1 1 Р Е Ш Е Н И Е № 50142 гр. София, 28.12.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ АННА НЕНОВА с участието на секретаря Ивона Мойкина и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2154/2022 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. С. против решение № 85/23.06.2022 г. по гр.д.№ 2/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 331/21.07.2021 г. по гр.д.№ 915/2020г. на Окръжен съд - Велико Търново, е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК „Лев Инс„ АД иск, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, в причинност с ПТП от 15.05.2016 г., настъпило по вина на водача на застрахован – по задължителна застраховка „ ГО „ на автомобилистите при ответника - лек автомобил, над размера от 16 000 лева и до претендираните 40 000 лева. Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 51 ал. 2 ЗЗД / досежно приетото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия / и чл. 52 ЗЗД / досежно определения размер на справедливо обезщетение, като крайно занижен /. Оспорва извода на въззивния съд, че по делото е останала недоказана, твърдяната в причинност с ПТП душевна травма – от ужаса, който изпитал , ищецът не можел да се отърси и до днес и избягва да се качва на мотор. Недостатъчно, според касатора, е съобразена продължителността на възстановителния период – повече от 6 месеца, както и битовите неудобства, вкл. предвид нуждата от чужда помощ при обслужване на ежедневните му нужди, които са го съпътствали. Не е съобразена тормозилата го атрофия на мускулите и факта, че продължава да търпи болки, поради което и продължава лечението си с рехабилитационни процедури. Касаторът оспорва извода за съпричиняване, с довода, че съдът е следвало да съобрази реалната пътна ситуация, при която ударът е настъпил веднага след предприето от ищеца изпреварване, при която маневра е допустимо превишаване на разрешената в участъка скорост. Не е отчел и факта, че ищецът е нямало как да предположи, че делинквентът ще предприеме забранена и изключително опасна маневра със смяна посоката на движение, вместо да се включи в полагащата му се дясна лента. Поведението на пострадалия не може да се приеме, че е способствало настъпването на вредоносния резултат, за да се приложи чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Касаторът акцентира на обстоятелството, че решаващият фактор за настъпване на ПТП е поведението на делинквента – водач на застрахования при ответника лек автомобил джип „Гранд Чероки„ – предприемането на забранена маневра, като следва да се отчете, че за същия обективната възможност да избегне удара е била много по-голяма отколкото тази на пострадалия. Ответната страна - ЗК „Лев Инс„ АД – оспорва касационната жалба, като споделя изцяло за правилни изводите на въззивния съд по приложението на чл. 51 ал.2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. С определение № 50451/26.06.2023 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса : За да е налице съпричиняване следва ли да е установен по категоричен начин конкретния принос на пострадалия ? Допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване е обоснован в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с решения по т.д. № 1562/2018 г., т..д. №1241/2015 г. на І т.о. , т.д.№ 1000/2015 г., т.д.№ 44/2012 г.,т.д.№ 596/2012 г., т.д. №1140/2011 г., т.д.№ 1117/2009 г. на ІІ т.о., т.д.№ 3540/2013 г. и т.д.№ 3871/2013 г. на І т.о. на ВКС. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290 ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното : Ищецът И. С. е предявил против ЗК „Лев Инс„ АД иск, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, в причинност с ПТП от 15.05.2016 г., настъпило по вина на водача на застрахован – по задължителна застраховка „ГО„ на автомобилистите при ответника - лек автомобил, в размер на 40 000 лева. Твърди, че противоправното и виновно / по непредпазливост / поведение на водача е установено с влязла в сила присъда, според която се състои в : нарушаване на чл. 20 ал. 1 ЗДвП - не е осъществил непрекъснат контрол върху превозното средство, което управлявал ; чл. 25 ал. 1 ЗДвП – преди предприемане на маневра – пресичане на северна пътна лента – не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него / конкретно пострадалият ищец, управляващ мотор / и не е извършил маневрата, като се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение. Ищецът твърди, че от ПТП получил закрито счупване на малкия пищял на дясна подбедрица, квалифицирано като средна телесна повреда, довела до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за около 2 – 2.5 месеца. Твърди наложил се трикратен болничен престой и поставяне на гипсова лонгета, както и леко изразена увреда на перонеус вдясно. От продължителното обездвижване твърди, че е получил атрофия на мускулите, изпитвал и продължава да изпитва силни болки в крака, като продължава рехабилитационните процедури. Не можел да се обслужва сам, нито да се придвижва, поради което оставал на легло през целия ден, сочейки го за „доста мъчително„. Твърди настъпили усложнения при зарастването, поради засегнат нерв, както и че пълно възстановяване на движението на крайника / възвръщане пълния му обем на движение / е невъзможно. Ищецът твърди нанесена му силна душевна травма – почувствал основателен страх за живота си, поради която избягва да се движи по пътищата. Ответникът – ЗК „Лев Инс„ АД – е оспорил иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като оспорва да са претърпени от ищеца такива със съдържанието, интензитета и продължителността, описани в исковата молба. Позовава се на предходни счупвания на същия крайник на ищеца, което е повлияло на периода на възстановяване. Оспорил е претърпяването на душевна травма от описания вид. Противопоставя и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, основано на движение на пострадалия с несъобразена скорост / 80 км./ч. при разрешена за участъка 60 км./ч. / - ако би шофирал с разрешената скорост е могъл да намали и спре, с което да избегне удара. Назначената по делото автотехническа експертиза посочва, че опасността от техническа гледна точка и за двамата водачи е настъпила в момента, в който автомобилът на делинквента започва навлизане в северната пътна лента на главния път, по която се движи ищецът, управлявайки мотоциклет. Към този момент мотоциклетистът се намира на 58 м. източно от мястото на удара, а автомобилът – на 8 м. северно от мястото на удара, съответно скоростите им са – за мотоциклетиста -78-80 км./ч./ скорост в района / и 74-75 км./ч. / скорост към момента на удара / а за автомобила – 11,5 км./ч. / скорост в района и към момента на удара . Вещото лице е посочило, че при създадената пътна ситуация и скорост на движение, ударът между двете МПС не е могъл да бъде предотвратен чрез екстрено задействане на спирачните им системи, тъй като опасните зони за спиране са по-големи от разстоянията на които се намират МПС от мястото на удара, при възникване на опасността. Вещото лице е посочило, че ако би спазил ограничението от пътен знак В-26 – 60 км./ч., мотоциклетистът е имал възможност да преустанови движението си преди мястото на удара, като самата промяна на траекторията на движението му вляво, при възникване на опасността, с цел избягване на удара, е грешна. Изрично се посочва, че ако мотоциклетистът би продължил движението си направо, удар не би настъпил, макар да не е могъл да предвиди поведението на водача на автомобила – дали не би спрял, позиционирайки се напречно на лентата на придвижване на мотоциклетиста, като за реакция е разполагал с 2.5 секунди. Като основна причина за ПТП е посочено навлизането на л.а. „Гранд Чероки„ по главния път, без да се изчакат и пропуснат движещите се по него с предимство МПС, вкл. ищеца. При разпит в открито съдебно заседание от 23.06.2021 г., вещото лице потвърждава, че с оглед извършвана предходно маневра „изпреварване „ от мотоциклетиста, е била налице сложна пътна ситуация. Назначената СМЕ е установила, че в резултат на ПТП ищецът е получил закрито счупване на малкопищялна кост на дясна подбедрица , наложило гипсова имобилизация на десния долен крайник и леко травматично увреждане на десен перонеален нерв на подбедрицата. Увреждането на крайника е причинило трайно затруднение в движението му за над 30 дни. Нормалното протичане на оздравителния процес е 3-4 месеца, потвърдено и от медицинската документация. Поради травматичното увреждане на перонеалния нерв на дясната подбедрица , вещото лице е изразило възможност оздравителния процес да се е удължил с около 1 – 2 месеца. Възстановяването е изисквало медикаментозно лечение и два курса физиотерапия и лечебна физкултура, като се отчита за завършено. Възможни, според вещото лице, са болки с нисък интензитет при климатични промени и силно физическо натоварване. При разпит в съдебно заседание, вещото лице изрично посочва, че нетрудоспособността на ищеца е била до 20 август или в рамките на малко повече от месец. Свидетелката Г. Й. / живееща на съпружески начала с ищеца / твърди, че лечението на И. С. е продължило година , като 45 дни е бил в гипс, а след свалянето му е имало „много раздвижвания, усложнения, инжекции и лекарства„. След свалянето на гипса 3 - 4 месеца И. С. се придвижвал с патерици. Свидетелката изразява съмнение в пълното му възстановяване, като споделя, че при разваляне на времето и при натоварване той има болки, особено сутрин. Посочва, че инцидентът му се отразил „тежко психически„, но не пояснява проявленията на твърдяната психическа травма, освен отказа му да управлява мотор. Засягането на нерв създало усложнения, трябвало да се слагат инжекции и да ходи на рехабилитации, многократно. Не можел да става и да се обслужва сам. Първоинстанционният съд е приел за справедлив размер на дължимо обезщетение сумата от 40 000 лева и за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, без от мотивите на съдебния акт да са установими съображенията на съда за този му извод, единствено на базата на възпроизведеното заключение на САТЕ. Въззивният съд е променил правния резултат, приемайки за доказано съпричиняване от пострадалия, в размер на 20 %, тъй като ако би спазил разрешената за участъка скорост от 60 км./ч., той би могъл да избегне удара, независимо от неправомерното поведение на водача на л.а. „Гранд Чероки „ – основна причина за настъпването на ПТП. Приел е, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, при така осъщественото от ищеца доказване, е сумата от 20 000 лева. Съобразени са вида на уврежданията, вида на лечението – консервативно, периода на възстановяване – до 6 месеца, съгласно изразената от вещото лице възможност, предвид увредата на нерв, допълнително затруднила процеса и показанията на свидетелката, търпимите болки и страдания / за периода на интензивни такива липсват събрани доказателства / , неудобствата от затрудненията в битов план. Съдът изрично е посочил, че кредитира данните от прегледа на ищеца, осъществен от вещото лице, което потвърждава пълно възстановяване, макар при възможни болки при климатични промени и силно физическо натоварване, но с нисък интензитет. Съдът е приел за недоказан довода за претърпяна душевна травма. С оглед приетото съпричиняване от 20 % е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000 лева. По правния въпрос : Според цитираните решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД , е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че такива не биха настъпили, респ. не биха настъпили в тези им съдържание и/или обем, ако поведението на пострадалия би било различно от предприетото. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само предполагаем /вероятен/. Тежестта за главно и пълно доказване на приноса на пострадалия носи страната, въвела в процеса възражение, основано на чл. 51 ал. 2 ЗЗД. По съществото на спора: Възззивният съд е приел, че ако пострадалият бе управлявал мотоциклета си с разрешената за пътния участък скорост, би имал възможността да спре пред внезапно възникналото препятствие. С това е обосновал причинност между поведението му и вредоносния резултат.. Обстоятелството, че основен принос за ПТП има управлявалият автомобила делинквент, е приел за относимо към определяне конкретния размер на приноса на пострадалия. Касаторът,, в хода на производството и изрично в касационната си жалба акцентира на обстоятелството, че завишената му скорост е била обусловена от предходно осъществена от него разрешена маневра „изпреварване„, поради което и към момента на възникналата опасност е управлявал с по-висока от разрешената за участъка скорост, доколкото за краткото време за реакция е бил в невъзможност да я намали. Доказателства, че след завършването на маневрата „изпреварване „, но предходно на удара, пострадалият е имал обективната възможност да намали скоростта, в рамките на разрешената, без да създаде опасност за останалите участници в движението / чл. 42 ЗДвП / действително не са ангажирани. Независимо от това, че по делото не е установена обективна възможност за ищеца да намали скоростта, в рамките на разрешената и то до достигането на такова разстояние, от което и насетне до мястото на удара да би могъл да я намали и спре, с цел избягването му, въззивното решение не се явява неправилно досежно приетото съпричиняване, тъй като и в ситуация на изпреварване водачът е длъжен да се движи в рамките на разрешената скорост, т.е. да предриеме такова само ако е възможно осъществяване маневрата в рамките на разрешената скорост и то доколкото тя се явява „безопасна„ ,с оглед всички останали обстоятелства. В този смисъл и след извършена допълнителна преценка, настоящият състав намира , че чл. 42 ал.2 т.3 ЗДвП не визира под „ безопасна „ допустима произволна скорост при изпреварване, нито такава има предвид чл. 43 т. 1 ЗДвП под формулировката „ избраната скорост на движение“. Правилно, спрямо тежестта и броя на нарушенията на делинквента спрямо тези на пострадалия , е определен и процента съпричиняване - 20 %, доколкото, наред с управление със значително завишена за участъка скорост / с близо 20 км./ч. по – висока скорост / , при така възникналата опасност ищецът е бил длъжен да намали скоростта и да спре – чл. 20 ал. 2 пр. второ от ЗДвП, вместо да предприема опит за заобикаляне на при това движещо се, а не стационарно, препятствие / видно от заключението на СТЕ автомобилът на делинквента не е предприел спиране /. В този смисъл - разяснения в ТР № 106/31.10.1983 г. по нак.дело № 90/1982 г. на ОСНК на ВКС досежно понятието „спасителна маневра“ - т.4 от диспозитива, решение по т.д. № 1963/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС и решение по нак.дело № 665/2015 г. на НК на ВКС, към което предходното препраща /. Предприетото навлизане в насрещното платно за движение, където е възникнал удара, потенциално е съставлявало опасност за участници в движението, придвижващи се по същото. Досежно размера на дължимо обезщетение : Макар да е отчел всички относими обстоятелства и приложил всички релевантни критерии, въззивният съд не е оценил адекватно причинените на ищеца болки, страдания, неудобства и дискомфорт от причинената травма на долния десен крайник, съчетана с увреда на нерв на дясна подбедрицата, което е увеличило с една трета продължителността на възстановителния период, респ. времетраенето и на съпътстващите го неудобства и изолация от нормалния житейски ритъм. Не е отчетено, че увредата на нерва допълнително е обременила лечението на пострадалия, наред с гипсовата имобилизация и рехабилитация на крайника, както и свързаните с това негативни емоции. Показанията на свидетелката Й. не съдържат факти, от които да би бил обоснован извод за тежка психологическа, още по-малко психическа увреда на ищеца и сами по себе си биха били негодни, без специализирано заключение по този въпрос. Същите могат да се приемат като свидетелстващи за известно емоционално разстройство и непреодолян страх от пътни инциденти у пострадалия, които също следва да се отчетат, макар с по-ниска степен на значимост за справедливия размер на обезщетението. Съобразно обществено-икономическите условия към средата на 2016 г., взетите от въззивния съд и тук акцентирани от допълнителен аспект обстоятелства – поотделно и в съвкупност, настоящият състав намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 30 000 лева. С оглед приетото съпричиняване от 20 % искът следва да бъде уважен в размер на 24 000 лева. За разликата до претендираните 40 000 лева същият е неоснователен, като се съобрази сравнително младата възраст на ищеца, пълното му възстановяване, без сериозни усложнения в хода на оздравителния процес / доколкото увредата на нерва на подбедрицата, макар предпоставил лечение, е квалифициран с лека форма/, възможните , но с нисък интензитет болки при физическо натоварване и промяна на времето. Следователно, въззивното решение следва да се отмени, в частта в която е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди, за разликата над 16 000 лева и до размера от 24 000 лева, като съответно се уважи иска за допълнително обезщетение от 8 000 лева, ведно със законната лихва върху същото от 15.05.2016 г.. Определеният от първоинстанционният съд начален момент на лихвата за забава не е атакуван от застрахователя с въззивната му жалба, на основание разпоредби на КЗ, в частност чл. 429 ал. 3 КЗ . Възражението за приложима към претенцията за лихви кратка погасителна давност по чл.111 б.“в“ ЗЗД , съгласно визираната в чл. 398 ал .2 КЗ 5-годишна погасителна давност по преките искове на пострадали срещу застраховател на гражданската отговорност на делинквента, е неоснователно - не се явява изтекла към датата на предявяване на иска – 03.12.2020 г., при настъпило на 15.05.2016 г. застрахователно събитие. С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса от 190 лева – 30 лева за производството по чл. 288 ГПК и 160 лева – за разглеждане на спора по реда на чл.290 ГПК. Ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева за касационна инстанция, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК вр. с чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 ЗАдв. и чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл. 293 ал. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 85/23.06.2022 г. по гр.д.№ 2/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 331/21.07.2021 г. по гр.д.№ 915/2020г. на Окръжен съд - Велико Търново, е отхвърлен предявеният от И. С. С. против ЗК „Лев Инс„ АД иск, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, в причинност с ПТП от 15.05.2016 г., настъпило по вина на водача на застрахован – по задължителна застраховка „ГО„ на автомобилистите при ответника - лек автомобил, над размера от 16 000 лева и до размера от 24 000 лева, както и в частта , в която И. С. С. е осъден да заплати на ЗК „ Лев Инс „ АД разноски за въззивното производство, над размера от 583 лева / т.е. за разликата до присъдените 874,10 лева / , като вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс„ АД, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ, да заплати на И. С. С. допълнително обезщетение от 8 000 лева / над присъдените от първоинстанционния съд 16 000 лева, в която част първоинстанционното решение е влязло в сила , и до размера от 24 000 лева, до който искът се явява основателен / за претърпени неимуществени вреди, в причинност с ПТП от 15.05.2016 г., настъпило по вина на водача на застрахован – по задължителна застраховка „ ГО „ на автомобилистите при ответника - лек автомобил, ведно със законната лихва върху същото , считано от 15.05.2016 г. до окончателното му изплащане. ПОТВЪРЖДАВА решение № 85/23.06.2022 г. по гр.д.№ 2/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА ЗК „ Лев Инс „ АД да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 190 лева. ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс„ АД, на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал. 1 ГПК вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 от ЗАдв. и чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адв. М. М. М., САК, [населено място], ул. „Дякон Игнатий „ № 4, ет.2, ап.7 , възнагжраждение за процесуално представителство на И. С. в касационна инстанция, в размер на 1 100 лева. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: