5 Р Е Ш Е Н И Е № 41 Гр.София, 26.04.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3133 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1706/28.07.15г., постановено по гр.д.№ 2668/15г. от Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 15.05.14г. по гр.д.№ 15908/11г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на В. Г. П., [населено място] сумата от 80000 лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 52182,78 лв. – обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 03.12.06г. до 23.11.11г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и поради необоснованост. Моли същото да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от апелативния съд, а ако съставът на ВКС прецени, че следва да се произнесе по същество на касационната жалба - искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да се отхвърли, евентуално – да са намали присъденото обезщетение. Претендира разноски за производството. Ответникът В. Г. П. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 03.12.06г. при ПТП ищцата по иска – настоящ ответник по касационната жалба, е получила телесни увреждания. Водачът на лек автомобил „Ситроен Ц3”, застрахован за риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите при касатора, е нарушил правилата за движение по пътищата – управлявал е превозното средство със скорост 57 кв./ч., т.е. над разрешената за движение в населено място, не е съобразил наличието на пешеходци на пътното платно, не е предприел намаляване или спиране чрез задействане на спирачната система (нарушения по чл.20, ал.2, чл.21, ал.1 и чл.116 ЗДП). При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав е съобразил телесните увреждания; извършените хирургически интервенции; продължителният период на възстановяване около 12 месеца; неудобствата в този период и посочения прогнозен период от 2-3 до 5 години за възстановяване на мозъчните функции; възрастта на пострадалата, оперативния белег и социално-икономическите условия в страната. Въззивният съд не се е произнесъл по възражението за съпричиняване на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, тъй като същото не било заявено нито в отговора на исковата молба, нито в допълнителния отговор, а чак в откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, поради което го е счел за преклудирано. С определение № 501/08.06.2016г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за крайния момент, до който може да бъде заявено възражение за съпричиняване, за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Становището на състава на ВКС произтича от следното: В определението за допускане на касационно обжалване като практика на ВКС по поставения правен въпрос са посочени решение № 112/14.06.11г. по гр.д.№ 372/10г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 92/24.07.13г. по т.д.№ 540/12г. на ВКС, І т.о., според които възражението на застрахователя за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалия трябва изрично да се заяви в първоинстанционното производство, като това следва да стане в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, респ. в допълнителния отговор, на въпрос на съда за изясняване на фактите по делото – чл.145, ал.1 ГПК или по реда на чл.143, ал.2 ГПК, както и ответникът би могъл да поиска допълнителен срок по чл.144 ГПК. След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване с решение № 98/29.06.16г. по т.д.№ 1499/15г. на ВКС, І т.о. е възприета практиката на ВКС по решение № 92/24.07.13г. и по реда на чл.290 ГПК е разяснено, че надлежно възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл.147, т.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. Настоящият състав възприема изцяло разрешенията в практиката на ВКС по поставения правен въпрос, както и аргументацията на състава на І т.о. в решение № 98/29.06.16г., като не е налице необходимост от допълване или конкретизиране на отговора на правния въпрос. По същество на касационната жалба. Основателно е оплакването за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отказ на решаващия състав да обсъди заявеното от застрахователя възражение за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат поради преклудирането му. В отговора на исковата молба ответникът по иска – настоящ касатор, е оспорил съществуването на застрахователно правоотношение с виновния водач, причинил увреждането на ищцата, както и виновното и противоправно поведение на посочения делинквент. Изрично в отговора е отразено, че от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП не се установят обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието, както и е направено искане да се посочи номер на образуваното дознание или прокурорска преписка, каквито би следвало да са налице при описаните телесни увреждания. С допълнителната искова молба отново е представен констативния протокол без други уточнения и съответно в допълнителния отговор са заявени същите искания за събиране на доказателства – посочване на номер на прокурорска преписка и изискването й. В първото по делото заседание на 07.11.12г. по реда на чл.143, ал.1 ГПК пълномощникът на застрахователя е заявил, че „на първо време се позовава на липса на виновно поведение на водача, което да ангажира отговорността на компанията и евентуално наличие на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на резултата“. Посочени са и конкретни обстоятелства, които биха имали значение за допринасянето за настъпване на резултата - „Ако се докаже, виновното поведение се изразява в това, че пострадалата е пресичала на нерегламентирано за това място, необозначената и налична пешеходна пътека на място, тичайки по пътя, без да се огледа и с това е станала причина за непредотвратимост от страна на водача.“ При доклада на делото в съдебното заседание съдът е указал на ответника „да докаже възраженията си“. Пълномощникът на ответника е посочил номер на прокурорската преписка и е поискал издаване на съдебно удостоверение, като съдът е разпоредил издаването на такова за снабдяване с протокола за оглед и със скицата на местопроизшествието. Посочените документи са представени от ответника и приети от съда в съдебно заседание на 06.03.13г. В открито съдебно заседание на 19.03.14г. ответникът е поискал да се изслуша допуснатия свидетел, оспорил е заключението на техническата експертиза и е поискал повторна такава, като съдът не е допуснал събирането на посочените доказателства. С определение от 15.07.14г. въззивният съд е допуснал разпит на свидетел и допълнителна експертиза, като в хода на разглеждане на делото от САС са събрани и други доказателствени средства, а във въззивната жалба конкретно са били посочени твърдения за нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалата по заявеното възражение за съпричиняване. При тези данни изводът на въззивния съд за преклудиране на възражението за съпричиняване е направен в нарушение на процесуалните правила. В отговора и в допълнителния отговор на исковата молба са заявени доказателствени искания за установяване на обстоятелствата във връзка с механизма на настъпване на произшествието. По реда на чл.143, ал.1 ГПК ответникът е обосновал доказателствените си искания със заявеното евентуално възражение за съпричиняване, както и е изложил, също при условията на евентуалност, конкретни твърдения за обстоятелства, които биха били от значение за допринасянето за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно чл.146, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест и е допуснал събирането на доказателства за установяване на фактите, относими към осъществяване на деликта. Въззивният съд в разпоредително заседание е приел, че са налице процесуални нарушения по събирането на доказателства с оглед на заявените в жалбата възражения. Възражението на ответника по иска е основано на обстоятелства, които същият извежда от събраните пред първоинстанционния съд доказателства, както и на събраните пред въззивния съд доказателствени средства. Поведението на пострадалата е коментирано в заключенията на техническата експертиза – място на пресичане, сигнал на светофарната уредба, ход на движение. Тези обстоятелства, както и значението им за настъпване на ПТП не са обсъдени от въззивния съд с аргумента, че възражението за съпричиняване е преклудирано с изтичане на срока за отговор на допълнителната искова молба. По изложените съображения въззивното решение е неправилно, тъй като не е разгледано възражението на застрахователя за допринасяне от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе при условията на състезателност и равнопоставеност на страните по заявеното възражение за съпричиняване, както и на основание чл.294, ал.2 ГПК – по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1706/28.07.15г., постановено по гр.д.№ 2668/15г. от Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 15.05.14г. по гр.д.№ 15908/11г. на Софийския градски съд за осъждане на [фирма] да заплати на В. Г. П., [населено място] сумата от 80000 лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 52182,78 лв. – обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 03.12.06г. до 23.11.11г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.