5 Р Е Ш Е Н И Е № 58 гр. София 07.08.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , ПЪРВО търговско отделение, в открито заседание на тридесети март , две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при участието на секретаря Наталия Такева, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1388 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК . Образувано е по касационна жалба на синдика на ПК „Т.„ в несъстоятелност - А. К. против решение № 3 / 15.01.2014 г. по т.д. № 388 / 2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 99 / 04.11.2013 год. по т.д.№ 43 / 2013 год. на Ямболски окръжен съд.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 646 ал.8 вр. с ал.2 т.3 ТЗ и чл.647 ал.3 пр. второ вр. с ал.1 т.3 ТЗ, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - неразгледани доводи на касатора - ищец за неприложимост на нормите на чл.646 ал.8 ТЗ и чл.647 ал.3 ТЗ и липса на собствени решаващи мотиви на въззивния съд. Намира решението необосновано и досежно извода, че с атакуваната сделка са погасени , чрез прехвърляне право на собственост на недвижим имот и срещу цената на същия, единствено публични по характер задължения на ПК „Т.„ в несъстоятелност спрямо купувача по сделката - [община] . Ответните страни - ПК „Т.„ в несъстоятелност и [община] – не са подали отговор на касационната жалба . С определение № 981/12.12.2014 год. по т.д.№ 1388 / 2014 год. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : Допустимо ли е погасяване на публично задължение от несъстоятелния длъжник не чрез плащане или по реда на принудителното изпълнение, а чрез даване вместо изпълнение /погасяване на задължението чрез прехвърляне на собственост/ и отнася ли се за случаи на погасяване на публично задължение извън принудителното му изпълнение хипотезата на чл.646 ал.8 ТЗ ? – обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК с решение № 25 / 09.02.2005 год. по т.д.№ 325 / 2004год.на І т.о. на ВКС. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно правомощията си по чл.290 ГПК и в съответствие с доводите и възраженията на страните, намира следното : С въззивното решение са отхвърлени предявени в евентуално обективно съединение искове на синдика на ПК „Т.„в несъстоятелност против ПК „Т.„ в несъстоятелност и [община],с правни основания чл.646 ал.2 т.3 ТЗ и чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ,с предмет сключена между ответниците сделка по покупко-продажба на недвижим имот, собственост на ПК „Т.”,с която и в полза на [община] е прехвърлено право на собственост върху недвижим имот – УПИ, ведно със застроени в същото стопански сгради, с данъчна оценка 136 706,10 лева, в изпълнение на „ всички ликвидни и изискуеми парични задължения на ПК „Т.„ към [община], вкл. лихви по същите„. Вземанията на [община] , съгласно подписан от страните по сделката констативен протокол към датата на сключване на сделката / 12.03.2012 год. / са : публични общински вземания в размер на 10 601,50 лева,но и частно общинско вземане от 1 160,67 лв. без ДДС,по договор № 87 – т / 01.10.2010 год.– за наем на общински терен,за разполагане на преместваеми и други леки обекти с площ от 40 кв.м., находящ се в УПИ ІХ кв.107 на ПУП на [населено място]. Пазарната стойност на прехвърления имот,съгласно заключение на съдебно-икономическа експертиза възлиза на 217 300 лева . Извън обективирането на изводи за преждепосочените установени по делото факти, както и за извършването на сделката в рамките на подозрителния период – след датата на неплатежоспособност - 29.02.2013 год. и в шестмесечен срок преди подаване молбата по чл. 625 ТЗ , въззивният съд е счел,че поради погасяване на публични по характер задължения със сключването на атакуваната сделка,на основание чл.646 ал.8 ТЗ, респ. чл.647 ал.3 пр. второ вр. чл.646 ал.8 ТЗ, предявените искове са неоснователни. Доколкото въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение,на основание чл.272 ГПК, които не съдържат друг,освен преждепосочения решаващ извод, но изрично отграничават размера на установените публични задължения , погасени чрез прехвърляне правото на собственост на недвижимия имот спрямо общия размер на установените задължения – 11 762,17 лева,а самостоятелни съображения за установени изцяло публични задължения на ПК „Т. „ въззивното решение не съдържа, следва че по същество въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния - за ирелевантност на погасяването и на частни общински вземания , в рамките на общата сума по задължението , срещу което е прехвърлено правото на собственост, респ. че е достатъчно част от погасяваните задължения да са публични ,за да би се приложила разпоредбата на чл.646 ал.8 ТЗ.Във въззивната жалба ищецът е релевирал и довод,че публичните общински вземания не подлежат на изпълнение чрез използвания от ответните страни способ „ даване вместо изпълнение” ,а единствено чрез плащане или чрез способите на принудителното изпълнение,в който смисъл и следвало да се тълкува чл.646 ал.8 ТЗ - неатакуемост на погасяването съгласно хипотезите на чл.646 ТЗ , когато е осъществявано чрез принудително изпълнение по реда на ДОПК. Според състава, постановил решение № 25/09.02.2005 год. по т.д.№ 325/2004 год. на І т.о. на ВКС, чл.646 ал.8 ТЗ / в решението е коментирана идентична по съдържание норма от предходна редакция на закона – чл. 646 ал.3 ТЗ / нормата намира приложение само в хипотези на осъществявано принудително събиране на вземания с публичен характер, т.е. необходимо условие за прилагането на чл.646 ал. 3 / отм./ ТЗ , понастоящем – на чл. 646 ал.8 ТЗ ,е събирането на вземането чрез средствата на принудителното изпълнение.Въззивното решение,напротив, ирелевира последното условие и изключва приложимост на хипотезите на чл.646 ал.1 ТЗ единствено с оглед публичния характер, при това на част от погасяваните чрез прехвърляне право на собственост, общински вземания. В реш.№ 25 по т.д.№ 325 / 2004 год. на І т.о. на ВКС е прието, по иск с правно основание чл.646 ал.2 т.4 ТЗ и предмет сключена сделка за покупко – продажба на недвижим имот, с цената по която са погасени изискуеми публични задължения на дружеството – продавач,обявено в несъстоятелност, че чл.646 ал.3 ТЗ, в редакцията й преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 год.,аналогична на настоящия чл.646 ал.8 ТЗ,не намира приложение, тъй като не се касае за принудително събиране на вземания по реда на публичните / чл.146 и сл. Д. отм. /, без да е отречен като допустим за погасяване задължения на длъжника способа „даване вместо изпълнение”. По правния въпрос : Разпоредбата на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ изрично визира за атакуемо погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението.В общата си част,приложима във всяка от хипотезите на т.1,2 и 3, нормата на чл.646 ал.2 ТЗ предвижда действия и сделки,извършени от длъжника.Буквалното тълкуване на разпоредбата, в тази й обща за всички хипотези част,налага извод за атакуемост на инициирани от длъжника,т.е. съставляващи доброволно,предприети по негов почин действия,съответно и в хипотезата на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ – доброволно,а не чрез средствата на принудителното изпълнение, погасяване на изискуеми парични задължения. „ Начинът на изпълнение „ визиран в т.1 и т.3 / по арг. и от т.2 / касае вида на предприетото погасяване и следователно допуска като способ за погасяване и „ даването вместо изпълнение„ по смисъла на чл.65 ал.2 ЗЗД,доколкото нормата не предвижда изключения. Следователно,погасяване на задължение чрез прехвърляне на имущество и срещу цената на същото е допустим „начин на изпълнение„, както впрочем се приема и в цитираното реш.№ 25 по т.д.№ 325 / 2004 год. на І т.о. на ВКС, а в същия смисъл и реш.№ 114 по т.д.№ 644 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС . Настоящият състав, обаче, не споделя извода за приложимост на чл.646 ал.8 ТЗ / респ. чл.646 ал.3 отм.ТЗ / при погасяване на публични задължения чрез средствата на принудителното изпълнение . / Досежно частни държавни вземания ,чието принудително събиране е по реда на публичните, действието на нормата следва да се счита мълчаливо отменено : Решение № 2 от 30.03.2000 год. по к.д.№ 2 / 2000 год. на Конституционен съд, чл.163 ал.2 ДОПК – частните държавни и общински вземания се събират по общия - на ГПК ред /. Както вече се посочи,от напълно ясната и непротиворечива редакция на чл.646 ал.2 ТЗ, но и от тази на чл.646 ал.8 ТЗ / с оглед израза „изпълнение от длъжника„/е видно,че се касае за доброволно предприети от длъжника действия по погасяване на задължения и сключване на сделки с тази цел. С оглед изрично очертания от разпоредбата на чл.646 ал.2 ТЗ кръг от атакуеми действия и сделки,при общата предпоставка за доброволно извършване от длъжника,следва да се приеме,че погасяването на публични задължения чрез принудително изпълнение, макар осъществено в рамките на подозрителните според съответната хипотеза периоди,изобщо не е атакуемо.Законодателят,чрез съставите на чл.646 ТЗ обявява за неправомерни по обективни критерии / изключая хипотезите на ал.3 и ал.4 и то за прилагане на различни по продължителност подозрителни периоди / действия и сделки, но само и единствено за нуждите на несъстоятелността и като неправомерни действия на длъжника.За принудителното изпълнение, като предприемано от държавата,законодателят не е създал основание за неправомерност / арг. и от чл.638 ал.1 пр.второ ТЗ, арг. и от неатакуемост на прихващанията на публични задължения с акт по чл.129 ДОПК/.Доколкото за събирането на публичноправни вземания държавата и общините не са привилигировани кредитори / чл.722 ал.1 т.6 ТЗ / , с разпоредбата на чл.646 ал.8 ТЗ е създадена допълнителна гаранция за удовлетворяването им в публичен интерес. Следователно настоящият състав не споделя извода в цитираното решение – казуална съдебна практика, доколкото същото приема,че чл.646 ал.3 отм. ТЗ, аналогична на чл.646 ал.8 ТЗ в сегашната му редакция, е приложим единствено при осъществени действия по принудително изпълнение за погасяване на публични вземания в подозрителния период, каквато предпоставка чл.646 ал.2 и ал.8 ТЗ не съдържат. По основателността на касационната жалба : С оглед отговора на правния въпрос,въззивното решение, макар и в противоречие с цитираната казуална съдебна практика, не се явява в противоречие с действителните предпоставки за прилагане на чл. 646 ал.8 ТЗ, предвид дадения отговор на правен въпрос, но независимо от това се явява неправилно, поради следното : С атакуваната по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ сделка, при действително драстично несъответствие в престациите,макар в хипотезата на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ ирелевантно,са погасени освен публични и частни общински вземания,а такава съвместимост,независимо от преобладаващия дял на публичните задължения,чл.646 ал.8 ТЗ не урежда.Изключението от принципа за прогласяване на относителна недействителност на определени действия и сделки,осъществени в подозрителния период,каквото изключение е нормата на чл.646 ал.8 ТЗ, не може да се прилага разширително ,т.е. и за случаи в които кумулативно са погасявани и частни общински и публични общински вземания. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение,на основание чл.293 ал. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 3 / 15.01.2014 г. по т.д. № 388 / 2013 г. на Бургаски апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОБЯВЯВА за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на ПК „Т.„,на основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ сключената между ПК „Т.„ и [община] сделка по покупко–продажба на дворно място с площ от 9851 кв.м. , представляващо УПИ ІІІ – 466 в кв.2 по ПУП на [населено място], обл. Х.,ведно с построените в същото сгради - склад за хранителни стоки,склад за промишлени стоки, мебелен склад,склад „Железария„ и гараж, която сделка е материализирана в нот.акт № 153 , том ІІ, рег.№ 404 , дело № 91 / 12.05.2012 год. на Съдия по вписванията – С. Г. , Районен съд – Тополовград . ОСЪЖДА [община] , на основание чл. 649 ал.6 ТЗ да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер от 1 368,52 лева. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :