3 Р Е Ш Е Н И Е № 149 гр.София, 6 април 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ : Борислав Ангелов Павлина Панова с участието на прокурора Петя Маринова и при секретаря Лилия Гаврилова, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 83/2010 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Д. Г. К. против решение № 474 от 15.12.2009 год. по внохд № 725/09 год. на Софийски апелативен съд. Касационната жалба на подсъдимия Д. К., изготвена от служебния защитник-адв.П. е за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първата инстанция и явна несправедливост на наложеното наказание, въпреки приложението на чл.55 НК.Доводите за това са, че първоинстанционния съд е смесил двете форми на съкратено следствие, което въззивната инстанция е приела, че не съставлява съществено процесуално нарушение.На досъдебното производство и в обвинителния акт е обвинен за това, че е извършил действия с цел да възбуди или да удовлетвори полово желание без съвкупление.Без да се конкретизира коя от двете хипотези се поддържа.Поради това, подсъдимият не е могъл да определи своята защитна позиция и да организира в максимална степен защитата си.В съдебно заседание защитата на подсъдимия К., редовно призована не се явява и по негово искане поради отказ от защита бе разгледано делото, като поддържа жалбата само по отношение на явната несправедливост на наказанието, след като е разказал всичко и признал вината си. Гражданският ищец Й. Й., като майка и законен представител на малолетната В. Й. не изразява становище по отношение на вината и наказанието, а поддържа уважения граждански иск. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 118 от 20.05.2009 год. по нохд № 128/09 год., Окръжен съд-Благоевград е признал подсъдимия Д. Г. К. за виновен в това, че 24.11.2008 год. в дома на Й. Й. в [населено място] , общ.Благоевград, извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание, без съвкупление, по отношение на лице не навършило 14 годишна възраст-10 годишната В. Й. и деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл..149 ал.5, т.3, вр. с ал.1, вр. с чл.29 ал.1, б.”а” и чл.55 ал.1, т.1 НК е осъден на четири години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим. С обжалваното решение присъдата е изменена, като подсъдимият Д. К. е оправдан да е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на В. Й.. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК.Подсъдимият У. е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства.На възражението на защита в жалбата за смесване от градския съд на двете диференцирани процедури по чл.371т.т. 1 и 2 НПК, за да го приеме за несъществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита, е отговорено по реда чл.339 ал.2 НПК.На л.2 абз.посл.-до л.4 от мотивите на въззивното решение са изложени подробни съображения в тази насока, които се споделят и от касационния състав.С определението си първоинстанционния съд е приел наличието на предпоставките за прилагане на двете процедури, но по същество законосъобразно е преценил и обективирал преценката за наличие на основанията за допускане на съкратено съдебно следствие с признаване на фактите от подсъдимия и е осъществил съществените изисквания в диференцирана процедура по чл.371 т.2 НПК.Налице е валидно самопризнание на подсъдимия, разяснени са му последиците от него и той е манифестирал, че ги съзнава и е съгласен с тях, както и правилно е извършена преценката по чл.372 ал.4 НПК.При постановяването на осъдителната присъда са обсъдени и решени въпросите по чл.301 НПК.Прецизирането на обвинението от въззивната инстанция, също не съставлява съществено нарушение на правото на защита на подсъдимия.Обвинен е и осъден по двете хипотези на основния състав на престъплението по чл.149 НК- извърши действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление, срещу които е могъл за организира защитата си и да определи защитната си позиция.След преценка на установените по делото факти, въззивният състав с основание е приел, че не е налице поведение и действия от подсъдимия насочени към удовлетворяване на полово желание и след като не е имал такава цел е оправдан по това обвинение.Не е нарушен процесуалния закон, защото това не е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимото лице. Възражение в жалбата което единствено се поддържа от подсъдимия за завишено наказание, макар и определено при условията на чл.55 НК е също неоснователно.То е било предмет на обсъждане и от въззивната инстанция и по реда на чл.339 ал.2 НПК с пълно основание, след изложени убедителни съображения определеното наказание от четири години лишаване от свобода, е прието за справедливо.Констатирани са отегчаващи отговорността обстоятелства, които характеризират изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.Касае са за едно от най-тежките престъпни посегателства срещу половата неприкосновеност.Подбудите и начина на извършване на престъплението, както и това, че пострадалата е дете на 10 години са подчертано укорими.Затова съдилищата по същество оценявайки тежестта на тези обстоятелства са индивидуализирал наказанието близко до предвидения в закона минимум, съблюдавайки разпоредбите на чл.373 ал.2 НПК, като благоприятна последица от направеното самопризнание.Само по себе си, то не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо, когато е направено формално.Изразеното съжаление за извършеното е дало основание на съдилищата по същество да определят наказанието с една година под предвидения в закона минимум.По голямо снизхождение не може да бъде проявено, за да бъдат изпълнени и целите на наказанието визирани в чл.36 НК. Поради липса да други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 474 от 15.12.2009 год., постановено по внохд № 725 по описа за 2009 год. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: