Р Е Ш Е Н И Е №98 гр. София, 21.10.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Ина Андонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 4252/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на Г. Н. Н. /заместен в хода на процеса от своите наследници по закон С. Г. Н. и А. Г. Д./ и Е. П. Н. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 320 от 18.12.2013г. по гр.д.№ 846/12г. на Провадийския районен съд. Молителите поддържат, че като ответници по делото не са били редовно призовани и са били лишени от възможността да участват в него, както и че не са били надлежно представлявани от назначения им особен представител, поради което искат решението да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Ответниците по молбата считат същата за процесуално недопустима, евентуално за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С посоченото решение Провадийският районен съд е приел за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на А. Т. Д., К. А. Я. и Д. А. Н., че Г. Неден Н. и Е. П. Н. не са собственици на описаните в решените четири поземлени имота, находящи се в землището на [населено място], В. област, както и че нотариално заверена на 17.03.08г. декларация, изходяща от А. Д. П., представлява неистински документ по отношение на нейното съдържание и е осъдил ответниците да заплатят на ищците сумата 1999.16 лв. разноски. На 23.01.13г. на ответниците са изпратени преписи от исковата молба за отговор на посочения в нея адрес – [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.58, който е посетен от длъжностното лице по връчване на призовки и съобщения на 25.01.13г. По сведение от съседи /не е посочено кои/ същото е установило, че апартаментът е необитаем, ответниците не живеят в него от месеци и липсват сведения за тяхното местоживеене. При тези данни връчителят е залепил уведомления на адреса за явяване в 14-дневен срок на ответниците в канцеларията на съда за получаване на книжата. След изтичането на срока същият е върнал съобщенията с отбелязване, че лицата не живеят на адреса. С разпореждания от 20.02.13г. районният съд е оставил исковата молба без движение като е указал на ищците да представят справка за актуален постоянен и настоящ адрес на ответниците. След представянето на удостоверения, от които е установено, че те съвпадат с посочените в исковата молба адреси, съдът е приел, че съобщенията до ответниците са редовно връчени на по реда на чл.47, ал.1 ГПК и им е назначил особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, който ги е представлявал по делото. Молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирани лица в срока по чл.305, т.5 ГПК и съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по вследствие на нарушаване на съответните правила тя е била лишена от възможност да участва в делото. В случая, след като при първото си посещение на посочения в исковата молба адрес на ответниците връчителят е установил, че те от месеци не живеят на адреса, същият не е следвало да залепва уведомления на основание чл.47, ал.1 ГПК, а е следвало веднага да върне книжата в съда с това отбелязване. В тази хипотеза исковата молба е нередовна поради липса на адрес за призоваване /чл.127, ал.1, т.2 ГПК/ и на ищците е следвало да се дадат указания за отстраняване на нередовността чрез представяне на адресна справка съгласно чл.47, ал.4 ГПК. При съвпадане на настоящия, респ. постоянния адрес на ответниците с посочените в исковата молба съдът е следвало отново да изпрати съобщения до ответниците на адресите им и в случай, че усилията за намиране на лицата се окажат безрезултатни и не се намери лице сред посочените в чл.46, ал.2 ГПК, което е съгласно да получи съобщенията, едва тогава съдът е следвало да разпореди връчването да се извърши чрез залепване на уведомления /според практиката на ВКС лицето трябва да се търси най-малко три пъти в рамките на един месец/. Като не е процедирал по посочения начин и не е положил достатъчно усилия за намиране на ответниците съдът ги е лишил от правото им да участват в делото, което е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Доводите на молителите, че не са били надлежно представлявани от назначения им особен представител, тъй като същият не се ползвал от правото да привлече трети лице-помагачи, да предяви обратен иск срещу тях и т.н., независимо от причините за неговото процесуално поведение, са правно ирелевантни при преценката за наличие на основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5, пр.2 ГПК, имащо отношение при представителство от законен представител или пълномощник, докато качеството на проведената защита от назначения по делото особен представител на молителите на основание чл.47, ал.6 ГПК, по никакъв начин не се отразява на неговото надлежно представляване в процеса по смисъла на тази разпоредба. С оглед изложеното атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло, а делото следва да се върне на районния съд за ново разглеждане от друг състав от фазата на връчване преписи от исковата молба на ответниците за отговор. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О т м е н я влязлото в сила № 320 от 18.12.2013г. по гр.д.№ 846/12г. на Провадийския районен съд. В р ъ щ а делото на Провадийския районен съд за ново разглеждане от друг състав от фазата на връчване на преписи от исковата молба на ответниците за отговор. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: