Решение на ВКС – ГК, III г.о. 5 Р Е Ш Е Н И Е № 180 гр. София, 25.10. 2016 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: С. ДИМИТРОВА В. ПАВКОВ при участието на секретаря Райна Стоименова и като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1221/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби от Т. В. Ч./М./ от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Б. от АК-С. и от А. М. М. и М. М. А., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Ц. от АК-С., против въззивно решение от 29.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3340 по описа за 2000 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав, с което като е оставено в сила решението от 26.07.1999 г., постановено по гр.д. № 6039/1994 г. на Софийски районен съд, ГО, 35 с-в, са отхвърлени предявените от М. И. М., В. И. М., З. И. М., Велико И. М., Т. В. М.-Ч., С. И. М., А. М. М. и М. М. А. против Н. П. Ж., В. К. П., Л. С. Ц., С. Й. П., Д. А. Й., Т. Н. Й., В. К. В., М. К. В. и С. С. Ц., искове с правно основание чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./, за признаване за установено, че при постановяване на решението по гр.д. № 7710/1980 г. по описа на СРС, ГО, 45 с-в, са депозирани съзнателно неверни заключения от вещите лица Х. П. и С. К., на които заключения е позовано решението по делото. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно решение по касационните основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В съдебно заседание на 28.09.2016 г. процесуалните представители на касаторите адв. Б. и адв. Б. от АК-С., преупълномощена от адв. С. Ц., изразяват становище за основателност на жалбите като подробни съображения излагат в писмени защити. Ответниците по касационните жалби С. С. Ц., К. С. Ц. и С. Й. П., чрез назначения им особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК адв. В. В. от АК-С., молят касационните жалби като неоснователни да бъдат оставени без уважение, а въззивното решение като правилно да бъде оставено в сила. Останалите ответници не са изразили становище по касационните жалби. С определение № 637 от 12.05.2014 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос от процесуално естество, отнасящ се до процесуалната допустимост на постановеното решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./, чл. 124, ал. 5 ГПК/2007 г./ в случаите, когато лицето, чието престъпно деяние ще се доказва, не е конституирано от съда, въпреки наличието на правен интерес за него. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ въззивният съд е приел, че ищците, чиято е доказателствената тежест, не са доказали, че в случая е налице фактическия състав на престъплението по чл. 291 НК. По поставения правен въпрос, по които е допуснато касационно обжалване относно процесуалната допустимост на въззивното решение, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС, намира следното: Върховният касационен съд следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение. В случая са налице основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като въззивното решение е постановено при липсата на относителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск - редовна искова молба. В т. 6 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК, постановено по тълк.д. № 1/2013 г. е дадено разрешение на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, а именно, че ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК/ чл. 100 ГПК-1952 г./. Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения. Ако задължителният необходим другар е ищец /активно другарство/, искът не може да бъде предявен без неговото участие. Ако задължителният необходим другар е ответник /пасивно другарство/, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да реализира правото си на защита. Когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар. В настоящия случай обаче първоинстанционното и въззивно производство са се развили по стария процесуален ред – чл. 196 и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК. В този случай е приложимо разрешението, дадено с т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС - „ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар или страната е била лишена от участие в производството, въззивният съд следва да повтори процесуалните действия, извършени пред първата инстанция без тяхното участие, след което да разгледа и реши делото по същество”, което Тълкувателно решение е било прието след въведеното с реформата на ГПК/отм./ през 1997 г. пълно въззивно обжалване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд в настоящия си състав намира че въззивното решение като процесуално недопустимо, следва да бъде обезсилено, поради следните съображения: В. съд неправилно е приел, че претенциите по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ се явяват процесуално допустими, като ищците не са лишени от правен интерес, доколкото с предявяването им те целят да използват постановеното в настоящия процес решение с положителен резултат за отмяна на друг влязъл в сила съдебен акт по конкретно гражданско дело /решение по втората фаза на делбен процес, отнасящо се до предявени претенции по сметките между страните/. Приел е, също така, че исковете са допустими, тъй като е налице пречка, осуетяваща наказателния процес по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 3 НПК - с влязло в сила постановление на прокурор е отказано образуването на наказателно производство поради изтекла абсолютна давност – чл. 80, ал. 1, т. 3 НК и в този смисъл е налице и особената положителна процесуална предпоставка, поради което гражданския процес е допустим в качеството му на сурогат на недопустимия наказателен процес. Съдът изрично е посочил, че ответниците се явяват надлежна страна по предявения иск, тъй като те са лицата, на което ще бъде противопоставено престъпното обстоятелство като основание за отмяна на влязло в сила решение. В. съд не е съобразил, че по предявен иск по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), респ. чл. 124, ал. 5 ГПК, като ответници следва да бъдат конституирани както лицата, извършили престъплението, предмет на установителния иск, така и лицата, по отношение на които следва да се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства, в който аспект е и задължителната съдебна практика/решение № 164 от 01.07.2013 г. по гр.д. № 1238/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В конкретния случай искът е бил предявен само срещу лицата, на които установените престъпни обстоятелства следва да се противопоставят. За редовността на исковата молба съдът следи служебно и е следвало да укаже на ищците да посочат лицето/лицата, извършило/и престъплението за конституирането му/им като ответник/ци. Това е така, тъй като когато се претендира установяването на престъпно обстоятелство по реда на ГПК, съдът следва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи на фактическия състав на престъплението, както обективните, така и субективните – знанието на определени факти от претендирания деец. Такива констатации съдът следва да изложи в мотивите на решението си, а в диспозитива да посочи само извършено ли е претендираното престъпление от посочения деец. С оглед на горното, в конкретния случай следва да се приеме, че обжалваното решение не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, каквито съображения излагат пълномощниците на касаторите в представените писмени защити. Това е така, тъй като решение, постановено при нередовна искова молба, е недопустимо и следва да бъде обезсилено в частта, с която е разгледан по същество искът по чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./, какъвто е настоящият случай. Касационната инстанция следи служебно за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, независимо от това дали в касационната жалба е въведено оплакване за неговата недопустимост. Когато недостатъкът е неотстраним пред касационната инстанция делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съответната инстанция и при такава хипотеза законът не предвижда изключения. Като не е съобразил изложеното и не е дал указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, съдът е постановил процесуално недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на въззивния съд за поправяне на исковата молба/т. 17 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/, след даване на указания на ищците, съобразно мотивите на настоящото решение, както и срок за изпълнението им. По направените искания от касаторите за присъждане на направените разноски в касационното производство, съдът следва да се произнесе при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 29.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3340 по описа за 2000 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: