1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60554 гр. София 09.7.2021 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 31 май през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 4050 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника СД „Стела.-91 – К. и сие” [населено място], чрез адв.С. Г. и адв. М. К. срещу решение № 4664/31.07.2020 г. по гр.дело № 15049/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отменено изцяло решение от 30.07.2019 г. по гр.дело № 2012/2019 г. на Софийски районен съд и вместо това е осъден СД”Стела-91- К. и сие” [населено място] да предаде на Й. И. Д. държането на недвижим имот, представляващ магазин № .... в партера на ниското тяло на жилищната сграда с лице към [улица]със застроена площ от 22.42 кв.м., състоящ се от търговско помещение и сервизен възел. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.233,ал.1 ЗЗД се отхвърли. В изложението са формулирани въпросите: 1. Възможно ли е страните по договор за наем на недвижим имот, следвайки принципа на свобода на договарянето по чл.9 ЗЗД да дерогират действието на диспозитивната норма на чл.236,ал.1 ЗЗД спрямо своето правоотношение с изрична уговорка за това в съдържанието на самия договор за наем? Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 2. При спор относно прилагане на договорна клауза, която е ясна, точна и недвусмислена, необходимо ли е съдът да тълкува действителната воля на страните съгласно правилото на чл.20 ЗЗД? 3. Може ли чрез тълкуване на договора съдът да измени договореното между страните и да създаде или измени права, които страните не са уговаряли в договора и в същото време да пренебрегне изрично уговорени между страните договорки? 4. Възможно ли е съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, който съгласно разпоредбата на чл.20а,ал.1 ЗЗД има силата на закон за тях? Втори, трети и четвърти въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. В изложението се поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Й. И. Д., чрез адв.Е. В. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение Софийски градски съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.233,ал.1 ЗЗД. От фактическа страна е прието за установено, че с договор за наем, сключен на 08.05.2009 г. И. Д. като наемодател е отдал на СД „Стела-91-К. и сие” като наемател за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица], представляващ магазин ..... в партера на ниското тяло на жилищната сграда с лице откъм [улица]със застроена площ от 22,42 кв.м., състоящ се от търговско помещение и сервизен възел при съседи: фитнес салон, стълбище, апартамент .... и [улица]за срок от три години, считано от 16.02.2009 г. срещу месечна наемна цена от 350 евро.Страните са се съгласили, че ако наемателят продължи ползването на наетия недвижим имот след изтичането на наемния срок, наемното отношение не се счита за продължено. Продължаването на наемното отношение трябва да бъде уговорено писмено с договор за наем между страните /чл.2, ал.2/. Приел е за установено от удостоверение за наследници изх.№ 854/01.03.2017 г., че И. Д. е починал на 15.12.2013 г. и негови наследници по закон са: Й. И. Д.-син и Б. К. Д.-Х.-съпруга. Прието е, че с договор с нотариална заверка с рег.№ 513/2015 г. Б. Х. и Й. Д. са извършили делба на наследството на И. Д., като в р-л II, т.2 страните са се договорили, че се задължават по отношение на намиращото се в България недвижимо имущество да предприемат юридически действия за извършването на промяна в имотния регистър и установяване на съответен режим на собственост, необходим за изпълнение на договора. Съдът е приел, че с нотариална покана рег.№ 7666/27.03.2018 г., връчена на 26.04.2018 г., Й. Д. е поканил СД „Стела-91-К. и сие” в 2-седмичен срок от получаването й да му заплати сумата от 12 600 евро-дължима наемна цена за процесния имот. Посочено е, че с нотариална покана рег.№ ...., която ищецът признава, че е получил, ответното дружество е оспорило качеството на ищеца на съсобственик на процесния имот. Прието е, че с нова нотариална покана рег.№ ...., връчена на 16.10.2018 г., ищецът е направил волеизявление на основание чл.238 ЗЗД за прекратяване на наемния договор от 08.05.2009 г. поради неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на наемната цена за периода 27.03.2015 г.-01.10.2018 г. в размер на 14 700 евро, считано от момента на получаването й и му е предоставил 10-дневен срок от датата на прекратяването да освободи недвижимия имот и да му предаде държането. Посочил е, че първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между наследодателя на ищеца и ответника е бил сключен договор за наем от 08.05.2009 г., както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота. Съдът е приел за установено от представеното извлечение от банковата сметка на И. Д. на 21.10.2013 г., че по негова сметка е постъпила сумата от 225 евро, на 19.11.2013 г.-сумата от 145 евро, на 16.12.2013 г.-сумата от 200 евро, на 13.01.2013 г.-180 евро, на 17.02.2014 г.-180 евро, на 17.03.2014 г.-160 евро. Приел е още, че посочените суми са преведени от Н. Л. Ц., а като основание е посочено RENT. От правна страна е прието, че договорът за наем, сключен на 08.05.2009 г. между наследодателя на ищеца-И. Д. и СД „Стела-91-К. и сие”, не е бил прекратен с изтичането на 3-годишния срок, а е бил трансформиран в безсрочен такъв по смисъла на чл.236, ал.1 ЗЗД. Прието е още, че според цитираната норма, ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Като е тълкувал волята на страните съгласно чл.20 ЗЗД съдът е приел, че клаузата на чл.2, ал.2 от договора касае хипотеза на сключване на нов срочен договор, но не дерогира възможността за превръщането му в безсрочен при наличие на предпоставките на чл.236, ал.1 ЗЗД-продължаване на ползването на имота от наемателя и липса на противопоставяне от наемодателя. Прието е за безспорно между страните, че наемателят е продължил ползването на процесния имот и след изтичане на договорения срок, че липсват данни наемодателят да се е противопоставил. Приел е за ирелевантно за предмета на настоящия спор обстоятелството дали наемателят е заплащал наемна цена след 16.02.2012 г., тъй като наемателят е манифестирал волята си за продължаване на договора, като е продължил да го ползва и след договорения срок. Прието е, че с изтичането на 1-месечния срок, предоставен с нотариалната покана на ищеца /т.е. от 17.11.2018 г./, договорът е развален поради неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на наемната цена за периода 27.03.2015 г.-01.10.2018 г. в размер на 14 700 евро. Прието е, че по делото липсват доказателства, а и твърдения, че ответникът е изпълнил задължението си да върне вещта, нито че е налице правно основание за осъществяваната фактическа власт върху имота. Преценено е за неоснователно възражението за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца, тъй като според съда от представеното удостоверение за наследници е установено, че същият е наследник на И. Д.. Прието е, че липсват доказателства да е извършена делба между сънаследниците на процесния имот и същият да се е паднал в дял на другия наследник, нито да е извършено друго разпореждане с имота. Според съда въпросът за собствеността е ирелевантен към предмета на предявения иск, който е облигационен, а не петиторен. Прието е, че не следва да разглежда възражението за погасяване на иска по давност, тъй като същото не е заявено в срока по чл.131 ГПК и предвид разпоредбата на чл.133 ГПК е преклудирано. Според съда дори и да е своевременно заявено, възражението е неоснователно, тъй като с оглед разпоредбата на чл.114 ЗЗД давността е започнала да тече от момента на разваляне на договора /17.11.2018 г./ и към датата на предявяване на иска /14.01.2019 г./ същата не е изтекла. При тези съображения съдът е формирал краен извод за основателност на предявения иск. По правните въпроси: Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. С решение № 28/01.03.2017 г. по гр. дело № 60094/2016 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях. Спазването на тези уговорки и зачитането на техните последици е приравнено на законови разпоредби по отношение на страните, които са ги постигнали. Съблюдаването на спазването на тези уговорки, при възникнали спорове между страните, следва да се извърши от съда, при пълното зачитане на договореностите между страните, освен ако не са налице законови ограничения за това /недействителност/, при направени в процесуалните срокове и ред възражения за това. С оглед на това, съдът не може да постанови решение, което е в противоречие с валидните клаузи от договорите между страните. Прието е, че в този смисъл е и цитираното от касатора съдебно решение, както и трайната съдебна практика на ВКС, в т.ч. и задължителна такава. В този смисъл е разрешението на правния въпрос в решение № 79/25.07.2012 г. по гр.дело № 538/2012 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.2 ГПК – очевидна неправилност. Това основание за допускане на касационен контрол е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение на Софийски градски съд, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос от изложението. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл.9 и чл.236,ал.1 ЗЗД, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втори и трети въпроси. Жалбоподателят е цитирал практика на ВКС, обективирана в решения на състави по чл.290 ГПК, която е неотносима, тъй като с тях са разрешени правни въпроси, различни от поставените. С решение № 74/09.07.2019 г. по гр.дело № 1698/2018 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос по приложение разпоредбата на чл.20 ЗЗД. С решение № 76/10.02.2011 г. по гр.дело № 648/2010 г. на ВКС, IV г.о.по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос: ограничено ли е правото за свободно договаряне по смисъла на чл.9 ЗЗД в случай, че договорката не противоречи на конкретна повелителна норма на закона. С решение № 227/07.01.2015 г. по дело № 2482/2013 г. на ВКС, I т.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос: автоматичното прекратяване на договора, поради неизпълнение на задължение, приравнява ли се по отношение на последиците си на чл.236,ал.1 ЗЗД, т.е. ако след датата на автоматичното прекратяване на договора ползването на вещта е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът счита ли се за продължен за неопределен срок. С решение № 25/27.02.2020 г. по т.дело № 426/2019 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос относно възможността за продължаване действието на наемния договор след изтичане на неговия срок, съгласно чл.236,ал.1 ЗЗД в хипотезата, когато преди изтичането на срока договорът е бил прекратил действието си автоматично по силата на изрична уговорка за това в неговото съдържание. С решение № 97/07.07.2017 г. по т.дело № 1108/2016 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос: може ли договор за наем на общински нежилищен имот, след изтичане на срока и при липса на противопоставяне от наемодателя да се трансформира в безсрочен, при императивния характер на нормата на чл.14 ЗОС. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на решение № 4664/31.07.2020 г. по гр.дело № 15049/2019 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от ответника СД”Стела-91-К. и сие”, със седалище и адрес на управление, [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. С. Г. и адв. М. К.. Указва на жалбоподателя СД”Стела-91-К. и сие”, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 165 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението. След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: