Р Е Ш Е Н И Е №23 Гр. София, 18 юли 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП, М. МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 8/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура против присъда №161/22.06.2018 г. на Софийски Градски съд, наказателно отделение, 13 въззивен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 1820/2018 г. В протеста се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд за отстраняване на нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателна присъда. В писмено допълнение към протеста, постъпило по реда на чл.351, ал.4 от НПК прокурорът от СГП излага конкретни съображения в подкрепа на наведеното касационно основание, като счита, че наличните по делото доказателства са били достатъчни, за да се постанови осъдителна присъда, поради което оправдаването на подсъдимия е неправилно, тъй като изводът на въззивния съд за недоказаност на обвинението не кореспондира със събраните по делото доказателства. Към протеста на прокурор С. е постъпило писмено допълнение от прокурор П., при СГП, в което се излагат аналогични съображения на изложените в допълнението на прокурор С. и се подвържа направеното с протеста искане за отмяна на оправдателната въззивна присъда. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в допълненията към него съображения и с направеното искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Акцентира върху неправилната оценка на доказателствата, като намира, че същите не са обсъдени в тяхната цялост и логическа последователност, което е довело до неправилно приложение на закона. Частният обвинител и граждански ищец Я. Д., пред ВКС се представлява от упълномощен повереник, адв. М., който намира оправдателната присъда на СГС за неправилна и незаконосъобразна и счита, че следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Намира, че съдът неправилно се е позовал на показанията на свидетелите Б. и Н., полицейски служители, които са пристигнали на мястото на инцидента след неговото приключване, тъй като двамата са разпитани на много по-късен етап от инкриминираната дата и при първоначалния им разпит са декларирали липса на точен и ясен спомен за случая. Упълномощеният защитник на подсъдимия Г., адв. В., пред настоящата инстанция изразява становище, че протестът е немотивиран и счита, че следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като в същия не се сочат конкретни основания за неправилност на присъдата на въззивния съд. Сочи, че предметът на спора е битов инцидент, на който подсъдимият не е присъствал, тъй като от данните по делото се установява, че се е намирал на различно от инкриминираното място. В тази връзка и изводът на въззивният съд за недоказано авторство на деянието почива на вярна оценка на доказателствата по делото, включително и на показанията на полицейските служители, които са извършвали проверка на същия инцидент, както и на правилната им интерпретация. В заключение моли да се остави в сила въззивната присъда. Подсъдимият Г., в съдебно заседание пред касационната инстанция моли да се потвърди присъдата на градския съд, като заявява че е невинен. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационния протест и допълнението към него основания и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда на Софийски районен съд, НО, 6 състав от 06.11.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 19853/2013 г., подсъдимият Л. Н. Г. е признат за виновен относно това, че на 05.04.2007 г., в [населено място] причинил на Я. Г. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с разместване на костните фрагменти, което клинично се изразило в деформация на носната пирамида с отклонението й надясно и затруднена носна проходимост двустранно, представляващо постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на осн. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият Г. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до пълното изплащане на главницата. С присъдата на районния съд подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски и съответните държавни такси. С нова въззивна присъда № 161/22.06.2018 г., на Софийски градски съд, НО, 13 въззивен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 1820/2018 г., присъдата на Районния съд от 06.11.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 19853/2013 г. е била отменена изцяло и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият Л. Г. е оправдан по обвинението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, на осн. чл.304 от НПК. Касационният протест срещу въззивната присъда е подаден в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК, от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледан по същество се явява неоснователен. Касационната проверка установи, че въззивният съдебен състав е осъществил цялостен контрол върху присъдата на първата инстанция, при стриктно спазване на задълженията си по чл.313-340 от НПК, включително и чрез провеждане на въззивно съдебно следствие, с цел събиране на нови и проверка на част от наличните по делото гласни доказателства. При извършената въззивна проверка съдът е осъществил пълен преглед на наличната доказателствена съвкупност, която е оценил в съответствие с изискванията на процесуалния закон, чрез обективен и всестранен анализ, при което не се установи да е допуснал нарушение на закона при формиране на вътрешното си убеждение по релевантните за обвинението факти. Наказателното производство по делото първоначално е било образувано по тъжба на пострадалия свидетел Я. Д. срещу подсъдимия Л. Г. и неговия баща, свидетелят Н. Г., за извършено от тях престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Тъжбата на пострадалия е подадена след постановен отказ от прокурор при СРП за образуване на наказателно производство от общ характер, по съображения, че причиненото на пострадалия телесно увреждане представлява лека телесна повреда. В хода на съдебното следствие по образуваното от частен характер дело е установено, че престъплението е от общ характер / причиненото телесно увреждане по медицински данни е определено като средна телесна повреда /, поради което съдебното производство по същото е било прекратено, на осн. чл.287, ал.7 от НПК и делото е било изпратено на прокурора. След отмяна на постановлението на прокурора за отказ да се образува наказателно производство от общ характер за същото престъпление, по отношение на подсъдимия Л. Г. е образувано досъдебно производство и след приключването му спрямо него е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.129 от НК. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Основният довод, на който се основава протеста на прокурора се състои в неправилна оценка на наличните по делото доказателства, която се счита, че е резултирала в неправилно установени нови факти, на които въззивният съд е базирал оправдателната си присъда. В частност оспорва се извода на въззивния съд, че авторството на деянието не принадлежи на подсъдимия Л. Г., а на неустановено по делото лице. На първо място следва да се посочи, че касационната проверка не включва правилността на приетите от контролираните съдилища фактически положения по същество, а се отнася до процесуалната им дейност по събиране и оценка на доказателствата, които са поставени в основата на релевантните за обвинението факти. В този смисъл, ВКС намери, че фактическите изводи на въззивния съд са изградени на базата на законосъобразен комплексен подход при оценката на гласните доказателства от значение за авторството на деянието. Показанията на пострадалия свидетел Д. са разгледани не само чрез съпоставка с показанията на свидетеля Н. Г., баща на подсъдимия, / за които правилно е отчетен проявения субективизъм като възходящ родственик на подсъдимия / и с обясненията на самия подсъдим/съобразени с двояката им правна природа – на доказателствено средство и средство за защита/, но и съотнесени към показанията на полицейските служители Б. и Н., извършили полицейската проверка на процесния инцидент. Извършената от въззивния съд оценка на посочените гласни доказателства е процесуално издържана, като базираните на тях фактически изводи са направени при спазване на правилата на формалната логика. Показанията на двамата полицаи правилно са възприети с относително висока доказателствена тежест, съотнесени към обясненията на подсъдимия, на показанията, депозирани от неговия баща и тези на пострадалия свидетел, предвид тяхната пълна незаинтересованост от изхода на спора. Както и с оглед отчетената кореспонденция с наличните писмени доказателства за подадените сигнали на тел. 166 относно възникването на инцидента и присъствието на екип на КАТ, с цел изготвяне на проба за алкохол на пострадалия Д., като водач на таксиметров автомобил. ВКС не се съгласява с тезата на държавното и частно обвинение в насока необективността на гласните доказателства, изходящи от проверяващите полицейски служители, по съображения за времева отдалеченост на депозирането им от процесната дата. Разпитите на свидетелите Б. и Н. / Л. /, които са заемали длъжността старши полицаи към 07 РУП на МВР, са извършени за пръв път по образуваното по тъжба на пострадалия н.ч.х.д., по искане на повереника на пострадалия Д.. Впоследствие, в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция по образуваното от общ характер дело, по искане на прокурора е извършен личен разпит на същите свидетели, като на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК показанията им пред съдебния състав, разглеждал делото от частен характер са приобщени към доказателствената съвкупност, поради липса на точен спомен в отделни части. При разпита пред районния съд двамата полицаи са съобщили известните им обстоятелства по делото, като ясно са посочили източниците на информация, на които са базирани показанията им, а именно – изготвените докладни записки и други бележки, в качеството им на полицейски служители, извършили проверката на случая с пострадалия Д. на процесната дата. Свидетелите добросъвестно са съобщили на съдебния състав, че при разпитите са си послужили със същите, което е в унисон с правата им по чл.122, ал.1 от НПК, поради което не опорочава годността на изходящите от тях гласни доказателства. В съдържателен план, също не се констатират процесуални нарушения при оценяването от въззивния съд на показанията на свидетелите Б. и Н.. Внимателният прочит на заявеното от полицейските служители при разпита им пред СРС е в потвърждение на извода на въззивната инстанция за обективност на обясненията на подсъдимия относно това, че не се е намирал на мястото на престъплението по време на извършването му и че е пристигнал на същото след полицейския екип. Както и че същите са в несъответствие с показанията на частния обвинител и граждански ищец Д. за това, че подсъдимият е му е нанесъл удара в областта на лицето, от който е последвала инкриминираната телесна повреда. Съображенията от протеста, че свидетелите Б. и Н. не са очевидци на деянието, което определя показанията им като недостоверни, поради противоречието им с депозираните от пострадалия свидетел, са напълно неоснователни. Наличните по делото данни от справката за получени телефонни обаждания на тел.166 / времеви период и собственик на мобилен номер, от който е осъществено повикването / са в пълна кореспонденция с обясненията на подсъдимия Г. и показанията на неговия баща. От същите безспорно е установено, че първоначалният сигнал за инцидент между клиент и таксиметров шофьор е подаден от подсъдимия Г., последван от сигнал от пострадалия Д. за нанесен побой. Същите не противоречат и на показанията на свидетеля Д., че бащата на подсъдимия му е съобщил за подаден сигнал до полицията за инцидента между двамата, преди физическото посегателство спрямо него да е било факт. В този смисъл противоречи на житейската логика поведение на подсъдимия Г., при което същият подава сигнал до полицията, а впоследствие извършва физическо нападение над пострадалия на същото място, на което се очаква да пристигне полицейски екип. По-нататък, въззивният съд е оценил показанията на гражданския ищец в насока авторството на подсъдимия като необективни, като се е позовал на личните възприятия на двамата полицаи относно по-късното пристигане на подсъдимия на мястото на инцидента, докато те са извършвали проверката във връзка с получения сигнал. Както и на поведението на пострадалия, който не е посочил подсъдимия като причинител на телесното му увреждане, а по настояване на подсъдимия е бил подложен на проверка за употреба на алкохол от екип на КАТ, извикан по инициатива на самия подсъдим. По делото не е извършвано разпознаване на подсъдимия от пострадалия по смисъла на чл.169 и сл. от НПК. Съдържащото се в показанията на гражданския ищец изявление, че подсъдимият е лицето, което му е нанесло удар с глава в областта на лицето следва да се цени на общо основание като част от изходящите от него гласни доказателства, поради което и доводът в протеста, че показанията на пострадалия се подкрепят от извършеното от него разпознаване, не е процесуално коректен и в този смисъл следва да се отхвърли като неоснователен. В заключение, изводите на въззивния съд по фактите са изградени при стриктно спазване на изискванията на процесуалния закон относно събирането и оценката на доказателствата, поради което и не са налице пороци при формиране на вътрешното му убеждение, което е основано на пълно и всестранно изследване на всички установени по делото обстоятелства. От наличната доказателствена база правилно е установено, че данни за участие на подсъдимия Г. в извършването на престъплението се съдържат само в показанията на свидетеля Д. от разпита му пред районния съд. Други доказателства за участието на подсъдимия, преки или косвени, по делото липсват. Наведените в протеста доводи, че по делото е безспорно установено, че на процесната дата и място на пострадалия свидетел Д. е причинено инкриминираното телесно увреждане, което по своя характер представлява средна телесна повреда, са напълно ирелевантни спрямо авторството на деянието, което не е установено по изискуемия от закона безспорен начин. При направената от въззивния съд оценка на показанията на пострадалия свидетел, при извършването на която не са допуснати съществени процесуални нарушения, крайният извод на съда по фактите, касаещи неучастието на подсъдимия в инкриминираното престъпление е правилен. Същият почива на обективно и пълно анализиране на доказателствата по делото от значение за инкриминираното деяние, като съдът е приложил изискуемият от закона подход на всестранна оценка на наличната доказателствена съвкупност. В хода на касационната проверка не се установи допуснато нарушение на материалния закон от въззивната инстанция при постановяване на оправдателната присъда спрямо подсъдимия Г., което да е основание за упражняване на правомощията на ВКС по чл.354,ал.3, т.3 от НПК за нейната отмяна. Доводите в протеста за допуснато нарушение на материалния закон с постановяване на оправдателна присъда за престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК са неоснователни. След като е отчел липсата на достатъчно доказателства, които по несъмнен начин да доказват авторството на подсъдимия Г., въззивният съд правилно е отменил осъдителната присъда на първата инстанция и е постановил нова оправдателна присъда. При правилно установените факти, материалният закон е приложен правилно, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и присъдата на въззивния съд следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №161/22.06.2018 г. на Софийски Градски съд, наказателно отделение, по в.н.о.х.д. № 1820/2018 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: