6 Р Е Ш Е Н И Е №40 Гр.София, 17.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Анна Баева при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 601 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 269/15.10.13г., постановено по в.т.д.№ 401/13г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 268/20.03.13г. по т.д.№ 1925/12г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против В. Д. И. и П. В. И. за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 44526.84 евро, включваща главница по договор за кредит от 24.09.08г., редовни и санкционни лихви и такси, за които е издадена заповед за изпълнение № 1304/01.03.12г. по ч.гр.д.№ 2690/12г. от Варненския районен съд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон и моли същото да се отмени, като се уважи предявеният иск. Претендира разноски. Ответниците В. Д. И. и П. В. И., [населено място] оспорват жалбата. Претендират разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между [фирма] и [фирма] е сключен договор за кредит на 24.09.08г., обезпечен с договор за поръчителство от 27.01.10г., по който страни са ответниците. Тълкувайки уговорките в договора за кредит решаващият състав е счел, че банката се е позовала на настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита на основание т.22, б.”б” от договора. Изложени са съображения, че предпоставката за настъпване на предсрочната изискуемост – просрочие повече от 30 дни, се е осъществила на 25.04.11г., при последно плащане на 25.02.11г., поради което 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД е изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.02.12г., и отговорността на поръчителите е отпаднала. Според касатора упражняването на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е осъществено с изпратена до длъжника покана, поради което предсрочната изискуемост е настъпила на 20.12.11г. и съответно 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД тече от този момент, който срок не е изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С определение № 948/08.12.2014г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за отговорността на поръчителя при настъпване на предсрочна изискуемост на вземане на банка по договор за кредит, обезпечен с поръчителство. Становището на състава на ВКС произтича от следното: В определението за допускане на касационното обжалване е посочена практика на ВКС решение № 92/16.06.09г. по т.д.№ 467/08г. на ІІ т.о. и решение № 58/15.04.09г. по т.д.№ 584/08г. на ІІ т.о., според които уговорената в договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на вноски с настъпил падеж, а с упражняване на правомощието на банката на направи кредита предсрочно изискуем, като началният момент на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД съвпада с момента, в който банката е реализирала правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което може да стане и с молбата за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.237, б.”в” ГПК /отм./. С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т.18 бе прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. За разлика от дадените разрешения в цитираната практика на ВКС, постановена по спорове след издадени изпълнителни листове на основание чл.237, б.”в” ГПК /отм./, в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би се погасила, ако към датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение срокът е изтекъл. В този смисъл е решение № 23/24.03.15г. по т.д.№ 1717/13г. на ВКС, І т.о. По изложените съображения на поставения правен въпрос следва да се отговори така: Отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. По същество на касационната жалба. Въведеното с касационната жалба основание по чл.281, т.3, пр.1 ГПК за отмяна на въззивното решение е налице. В противоречие с даденото в т.18 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС съставът на апелативния съд е приел, че кредитът е станал предсрочно изискуем при наличието само обективната предпоставка за изгубване на преимуществото на срока – неплащане от длъжника на вноски по кредита в продължение на повече от 30 дни. Въззивният съд не е изследвал съществуването на субективната предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост – отправено от банката волеизявление до кредитополучателя за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Вследствие на така възприетата от апелативния съд теза относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, неправилно е приложена разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД и е формиран извод за погасяване на отговорността на поръчителите спрямо кредитора. Обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по тълкуването на материалния закон относно изгубване на преимуществото на срока и не съответства на даденото от настоящия състав на ВКС разрешение по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. По тези съображения на основание чл.293, ал.2 ГПК решението на въззивния съд следва да се отмени и тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, съставът на ВКС се произнася по съществото на спора. При постановяване на въззивното решение апелативният съд е определил датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита по т.22, б.”б” от договора. Констатирано е неизпълнение на задълженията на кредитополучателя – последно плащане по кредита на 25.02.11г. и съобразно с това моментът на предсрочната изискуемост /повече от 30 дни/ е определен на 25.04.11г. Наред с неправилното приложение на материалния закон по отношение на датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита и съответно на началния момент на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, въззивният съд не се е съобразил с твърдяната от ищеца дата на настъпване на изискуемостта от кредитора. В извлечението от счетоводните книги на банката, приложено към заявлението по чл.417, т.2 ГПК е определена датата 20.12.11г. Тази датата е посочена от банката в молба от 10.09.12г. в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовностите на исковата молба по чл.422 ГПК. Посоченият момент на настъпване на предсрочната изискуемост се свързва от банката с упражненото правомощие да направи кредита предсрочно изискуем с отправената до кредитополучателя покана за доброволно изпълнение на 18.01.12г. Поканата съдържа изрично волеизявление, че банката счита кредита за предсрочно изискуем, считано от 20.12.11г., като е посочен и размерът на неплатените задължения – главница, редовни и наказателни лихви и такси. Поканата е изпратена на кредитополучателя на адреса му на управление съобразно с вписванията в търговския регистър и същата е върната на подателя на 08.02.12г. Упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника. Според Решение на С. по дело С-327/10 от 17.11.11г., при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай. Представеното по делото писмо с обратна разписка е върнато с отметна „пратката не е потърсена от получателя”. Направените отбелязвания по кореспондентската пратка не са оспорени, както от страните в настоящото производство, така и от длъжника, който не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Адресът на връчване е посоченият в договора за кредит и е адрес на управление на търговеца. При предприетия начин на уведомление фактическо връчване не е осъществено поради бездействие от страна на получателя. Независимо от това, в конкретния случай кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост на кредита. Съставът на ВКС приема, че моментът на предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи към момента, в който волеизявлението на банката се счита за съобщено на длъжника – 08.02.12г. Посочената дата следва по време датата, на която банката счита, че е упражнила правомощието си направи кредита за предсрочно изискуем – 20.12.11г., като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.02.12г., не изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. По изложените съображения следва да се ангажира отговорността на поръчителите по договора за кредит. Размерът на вземанията е доказан със заключението на счетоводната експертиза. Предявеният по реда на чл.422 ГПК иск за съществуване на вземането по договор за кредит от 24.09.08г. е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено че ответниците дължат солидарно сумата от 44526.84 евро, включваща главница по договор за кредит от 24.09.08г., редовни и санкционни лихви и такси, за които е издадена заповед за изпълнение № 1304/01.03.12г. по ч.гр.д.№ 2690/12г. от Варненския районен съд. По разноските. Право на присъждане на разноски има касаторът, който не е представил списък по чл.80 ГПК, поради което съдът ги определя според представените документи в размер на 5455.22 лв. Съгласно т.12 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС на касатора следва да се присъдят и разноските за заповедното производство в размер на 3062.61 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 269/15.10.13г., постановено по в.т.д.№ 401/13г. от Варненския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, съществуването на вземане на [фирма], [населено място], [улица] срещу В. Д. И., ЕГН: [ЕГН] и П. В. И., ЕГН: [ЕГН], двамата с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] при условията на солидарна отговорност, в размер на сумата от 44526.84 евро /Четиридесет и четири хиляди петстотин двадесет и шест евро и 84 евроцента/, включваща главница в размер на 39396.77 евро по договор за кредит от 24.09.08г., 3994.77 евро редовна лихва за периода 26.05.11г. – 28.02.12г., 620.88 евро санкционна лихва за периода 26.02.11г. – 28.02.12г., 514.42 евро заемни такси за периода 25.02.10г. – 28.02.12г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.02.12г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение № 1304/01.03.12г. по ч.гр.д.№ 2690/12г. от Варненския районен съд. ОСЪЖДА В. Д. И., ЕГН: [ЕГН] и П. В. И., ЕГН: [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], ,[жк], [жилищен адрес] да заплатят на [фирма], [населено място], [улица], солидарно с длъжниците по заповедта за изпълнение [фирма], [населено място] и П. К. П., [населено място], сумата от 3062.61 лв. /Три хиляди и шестдесет и два лв. и 61 ст./ - разноски за заповедното производство. ОСЪЖДА В. Д. И., ЕГН: [ЕГН] и П. В. И., ЕГН: [ЕГН], двамата с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 5455.22 лв. /Пет хиляди четиристотин петдесет и пет лв. и 22 ст./ - разноски за трите съдебни инстанции по исковото производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.