалата част - относно оправдаването на подсъдимия В. Ц.. Касационната жалба на подсъдимия Г. Д. и защитника му - адвокат Т. е допустима. Същата е основателна относно оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила свързано с правото на защита на подсъдимите. Този довод следва да бъде обсъден приоритетно поради процесуалните последици при евентуално констатиране на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а именно отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от съответния стадий. Последното изключва необходимостта от разглеждане на доводите за нарушение на материалния закон, каквито също са наведени в касационната жалба и съставляват единствено оплакване в касационния протест и допълнението към него . Доводът за допуснато съществено нарушение на правото на защита на подсъдимите касационните жалбоподатели обвързват с постановеното в открито съдебно заседание протоколно определение от 18.05.2020г., с което Великотърновският апелативен съд на основание чл.94, ал.1, т.5 във вр. чл.91, ал.3, т.1 и т.2 от НПК е отстранил упълномощения от двамата подсъдими защитник - адвокат Т. от участие в съдебното производство. За да постанови горното определение, съдът е приел, че „самото обвинение сочи на противоречиви интереси между двамата подсъдими“, поради което не могат да бъдат защитавани от един и същи адвокат (вж. мотиви на определението – л.80 от внохд №97/2020г. на АС-Велико Търново). Този извод на въззивния съд не се подкрепя от данните по делото, поради което е незаконосъобразен. Впрочем, ако посоченото от въззивния съд беше вярно, то това нарушение не само е съществено, но и неотстранимо от въззивната инстанция предвид, че обвинението е било същото и по време на първоинстанционното производство, когато подсъдимите също са били представлявани само от този защитник. Следователно продължаването на въззивното производство с участие на нови, макар и упълномощени защитници, както е процедирал контролираният съд, не може да санира коментираното конкретно нарушение на правото на защита на подсъдимите, ако такова действително е било допуснато, защото правото на защита следва да бъде гарантирано във всяка фаза на наказателния процес, в това число и във всеки стадий от съдебната фаза. Правилно въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.91, ал.3, т.1 от НПК не може да бъде защитник, който е бил или е защитник и на друг обвиняем/подсъдим и защитата на единия противоречи на защитата на другия. Въпросът кога е налице противоречие в интересите на няколко обвиняеми/подсъдими се решава с оглед конкретните обстоятелства по всеки отделен казус в светлината на принципните положения, възприети с ППВС № 6/78, изм. с ППВС № 7/87, последователно и еднозначно прилагани в практиката на ВКС. Съобразно приетото в т.6 от Постановление № 6/1978 г. на ПВС, при решаване на въпроса дали е налице противоречие в интересите на обвиняемите "следва да се изхожда от това, щото на всеки обвиняем да бъде предоставена пълна възможност за осъществяване правото му на защита. Интересите на обвиняемите са противоречиви, когато съществува противоречие в обясненията им (признание от единия за съвместната им дейност и оспорване от другия, когато единият изобличава другия и др.), а така също и при противоречие, съществуващо и извлечено от самия характер на предявеното от всеки от тях обвинение." Общата защита на взаимно несъвместими интереси е неефективна, защото не може да обхване всички позиции на подсъдимите, противопоставящи се едни на други – защитавайки едната позиция защитникът може да увреди позициите на друг от защитаваните и обратно. Следователно интересите на обвиняемите/подсъдимите са противоречиви, когато са налице различни процесуални позиции на привлечените към наказателна отговорност – например част от тях се признават за виновни и дават информация за участието си, а други отричат авторството си и дават информация, която обслужва тази теза или когато от обясненията им се установява различно участие в извършваната престъпна дейност, имащо значение за вината им и за размера на наказанието. За да се прецени налице ли е противоречие в интересите на подсъдимите Д. и Ц. в светлината на някоя от посочените в цитираното ППВС хипотези, следва да се проследи процесуалното развитие на делото, което е следното: В досъдебното производство, при привличане в качеството на обвиняеми лица, подсъдимият Ц. не е бил представляван от защитник, а подсъдимият Д. се явил с упълномощен защитник - касационният жалбоподател адвокат Т.. Видно от постановленията по чл.219 от НПК за привличане в качеството на подсъдимите като обвиняеми лица, обвинението срещу всеки от тях е за престъпление по чл.123, ал.1 от НК и е идентично от фактическа и правна страна с обвинението в съдебната фаза на процеса. Процедура за изменение на обвинението по чл.287 от НПК не е провеждана. В досъдебното производство подсъдимите са се възползвали от правото да откажат да дават обяснения, като заявили пред разследващия орган, че желаят да им бъдат предявени материалите от досъдебното производство. При предявяване на разследването подсъдимият Ц. се явил със защитник – адвокат В. В., а подсъдимият Д. със защитника касационен жалбоподател - адвокат Т.. Всички те са изразили еднозначна процесуална позиция, а именно, че обвиняемите не са допуснали нарушения на инкриминираните правила за безопасност на строителните работи и че в нормативноустановените срокове обвиняемите са правили необходимите проверки дали е обезопасено скелето, като са взели всички мерки за безопасни условия на труд на работещите на строителния обект. В съдебната фаза на процеса, също не се констатират противоречия в процесуалните позиции на подсъдимите. Пред първоинстанционния съд подсъдимите са били представлявани само от един защитник – касаторът адвокат Т.. Двамата подсъдими са дали обяснения, съдържанието на които не индицира каквито и да е противоречия, тъй като отново са отрекли да са допуснали нарушения на правилата за безопасност на труда. Никой от тях не се е домогвал да прехвърли отговорността на другия, като пред съда са заявили, че съвместно са правили необходимите проверки на строителния обект. В обясненията си подсъдимият Ц. дори заявява, че приемането на скелето и огледът на място е ставал така, както „го описа“ подсъдимият Д. (вж. л.191-194 от нохд№125/2018г. на ОС-Габрово). Липсата на различия в процесуалните позиции се извежда и от съдържанието на заявленията на подсъдимите и защитника в хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд, в които защитникът е пледирал за оправдаване на двамата Д. и Ц. поради липса на доказателства за виновното им поведение. От своя страна подсъдимите поискали да бъдат оправдани след като са заявили, че се присъединяват към доводите на защитника си. Съдържанието на обвинението също не обуславя противоречие в интересите на подсъдимите Ц. и Д., както неправилно е приел въззивният съд. Фактът, че подсъдимите са обвинени за престъпление, извършено при независимо съпричиняване, не обосновава a priori извод за противоречиви интереси, тъй като обвинението от самото начало на наказателното производство до отстраняване на защитника на подсъдимите от въззивния съд, както и понастоящем, визира едни и същи съставомерни признаци от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, предмет на обвинението срещу всеки от тях. Единствената разлика в обвинението спрямо всеки подсъдим се състои в съответните законови, подзаконови и организационни правила, с които е изпълнен съставът на бланкетната наказателноправна норма в чл.123, ал.1 от НК. Това логично се дължи на безспорното между страните различно длъжностно качество на подсъдимите, съответно обвинението срещу Д. е обвързано с разпоредби относими към задълженията му като технически ръководител на обекта, а това срещу Ц. със задълженията му като служител по безопасност и здраве и представител на работодателя. С други думи, обвинението спрямо всеки от подсъдимите е едно и също относно времето, мястото, механизма на деянието, вредоносния резултат и формата на вината, като никой от двамата не изразява (явно или мълчаливо) защитна позиция относно елементите на обвинението, която да е различна от тази на другия подсъдим и/или неговата линия на защита, както по време на досъдебното производство, така и в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно производство. С оглед на горното, настоящият касационен състав намира, че към момента на отстраняване на защитника от участие във въззивното производство от Великотърновския апелативен съд и понастоящем, не е налице противоречие в интересите на подсъдимите Д. и Ц., поради което следва да се приеме, че не съществува процесуална пречка по смисъла на чл.91, ал.3, т.1 от НПК упълномощеният от тях адвокат Т. да представлява едновременно двамата подсъдими като техен защитник. Обективно липсва конфликт на интереси в защитните позиции на подсъдимите Д. и Ц., както и различия в обвинението, които да водят до извод, че защитата на единия подсъдим ще противоречи на защитата на другия. Още повече, че първоинстанционното производство е приключило с еднакъв резултат – двамата подсъдими са били оправдани с оспорената пред въззивния съд присъда, а въззивното производство е било образувано само по протест на прокурора и жалба на частния обвинител. С отстраняването на единствения упълномощен защитник от подсъдимите, въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и е основание за отмяна на въззивната присъда, постановена от АС-Велико Търново и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд. За пълнота на изложението следва да се посочи, че отстраняването на упълномощения от двамата подсъдими защитник от участие в съдебното производство и заместването му с други двама упълномощени от тях адвокати за отделно процесуално представителство (както е станало в случая), не кореспондира с установения в практиката на СЕС стандарт за ефективно упражняване на правото на защита, когато липсва противоречие в интересите на подсъдимите. В тази насока е Решение на СЕС от 5 юни 2018 година по дело C‑612/15, постановено по преюдициално запитване за тълкуване на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство, в което е посочено, че отстраняването на първоначално упълномощения от подсъдимите защитник е допустимо само при противоречие в интересите им. Следователно като е отстранил упълномощения от двамата подсъдими защитник при липса на противоречие в интересите им, въззивният съд е ограничил правото им по чл.6, т.3 от ЕКПЧ да отстояват интересите си при разрешаване обема и съдържанието на тяхната наказателна отговорност, като се представляват от избран от тях защитник, а именно от адвокат Т.. Вярно е, че съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека възможността съответното лице да се обърне към адвокат по свой избор не е абсолютно право, защото то може да бъде предмет на определени ограничения, но само при условие, че се касае за безплатна правна помощ, какъвто не е настоящият случай, или ако такива ограничения са предвидени в закона, съответстват на цел от общ интерес за подсъдимите и са пропорционални на тази цел (вж. § 29 от Решение на ЕСПЧ по делото Croissant с/у Германия и §54 от Решение по делото Lagerblom с/у Швеция). Безспорно солидна гаранция за справедлив съдебен процес и законоустановена предпоставка за ограничаване правото на личен избор на адвокат е предвидената забрана в чл.91, ал.3, т.1 от НПК едно лице да бъде защитник на двама подсъдими, когато защитата на единия противоречи на защитата на другия. Когато обаче липсва такова противоречие в интересите на подсъдимите съгласно критериите в ППВС № 6/78, изм. с ППВС № 7/87. и не се установява друга законова пречка за общо процесуално представителство от един защитник, отстраняването на упълномощения от подсъдимите общ защитник от съда е съществено нарушение на процесуалните правила и то от категорията на абсолютните, тъй като правото на защита е основен принцип в наказателния процес. Обстоятелството, че след отстраняване на упълномощения от подсъдимите защитник, въззивният съд е отложил делото и им е дал възможност да упълномощят други защитници, което те са направили, не санира допуснатото нарушение, тъй като изначално е липсвало основание за отстраняването му и подсъдимите не са декларирали съгласие с това процесуално действие на въззивния съд. Точно обратно. Основното оплакване на подсъдимия Д. в касационната жалба и допълнението към нея е, че е бил лишен от въззивния съд от правото да се представлява от адвокат Т., който лично е избрал и упълномощил за свой защитник за цялото наказателно производство. Възраженията в тази насока не могат да бъдат отклонени като несъстоятелни, тъй като оспореното определение от 18.05.2020г. за отстраняване на адвокат Т. от участие във въззивното съдебно производство не подлежи на обжалване отделно от постановената от Великотърновския апелативен съд присъда, поради което най-ранният процесуален момент за оспорването му е след като е била постановена въззивната присъда. Това обяснява оспорването на въпросното процесуално действие на въззивния съд от подсъдимия Д. и отстранения защитник едва с подадената от тях обща касационна жалба. Не без значение за основателността на касационната жалба е и фактът, че въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие, в което отстраненият защитник обективно не е могъл да участва, което задълбочава допуснатото нарушение на правото на защита на подсъдимите предвид, че въззивната инстанция е последната инстанция по фактите. Постановяването на оправдателна присъда спрямо подсъдимия Ц. принципно санира допуснатото спрямо него нарушение на правото на защита, но в случая не дава основание за отклоняване на касационния протест срещу оправдаването му и оставяне в сила на въззивната присъда в тази част, защото макар обвинението да е за независимо съпричиняване, фактите от предмета на доказване по чл.102, т.1 и т.2 от НПК, както и основнорелевантният факт, а именно бил ли е налице обезопасителен байонетен щифт (чоп) за безопасна експлоатация на строителното скеле, са общи факти на обвинението за двамата подсъдими съобразно обстоятелствената част на обвинителния акт. Еднаква е и правната квалификация на деянието по НК - непредпазливо убийство по чл.123, ал.1 от НК. Поради това и при така допуснатото от въззивния съд съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, постановеният съдебен акт следва да бъде отменен по отношение на двамата подсъдими. Съответно доводите в касационния протест, касационната жалба и допълненията към тях за нарушение на закона не следва да бъдат обсъждани, но следва да получат ясен и конкретен отговор при новото разглеждане на делото от въззивния съд, както и възраженията на касаторите срещу доказателствената сила на протокола за оглед. При евентуална преценка за неговата негодност като доказателствен източник въззивният съд следва да положи процесуални усилия за събиране на допълнителни доказателства, включително гласни такива, относно констатацията на разследващия орган, върху която се крепи обвинението, а именно липсата на обезопасителен щифт в зоната на строителното скеле, в която е била хоризонталната тръба, при откачането на която пострадалият е паднал от работната площадка на деветия етаж на ремонтираната сграда. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 128 от 29.06.2020г., постановена по внохд № 97/2020г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: 1. 2.