1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 147 [населено място], 22.03.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 8 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал.3,т.1 във вр. с ал.1 ГПК. Подадена е частна жалба от ДФ „Земеделие” чрез пълномощника юрк. Л. против определение № 17 234 от 23.10.2012г. по ч.гр.д. №12891/2012г. на Софийски градски съд І г.о. С него е оставена без уважение частна жалба на същия жалбоподател срещу определение от 25.06.2012г. по гр.д. № 23661/2011г. на Софийски районен съд, 70 състав за оставяне без разглеждане молба на жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Според жалбоподателя определението е неправилно. Съдът е следвало да присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова изрично е поискано. Счита, че необходимостта от представяне на списък за разноските в този случай е следвало да бъде указана от съда. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса дали следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, поискано своевременно, ако не е представен списък по чл. 80 ГПК. Изложени са съображения, че е необходимо тълкуване на чл. 78, ал.8 и на чл. 80 ГПК - основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по частната жалба Е. Ф. Р. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството по гр.д. № 2366/2011г. на Софийски районен съд, 70 състав е приключило с постановяване на съдебно решение от 28.11.2011г., с което отчасти са уважени и отчасти са отхвърлени предявените от Е. Ф. Р. против ДФ „Земеделие” искове по чл. 225, ал.1 КТ, чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД. С решението са присъдени разноски единствено в полза на ищеца. С подадената въззивна жалба ответникът по иска ДФ”Земеделие” е поискал изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение спрямо отхвърлената част на иска, каквото е било поискано своевременно. С определение от 25.06.2012г. съдът е оставил молбата по чл. 248 ГПК без разглеждане по съображения, че липсва представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, което отнема правото на молителя да иска изменение на решението в частта за разноските. С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е споделил съображенията на първоинстанционния съд за недопустимост на искането по чл. 248 ГПК и е изтъкнал, че не съществува задължение за съда да указва на страната последиците от непредставяне на списък с разноските, тъй като те произтичат от закона. Поради това е оставил без уважение подадената частна жалба. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че липсва съдебна практика по въпроса дали когато се претендира единствено присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК страната следва да представя списък на разноските, както изисква чл. 80, ал.1 ГПК, поради което е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. При разрешаване на въпроса следва да се вземе предвид вече създадена задължителна практика, свързана с претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Така, в определение № 259 от 25.06.2012г. по ч.гр.д. № 193/2012г. на ІІ г.о. и определение № 520 от 10.07.2012г. по ч.гр.д. № 504/2012г. на ІV г.о., постановени по чл. 274, ал.3 ГПК, се приема, че не е необходимо искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение да бъде конкретизирано по размер в списъка по чл. 80 ГПК. Това разрешение изхожда от особеността на представителството в този случай. Юридическото лице, представлявано от юрисконсулт, заплаща на юрисконсулта трудово възнаграждение, а не отделно възнаграждение за представителство по конкретното дело. Поради това не е налице разход, който страната вече е направила, за да може да го посочи в списъка на разноските, а изрично уредено от закона право да претендира възнаграждение, равно на адвокатското възнаграждение, т.е. с нормативно определен размер. Определение № 739 от 06.08.2012г. по т.д.№ 498/2012г. на ТК, ІІт.о. приема, че списъкът на разноските може да бъде инкорпориран в подаден от страната отговор или молба, а не е нужно да представлява отделен документ. Воден от цитираните разрешения и от посочените особености на искането по чл. 78, ал.8 ГПК, настоящият състав приема, че когато единствените разноски, претендирани от страната, са тези за юрисконсултско възнаграждение, не е необходимо представяне на нарочен списък на разноските по чл. 80 ГПК, а е достатъчно искането да е своевременно заявено в изходяща от страната молба. Това е така, защото юрисконсултското възнаграждение представлява особен вид разноски, които не са предварително заплатени от страната, а й се полагат по силата на закона и в посочен от него размер. При горното разрешение обжалваният съдебен акт е неправилен и подлежи на отмяна. Съдът неоснователно е отказал да разгледа искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение поради липса на списък по чл. 80 ГПК, тъй като в случая такъв не е необходим. Молбата не е следвало да се оставя без разглеждане и на друго основание. Първоинстанционният съд в решението си изобщо не се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на разноски. Н. на списък по чл. 80 ГПК препятства единствено възможността да се иска изменение на решението в частта за разноските, но не и допълване на решението в тази част при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за разноски, чието присъждане е своевременно поискано. Ето защо, обжалваното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд за оставяне на молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение без разглеждане следва да бъдат отменени и делото върнато на първата инстанция за разглеждане на молбата по чл. 248 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17 234 от 23.10.2012г. по ч.гр.д. №12891/2012г. на Софийски градски съд по частната касационна жалба на ДФ „Земеделие”. ОТМЕНЯ определение № 17 234 от 23.10.2012г. по ч.гр.д. №12891/2012г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение от 25.06.2012г. по гр.д. № 23661/2011г. на Софийски районен съд, 70 състав. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за разглеждане на молбата на ДФ”Земеделие” за допълване на решението в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: