5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
гр. София, 19.05.2022 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 621 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура”, Поделение „У.” Горна Оряховица, с ЕИК-1308232430464, представлявано от пълномощника си инж. П. С. С., на длъжност Директор на поделение „У.” Горна Оряховица, чрез процесуален представител: П. С. Н. - Гл. юрисконсулт, срещу решение № 440/04.11.2021 г. по в.гр.дело № 509/2021г. по описа на Великотърновски окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 177/14.05.2021 г., постановено по гр. д. № 1983/2020г. по описа на Горнооряховския районен съд, с което съдът е отхвърлил всички предявени искове от К. Л. Х. по чл. 74, ал. 2 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ срещу Поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ /У./ [населено място], като незаконосъобразно, и вместо това е постановено: обявява сключения между К. Л. Х. и поделение „У.“ Горна Оряховица трудов договор № 1-124/10.09.2020г., за недействителен; признава за незаконно уволнението на същия и отменя Акт за прекратяване на трудов договор № IV - 137/03.11.2020г., с който трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ; възстановява К. Л. Х. на заеманата преди уволнението длъжност „инженер, инвеститорски контрол (специалист наеми и жилища) /главен специалист“ в поделение „У.“ Горна Оряховица; задължава поделение „У.“ Горна Оряховица да извърши поправка в трудовата книжка на същия, като заличи вписаното в нея прекратяване на трудовия договор, отменено като незаконосъобразно; осъжда поделение „У.“ Горна Оряховица да заплати на К. Л. Х. сумата от 7602,38лв., представляваща обезщетение за периода от 03.11.2020г. до 03.05.2021г., през който е останал без работа поради незаконно уволнение. В тежест на касатора са възложени държавна такса и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1) Длъжен ли е въззивният съд при отмяна на решението и аргументиране на противоположен извод - за основателност на предявените искове да обсъди своевременно наведените възражения на ответника, да изложи мотиви, като даде отговор на изложените от въззиваемия конкретни съображения срещу твърдяната от въззивника порочност на решението; да обоснове решението си и прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните защитни доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство в мотивите на решението?. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Решение № 101/03.06.2015г. на ВКС по т.д. № 1740/2014г., I т.о., ТК; Решение № 210/15.08.2014г. на ВКС по гр.д. № 6605/2013г., IV г.о; Решение № 63/28.06.2019г. на ВКС по гр.д. № 2296/2018г., II г.о.; Решение № 212/01.02.2012г. на ВКС по т.д. № 1106/2010г., II т.о.; Решение № 28/06.03.2019г. на ВКС по т.д. № 205/2018г., II т.о.; Решение № 96/18.06.2019г.? по т.д. №1962/2018г., II т.о.; Решение № 149/28.12.2017г. на ВКС по т.д. № 1604/2016г., II т.о.; Решение № 145/07.01.2019г. на ВКС по гр.д. № 811/2018г., II т.о; Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г., на ВКС по тьлк. д. № 1/2013г. ОСГТК, ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.; 2) „Поделението като обособена структура в държавно предприятие, работодател ли е по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и длъжен ли е съда да съобрази юридическата правосубектност на регионалното поделение, с което е сключен процесния трудов договор в съответствие с § 1, т. 1 от ДР на КТ при прилагане на забраната за повторно изпитване по чл. 70, ал. 5 от КТ и преценка дали става въпрос за „едно и също предприятие“?. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Решение № 467/08.01.2013г. на ВКС по гр. д. №1565/2011г. IV г.о., Решение № 322/25.06.1998г., на ВКС по гр.д. № 970/1997г., III г.о., Решение № 782/23.10.2009г., на ВКС по гр.д. № 3738/2008г., III г.о.- основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.; 3) При прилагане на забраната за повторно изпитване при няколко отделни трудови правоотношения длъжен ли е съда да извърши сравнение между основните трудови функции за всяка от длъжностите като се държи сметка, че едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание в зависимост от спецификата на съответната длъжност, от предмета на дейност и от организацията на предприятието респективно правилен ли е изводът на съда, че еднаквия код по НКПД е определящ?. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Решение № 7/01.04.2011г., на ВКС по гр.д. № 954/2009г., IV г.о., Решение № 498/13.01.2012г., на ВКС по гр.д. №1561/2010г., IV г.о., Решение № 160/08.05.2015г., на ВКС по гр.д. № 4811/2014г., IV г.о., Решение № 328/07.09.2011г. на ВКС по гр. д. № 1013/2010г., IV ГО- основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК; и 4) При уважаване на иск по чл. 74, ал. 2 от КТ и обявяване на трудовия договор за недействителен, което няма обратно действие, а действие занапред, следва ли съдът да уважи исковете по чл. 344, ал, 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като присъди заплащане на обезщетение и възстановяване на работника на предишната длъжност при условие, че същият е бил недобросъвестен?. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Решение № 252/24.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1743/2010г., III г.о.; Решение № 117/11.04.2011г. на ВКС по гр.д. № 525/2010г., IV г.о.- основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът К. Л. Х., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, e установено, че с К. Л. Х. последователно са били сключени и прекратени три трудови договора, както следва: С трудов договор № 242/15.09.2016г., сключен между ищеца и поделение „Сигнализация и телекомуникации“ [населено място] към ДП „Н.“, чрез инж. П. Н. М. - директор, в качеството на работодател, му е възложено да изпълнява длъжността „Инженер инвеститорски контрол/главен специалист“ с Код по НКПД - 2146004. В този трудов договор е била уговорена клауза за изпитване в полза на работодателя със срок от 6 месеца. На 26.09.2016 г. служителят е подписал длъжностна характеристика. След подадено заявление от служителя -вх. № 685/01.06.2017г., трудовото правоотношение е прекратено с акт за прекратяване на трудов договор № 107/06.06.2017 г., по взаимно съгласие. С трудов договор № 716/31.05.2017 г., сключен между Х. и Държавна компания „Железопътна инфраструктура“ [населено място], Централно управление, чрез Генерален директор инж. К. Х. П., в качеството му на работодател, считано от 06.06.2017 г. му е възложено да изпълнява длъжността „Инженер железопътно строителство“. На 31.05.2017 г. служителят е подписал длъжностна характеристика, а впоследствие на 31.07.2020г. нова. След подадено заявление от служителя, с вх. № ЖИ- 27806/04.08.2020 г. трудовото правоотношение е прекратено с акт за прекратяване на трудов договор № 20000047/27.08.2020 г. по взаимно съгласие. С трудов договор № 1-124/10.09.2020 г., сключен между Х. и поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ [населено място] към ДП „Н.“, чрез инж. И. Г. П. - Ръководител отдел „ЕГД“, в качеството на работодател /пълномощно №7444/04.04.2017г. и във връзка със заповед № 20003912/28.08.2020г. за разрешаване на законоустановен отпуск на титуляра - инж. П. С. - директор/, му е възложено да изпълнява длъжността „Инженер инвеститорски контрол (специалист наеми и жилища)/главен специалист“ с Код по НКПД- 2146004. В този трудов договор също е била уговорена клауза за изпитване в полза на работодателя със срок от 6 месеца. На 10.09.2020 г. служителят е подписал длъжностна характеристика. Трудовото правоотношение е прекратено с процесния акт за прекратяване на трудов договор № IV - 137/03.11.2020г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ преди изтичане на уговорения срок за изпитване (6 месеца) в полза на работодателя.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че първият и третият от трудовите договори, сключени от К. Л. Х. са били с един и същ работодател - ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, както и че длъжността, на която е бил назначен Х. по трудов договор №242/15.09.2016 г. и длъжността на която е бил назначен по трудов договор № 1-124/10.09.2020г. е „Инженер инвеститорски контрол/Гл. специалист“ и е една и съща, с един и същ Код по НКДП 21426004, т.е. че са сключени между едни и същи страни за една и съща длъжност, при един и същ работодател. Съдът е счел е, че трудов договор № 1-124/10.09.2020г. е бил сключен в нарушение на разпоредбата на чл.70, ал.5 от Кодекса на труда, според която за една и съща работа с един и същи работник или служител в едно и също предприятие, трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.
След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния материалноправен въпрос, а именно: „Поделението като обособена структура в държавно предприятие, работодател ли е по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и длъжен ли е съда да съобрази юридическата правосубектност на регионалното поделение, с което е сключен трудов договор в съответствие с § 1, т. 1 от ДР на КТ при прилагане на забраната за повторно изпитване по чл. 70, ал. 5 от КТ и преценка дали става въпрос за „едно и също предприятие“?, заради проверка за евентуално противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС.
По въпроси №№ 1 и 3 в изложението, касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото правните разрешения по тях са свързани и обусловени от отговора на въпроса, по който касационният контрол се допуска. Въпрос №4 е фактически, а не правен - касае установяването на факти и преценката на доказателствата, поради което не може да обуслови селектирането на жалбата. Същия освен това не е обуславящ, като следва да се посочи, и че разпоредбата на чл. 75 ал.1 КТ вр. с чл. 74 КТ е ясна и по приложението на същата има установена практика на ВКС.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 272,05 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение №440/04.11.2021 г. по в.гр.дело № 509/2021г. по описа на Великотърновски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура”, Поделение „У.” Горна Оряховица, с ЕИК-1308232430464, представлявано от пълномощника си инж. П. С. С., на длъжност Директор на поделение „У.” Горна Оряховица, чрез процесуален представител: П. С. Н. - Гл. юрисконсулт, в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 272,05 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |