3 Р Е Ш Е Н И Е № 201 гр. София, 24.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети юни двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: С. ЧАНАЧЕВ Е. ТОМОВ при участието на секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията С. ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1129/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. И. К. К. и А. К. К. чрез пълномощника, адвокат В. П. са подали касационна жалба срещу решение от 02.05.2011 г. по гр. дело № 152/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд. Ответницата по касация – Д. В. К. чрез пълномощника, адвокат Л. не е взела становище по съществото на касационната жалба. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение /ІІІ г.о./, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираното въззивно решение Кюстендилски окръжен съд се е произнесъл по иск по чл. 99, ал. 1 във вр. с чл. 99, ал. 2 СК /отм./, производството, по който след смъртта на ищеца, К. К. К. – 24.04.2009 г. е продължено по реда на чл. 327, ал. 3 ГПК от конституираните негови низходящи, синове, а именно И. К. К. и А. К. К.. За да отхвърли предявения против Д. В. К. иск, въззивният съд е констатирал, че с оглед разпределението на доказателствената тежест, възложено на ищците, за което районният съд в доклада си по чл. 146 ГПК е дал указания, единственото доказателство, което е било събрано с оглед предмета на претенцията са показанията на свидетелката В. Й. Й., от които съдебният състав е констатирал, че не може да се приеме, че искът е доказан, тъй като свидетелката е изнесла данни за брачна изневяра / К. К. К. заварил жена си с друг мъж в леглото/ на ответницата, без да е очевидец на случая, разказан й според собствените й показания от сина й - К. К. К., а освен това въззивният съд е отразил в мотивите си, че първоинстанционният съд не е отчел близката родствена връзка между свидетелката и ищците и не е преценил показанията й с оглед на възможната й заинтересованост и другите данни по делото. С определение № 221 от 17.02.2012 г. по настоящето дело на ВКС, ІІІ г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставения в същото определение правен въпрос. ВКС в настоящият си състав приема, че правилно е виждането, изразено във въззивното решение, т.е. че искът разгледан по реда на чл. 327, ал. 3 ГПК следва да бъде отхвърлен, когато виновното поведение на преживелият съпруг не е доказано. С оглед на изложеното по съществото на касационната жалба следва да се имат предвид следните съображения: При продължаване на делото, образувано по иск на съпругът ищец, починал в хода на процеса съгласно императивната разпоредба на чл. 327, ал. 3 ГПК, съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия. В цитираната от касаторите практика застъпеното тълкуване за уважаване на претенцията при вина на двете страни е направено при друга уредба. По настоящият съдопроизводствен ред, приложим към процесния случай, продължаването на делото е лимитирано по точно определен от закона предмет, а именно посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия. Поведението на другия съпруг, който е починал не се включва в предмета на произнасяне на съда, поради което не може да бъде установявано и негово противобрачно поведение, за да бъде аргументирана основателност на претенцията. При тези обстоятелства правилно въззивният съд е приел, че искът е неоснователен. Обосновани и законосъобразни са изводите във въззивното решение относно недоказаността на твърденията за противобрачно поведение на ответницата по претенцията, за преценка на показанията на свидетелката В. Й. Й. с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и с оглед вътрешното им противоречие и непълнота. Правилно посочените показания са обсъдени във връзка с показанията на другата свидетелка Ж. Д., която е изложила друга причина за раздялата на съпрузите. При събраните по делото доказателства обосновано въззивният съд е приел, че искът не е доказан. Не са допуснати нарушения по чл. 281, т.3 ГПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. По тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението от 02.05.2011 г. по гр. дело № 152/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: