Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
София, 25.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛА ХИТРОВ
РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
при секретаря Сийка
Тодорова при участието
на
прокурора
като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 561 по
описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по касационна жалба на “Р” О. чрез а. Р срещу решение от 09.02.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІV-Б отделение по гр.д. № 627/2008 г., с което е оставено в сила уважително решение на Софийски районен съд /СРС/ по искове на М. Й. К. – М. срещу касатора по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД за сумата 3183 лв. и по чл.86 ЗЗД за 115.62 лв.- лихва за забава за минало време, законна лихва върху главницата от 10.10.2005 г. до окончателното плащане и разноски.
Касаторът поддържа, че решението на СГС е неправилно – постановено в нарушение на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД в частта, в коята съдът се е произнесъл по основателността на направеното от „Р” О. възражение за прихващане за присъждане на обезщетение за ползване на вещта, предмет на разваления договор. Според касатора СГС неправилно е приел, че при развален договор, ползването на продадената вещ до разваляне на договора е на правно основание. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли предявения иск , предвид основателността на направеното възражение за прихващане. Подробни съображения излага в касационната жалба.
Ответната страна оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срока по чл.283 ГПК. С определение № 651/13.11.2009 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на СГС като е приел, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК с оглед решаването на въпроса за последиците от разваляне на договор за покупко-продажба и в частност възникналите облигационни отношения между страните във връзка с ползването на продадената и предадена вещ за времето от сключване на договора до неговото разваляне при условията на чл.87 ал.2 ЗЗД вр. чл.113 ал.2 ЗЗП.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното:
СРС е сезиран с иск по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД вр.чл.87 ал.2 ЗЗД вр.чл.113 ал.2 ЗЗП и иск по чл.86 ЗЗД от М. Й. К. - М. срещу настоящия касатор за сумата от 3183 лв.със законна лихва от предявяване на иска и лихва за минало време в размер на 115.62 лв. Сумите се претендират на основание развален договор за продажба на преносим компютър “A“ на основание чл.87 ал.2 ЗЗД вр.чл.113 ЗЗП и връщането му на продавача, поради неотстранени рекламирани недостатъци. В хода на процеса ответникът е направил възражение за прихващане с дължимото от купувача обезщетение за ползване на вещта за времето от сключване на договора и предаване на вещта до разваляне на договора и връщане на вещта. Исковете са уважени от СРС, а възражението за прихващане е прието за неоснователно. СГС е оставил в сила решението на СРС. СГС е приел, че до разваляне на договора за покупко-продажба купувачът е ползвал вещта на правно основание, поради което направеното възражение за прихващане с дължимото от купувача обезщетение за ползване на вещта за времето от сключване на договора и предаване на вещта до разваляне на договора и връщане на вещта е неоснователно.
Настоящият състав на ВКС счита, че при развален договор за покупко-продажба на движима вещ поради неостранени недостатъци в същата вещ на основание чл.87 ал.2 ЗЗД вр. чл.113 ал.2 ЗЗП няма основание да се приеме, че ползването на вещта, предмет на разваления договор, следва да бъде овъзмездено по възражение за прихващане от продавача. Вярно е, че развалянето на договора има обратно действие – чл.88 ал.1 ЗЗД, но в случая се касае за разваляне на договор по специален ред, уредено в специален закон - ЗЗП, целящ и регламентиращ специална защита на правата на потребителите – чл.1 ал. ЗЗП. Процесният договор е за покупко-продажба на движима вещ, показала недостатъци, рекламирани от купувача пред продавача и неотстранени от него в законния срок, с оглед на което за купувача е възникнало правото да развали договора и да иска възстановяване на заплатената сума - чл.113 ал2 ЗЗП. Следователно, налице е виновно поведение на продавача, а не на купувача, от което виновно поведение продавачът не би могъл да черпи изгодни последици за себе си, изразяващи се в заплащане на обезщетение от купувача за ползването на показалата недостатъци вещ, рекламирана, но неприведена в съответствие с договора от продавача. Това е и разрешението като краен резултат, дадено от СГС в обжалваното решение, което почива на общия принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение и основните права на потребителите, регламентирани в ЗЗП, което разрешение се споделя от настоящия състав на ВКС. Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 предл.1-во ГПК.
С оглед изхода на спора – неоснователност на касационната жалба, касаторът следва да заплати на ответната страна, направените от нея разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 09.02.2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Б отделение по гр.д. № 627/2008 г.
ОСЪЖДА “Р” О. , град С., бул. „. шосе” 125, бл.2 да заплати на М. Й. К. чрез а. С, град С., ул. „К” №5 ет.1, направените от нея разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв. /триста лева/ адвокатски хонорар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.