Р Е Ш Е Н И Е № 105 гр. София, 20.06.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Рангелова в присъствието на прокурора Т. Комов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 277 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. Д. М. и жалба на подсъдимия И. Е. М. против решение № 13 от 18.01.2016 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 562/2015 г. Защитникът на подсъдимия М. е отбелязал всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Излага доводи, че признатите факти от подсъдимия М. за предварителен сговор с подсъдимия М. не се подкрепят от доказателствата на досъдебното производство, поради което съдът е допуснал нарушение на закона, възприемайки правната квалификация на престъплението и по т. 2 на чл. 199, ал. 1 НК; че наложеното наказание е явно несправедливо поради неотчетените от съда многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Направил е искане за намаляване на наказанието лишаване от свобада с приложението на чл. 55 НК и отлагане на изпълнението по реда на чл. 66, ал. 1 НК. В жалбата на подсъдимия М., чрез защитника, се изтъкват доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, което не съответствало както на смекчаващите отговорността обстоятелства, така и на ролята и конкретния му принос при съпоставка с преките извършители на деянията, включени в продължаваното престъпление. Направено е искане за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. Й.) на подсъдимия М. и защитникът (адв. П.) на подсъдимия М. поддържат жалбите. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 79 от 7.10.2015 г. на Пловдивския окръжен съд по н. о. х. д. № 1639/2015 г. подсъдимият М. Д. М. е признат за виновен в това, през периода от 3.01.2015 г. до 31.01.2015 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление да е отнел чужди движими вещи - на 3.01.2015 г. в съучастие, като извършител, с подсъдимия И. Е. М. сумата от 1100 лева от владението на А. П. Л., на 25.01.2015 г. в съучастие, като извършител, с подсъдимия М. Н. К. и подсъдимия И. Е. М. сумата от 800 лева от владението на Я. С. С., а на 31.01.2015 г. самостоятелно сумата от 130 лева от владението на К. П. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване и деянието е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат грабежи, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода. Определено е затворническо общежитие от открит тип и първоначален общ режим. Подсъдимият е оправдан по обвинението за предварителен сговор с подсъдимия М. Н. К.. Подсъдимият И. Е. М. е признат за виновен в това, през периода от 3.01.2015 г. до 25.01.2015 г. при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи - в съучастие, като помагач, с подсъдимия М. Д. М. сумата от 1100 лева от владението на А. П. Л. и в съучастие, като помагач, с подсъдимия М. Д. М. и подсъдимия М. Н. К. сумата от 800 лева от владението на Я. С. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване и като деянието е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително да вършат грабежи, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода. Определено е затворническо общежитие от закрит тип и първоначален строг режим. Подсъдимият М. е частично оправдан по обвинението да е действал при предварителен сговор и с подсъдимия М. Н. К.. Със същата присъда подсъдимият М. Н. К. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Съдът е приложил чл. 59, ал. 1 НК, разпоредил се е с веществени доказателства и в тежест на всеки от подсъдимите е възложил разноски по делото. С решение № 13 от 18.01.2016 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 562/2015 г. присъдата е изменена, като подсъдимият М. Д. М. и подсъдимият И. Е. М. са оправдани да са действали при условията на съучастие по смисъла на чл. 20 НК; престъплението е преквалифицирано като да е било извършено от две лица, сговорили се предварително да вършат грабежи; увеличено е наложеното наказание на всеки от подсъдимите на четири години лишаване от свобода. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Доводите на защитника на подсъдимия М. за допуснато съществено процесуално нарушение не могат да бъдат възприети. Пловдивският апелативен съд е изпълнил в нужната степен процесуалното си задължение да извърши преценка дали приобщените доказателства убедително потвърждават признатите от подсъдимия М. факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Открил е подкрепа на самопризнанието не само от обясненията на подсъдимия М. на досъдебното производство, но и от обясненията на другите подсъдими, показанията на свидителите, веществените доказателства, писмените материали и експертните заключения. Затова, в рамките на възприетите фактически положения правната квалификация на продължаваното престъплението по т. 2 на чл. 199, ал. 1 НК е законосъобразна. Неоснователно се претендира от жалбоподателите и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При индивидуализация на наказанието на подсъдимия М. и на подсъдимия М. за престъплението, в което е участвал, въззивният съд е отчел цялата съвкупност от доказани по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, отново изведени на преден план от жалбоподателите – самопризнанията на подсъдимите от досъдебното производство, с които са съдействали за разкриване на обективната истина и демонстрираното от тях съжаление и критичност; влошеното материално положение на подсъдимия М.; младата възраст (двадесетгодишен) и възстановените парични суми от страна на подсъдимия М.. Пловдивският апелативен съд обаче не е могъл да пренебрегне поредицата от отегчаващи отговорността обстоятелства, относими към престъплението и индивидуалните особености в личността на всеки от подсъдимите – интензивността на упражняваната принуда под формата на сила и на заплашване; съвпадащите за двамата подсъдими користни подбуди; броят на деянията от продължаваното престъпление с участието на подсъдимия М., които са били извършени за кратък период от време и разкриващи подчертана упоритост в престъпното му поведение; наличието на две квалифициращи обстоятелства за подсъдимия М. и неговите минали осъждания, извън обуславящото квалификацията на опасния рецидив. Неприемливи са упреците, че при решаване на въпроса за наказанието подсъдимият М. неоснователно бил третиран наравно с непосредствените извършители, макар неговият дял за престъплението обективно да е бил по-малък в сравнение с този на останалите. Съдът не е подходил механично, а прецизно е обсъдил и съпоставил личния принос на всеки от подсъдимите в съответното продължавано престъпление, извършено в резултат на предварително обединени и съвместни усилия с висока степен на съгласуваност на конкретните действия, ясно изработен план и стриктно разпределение на ролите. Адекватно е взел предвид същественото значение на установените по делото обстоятелства, които очертават активното съдействие на подсъдимия М., насочено към оказване на помощ в подготовката и непосредственото изпълнение - предварително проучвал обстановката и очертавал конкретния план за действие; предоставял маска и ръкавици, които да способстват за укриване на извършителя, както и оръдие (отверка), което да бъде полезно за разбиване на чекмеджето с парите; отдалечил случаен клиент от игралната зала, отстранявайки по този начин възможните затруднения пред прекия извършител и създавайки онези благоприятни условия, които за гарантират успешното реализиране на общия престъпен умисъл и настъпването на общественоопасните последици. Ето защо няма основание да се приеме, че Пловдивският апелативен съд неправилно е съизмерил конкретната степен на вината на подсъдимия М. при съпоставка с тази на другите, респ. липсва неоправдано завишаване на наказанието лишаване от свобода, което да покрива касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. В случая не са установени многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, чийто анализ наред с отегчаващите да е позволявал приложението на чл. 55 НК. Наказанието, индивидуализирано по чл. 54 НК в размер на шест години лишаване от свобода за подсъдимия М. и за подсъдимия М. отговаря на тежестта на престъплението, данните за личността на дееца, както и на необходимостта да се постигнат ефективно целите, посочени в чл. 36 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 18.01.2016 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 562/2015 г. Настоящото решение не полежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: