Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр. София, 31.05.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 866 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 338 от 13.01.2016 г., подадена от П. М. Й. срещу решение № 1822 от 03.12.2014 г. по гр.д.№ 5558/2014 г. на Районен съд – Русе. В молбата се твърди, че атакуваното решение противоречи на влязлото в сила на 27.10.2014 г. решение по гр.д.№ 5627/2013 г. по описа на РС – Русе, с което е отменена заповед № 28 от 08.08.2013 г. на директора на ОП „Комунални дейности” - [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” на молителката. Тя поддържа, че са налице основанията за отмяна и по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 ГПК, без молбата да съдържа мотивирано изложение в тази насока, което да съответства на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Заявено е искане да се постанови отмяна на атакуваното решение № 1822 от 03.12.2014 г. по гр.д.№ 5558/2014 г. на Районен съд – Русе. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от ответника ОП „Комунални дейности” - [населено място], в който се оспорва основателността на молбата за отмяна. Предвид постановеното по настоящото дело определение № 53 от 25.03.2016 г. на ВКС, II г.о., настоящият състав приема , че подадената молба за отмяна следва да бъде разгледана по същество на заявеното отменително основание, като в тази връзка намира следното: Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК постановява, че е налице основание за отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице тогава, когато има пълно субективно и обективно тъждество на делата, по които са постановени противоречащите си решения. Това означава, че между едни и същи субекти за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които са несъвместими като краен резултат. В този случай се отменя това от двете противоречиви решения, което е неправилно. С решението, чиято отмяна се иска са отхвърлени предявените от молителката искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 4 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, възстановяване на работа, присъждане на обезщетение за оставане без работа и поправка на основанието за уволнение. Дисциплинарното наказание „уволнение” е било наложено на П. М. Й. със заповед № 40 от 25.07.2014 г. на директора на ОП „Комунални дейности” - [населено място] за деяния, извършени в периода 19.05.2014 г. – 23.05.2014 г. От друга страна, със заповед № 28 от 08.08.2013 г. на директора на ОП „Комунални дейности” - [населено място] М. Й. е била наказана със „забележка” за деяние, извършено на 23.07.2013 г.. Това дисциплинарно наказание е отменено с решението по гр.д.№ 5627/2013 г. по описа на РС – Русе. Съпоставката между съдържанието на двете заповеди – тази за дисциплинарно наказание „забележка” и тази за дисциплинарно наказание „уволнение”, налага извода за отсъствието на каквато и да е обективна връзка между двете дисциплинарни производства. Това от своя страна е обусловило и отсъствието на обективно тъждество между гражданските дела, в производствата по които са разгледани исковете за отмяна на всяко едно от двете дисциплинарни наказания. В рамките и на двете дела са изследвани предпоставките за ангажиране дисциплинарната отговорност на молителката, но във връзка с деяния, осъществени в различни периоди от време, което само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че двете дела не са идентични по предмет. Предвид липсата на такава идентичност, обстоятелството, че по едното от делата дисциплинарното наказание е отменено, а по другото дело дисциплинарното наказание е признато за законосъобразно и иска за отменяването му е отхвърлен, не сочи на противоречиво разрешени правни спорове по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. В обобщение – в случая не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Съдът не следва да обсъжда по същество дали са налице други основания за отмяна, извън това по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, защото молбата не съдържа мотивирано изложение на обстоятелства, които да бъдат подведени под хипотезата на което и да е от отменителните основания извън това по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК - включително и след като с разпореждане от 25.01.2016 г. на молителката са били дадени нарочни указания във връзка с изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх. № 338 от 13.01.2016 г., подадена от П. М. Й. срещу решение № 1822 от 03.12.2014 г. по гр.д.№ 5558/2014 г. на Районен съд – Русе. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: