Р Е Ш Е Н И Е № 323 гр. София, 19.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни.. две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря РУМЯНА ВИДЕНОВА и на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1153 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура срещу решение № 124/22.04.2013 г. по внохд № 141/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 39/ 05.12.2012 г. по нохд № 212/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд. Оплакванията са за допуснати нарушения, относими към касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Защитата на подсъдимия намира протеста за немотивиран. Сочи, че въззивният съд е дал отговор на всички възражения и моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъдата, потвърдена с въззивното решение, подсъдимият Л. Й. А. е признат за невинен в това, че в периода 27.11.2009 г.- 20.10.2010 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, не е изпълнил служебните си задължения и е превишил властта и правата си с цел да набави за другиго имотна облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за държавния бюджет в размер на 486 530.79 лв., поради което е оправдан по обвинението по чл.282 ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Оплакването за допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на прокуратурата като страна в процеса е немотивирано. В съдържателен план, протестът представлява почти буквален препис на фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт, без да се сочат процесуални нарушения при изграждане на вътрешното съдийско убеждение. Касационният състав установи, че въззивният съд е извърши проверка на процесуалната дейност на първата инстанция по събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото и не е констатирал нарушения. Приел е, че доказателствената съвкупност е внимателно анализирана, обсъдени са всички гласни и писмени доказателствени източници и наличните противоречия в свидетелските показания, изложени са мотиви кои от тях са достоверни и защо не се дава вяра на останалите, включително на заключението на тройната строително-техническа експертиза в частта му, касаеща извършени ли са допълнителни строително-монтажни работи. Въззивният съд е мотивирал заключение, че доказателственият анализ на първата инстанция е подробен, пълен и обективен, а изводите по фактите са обосновани, поради което е споделил изцяло приетата фактическа обстановка. Тя не се различава от изложената от държавното обвинение в обвинителния акт, което обяснява и липсата на конкретни възражения по фактите в касационния протест. Затова Върховният касационен съд счита, че при изграждане на вътрешното си убеждение Софийският апелативен съд не е допуснал съществени процесуални нарушения и е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК. Възражението за наличие на основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК също не е мотивирано. Въпреки своя обем, подаденият протест отразява само становище за незаконосъобразност на въззивното решение, но липсват доводи в подкрепа на защитаваната от прокурора теза за съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние по възведения законов текст. Въззивният съд е изложил изключително подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Детайлно са обсъдени правата и задълженията на подсъдимия А. в качеството му на областен управител на Област Кюстендил, в частност тези от тях, свързани с преодоляване на последиците от възникнала бедствена ситуация в областта. Съдът е анализирал инкриминираните нарушения и е заключил, че подсъдимият не е превишил властта и правата си, упражнявайки правомощията на кмета на Община Кюстендил. Правилно е решил, че фактите по делото, касаещи организирането и заплащането на аварийно- възстановителните работи за преодоляване на последиците от наводнението на 10.11.2009 г. сочат на липса на участие на подсъдимия в този процес. Решение № 28/ 11.12.2009 г. за откриване на процедура за малка обществена поръчка за аварийно-възстановителни и строително-монтажни работи на четирите пострадали обекта, договор № 843/29.12.2009 г. между Община Кюстендил и „КИПС” ДЗЗД и договор № 843 от същата дата между общината и [фирма] са подписани от кмета, а не от подсъдимия. Неговото отношение към този процес се свежда до даване на становища, посещаване на място на засегнатите обекти, настояване да се предприемат спешни мерки за изготвяне на документите и започване на възстановителни работи. С действията си подсъдимият не е иззел кметските задължения, а е изпълнил собствените си такива по ЗА и УПОА да упражнява контрол върху действията на органите на местното самоуправление и местната администрация, както и вменените му в пар.2 от ЗР на ПМС № 279/26.11.2009 г. Като е анализирал законовите разпоредби, посочени в обвинителния акт, съдът е направил законосъобразен извод, че съществува почти пълна идентичност и припокриване на задължения на кмета и на областния управител при възникнало бедствие на територията на общината и областта, поради което няма основание за упрек към действията на подсъдимия, още повече за извод, че е иззел функциите на кмета и е извършил престъпление. Софийският апелативен съд е изложил убедителни съображения за решението си, че не е налице и неизпълнение на служебните задължения на подсъдимия, произтичащи от чл.31 ал.1 т.4 от ЗА и чл.7 ал.1 т.5 от УПОА да упражнява контрол за законосъобразност на актовете и действията на кмета. Възведените от обвинението актове на кмета- решението за откриване на процедура за малка обществена поръчка и двата договора /за избор на изпълнител и за строителен контрол/ не са от категорията на тези актове, върху които областният управител може да упражни контрол за законосъобразност по посочения от обвинителната власт ред. Контрол по отношение решението за откриване на процедура за МОП се прави по реда на ЗОП и то не служебно, а след жалба/ каквато няма в случая/. Двата инкриминирани договора не са административни актове, върху които областният управител да може да упражнява контрол за законност, поради което правомощието му по чл.31 ал.1 т.4 от ЗА е неприложимо по отношение на тях. Подробни са съображенията на въззивния съд и за отсъствието на останалите обективни и субективни признаци на престъплението по чл.282 от НК. Както вече бе посочено, в касационния протест няма нито един довод в подкрепа на оплакването, че като е оправдал подсъдимия съдът неправилно е приложил материалния закон. Липсата на доводи не само не дава правна опора на защитаваната от прокурора теза, но и прави невъзможно изпълняването на задължението на касационната инстанция да даде отговор на наведените от страната възражения. При това положение Върховният касационен съд няма какво да добави към убедителните правни доводи на въззивната инстанция, които изцяло споделя. Протестът е неоснователен. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124/ 22.04.2013 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 141/2013 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: