Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София, 08.08.2022 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова ч.гр.дело № 2908 по описа за 2022г. взе предвид следното:

Производството е образувано по частна касационна жалба от А. К. А. и Я. А. М., чрез адвокат И. Г., срещу определение №1481/06.06.2022г. по ч.г.д.№СП-1495/2022 на Софийски апелативен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу жалбоподателите по чл.153 от ЗПКОНПИ - за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с общ размер от 153 654,03лв., чрез налагане на възбрана върху подробно описаното недвижимо имущество, запор на леки автомобили и на банковите сметки на ответниците.
В жалбата се твърди се, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено в разрез с правилата, които следва да бъдат съобразени при установяване на основателността на искането за налагане на обезпечение на бъдещия иск и допускането на съответните обезпечителни мерки. Претендира се отмяна на определението и отхвърляне искането.
Ответникът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с писмен отговор, чрез юрист Мария Т., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че определението е правилно и законосъобразно. Същото е постановено при съобразяване спецификите на обезпечителното производство, в което съдът се произнася единствено по вероятната основателност на иска и обезпечителната нужда. Преценката за вероятната основателност на иска не трябва да измества преценката на съда по същество на спора. Сочи, че съгласно константната практика на ВКС при допустимост на иска, наличието на обезпечителна нужда се преценява с оглед наличието на убедителни писмени доказателства преценени от външна страна и дали исканата мярка съответства на нуждата, без да се изследват въпросите за съразмерността на имуществото, които биха имали значение по същество на спора. За обезпечителното производство е достатъчно установяването на два факта – привличане на ответника като обвиняем и значителното несъответствие в имуществото на проверяваното лице, без да се проследява произхода на средствата и трансформирането им. Излага още, че атакуваният съдебен акт е правилен, законосъобразен и обоснован, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Касаторите А. К. А. и Я. А. М. обосновават допускане на обжалването по следните правни въпроси: 1/ При извършване на проверка относно вероятната основателност на бъдещ иск по чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ, съдът следва ли да констатира наличието на доказателства за несъответствието между началното и крайното салдо през проверявания период? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение №97/18.05.2018г. по г.д.№3224/2017г. и на Конституционния съд на Република България – решение №13/13.10.2012г. по конституционно дело №6/2012г. на ІV, т.1 на КСРБ, в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. 2/ Може ли съдът, разглеждащ искане за обезпечение на бъдещ иск при преценка на неговата вероятна основателност да се позове на факти и обстоятелства, които не са подкрепени с доказателства от молителя? Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
За да се произнесе, съставът на върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на КПКОНПИ за допускане на обезпечение на бъдещи искове срещу Я. А. М. и А. К. А. за отнемане на имущество на обща стойност от 153 654,03лв., формирана както следва: - 19 400лв., представляваща пазарна стойност към настоящия момент на наличното недвижимо имущество, подлежащо на отнемане в полза на държавата от Я. А. М. и А. К. А., на основание чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ; - 10 800лв., представляваща пазарна стойност към настоящия момент на наличното движимо имущество, подлежащо на отнемане в полза на държавата от Я. А. М. и А. К. А., на основание чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ; - 49 495,56лв., представляваща вноски по сметки, подлежащи на отнемане в полза на държавата от Я. А. М., на основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ; - 126,90лв., представляваща начислени лихви по сметки, подлежащи на отнемане в полза на държавата от Я. А. М., на основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ; - 66 730,97лв., представляваща вноски по сметки, подлежащи на отнемане в полза на държавата от А. К. А., на основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ; - 637,11лв., представляваща начислени лихви по сметки, подлежащи на отнемане в полза на държавата от А. К. А., на основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ; - 1 202лв., представляваща изтеглени суми, подлежащи на отнемане в полза на държавата от А. К. А., на основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ; - 740лв., представляваща преводи от трети лица, подлежащи на отнемане в полза на държавата от А. К. А., на основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ; 4 521,49лв., получена след застрахователни събития с незаконно придобито имущество, подлежаща на отнемане в полза на държавата от А. К. А., на основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА СЛЕДНИТЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ: 1/ ВЪЗБРАНА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ: - ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №4, находящо се в жилищна сграда – блок 20,[жк], [населено място], Столична община – район С., без площ по документи за собственост, при съседи: коридор, коридор, таван №3, придобито с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №, т.І, рег.№, дело г., вписан в СВ – София с рег.№г., акт №13, дело 11734/2012г.; - ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №7, находящо се в жилищна сграда – блок 20,[жк], [населено място], Столична община – район С., с площ от 5,55кв.м, без съседи по документи за собственост, придобито с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №, т.І, рег.№, дело г., вписан в СВ – София с рег.№60032/2016г., акт №12, дело г.; - НЕДВИЖИМ ИМОТ – частна общинска собственост, земеделски имот №, находящ се в местността „Турска махала“, землището на [населено място], [община], ЕКАТТЕ 57319, с площ от 0,998 дка, начин на трайно ползване: Зеленчукова култура; категория на земята Х, при граници и съседи на имота по скица№К00070/29.05.2013г. и Акт за частна общинска собственост №3167/08.08.2013г., придобит с договор за продажба чрез търг с тайно наддаване на недвижим имот – общинска собственост, вписан в СВ - К., №39, т.16, вх.рег.№4417/28.11.2013г.; 2/ ЗАПОР ВЪРХУ ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ: - лек автомобил, марка „Рено“, модел „Лагуна“, рег. [рег.номер на МПС] , зелен, дата на първоначална регистрация 30.11.1995г., рама №VF1K560G514105653, двигател №F3PB670C005291, придобит на 27.06.2014г.; - лек автомобил, марка „Пежо“, модел „4007“, рег. [рег.номер на МПС] , тъмно сив металик, дата на първоначална регистрация 10.04.2008г., рама №VF3VVSFZF8U911671, двигател № BH8756, придобит на 02.03.2017г.; 3/ ЗАПОРИ НА БАНКОВИ СМЕТКИ: - СПЕСТОВЕН ВЛОГ в лева № BG95STSA 93000001651939, в „Банка ДСК“ АД, с титуляр Я. А. М., ЕГН [ЕГН], с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл.446 и чл.446а от ГПК; - СПЕСТОВЕН ВЛОГ в щатски долари № [банкова сметка], трансфериран в „Банка ДСК“ АД, с титуляр Я. А. М., ЕГН [ЕГН], с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл.446 и чл.446а от ГПК; - СРОЧЕН ДЕПОЗИТ в лева №/06/23423039, открит в „Банка ДСК“ АД, с титуляр А. К. А., ЕГН [ЕГН], с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл.446 и чл.446а от ГПК; - РАЗПЛАЩАТЕЛНА СМЕТКА в лева №[банкова сметка], открита в „Банка ДСК“ АД, с титуляр А. К. А., ЕГН [ЕГН], с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл.446 и чл.446а от ГПК; – СРОЧЕН ДЕПОЗИТ в лева №[банкова сметка], открит в „ПИБ“ АД, с титуляр А. К. А., ЕГН [ЕГН], с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл.446 и чл.446а от ГПК. Стойността на предложеното за обезпечаване имущество е 30 200лв.
Въззивният съд, след отмяна на определението на първостепенния Софийски градски съд, е постановил друго, с което е допуснал обезпечение на бъдещите искове на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу ответниците по делото, за отнемане на имущество с общ размер на 153 654,03лв., подробно описано, чрез налагане на поисканите от молителя обезпечителни мерки.
В обжалвания съдебен акт съдът е приел, че за да допусне обезпечение на бъдещ/и иск/ове, следва да формира извод за допустимостта му, подкрепен ли е с достатъчно доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че лицето притежава и контролира незаконно придобито имущество, без на етапа на обезпечението, да се изисква пълно доказване на правопораждащите претендираното право факти и за точния размер на притезанието. Посочил е, че следва да се прецени и наличието на интерес от обезпечението, произтичащ от опасността без него принудителното изпълнение на бъдещото решение да не може да бъде осъществено. Въз основа на това съдът е констатирал, че в конкретния случай проверяваното лице е било привлечено като обвиняем за престъпление, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1 от ЗПКОНПИ и е била образувана проверка от Комисията. Вследствие на последната и изготвения мотивиран доклад е прието решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на процесните бъдещи искове. Съдът е приел, че бъдещите искове са допустими, тъй като в молбата са изложени достатъчно обстоятелства, на които се основава претенцията; твърденията за налично имущество са изводими от тях, а от приложените от Комисията доказателства, обсъдени в решението за внасяне на искането в съда и от сравнителния анализ на притежаваното имущество и придобития доход може да се направи обосновано предположение за наличие на незаконно придобито имущество по смисъла на ЗПКОНПИ. С оглед на посоченото въззивният съд е обосновал извод, че са налице предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещите искове, предвид наличието на достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото на ответниците е незаконно придобито, поради установеното значително несъответствие в имуществото им за целия проверяван период, съпоставено с нетния им доход – 268 873,80лв. Посочил е, че изводите на първостепенния съд за неоснователност на искането са такива по същество на спора. В тази връзка е приел, че въпросът кои от сумите и дали внесени и постъпили суми по банкови сметки на ответниците, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но които не са налични в края на периода, подлежат на отнемане в полза на държавата и дали са релевантни за определяне размера на несъответствието по смисъла на пар.1, т.3 от ДРЗПКОНПИ – доколкото те са „преминали“ през това имущество в проверявания период – били са разходвани, без да са вложени /трансформирани/ в друго подлежащо на отнемане имущество, ще се разреши в евентуалното бъдещо исково производство. Посочил е, че в предмета на доказване по иска с правно основание чл.153 и сл. от ЗПКОНПИ е установяването по несъмнен начин на размера на несъответствието между приходите/разходите на ответника/ответниците, начина на изчисляването му и от какво произтича същото, което не може да се извърши в рамките на обезпечителното производство. Последното има за цел предотвратяване на възможността за осигуряване изпълнението на бъдещото решение, като Комисията осигурява възможност на засегнатото лице да участва в производството и да прави възражения. Съдът е приел, че е налице и обезпечителна нужда, доколкото ответниците могат да се разпоредят с имуществото, върху което се иска налагане на обезпечителни мерки, а исканите мерки са адекватни и подходящи на нуждата. При тези съображения първоинстанционното определение е отменено и вместо него е постановено друго, с което обезпечението е допуснато.
Съставът на Върховен касационен съд намира, че атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо.
По касационната жалба:
Съдът намира, че поставените от касаторите въпроси свързани с предпоставките за допускане на обезпечението са от значение за постановения резултат, уточнени от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ в следния смисъл: при допускане на обезпечение на бъдещ иск по молба на КПКОНПИ длъжен ли е съдът за направи обоснована преценка за допустимостта и вероятната му основателност.
По него има формирана многобройна и непротиворечива съдебна практика, което изключва поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не се сочат обстоятелства, които налагат нейната промяна или осъвременяване. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение противоречи на установената съдебна практика. В същата безпротиворечиво се приема, че за да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск, включително и такъв на КПКОНПИ, съдът следва да прецени налице ли са предпоставките за това: допустимост и вероятна основателност на иска; обезпечителна нужда; адекватност на исканата обезпечителната мярка, включително нейното съответствие с вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. нейния размер. Преценката на съда винаги е конкретна, в рамките на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, основана на въведените в молбата твърдения и приложените към нея доказателства, а когато такива не са приложени, при представяне на гаранция, без да навлиза по същество на материалноправния спор. При постановяване на акта си, съдът следва да обсъди всички релевантни доводи и твърдения на страните и представените доказателства, като изложи ясни фактически и правни изводи.
В противоречие с така даденият отговор въззивният съд е приел, че бъдещите искове са вероятно основателни, въз основа на доклада на Комисията и направения извод за наличие на несъответствие между доходите и придобитото от проверяваните лица имущество, без да е извършил анализ на вида на бъдещите искове, вида на имуществото/неговата равностойност, която ще се отнема, от кого ще се отнема, кой го е придобил, в какъв период и от къде произтичат твърденията на Комисията за наличие на „значително несъответствие“, респ. основанието за отнемането. В молбата, въз основа на която е образувано производството не са посочени, нито са обсъдени обстоятелствата свързани с притежаваното от всеки един от ответниците поотделно и в режим на съпружеска имуществена общност имущество в началото на изследвания период; какво е придобитото от всеки един от ответниците имущество в рамките на периода поотделно и в режим на съпружеска имуществена общност, поемани ли са задължения за придобиването му, признатия доход на всеки от ответниците по години и общо и разходите на всеки от тях за неговата издръжка и тази на семейството; относно издръжката на семейството са посочени години и суми, без каквито и да са фактически твърдения и обосновка как точно са формирани сумите за отделните години – каква е издръжката според НСИ, какво отпада или се прибавя като перо или като размер конкретно за семейството на ответниците и как по години в посочената от ищеца крайна сума се съотнася описаната „задгранична информация“ и сумите за платени публичноправни задължения; за вида и стойността на имуществото на всеки един от ответниците поотделно и в режим на съпружеска имуществена общност в края на изследвания период.
За да бъде допуснато обезпечението на бъдещ иск в молбата по чл.390 от ГПК следва да са изложени всички обстоятелства, които индивидуализират бъдещата претенция, без които не може да се направи преценка както за нейната допустимост, така и за вероятната ѝ основателност. В конкретния случай липсва такова изложение. Неочертаването на предметните предели на бъдещите искове, съгласно посоченото по-горе, води до невъзможност да се направи обоснована преценка за вероятната им основателност. Още повече, че исковете са индивдуализирани като такива за отнемане на имущество движимо и недвижимо, посочено само с общата му парична стойност, без да е посочен неговия вид. Индивидуализацията на последното не може да се осъществи чрез обстоятелството върху какво имущество се налагат обезпечителните мерки и при липсата на изложени твърдения дали имуществото, което не е предмет на тези мерки е отчуждено или налично в края на периода, респ. е част от размера на бъдещата претенция.
Предвид изложеното, съдът намира, че въз основа изложените твърдения не може да бъде направен обоснован извод за вероятната основателност на бъдещите искове, поради което не са налице основания за допускане на обезпечение на същите.
В заключение, касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне, като същото бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата за допускане на обезпечение да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно определение № 1481/06.06.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно частно гр.д. № СП-1495/2022 г.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 1481/06.06.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно частно гр.д. № СП-1495/2022 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество за допускане на обезпечение на бъдещи искове срещу Я. А. М., ЕГН [ЕГН] и А. К. А., ЕГН [ЕГН] по чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ, за отнемане на имущество на обща стойност от 153 654,03лв., формирана както следва: - 19 400лв., представляваща пазарна стойност към настоящия момент на наличното недвижимо имущество, подлежащо на отнемане в полза на държавата от Я. А. М. и А. К. А., на основание чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ; - 10 800лв., представляваща пазарна стойност към настоящия момент на наличното движимо имущество, подлежащо на отнемане в полза на държавата от Я. А. М. и А. К. А., на основание чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ; - 49 495,56лв., представляваща вноски по сметки, подлежащи на отнемане в полза на държавата от Я. А. М., на основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ; - 126,90лв., представляваща начислени лихви по сметки, подлежащи на отнемане в полза на държавата от Я. А. М., на основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ; - 66 730,97лв., представляваща вноски по сметки, подлежащи на отнемане в полза на държавата от А. К. А., на основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ; - 637,11лв., представляваща начислени лихви по сметки, подлежащи на отнемане в полза на държавата от А. К. А., на основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ; - 1 202лв., представляваща изтеглени суми, подлежащи на отнемане в полза на държавата от А. К. А., на основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ; - 740лв., представляваща преводи от трети лица, подлежащи на отнемане в полза на държавата от А. К. А., на основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ; 4 521,49лв., получена след застрахователни събития с незаконно придобито имущество, подлежаща на отнемане в полза на държавата от А. К. А., на основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА СЛЕДНИТЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ: 1/ ВЪЗБРАНА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ: - ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №4, находящо се в жилищна сграда – блок 20,[жк], [населено място], Столична община – район С., без площ по документи за собственост, при съседи: коридор, коридор, таван №3, придобито с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №, т.І, рег.№, дело г., вписан в СВ – София с рег.№г., акт №13, дело 11734/2012г.; - ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №7, находящо се в жилищна сграда – блок 20,[жк], [населено място], Столична община – район С., с площ от 5,55кв.м, без съседи по документи за собственост, придобито с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №, т.І, рег.№1993, дело г., вписан в СВ – София с рег.№г., акт №12, дело 43736/2016г.; - НЕДВИЖИМ ИМОТ – частна общинска собственост, земеделски имот №946076, находящ се в местността „Турска махала“, землището на [населено място], [община], ЕКАТТЕ 57319, с площ от 0,998 дка, начин на трайно ползване: Зеленчукова култура; категория на земята Х, при граници и съседи на имота по скица №К00070/29.05.2013г. и Акт за частна общинска собственост №3167/08.08.2013г., придобит с договор за продажба чрез търг с тайно наддаване на недвижим имот – общинска собственост, вписан в СВ - К., №39, т.16, вх.рег.№4417/28.11.2013г.; 2/ ЗАПОР ВЪРХУ ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ: - лек автомобил, марка „Рено“, модел „Лагуна“, рег. [рег.номер на МПС] , зелен, дата на първоначална регистрация 30.11.1995г., рама №VF1K560G514105653, двигател №F3PB670C005291, придобит на 27.06.2014г.; - лек автомобил, марка „Пежо“, модел „4007“, рег. [рег.номер на МПС] , тъмно сив металик, дата на първоначална регистрация 10.04.2008г., рама №VF3VVSFZF8U911671, двигател № BH8756, придобит на 02.03.2017г.; 3/ ЗАПОРИ НА БАНКОВИ СМЕТКИ: - СПЕСТОВЕН ВЛОГ в лева № BG95STSA 93000001651939, в „Банка ДСК“ АД, с титуляр Я. А. М., ЕГН [ЕГН], с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл.446 и чл.446а от ГПК; - СПЕСТОВЕН ВЛОГ в щатски долари № [банкова сметка], трансфериран в „Банка ДСК“ АД, с титуляр Я. А. М., ЕГН [ЕГН], с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл.446 и чл.446а от ГПК; - СРОЧЕН ДЕПОЗИТ в лева №/06/23423039, открит в „Банка ДСК“ АД, с титуляр А. К. А., ЕГН [ЕГН], с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл.446 и чл.446а от ГПК; - РАЗПЛАЩАТЕЛНА СМЕТКА в лева №[банкова сметка], открита в „Банка ДСК“ АД, с титуляр А. К. А., ЕГН [ЕГН], с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл.446 и чл.446а от ГПК; – СРОЧЕН ДЕПОЗИТ в лева №[банкова сметка], открит в „ПИБ“ АД, с титуляр А. К. А., ЕГН [ЕГН], с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл.446 и чл.446а от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: