7 Р Е Ш Е Н И Е № 201 С., 11,12 , 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 10 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова при участието на секретаря Н. Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров т. дело № 659/ 2014 година Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Е.-В. против решение № 538/05.11.2013 г. по т.д. № 984/2013 г. на Пловдивски апелативен съд в частите, с които се: 1. Обезсилва решение по т. д. № 683/2012 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е обявена неплатежоспособността на [фирма] - [населено място], обл. П., и е определена начална дата на същата 24.04.2010 г., 2.Отменя решението в частта, с която за начална дата на свръхзадължеността е била определена 24.04.2010 г. и вместо нея определя 31.12.2012 г. С въззивното решение в останалата му необжалвана част, се потвърждава първоинстанционното решение по чл. 630 ТЗ в частта за обявяване свръхзадължеността и откриване производство по несъстоятелност. Ответното по касационната жалба [фирма] е подало отговор да не се допуска касационно обжалване, а при допускане жалбата да се остави без уважение. В петитума на молбата с вх. № 21426 от 13.08.2012 г. по описа на Пловдивски окръжен съд за откриване на производството по несъстоятелност, [фирма] е поискало обявяването на [фирма] за свръхзадължено, съответно за неплатежоспособно, в зависимост коя от двете законови предпоставки е настъпила по-рано. Между [фирма] и следните четири дружества [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] са съществували дълготрайни търговски отношения, в рамките на които молителят е доставял на дружествата лекарства и медицински консумативи срещу задължението им да заплащат покупната цена в договорените срокове. В резултат на неизпълнение на задължението им за заплащане на сумите по доставените лекарства и медицински консумативи, между [фирма] от една страна и [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] при условията на солидарност от друга е сключено споразумение от 23.03.2010 г. за разсрочено погасяване на непогасените парични задължения в размер на 2 123 287.86 лева. По така описаното задължение били погасени общо 220 046.16 лева, като последното плащане било извършено на 05.05.2010 г. На 09.12.2011 г. на [фирма] била връчена нотариална покана за плащане в тридневен срок на изискуемите по споразумението задължения. Поради неплащане в срок [фирма] е подала молбата за откриване на производството по несъстоятелност, като твърди, че общият размер на задълженията на [фирма] е 2 139 006.83 лева С първоинстанционното решение по молба на [фирма] е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на [фирма] и е открито производство по несъстоятелност. Въззивният съд е приел, че състоянието на свръхзадълженост е функция на неплатежоспособността по причина, че при последната, преценката се извършва на база активи с бърза ликвидност, а при свръхзадължеността следва да се изследват всички такива, като е цитирал и практика на ВКС – решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о. и решение № 64 от 23.03.2010 г. по т. д. № 959/2010 г., II т. о. Въз основа на това въззивният съд е стигнал до извод, че откриването на производството по несъстоятелност не може да бъде едновременно и на двете основания – неплатежоспособност и свръхзадълженост, т. е. съдът в решението си съобразно искането, с което е сезиран следва да даде изричен отговор кое от двете фактически състояния е налице. Тъй като първоинстанционният съд е констатирал, че в случая липсата на бързо ликвидни активи се равнява и на пълната липса на имущество, Пловдивски апелативен съд е преценил, че производството следва да се открие само на основанието свръхзадълженост, защото то е функция на неплатежоспособността, т. е. поглъща същата. Въззивната инстанция е приела, че споразумението от 23.03.2010 г. е нищожно и е определила началната дата на свръхзадължеността 31.12.2012 г. Поставеният последен въпрос от касатора, относим към приложението на двете основания за откриване на производство по несъстоятелност, както и съдържа ли се състоянието на свръхзадълженост в състоянието неплатежоспособност и възможно ли е откриването на производство по несъстоятелност и на двете основания или свръхзадължеността изключва неплатежоспособността, не е бил предмет на обсъждане в решение по чл. 290 ГПК от 2007 г. Липсата на съдебна практика по въпроса е самостоятелно основание за допускане до касационно обжалване при селективния критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения, обжалваното въззивно решение № 538/05.11.2013 г. по т. д. № 984/2013 г. на Пловдивски апелативен съд е допуснато до касационно обжалване при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: Съдържа ли се състоянието на свръхзадълженост в състоянието неплатежоспособност и възможно ли е откриването на производство по несъстоятелност и на двете основания или свръхзадължеността изключва неплатежоспособността? ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По правният въпрос: Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, защото не се прилага за всички търговци, а само за капиталовите търговски дружества. За останалите свръхзадължеността не създава заплаха за кредиторите, тъй като освен от едноличния търговец или персоналното търговско дружество, кредиторите могат да се удовлетворят и от личното имущество на физическото лице – търговец или от това на неограничено отговорните съдружници. Затова при тези длъжници неплатежоспособността е единственото основание за откриване на производство по несъстоятелност. От друга страна неплатежоспособността на един длъжник винаги създава заплаха за неговите кредитори, поради това тя е уредена като общо основание за откриване на несъстоятелността при всички търговци. Успоредното, самостоятелно уреждане на свръхзадълженосста е доказателство, че при нея възниква специфична заплаха за кредиторите. Тази заплаха при капиталовите търговски дружества се изразява в това, че ако задълженията в пасива надхвърлят имуществото в актива, имуществото на капиталовото търговско дружество ще бъде обективно недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори ако дружеството е платежоспособно. В тази връзка за свръхзадълженото капиталово търговско дружество следва да се открие производство по несъстоятелност, без да се чака момента, в който неговото имущество ще се изразходи и ще настъпи и неговата неплатежоспособност. По този начин ще се обезпечи равно третиране на всички кредитори и тяхното съразмерно удовлетворение от недостатъчното имущество на дружеството. Чрез изтеглянето на момента на откриване на производство по несъстоятелност се гарантират и по-благоприятни условия за оздравяване на предприятието на длъжника. Тъй като, ако се открие производството по несъстоятелност на основание свръхзадълженост, то в този момент дружеството може все още да разполага с имущество, което ще се съхрани с откриването на производството по несъстоятелност, а това ще позволи дейността на длъжника да се продължи и да се направи опит за оздравяване на предприятието. Неплатежоспособността е състояние на невъзможност за изпълнение на изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унощожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публично правно задължение към държавата или общините, свързана с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. За разлика от неплатежоспособността, при свръхзадължеността, не е нужно задълженията да са изискуеми. При преценката дали е налице това състояние се вземат предвид и неизискуемите задължения. С оглед гореизложеното и с оглед легалните дефиниции на двете понятия (чл. 608, ал.1 ТЗ) за неплатежоспособност и (чл. 742, ал. 1 ТЗ) за свръхзадълженост, настоящият състав на ВКС-I т. о. отговаря на поставения въпрос, по следния начин: Тези две основания за откриване на производството по несъстоятелност са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в условията на кумулативност или евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението. По правилността на решението: На първо място следва да се разгледа правилността на въззивния акт досежно обявеното за нищожно споразумение от 23.03.2010 г. между [фирма] от една страна и [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] от друга. Плодивски апелативен съд е анализирал въпросното споразумение по-скоро като встъпване в дълг, но не и новация, тъй като при нея е нужно наличието на валиден стар дълг, което предполага точна и ясна индивидуализация на юридическия факт породил новираното задължение – дата, месец, година, страни, предмет. В случая такава ясна индивидуализация за задълженията на всеки от четирите длъжници липсва. Именно поради липсата на индивидуализация въззивната инстанция е счела, че споразумението от 23.03.2010 г. е нищожно поради липса на предмет-чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В чл. 20 ЗЗД е предвидено, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Като отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. С процесното споразумение [фирма] е признало задълженията си като длъжник по търговски продажби, както и се е задължило солидарно и по търговските продажби на лекарства и медицински консумативи, извършени към други три дружества – [фирма], [фирма] и [фирма], т. е. налице е признание относно собствените задължения и встъпване в дълг по отношения на задълженията на другите три дружества. В случая въззивният съд не е преценил действителната воля на страните в контекста на целия договор. Ответникът по молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е оспорил задълженията по споразумението. От поведението на страните след сключването на споразумението, осъщественото частично изпълнение по сключеното споразумение в размер на 220 046.16 лева, следва, че длъжниците по него са били наясно с уговорените параметри в него и не са оспоравали действителността му. Поради бързината и многообразието от отношения в търговския стокооборот би било противно на обичаите в практиката и добросъвестността да се обяви за нижощен поради липса на предмет договор, в който липсва индивидуализацията на всяко едно задължение /издадена фактура/, а е посочено, че задължението е породено от извършени доставки от страна на [фирма] към отделните дружества на лекарствени продукти и санитарни материали по продажбени отношения между [фирма] и [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Настоящият състав на ВКС, счита, че сключеното на 23.03.2010 г. споразумение е действително, предметът по него е точно и ясно индивидуализиран и то следва да се вземе предвид при преценката дали следва да се открие производство по несъстоятелност. Във връзка с това не следва да се разглежда възражението свързано с процесуалноправната легитимация на кредитора, защото той се легитимира, като такъв, и с това споразумение. В петитума на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, касаторът е поискал обявяването на [фирма] за свръхзадължено, съответно за неплатежоспособно, в зависимост коя от двете законови предпоставки е настъпила по-рано. С оглед заключението и най-вече “допълнение” към заключение на вещото лице Р. е видно, че балансовата стойност на [фирма] към дата 31.12.2009 г. е активи 241 000 лева и пасиви 202 000 лева. А към датата на сключване на процесното споразумение 23.03.2010 г. [фирма] е било свръхзадължено, тъй като паричните му задължения към тази дата надвишават неговото имущество. Неплатежоспособността на дружеството е възникнала на 24.04.2010 г., тъй като тогава е настъпил първият падеж на първата вноска по споразумението в размер на 400 000 лева. В края на 2010 г., 2011 г. и 2012 г. балансът на дружеството е отрицателен. До момента на постановяване на решението не се твърди преодоляване на състоянието на неплатежоспособност, т.е. не са въведени основания по чл.631 ТЗ. По изложените съображения, въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като само в частта, с която е обявена началната дата на свръхзадължеността, следва да бъде отменено и за начална дата на свръхзадължеността на [фирма] да се определи 23.03.2010 г. При този изход на спора и на основание чл.78 ГПК във вр. с чл.621 ТЗ, на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 2 958.09 лв. по представения списък, който не е оспорен. Водим от горното и на основание чл.293,ал.1 ГПК, ВКС-І т.о. Р Е Ш И : Отменя решение № 538/5.11.2013 г. по т.д. № 984/13 г. на Пловдивски АС в частта, с която за начална дата на свръхзадължеността е определена 31.12.12 г. и вместо нея постановява: Определя за начална дата на свръхзадължеността на Ф. МФ-НР О.-с.Ч., обл.П., датата 23.03.2010 г. Оставя в сила въззивното решение в останалите му обжалвани части. Осъжда Ф. МФ-НР О.-с.Ч., обл.П. да заплати на Х. Е.-В. сумата 2 958.09 лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: