Р Е Ш Е Н И Е № 540 гр. София, 23.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1853 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е трето по ред и е образувано по протест на Бургаската апелативна прокуратура срещу решение № 41 от 17.07.2012 г. по внохд № 26/2012 г. на Бургаския апелативен съд с оплаквания за нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Предлага се Върховният касационен съд сам да реши делото с правомощията си по чл. 354 ал.5 изр. 2 от НПК. Защитата на подсъдимите излага съображения, че протестът е неоснователен. Сочи, че въззивният съд е изпълнил указанията, дадени в отменителните решения на ВКС, анализирал е всички събрани доказателства, установил е недоказаност на авторството на деянието и правилно е потвърдил оправдателната присъда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 от НПК, установи следното: С присъда № 5/ 15.01.2009 г. по нохд № 1087/ 2008 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимите М. Р. В., Я. И. Б., К. С. Б. и И. Г. Н. за невинни в това, че на 19.11.2004 г. в гр.В., в съучастие помежду си, при условията на опасен рецидив за подс. В., предумишлено и по начин, опасен за живота на мнозина направили опит да умъртвят Т. С. Г., като деянието останало недовършено по независещи от тях причини, поради което ги оправдал по обвинението по чл.116 ал.1 т.6, т.9 и т.12/ за В./, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1 от НК. Признал подсъдимите Я. Б. и К. Б. за невинни в това като извършители да са държали 0.79 гр. хероин на стойност 49.40 лв. и ги оправдал по чл.354а ал.3 т.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. Признал подсъдимия И. Н. за виновен в това, че е държал 0.65 гр. хероин на стойност 58.50 лв. и 10.650 гр. метилендиоксиамфетамин на ст. 319.50 лв. и на осн. чл.354а ал.3 т.1 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода. Признал го за виновен и за държане на огнестрелно оръжие- ловна пушка, 5 бр. ловни патрони 12 калибър и 41 бр. патрони за пистолет калибър 7.65, без да има разрешение за това и на осн. чл.339 ал.1 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода. На осн. чл.23 ал.1 от НК определил общо наказание от четири години лишаване от свобода. С решение № 111/ 01.07.2009 г. по внохд № 90/09 г. Варненския апелативен съд потвърдил присъдата. С решение № 516/ 16.12.2009 г. ВКС- ІІІ н.о. отменил решението в частта му, касаеща обвинението по чл.116 от НК и върнал делото за ново разглеждане. Оставил в сила решението в останалата му част. С решение № 27/02.05.2011 г. по внохд № 163/2010 г. Бургаският апелативен съд /комуто делото е изпратено след определение на ВКС за промяна на подсъдността на осн. чл.43 т.3 от НПК/ потвърдил присъдата. Въззивното решение отново е отменено от ВКС- ІІІ н.о. с решение № 518/19.01.2012 г. по к.д. №1961/2011 г. и делото е върнато за ново разглеждане. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Бургаският апелативен съд потвърдил първоинстанционната присъда. Протестът е неоснователен. Бургаският апелативен съд е анализирал събраните по делото доказателства, съпоставил ги е помежду им, мотивирал е кои от тях кредитира и защо и е изложил фактическата обстановка, която приема за безспорно установена. В изпълнение на задълженията си като въззивна инстанция и тези, произтичащи от указанията в отменителното касационно решение, съдът е дал отговор на всички възражения, направените от прокурора във въззивния протест, като е изложил убедителни доводи за тяхната несъстоятелност. Бургаският апелативен съд е приел за безспорно, че изстрелите срещу автомобила на пострадалия Т. Г. са възпроизведени от един стрелец и настоящият касационен състав се съгласява с извода. Информация за този факт се съдържа в показанията на самия пострадал, както и в тези на свидетелите Т., К., Б. и П., дадени по време на съдебното следствие и единствено годни за преценка при изграждане на фактическите изводи. Анализът им сочи, че Г., Т. и К. са възприели един човек, който стрелял няколко пъти в посока на лекия автомобил на пострадалия, а Б. чул изстрели и видял бягащи деца. Единствено 14 годишния П. твърди, че видял няколко лица с маски, но видял да стреля този от тях, който бил близо до него, а за другите не може да посочи какво държат. Отделно от това, пострадалият Г. обяснява, че в лекия автомобил е имало само двама души, като само единият слязъл и възпроизвел изстрелите. От заключенията на приетите по делото балистични експертизи- една, изготвена на досъдебното производство и няколко назначени и изслушани по време на съдебното дирене- се установява, че шестте гилзи, намерени на местопроизшествието са изстреляни от едно оръжие, че двата проектила /от автомобила и извадения от тялото на Т.Г./ са от едно оръжие, че няма обективни находки, които да сочат, че изстрелите са от повече от едно оръжие. Съпоставянето на съдържанието на посочените гласни доказателствени средства, както и заключенията на експертите са доказателствената основа, обосноваваща извода за това, че изстрелите са възпроизведени само от един стрелец. Възражението в касационния протест за липса на яснота относно броя на стрелците е лишено от фактическо основание. Основното възражение на прокуратурата е свързано с авторството на инкриминираното деяние. Обвинението счита, че по делото са събрани достатъчно косвени доказателства, които сочат подсъдимите като автори на опита за убийство. Като такива са отразени: изяснения мотив- да се накаже Г., че разпространява наркотици самостоятелно, без отчитане пред групировката на подс. В., факта за наличие на следи от нитроцелулоза по ръцете на подсъдимите Я. Б. и К. Б., както и факта, че л.а.”Р.” 21 е закупен от тях и с него са проследявали пострадалия. Относно соченият мотив, обвинението се позовава на показанията на защитения свидетел № 37. Съдът законосъобразно е приел, че той пресъздава чисто оперативна информация, неподкрепена от доказателства, събрани по реда на НПК, поради което и негодна за преценка при установяване на фактите. Твърденията, че М. бил лидер на организирана престъпна група за разпространение на наркотици, че Я. и К. отговаряли за кокаина, а И. за хероина очевидно не са намерени за достатъчни от самата прокуратура, която не е повдигнала обвинение в тази посока на четиримата подсъдими. Б. и Б. са оправдани по обвинението за държане на наркотични вещества, а осъждането на И. Н. е за държане на незначително количество кокаин. Фактите, съдържащи се в показанията на свидетелите- служители в хотела и във ВДС, събрани чрез използване на СРС, също не подкрепят твърдението на анонимния свидетел, че подсъдимите са използвали наетите стаи в х-л „Р.” за разфасоване на получаваните количества наркотици. При това положение, правилно въззивният съд е приел за недоказан соченият от обвинението мотив за извършване на убийство на Т. Г.. Отново в показанията на защитения свидетел се твърди, че от приложените оперативно-технически мероприятия полицията установила, че пострадалият е проследяван от подсъдимите Б. и Б., както и че подсъдимите търсили и закупили евтин автомобил и това бил въпросния л.а. „Р. 21”. От материалите по делото се установява, че за срок от два месеца, считано от 23.09.2004 г., е дадено разрешение на Р., РЗ”БОП” - Варна за използване на СРС- проследяване, наблюдение и подслушване. Налице е протокол № 2492/22.12.2004 г. за изготвяне на ВДС „видеозапис” от прилагане на СРС, от който се установява, че подсъдимият М. В. е проследяван само един ден в този период и са записани негови срещи с няколко лица, но не и с някой от подсъдимите. Не е документирано каквото и да било следене на пострадалия. От друга страна, в показанията на св. Ч. се сочи, че поначало Т. се оплаквал, че полицията го следи /според свидетеля, вероятно защото продавал наркотици/ и бил развил параноя в това отношение. Самият Т. обаче заявява, че не е забелязал да го следят, а приятелката му Я. С. заявява, че веднъж някой го пребил, но не е чувала за заплахи, както и че не е забелязала да ги следи червен автомобил „Рено”. Анализът на посочените показания не дава възможност за изводи, че пострадалият е следен и то именно от подсъдимите Б. и Б., както се сочи от обвинението. В касационния протест за пореден път се развива оплакването, че въпреки категоричните доказателства съдът е приел недоказаност на връзката между подсъдимите и лекия автомобил „Р. 21”. Прокурорът счита, че неправилно са кредитирани свидетелските показания, които били вътрешно противоречиви, но не посочва кои са категоричните доказателства, на които той самият се позовава. На лист 8 от мотивите, Бургаският апелативен съд е отговорил подробно на възражението на прокурора и е посочил доказателствените източници, от които прави фактическите си изводи относно лекия автомобил „Р. 21”. Анализирани са всички свидетелски показания, имащи отношение към установяване на тези факти. Установено е от показанията на св. Г. Г., че автомобилът е закупен от баща му, св. Н. К. с отстъпка поради инвалидност. Той я продал, но не помни нито кога, нито на кого. От показанията на свидетелите И. А. и Л. А. се установява, че купили колата през 2003-2004 г. от инвалид и А. я продал през м.октомври 2004 г., без да се оформя нотариално сделката. Продал я на св. Х., който пък я купил по поръчка на подс. В. за неговата приятелка, св. В. В.. От показанията на В. и обясненията на М. В., подкрепени от показанията на св. И. И. се установява, че В. не харесала колата. И. я взел от М. и я продал на св. А. Н. /отново без изповядване на сделката пред нотариус/. Според показанията на последния, колата била открадната още същата вечер. От така посочената доказателствена съвкупност, прокуратурата възразява срещу показанията на св. Н., които били недостоверни, защото са депозирани години след престъплението и противоречали на съобщеното от св. В., че е виждала само М. на кара колата. Настоящият състав намира възражението за неоснователно, доколкото репликата на свидетелката е извадена от контекста на показанията й, чието цялостно съдържание е в корелация с посочените свидетелски показания, че е виждала автомобила само веднъж, но не я харесала. Като доказателство, че автомобилът е притежаван от подсъдимите, използван е от тях при стрелбата и след това е запален прокурорът посочва и разговорът по мобилен телефон /реф. №01616302/, проведен на 19.11.2004 г. От изготвеното ВДС „звукозапис”, добито при използването на СРС „подслушване”, чието съдържание е възпроизведено в протокол № 05/ 25.02.2005 г. са отразени репликите между непознат мъж и М. В. /според обвинението/: „Що да я палят бе, то нищо нямаше?” и отговор от В. „Щот я видяха, не видя ли жената?”. Този разговор е обсъждан в мотивите към присъдата и в решението на въззивния съд и е намерен за крайно неубедителен източник за изводи относно авторството. В него въобще липсва конкретика, не е ясно дали става въпрос за запалване точно на автомобил, нито че споменатата жена е св. С.. Тезата на обвинението, че в разговора М. дава указания на Я. и К. да запалят автомобила се опровергава и от заключението на фоноскопската експертиза /протокол № 07/ Д.-314/. Вещите лица мотивират експертно становище, че при сравнителното лингвистично и електроакустично изследване на гласовете от аудиозаписа с гласовете на подсъдимите Н., Б. и Б. не се установяват съвпадения в спектралните характеристики и те вероятно не са участвали в разговора. Този записан разговор не може да се противопостави на показанията на свидетелите относно лекия автомобил „Р. 21”, анализирани по-горе и да обоснове тяхната недостоверност. Още по-малко може да служи като достатъчен доказателствен източник за изводи относно авторството. Като източник на доказателства за основния факт от предмета на доказване не може да послужи и информацията, събрана чрез използване на СРС- подслушване на мобилните телефони на подсъдимите и подслушване в хотелските стаи на х-л „Р.”, ползвани от подсъдимите Б. и Б.. В резултат от подслушването в хотелските стаи са изготвени ВДС- звукозаписи, отразяващи предимно разговори между двамата подсъдими, както и между тях и други мъже. Както предходните съдебни инстанции, така и настоящият касационен състав, след като се запозна със съдържанието на протоколите, в които е възпроизведена информацията от звукозаписите, установи, че записаните разговори са изключително неясни. Огромната част от репликите представляват незавършени или непълни изречения, /отбелязани с многоточия и абревиатурата НР, „не се разбира”/, което прави невъзможно да се разбере изобщо смисъла на разговора. На някои места разговарящите употребяват прякори на техни познати, обсъждат някакви случки от ежедневието си, но изказът им и структурата на изречения е такава, че смисълът на целия разговор остана неясен. Лошото качество на записите е установено и по експертен път, видно от заключението на фоноскопска експертиза /Протокол № 07/Д.-169/. Вещите лица мотивират становище за много ниско качество на полезния сигнал и много съпътстващи шумове, което не позволява по експертен път да се установи идентичност на информацията между двата информационни източника- магнитните носители, 30 бр. CD-R и съответните протоколи на хартиен носител. Съгласно същата експертиза, записите от подслушването на мобилните телефони на подсъдимите са с добро качество и с коректно възпроизведено съдържание, но между тях настоящият състав не установи разговор /включително от проведените на 19.11.2004 г./, който да носи надеждна и конкретна информация относно основните факти, предмет на делото. Поради това възражението в протеста, че не е ясно защо не се приемат като доказателство за извършеното престъпление разговори, проведени на определени дати е напълно голословно. Всъщност, прокурорът не посочва в кой от разговорите се съдържат факти, които могат да бъдат преценени като доказателство за престъпната дейност на подсъдимите и които да са игнорирани от решаващия съд. Неоснователно е възражението на прокурора, че съдът е игнорирал заключението на физико-химичната експертиза, че следите от нитроцелулоза по ръцете на Б. и Б. не са от боядисаната врата на хотела. Следва да се посочи, че по делото са изслушани две ФХЕ-зи, като прокурорът не уточнява за коя от двете се отнася оплакването му, но вероятно има предвид Експертиза № 307/ 20.09.2010 г., назначена по внохд № 163/2010 г. К. състав намира, че това заключение не може да послужи за изграждане на фактически изводи по две причини- първо е изследвана боя от врата шест години след деянието, без да е ясно за това време колко пъти е боядисвана тази врата и второ, в съдебно заседание /при изслушване на експертите/ се установява, че боята дори не е иззета от коментираната врата към паркинга, а от друга врата на хотела. В другата химическа експертиза, която е констатирала следите от нитроцелулоза по ръцете на Б. и Б. е посочено, че нитроцелулозата влиза в състава и на редица бои, лакове и разтворители. Безспорно, като влизаща в състава на бездимните барути, тя е индикатор за произведена стрелба, но вещите лица отбелязват също така, че барутните частици могат да бъдат пренесени при допир, както и лесно могат да бъдат отстранени чрез измиване на ръцете. Всички тези условности правилно са мотивирали съда да приеме, че това косвено доказателство не е достатъчно за категорични изводи, че подсъдимите Б. и Б. са извършители на престъплението. На последно място, в протеста се отправя упрек към Бургаския апелативен съд, че не е обсъждал ангажираните доказателства, изграждащи алибито на подсъдимите, като се е задоволи само да посочи, че напълно споделя анализът, направен от първата инстанция. Върховният касационен съд намира, че обясненията на подсъдимите за това какво са правили пред деня на 19.11.2004 г. и къде са били вечерта по време на престъплението са проверени внимателно от първата инстанция чрез съпоставянето им с останалите гласни и писмени доказателствени средства. Съдът е изложил убедителни съображения за решението си достоверност на твърденията на подсъдимите, възприети като правилни и от въззивната инстанция. Според показанията на св. Г., оперативен работник, разпитвал подс. Я. Б. след задържането му, се установява, че последният веднага посочил къде е бил и какво е правил на 19 ноември. Твърдението му, че пред деня е ходил до Д., за да посрещне румънския гражданин М. Н. се подкрепя от показанията на свидетелите А., П. Н. и Н. Н., от писмо № 2721/19.02.2007 г. на Главна дирекция „Гранична полиция”- Регионална гранична служба - Русе, както и от записания разговор реф. № 0160с0b5 на 19.11.04 г. в 13:17ч. Твърденията му, че за времето между 17:30 ч. до около 20:30- 21 ч. е бил в хотел „Р.”, след което е бил в ресторант „Нашенците” се подкрепя както от показанията на горепосочените свидетели, така и от служители на хотела- свидетелите П. Л., И. Т. и В. Г.. Затова възражението на прокуратурата, че алибито на Я. Б. е изградено от негови близки, на които не следва да се дава вяра е лишено от фактическо основание. Липсват категорични доказателства, че в 19.30 ч. той се е намирал на местопрестъплението и е стрелял срещу пострадалия. Обясненията на подсъдимия К. Б. също са били подложени на внимателна проверка. Твърдението му, че за времето приблизително от 18 ч. до 20.30 ч. е бил в заведение със своя позната е подкрепено от показанията на свидетелите Т. П., Г. Д. и Д. Б., косвено и от записан телефонен разговор между него и Т. в 17:36 ч./ реф. № 01612b7d/, в който се уговарят да се срещнат на кафе. Съдът не е имал основание да пренебрегне показанията на свидетелите и обосновано е приел липса на доказателства подсъдимият Б. да се е намирал на местопрестъплението между 19-19:30 ч. Подсъдимият М. В. е обяснил, че по време на стрелбата се е намирал в кв. Владиславово, където заедно със св. К. пили кафе и разговаряли, където си забравил ключовете и не могъл да се прибере в къщи. Неговите обяснения се подкрепят от показанията на К., както и от тези на барманката, св. М. С., която намерила ключовете и на следващия ден ги върнала на съпругата на М.. Проверено и подкрепено от показанията на свидетелите Е. С., И. В. и К. Д. е и алибито на подсъдимия И. Н., че по време на стрелбата се е намирал в бинго зала „П.-локо”, а преди това в заведението „Авангард”. Като взе предвид всичко гореизложено, касационният състав споделя изводите на решаващия съд, че по делото не са събрани доказателства, които да подкрепят обвинителната теза, че автори на престъплението по чл.116 от НК са подсъдимите. Бургаският апелативен съд законосъобразно е приел липсата както на преки, така и на достатъчно косвени доказателства, които да свързват подсъдимите с инкриминираното престъпление и правилно е потвърдил оправдателната присъда. Не са налице законови основания касационният състав да упражни правомощията си по чл. 354 ал.5 от НПК и да осъди оправданите подсъдими, в какъвто смисъл дори няма искане в касационния протест. Ето защо и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41/ 17.07.2012 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 26/2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: