Р Е Ш Е Н И Е № 39 С о ф и я , 14 март 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 ф е в р у а р и 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1331/2016 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец Г. Г. А. от П. адв.Л.К. от АК-П. срещу присъда № 37 от 29.09.2016 г., постановена по ВНОХД № 190/2016 г. от Пазарджишкия окръжен съд с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. В съдебното заседание пред настоящата инстанция жалбата се поддържа от повереника на гражданския ищец и частен обвинител адв. Л. К. по посочените в нея съображения. Подсъдимият Т. И. Д. и упълномощеният му защитник адв. К. С. от АК-П. молят постановената оправдателна присъда да бъде оставена в сила на поради отсъствие на релевираните с касационната жалба нарушения на материалния и процесуален закон. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 3 от 08.01.2016 г. по НОХД № 1255/2015 г. Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия Т. И. Д. от П. за виновен в това в периода от 11.12.2006 г. до 11.12.2011 г. в П., в качеството си на длъжностно лице – управител на „М.”-ООД-П., с цел да набави имотна облага за управляваното от него дружество е възбудил и поддържал заблуждение у Г. Г. А. и И. П. А., двамата от П., че управляваното от него дружество ще построи и после ще им прехвърли правото на собственост върху недвижими имоти, описани в сключения между тях договор за строителство и предварителен договор за продажба на недвижим имот от 25.01.2005 г., а именно: апартамент № 4 с площ 98.40 кв.м., разположен на II-ри жилищен етаж от четириетажна жилищна сграда, която ще се построи в [парцел] от [квартал] по плана на П., находящ се на [улица], ведно с прилежащата към апартамента изба [№] с площ 4.2 кв. м. и гараж [№] с площ 14.23 кв. м. в същата сграда, което не е сторил и с това е причинил на Г. Г. А. имотна вреда в размер на 50 528 лева – големи размери и на основание чл.210, ал.1, т.3 и 5 вр.чл.209, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК го е осъдил на 3 години лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК е групирал наказанието на тази присъда с наказанието, наложено му по НОХД № 1047/2011 г. от Районен съд-Пазарджик, като му е наложил общо наказание от 3 години лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното общо наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 67, ал. 3 от НК е постановено в рамките на изпитателния срок подсъдимият Д. да изтърпи пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от НК, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година при честота на явяване два пъти седмично, като в този срок възпитателната работа с подсъдимия е възложена на Наблюдателната комисия при [община]. С присъдата е уважен предявеният от Г. А. граждански иск за сумата от 50 528 лева, което подсъдимият да й заплати ведно със законната лихва от датата на увреждането й – 11.12.2011 г. до окончателното й заплащане. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски общо в размер на 750 лева, както и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 2021,12 лева, а на частния обвинител и граждански ищец Г.А. да възстанови направените от нея разноски за адвокатска защита в размер на 800 лева. Против присъдата е бил подаден протест от Районна прокуратура-Пазарджик с довод за явна несправедливост на наложеното и впоследствие групирано наказание лишаване от свобода, отложено за изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК с искане за изменянето й с увеличаване на размера на наказанието лишаване от свобода за предявеното на подс.Д. по настоящото дело престъпление, което да повлияе и на размера на общото наказание по двете му присъди, като същото бъде изтърпяно ефективно. С такова оплакване и искане присъдата е била обжалвана и от повереника на частната обвинителка и гражданска ищца Г.А. адв.Ст.П. от АК-П., навеждайки и оплакване за незаконосъобразността й в гражданската й част относно началната дата на присъдената законна лихва върху главницата, претендирайки по-раншна такава. Присъдата е била обжалвана и от защитника на подсъдимия адв.К.С. с оплаквания за нейната неправилност, необоснованост, процесуална и материалноправна незаконосъобразност както в наказателно-осъдителната, така и в гражданско-осъдителната й част с искане за отмяната й и постановяване на нова изцяло оправдателна присъда спрямо подзащитния му. След проведено въззивно съдебно следствие, с присъда № 37 от 29.09.2016 г. по ВНОХД № 190/2016 г. Пазарджишкият окръжен съд е признал подс.Д. за невинен и го е оправдал по предявеното му обвинение, като е отхвърлил изцяло предявения срещу него граждански иск от Г.А.. Няма произнасяне по възлагане на направените по делото разноски. Новата въззивна присъда е обжалвана от повереника на частната обвинителка и гражданска ищца адв.К. с доводи за нейната неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка, поради което е допустима, а разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Нарушението на материалния закон се релевира като резултат от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извеждане на правно релевантните факти от предмета на доказване по делото. По-конкретно, тези оплаквания са насочени към игнориране на част от доказателствата по делото, както и към неправилната, според частното обвинение, оценка на наличния доказателствен материал. Доводът за игнориране на приетите по делото първоначална и допълнителна съдебно – икономически ескпертизи (СИЕ), установяващи отсъствие на пречки сградата да бъде довършена до края на 2008 г. от „М.”-ООД, е голословен. Мотивите на обжалваната присъда възпроизвеждат посочените експертни заключения. Същите са обсъдени във връзка със сключения между подсъдимия и частния обвинител договор, с възможността за развалянето му, свързано със събраните по делото писмени доказателства и с принципната възможност за настъпване на щета за св.А., произтичаща от пропуск да потърси вземането си поради измамливи действия от страна на подс.Д.. Изложените в тази насока от въззивната инстанция пространни съображения се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и не следва да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. От друга страна, макар декларативно касаторът да упреква съда за непълен и фрагментарен анализ на доказателствената съвкупност, в допълнението към жалбата заявява съгласието си с установената по делото фактическа обстановка, но чиято правна оценка оспорва с доводи за неправилно приложение на материалния закон. При това положение, няма основание за излагане на повече съображения по касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което ВКС не съзира. Изводите на въззивния съд за несъставомерност на деянието на подс.Д. са законосъобразни. Пропускът да се потърси вземане за обезщетение от неизпълнение на договорно задължение не съставлява щета от извършена измама. Последната като престъпно поведение по смисъла на НК е резултатно престъпление, поради което е безспорно, че настъпването на съставомерните вреди следва пряко и непосредствено от осъществяването на изпълнителното деяние. Обстоятелствата, настъпили след подписване на договора между св.А. и подс.Д. във връзка с напускането на А. и Б. – съдружници на подсъдимия в „М.”-ООД, уреждането на вътрешните им финансови взаимоотношения, заплащането от А. на четири от петте дължими за апартамента и гаража вноски, са неотносими към фактическия състав на повдигнатото обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като предхождат инкриминирания с обвинителния акт период. За начало на последния е посочен 11.12.2006 г., на която дата е извършено прехвърлянето на апартамента и гаража, договорени с А. на „Б.”-ООД. Целта на посоченото имуществено разпореждане правилно е разглеждана от въззивния съд на плоскостта на гражданско-правните отношения, като заплащането преди тази дата на четири вноски за изграждане на договорените недвижими имоти е в изпълнение именно на поетите договорни задължения и е свързано с различните етапи от изграждането на жилищната сграда. Приетите в тази връзка от предходните инстанции факти, неоспорени от касатора, сочат на несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Както вече беше отбелязано, според ангажираното от прокурора фактическо обвинение, изпълнителното деяние на инкриминираната измама от страна на подс.Д. следва да предхожда настъпването на имотната вреда за св.А.. Всяко, противно на това разбиране, не е съобразено с правната доктрина и константната съдебна практика. Користната цел също не може да бъде реализирана впоследствие, като и този въпрос не е дискусионен. От субективна страна измамата изисква наличие на умисъл у дееца, че с действията си по възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалия ще причини нему или другиму вреда. Разграничението на наказателната от гражданската измама, осъществявана чрез сключване на договор, се състои в това, че последната цели възбуждане, въвеждане в или поддържане на заблуждение у страната относно действителните му клаузи, напр. относно пълното, респ. срочното му изпълнение, от което се цели получаване на имотна облага, съответно настъпване на имотна вреда за нея или за трето лице. Сключеният договор е възможно да бъде средство за осъществяване на престъплението, но в конкретния казус липсата на умисъл и користна цел у подс.Д. правилно са изведени във връзка с първоначалното му намерение да изпълни поетите договорни задължения, манифестирано с предприемане на всички необходими за това действия по изграждане на сградата. Поради това, развитият довод за наличие на последващи измамливи действия, след сключване на договора, след заплащане на четири от дължимите се общо пет вноски и след осъществяване на 40% от строително-монтажните работи по сградата, са несъстоятелни. Такива са и изложените в касационната жалба съображения във връзка с дезинтересиране на подсъдимия от довършване на сградата и прикриване на това обстоятелство чрез въвеждане на сем.А. в заблуждение за съществуващи за това пречки от финансово естество. Изводът на въззивния съд за действителното наличие на последните е в противовес на приетите по делото съдебно-икономическа и допълнителна съдебно-икономическа експертизи. Отказът на въззивната инстанция да кредитира посочените експертни заключения е направен в съответствие с изискването на чл.154, ал.2 от НПК. Мотивите на обжалваната присъда съдържат съображения във връзка с изведените различни фактически и правни изводи (л.11, 12 и 13), които настоящият касационен състав споделя напълно. Пак в контекста на твърдението за последващи измамливи действия, целящи прикриване липсата на намерение у подсъдимия за довършване на сградата, се сочат от една страна умишлени действия на подс.Д., довели до изпадане на дружеството в несъстоятелност, а от друга - признание за забавата му и освобождаване на А. от задължение за плащане на последната пета вноска по договора с цел предотвратяване на евентуална съдебна претенция. Така направените възражения, идентични с изложените от прокуратурата доводи в хода на съдебните прения пред второстепенния съд, и също неотносими към въпроса за съставомерността на деянието, не са останали извън вниманието на съда. Оценката на окръжния съд за наличието на гражданско-правни отношения между частния обвинител и подсъдимия не търпи критика, доколкото е направена въз основа на пълен анализ и съпоставка на наличните по делото доказателства, в това число и на обясненията на подсъдимия. Изготвянето на посоченото в касационната жалба пълномощно (л.117, т.IV от ДП) също не може да обоснове извод за престъпно поведение. На първо място, упълномощаването не е извършено от бившия съдружник на подс.Д. – починалия св.Б., както се сочи с жалбата, а от управителя на „Б.”-ЕООД С. Л. Б.-Р.. Второ, въпросното писмено доказателство по категоричен начин подкрепя обясненията на подсъдимия досежно липсата на пречка договореният апартамент и гараж на бъдат прехвърлени на св.Г. А.. В същия смисъл са и дадените от последната показания в досъдебната фаза на производството. Обстоятелствата във връзка с изпълнението на договора за строеж и претенцията й за получаване на апартамента и гаража в определен вид стоят извън предмета на доказване по чл.102 от НПК. Поради това ВКС намира, че материалният закон е приложен правилно и не е налице и касираното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. При отсъствие на констатации за порок в доказателствената дейност на въззивния съд и за нарушение на приложимия материален закон, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд - първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 37 от 29.09.2016 г., постановена по ВНОХД № 190/2016 г. от Пазарджишкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :